М О
Т И В
И :
Производството е по реда на
чл.414г от НПК.
Обвинението
срещу А.Д.П. е по чл.131 ал.1 т.1, във връзка с чл.130 ал.1 от НК, за това, че
на 06.03.2012г. в с.Т. е причинил лека телесна
повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, изразяваща се в оток по устните на
устата, кръво-насядане и разкъсно-контузна рана по долната устна на устата,
кръвонасядане по шията и контузия на корема, представляващи разстройство на
здравето, неопасно за живота, на длъжностно лице- М. И. Ч.- продавач-консултант
в търговски обект/магазин за хранителни стоки/ на „Н-И. Т.”ООД, при и по повод
изпълнение на службата й- обслужване на клиенти в търговския обект, носене на
материална и отчетническа отговорност.
Нарушителят
П. се признава за виновен, а представителят на РП Казанлък поддържа обвинението
срещу него.
От събраните по делото
доказателства, установени със следните доказателствени средства: длъжностна
характеристика, съдебно-медицинско удостоверение на живо лице №56/ 2012г., трудов
договор №7/ 10.09.2009г., заключението на назначената и изготвена по делото съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни №263/ 2012 год. и показанията на свидетелите Ч., К.,
П. и Г., изцяло кореспондиращи помежду си и с обясненията на нарушителя, дадени
на досъдебното производство и с изявлението му, депозирано в с.з., че се
признава за виновен, всички преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установена по безспорен начин следната фактическа обстановка: На 06.03.2012 год. св.М. И. Ч. била на работа
в хранителен магазин в центъра на село Т., общ.М., собственост на „Н-И. Т.” ЕООД
и около 09,30 часа в магазина влязъл нарушителя А.Д.П.. Последният поискал да
закупи хранителни продукти без да ги заплаща. Ч. отказала, защото П. да дължал пари
на магазина от предишни вересии. След отказа на свидетелката, нарушителят минал
зад щанда и започнал да я души и я ударил няколко пъти в главата и в корема. После
си тръгнал.
Според заключението на назначената по делото съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни №263/ 2012 год., в резултат на ударите на нарушителя А.П. свидетелката М. И. Ч. е получила оток по
устните на устата, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана по долната устна на
устата, кръвонасядане по шията и контузия на корема. Тези увреждания са причинили временно разстройство
на здравето, неопасно за живота, т.е. лека телесна повреда по смисъла на чл.130
ал.1 от НК.
Според
приложената по делото длъжностна характеристика (л.34) св.Ч. носи отчетническа
отговорност, във връзка с поверените й парични и материални ценности, т.е. същата
има качество на длъжностно лице, съгласно чл. 93, т.1, б.„б” от НК, тъй като
работата й е свързана с пазене и управление на чуждо имущество. Деянието на нарушителя
П. е при и по повод изпълнение на службата на горното лице.
Предвид изложеното съдът намира,
че нарушителя, от обективна и от субективна страна, е осъществил престъпния състав на чл.131 ал.1 т.1, във връзка с чл.130 ал.1 от НК.
Той е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното
настъпване. Горното
се обективира от съзнателните му и целенасочени действия по реализирането му.
Поради
изложеното съдът намира, че следва да признае
А.Д.П. за
виновен по повдигнатото му обвинение по чл.131 ал.1 т.1, във връзка с
чл.130 ал.1 от НК. По
отношение на същия обаче са налице основанията за прилагане на разпоредбата на
чл.78а от НК, а именно:
1.Извършителят на престъплението е
роден на ***г***, т.е. същият е пълнолетен.
2.За престъпление по чл.131 ал.1 т.1, във връзка с чл.130 ал.1 от НК, се предвижда наказание- лишаване от свобода до
три години.
3.Деецът не е осъждан за престъпления от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV на
глава VІІІ от НК.
4.От
престъплението не са причинени
имуществени вреди.
Предвид
горното съдът намира, че следва да освободи А.Д.П. от наказателна отговорност и
да му наложи административно наказание, идентично по размер с предвиденото в
закона минимално такова, а именно- глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Налице са основанията на чл.189
ал.3, във връзка с чл.189 ал.1 от НПК за заплащане, от страна на нарушителя П.,
на направените по делото разноски в размер на 100 лева.
Причините за извършване на деянието са ниската
правна култура на нарушителя и незачитането, от негова страна, на телесната
неприкосновеност на личността.
Воден
от горните мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: