Р Е Ш Е Н И Е № .......
гр. София, 26.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІI-А
въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и седми септември
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ
ДАМЯНОВА
НЕДЕЛИНА
СИМОВА
при
секретаря Румяна Григорова, като разгледа докладваното от младши съдия Симова в. гр. д. № 8325 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 294568, постановено на 15.12.2017 г. по гр. дело № 30740/2015
г. по описа на Софийски районен съд (СРС), ІI-ро ГО, 57-ми състав, са уважени исковете на И.Т.В. срещу ответното
дружество „Б.Е.“ АД с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, като е
признато за незаконно и отменено уволнението му и същият е възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника „Б.Е.“
АД, в която са изложени твърдения за неправилност на атакувания акт поради
постановяването му при допуснато нарушение на матЕ.иалния и процесуалния закон
и необоснованост. Според въззивника, незаконосъобразен и несъответен на
доказателствата по делото е изводът на районния съд, че при прекратяването на
процесното трудово правоотношение не е извършен подбор съобразно изискванията
на чл. 329 КТ. Изложени са подробни доводи в подкрепа на твърдението, че е
налице реално съкращаване на щата, както и че е проведен подбор измежду всички
пилоти, заемащи идентична с тази на ищеца длъжност. Отправено е искане за
отмяна на решението и за отхвърляне в цялост на предявените искове.
В законоустановения двуседмичен е постъпил отговор на въззивната жалба по
чл. 263, ал. 1 ГПК от ищеца И.Т.В., в който са изложени съображения за
неоснователност и необоснованост на подадената жалба. Отравено е искане за
оставянето ѝ без уважение.
Ищецът по делото И.Т.В. е подал и частна жалба срещу постановеното по първоинстанционното дело
определение № 377126/02.04.2018 г., с което на основание чл. 248, ал. 3 ГПК е
отхвърлено искането на страната за изменение на решението на районния съд в
частта за разноските. В жалбата се твърди, че в полза на ищеца следва да бъде
присъден изцяло претендираният от него адвокатски хонорар в размЕ. на 1285,00
лева. Посочва се, че са представени доказателства за реално изплащане на същия
в брой, както и списък по чл. 80 ГПК. Изложено е и становището, че ответното
дружество е единствената причина за предявяване на оттеглените в хода на
процеса искове с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 215 КТ, съответно –
че за същите се дължат разноски в полза на ищеца.
Отговор от насрещната страна по така подадената частна жалба не е постъпил
в срок.
Софийски градски съд, като съобрази доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Производството е
образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението в неговата цялост, а по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси относно правилността на акта е ограничен от
посоченото в иницииралата производството жалба. Съобразно така установените си
задължения, настоящият съдебен състав констатира, че процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. Относно релевираните в подадената жалба доводи
за незаконосъобразност, въззивният съд намира следното:
От фактическа страна:
Въз основа на трудов
договор № 1901/28.10.2008 г. и допълнително споразумение към него № 1588/19.12.2009
г. между Авиокомпания „Б.Е.“ АД и И.Т.В. е възникнало трудово правоотношение,
по силата на което И.В. е заемал длъжността „летец пилот
командир на самолет А320“.
От представеното по делото длъжностно разписание на авиокомпания „Б.Е.“ АД,
в сила от 07.01.2015 г., се установява, че в дружеството са предвидени 16 щатни
бройки за длъжността „летец пилот, командир на самолет А-320“, от които 13 са
заети, а 3 – свободни.
Със Заповед № 047-Z-1235 от 06.03.2015 г. на изпълнителните директори и
прокуриста на „Б.Е.“ АД са утвърдени промени в щатното разписание на
дружеството, като е прието съкращаване на 4 от заетите щатни бройки от
длъжността „летец пилот, командир самолет А-320“, считано от 16.03.2015 г.
От последвалото щатно разписание в сила от 16.03.2015 г. се установява, че
щатните бройки за длъжността „летец пилот, командир на самолет А-320“ са
намалени на 9, като всички от тях са заети.
Намаляването на щатните бройки за длъжността „летец пилот, командир на
самолет А-320“ се установява и от представеното поименно щатно разписание на
авиокомпанията в сила от 07.01.2015 г. От представеното последващо поименно
щатно разписание в сила от 16.03.2015 г. се установява, че щатните бройки за
длъжността „летец пилот, командир на самолет А-320“, на която е служел и
ищецът, са намалени на 9, като всяка от тях е заета от лица, които и преди
съкращаването са заемали тази длъжност. Видно от щатното разписание, съкратените
лица са И.Г.Г., ищеца И.Т.В., Й.С.Й.и О.П.П..
На 10.03.2015 г. на И.В. е било връчено предизвестие за прекратяване на
трудовия договор, в което е указано, че прекратяването на трудовото
правоотношение следва да е считано от 10.06.2015 г., съобразно уговорения в
индивидуалния трудов договор срок на предизвестие. Така възникналото трудово
правоотношение е прекратено със Заповед № 205/26.03.2015 г., считано от
01.04.2015 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на
щата. Заповедта е
връчена на И. В.на 31.03.2015 г.
От показанията на свидетеля Й.С.Й., работещ като „пилот – командир на
Еърбъс 320“ с административна позиция директор „летателна експлоатация“ се
установява, че броят на командирите и екипажите е променлив и варира в
зависимост от програмата и планираните часове за следващите месеци, като не
може да се определи стандартен брой. Към момента екипажите са 21, а година
преди разпита на свидетеля, по негов спомен същите са били 22-23. Твърди, че
броят на екипажите не е падал под 15. По твърдения на свидетеля през лятото са
необходими повече екипажи отколкото през зимата. Към момента на съкращаването
самолетният флот в авиокомпанията е бил намален предвид връщане на един от
самолетите на лизингодателите, като самолетите „Еърбъс 320“ от 6 са станали 5.
По отношение на прекратяване на трудовото правоотношение на И.В. заявява, че е
взето предвид предстоящото му пенсиониране, както се прави по принцип при
съкращаването на пилоти. Според свидетеля всеки от пилотите изпълнява съвестно
задълженията си, отговаря на всички международни изисквания и има висока
квалификация. Знае за съкращаването на още трима пилоти, двама от които са К.М.и
О.П.. Свидетелят Й.не е извършвал оценка за определен пилот.
От показанията на св. Г.В.Ж., на длъжност „командир на отряд А-320“ и
„директор обучение“ се установява, че за отряд А-320 към момента работят около
21 пилоти. Според свидетеля преди година и половина вЕ.оятно те са били около
24-25. Самолетите са били 6 на брой, а сега са 5. Не помни пЕ.иод, в който
броят на екипажите да е падал под 15. Твърди, че на всички съкратени пилоти
преди освобождаването им е било предложено да летят със самолет 737, който са
управлявали преди време. Решението за съкращаването на пилотите не е взето на
нивото, на което изпълнява трудовите си функции свидетелят. Известно му е, че
подходът при избор кои лица да бъдат съкратени е съобразен с възможността за
скорошно пенсиониране и наличен друг доход, като добавя, че пилотите се
съкращават, когато не приемат предложението да управляват друг самолет. Твърди,
че при съкращаването им е съобразена квалификацията и по-добрата им работа, но
е прието заключението, че е невъзможно да бъдат разграничени, тъй като всички
са имали нужната квалификация.
Съдът кредитира
така дадените от двамата свидетели показания като обективни и непредубедени, тъй като същите са логични, последователни и
непротиворечиви, отразяващи личните им впечатления за непосредствено възприети
от тях обстоятелства.
Първоинстанционният съд е приел в обжалваното решение, че уволнението е
незаконосъобразно и го е отменил по съображения за липса на доказан извършен
подбор, и е възстановил ищеца на заеманата преди уволнението длъжност.
С постановено по реда на чл. 248, ал. 1 определение от 02.04.2018 г. е
отхвърлил искането на ищеца за изменение на решението в частта за разноските,
като е приел, че предвид прекратяване на делото в частта по иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225 КТ и чл. 215 КТ, ответникът не
носи отговорност за разноски, за разлика от случаите на отхвърляне на иска
поради плащане в хода на процеса, какъвто не е процесният. Приема, че
представеният списък не е доказателство за извършено плащане на част от адвокатския
хонорар, а друго такова липсва.
При така установената фактическа обстановка, въззивният
съд намира от правна страна следното:
Ищецът И.Т.В. е
предявил обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 и т. 2 КТ.
По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ ищецът
следва да докаже наличието на трудово правоотношение, което е било прекратено,
а в тежест на ответника работодател е да
докаже предпоставките, обуславящи възникването на правото на уволнение на
избраното от него основание и надлежното му упражняване. Приложимото
уволнително основание в случая е съкращаване на щата, поради което в тежест на ответника е да докаже, че
длъжността на ищеца е била съкратена от компетентен орган след възникване на
трудовото правоотношение и преди извършване на уволнението, че съкращението е
реално, длъжността е била единствена или съответно работодателят е извършил
подбор. Съкращаването е реално, когато са премахнати щатни бройки от щатното
разписание на предприятието, но и когато трудовата функция е престанала да
съществува като съдържание на отделна длъжност, независимо от наименованието й.
Както правилно е
приел първоинстанционният съд, в случая е реализиран описаният фактически
състав на съкращаване на щата. Това се установява несъмнено от представените по
делото Заповед № 047-Z-1235 от 06.03.2015 г. на изпълнителните директори и прокуриста на „Б.Ер“ АД за
утвърждаване на промени в щатното
разписание, длъжностно разписание на авиокомпания „Б.Ер“ АД, в сила от
07.01.2015 г., поименно щатно разписание на авиокомпанията в сила от 07.01.2015
г. и последващото такова в сила от 16.03.2015 г. Към началото на м. март 2015
г. са били предвидени 16 щатни бройки за процесната длъжност, от които 13
заети, а при влизане в сила на следващото щатно разписание тези длъжноски са
съкратени на 9, като трудовите правоотношения с 4 от заетите лица са били прекратени.
Тази извод се подкрепя и от показанията на двамата свидетели. Наред с това решението
за съкращаване на щата е взето от компетентен орган, по надлежния ред и преди
прекратяването на процесното трудово правоотношение.
При наличие на безспорно установено съкращаване на щата, от значение за
законосъобразността на увалнението е следователно доказването на извършен
подбор при съблюдаване на законоустановените критерии за това.
Правото на подбор е установено в полза на работодателя и му дава възможност
в интерес на производството или службата да уволни работници и
служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези,
които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Това е субективно
материално преобразуващо право, което се прилага при изчерпателно посочени
основания, като в случаите на съкращаване на щата при наличие на няколко щатни
бройки извършването на подбор е не само право, но и задължение на работодателя,
елемент от правото на уволнение. В основата на подбора са посочените два
критерия – квалификация и качество на работа (нИ.на изпълнение). Предмет на
съдебната проверка е въпросът за законосъобразното упражняване на правото на
подбор, респективно законосъобразното приложение на критериите, установени с
разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ. Съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 16 януари 2012 г. по т.д. № 3
от 2011 г. на ОСГК на ВКС, преценката
на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ – кой от работниците и служителите има по-висока
квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1 КТ при упражняването, на който съдът
проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ, т.е. на
действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и нИ.на изпълнение на възложената работа. Тъй като в
тежест на работодетеля е до докаже извършването на подбор, при липса на
ангажирани доказателства в тази насока, съобразно правилото за разпределение на
доказателствената тежест, съдът следва да приеме, че такъв не е осъществен.
В случая раотодателят не е доказал наличието на
извършен подбор съобразно посочените критерии – квалификация и нИ.на изпълнение
на работата. Напротив, както св. Й., така и св. Ж.сочат, че при съкращаването
на служители са изхожда от съображения за предстоящо пенсиониране на някое от
лицата. Св. Ж.посочва още, че преди прекратяване на трудовото правоотношение на
пилотите, на тях им се предлага да управляват самолет 737, като лицата се
съкращават, ако не се съгласят. Посочените съображения обаче не са сред
законовоустановените критерии – квалификация и по-добро извършване на работата.
Изискуемите от закона критерии по същество не са съобразени – макар че св. Ж.твърди, че при съкращаването е съобразена квалификацията и по-добрата
работа на пилотите, той сочи също, че е прието заключението за невъзможност за
извършване на такова разграничение. Св. Й.от друга страна, макар да заявява, че
според него всеки от пилотите изпълнява съвестно задълженията си и отговаря на
всички международни изисквания и има висока квалификация, признава, че самият той
не е извършвал оценка за определен пилот.
Поради това, предвид липсата на доказателства в тази насока, както и с
оглед изявленията на двамата свидетели, правилно първоинстанционният съд е
приел, че не е осъществен подбор, което е достатъчно да обуслови незаконност на
уволнението. Ето защо правилно искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е уважен.
С конститутивния иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 се упражнява
субективното преобразуващо право да се възстанови съществуването на трудовото
правоотношение между работника или служителя и работодателя. Това право на
работника или служителя възниква от незаконното уволнение и то предпоставя
признаването му за незаконно и неговата отмяна, но също така и съществуването
към момента на постановяване на решението на материалното субективно
преобразуващо право на възстановяване, което се обуславя от наличие на
трудовото правоотношение, което би съществувало, ако не беше прекратено от
работодателя незаконосъобразно. Предвид безсрочния характер на трудовото
правоотношение на увалнения служител И.В., както и с оглед признатата
незаконноста на уволнението му, правилно първоинстанционният съд е уважил и
иска за вазстановяване на изпълняваната преди съкращаването длъжност.
По частната жалба по чл. 248, ал. 3 ГПК:
Съобразно изхода
на спора, на присъждане подлежат действително направените, поискани и доказани
разноски. Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК при прекратяване на делото
ответникът има право на разноски. Нормата не поставя разграничение между
причините за прекратяването на делото. В случая това се е осъществило в частта
по първоначално предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 225 КТ и чл. 215 КТ в съдебно заседание, проведено на 08.03.2016 г. В
молбата от 07.03.2016 г., с която ищецът десезира съда по част от предмета на
делото не са изложени причини за оттегляне на исковете. Това е и без значение,
доколкото не се касае за хипотезата на отхвърляне на иска поради плащане в хода
на процеса, в който случай ответникът, съобразно установената практика, се
осъжда на разноски, както е посочил първоинстанционният съд. Отделно от това
действително реално доказаните разноски за адвокатски възнаграждение са в
размер на 725 лв. видно от отбелязването в договора за правна защита и
съдействие, имащ характера на разписка в тази част. За разликата до пълния
претендиран размер на адвокатското възнаграждение от 1285 лв. не са представени
доказателства. Поради това при основа за определяне на дължимите от ответника
разноски следва да се вземат предвид само доказаните такива. Тъй като защитата
е осъществена по отношение на четири отделни иска, при десезиране на съда с два
от тях, разноски се дължат само спрямо двата иска. В заключение правилно съдът
е приел, че същите възлизат на сумата от 362,50 лв. Поради това не е налице
основание за ревизиране на определението по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.
Предвид изхода на спора и неоснователността на въззивната жалба, разноски
за производството
пред въззивния съд се дължат на въззиваеманата страна. Същата е направила
искане за присъждане на разноски пред въззивния съд в размер на 800 лв., от
които 600 лв., дължими по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и 200 лв., дължими по чл. 7,
ал. 1, т. 7 във вр. чл. 11 от Наредба № 1 от 2004 г. За заплащането на
претендираните разноски е представен договор за правна защита и съдействие, с
отбелязване за плащане на договореното възнаграждение в брой. Доколкото
въззивникът „Б.Ер“ АД в последното съдебно заседание е релевирал възражение за
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, претенцията за разноски следва да
бъде уважена са сумата в размер от 510 лв., представляваща възнаграждение по чл.
7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, определено в размер на минималната работна заплата за страната
към датата на сключване на договора за правна помощ. Претенцията за присъждане
на сума в размер на 200 лв. за процесуално представителство по подадената
частна жалба по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК, дължима съгласно чл. 7, ал. 1, т. 7
във вр. чл. 11 от Наредба № 1 от 2004 г., не следва да бъде уважена, предвид
отхвърляне на частната жалба. Въззивникът не е претендирал разноски в
производството.
Така
постановеното въззивно решение подлежи на касационно обжалване пред ВКС на основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК, при наличие на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
По изложените
съображения, Софийски градски съд, IІ-А въззивен
състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 294568, постановено на 15.12.2017 г. по гр. дело № 30740/2015 г. по
описа на Софийски районен съд (СРС), ІI-ро ГО, 57-ми състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба с правно основание чл. 248, ал. 3 ГПК на И.Т.В. срещу определение
№ 377126/02.04.2018 г.
ОСЪЖДА „Б.Ер“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на И.Т.В., ЕГН **********, с
адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 510 лева (петстотин и десет лева), представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на
предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.