№ 72566
гр. С., 12.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д.Б.А.
като разгледа докладваното от Д.Б.А. Частно гражданско дело №
20231110128666 по описа за 2023 година
Образувано е по заявление от /ФИРМА/ ЕИК: ********** срещу М. Т. Т. с ЕГН:
********** и адрес: /АДРЕС/, обл. С. (столица), с което се иска издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите 800,00 лева (осемстотин лева), представляваща
главница за период от 04.08.2022 г. , ведно със законна лихва за период от 26.05.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 40,05 лева (четиридесет лева и 05 стотинки),
представляваща договорна лихва за период от 04.08.2022 г. до 18.09.2022 г., сумата 89,79
лева (осемдесет и девет лева и 79 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
01.11.2022 г. до 01.05.2023 г., 409,95лева (четиристотин и девет лева и 95 стотинки),
представляваща договорна неустойка за период от 04.08.2022 г. до 18.09.2022 г., 125,00лева
(сто двадесет и пет лева), представляваща неустойка за забава за период от 17.11.2022 г. ,
135,00лева (сто тридесет и пет лева), представляваща разходи за събиране на вземането
поради забава в плащането за период от 25.09.2022 г. до 01.05.2023 г., както и държавна
такса в размер на 32,00 лева (тридесет и два лева) и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 260,00 лева (двеста и шестдесет лева).
Заповед за изпълнение е издадена за вземанията за главница, договорна и законна
лихва, обезщетение за забава, както и за част от претендираните разноски съобразно
уважената част от вземанията.
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл. 411, ал. 2, т. 3
ГПК при констатация за наличие на неравноправна клауза или обоснована вероятност за
наличие на такава клауза, от която произтича претендирано вземане, както и на основание
чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК при противоречие на искането с императивни материалноправни
норми, съдът е длъжен да откаже издаване на заповед за незабавно изпълнение за това
вземане. Ако съдът констатира, че тази клауза противоречи на закона, не отговаря на
изискването за добросъвестност или води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, следва да направи извод за нейната евентуална
1
неравноправност.
Съгласно описаното в заявлението, страните са договорили задължение за
кредитополучателя в 3- дневен срок от подписване на договора за кредит да предостави
обезпечение чрез поръчителство. При неизпълнение на задължението да предостави
обезпечение в описания срок, заемателят дължи неустойка като на длъжника е начислена
такава в размер на 409,95 лева. Такава уговорка се явява нищожна, поради противоречие с
добрите нрави. Същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по
вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер
без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи
по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост.
На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По
този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът
е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства т.е. кредитополучателят увеличава
дълга на длъжника под формата на неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на „последващо“ - след сключване и отпускане на заема обезпечение.
Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което
прави уговорката за дължимостта й нищожна. В този смисъл са и задължителните
тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС,
ОСТК, т. 3.
По отношение на разноските, съдът счита, че на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
доколкото производството е по реда на чл. 410 ГПК и отчитайки предмета на дейност на
дружеството заявител, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 50
лв., като съобразно уважената част от претенцията, на заявителя са присъдени разноски за
държавна такса в размер на 20,31 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
/ФИРМА/ М. Т. Т. в частта за сумата 409,95лева (четиристотин и девет лева и 95 стотинки),
представляваща договорна неустойка за период от 04.08.2022 г. до 18.09.2022 г.
Разпореждането полежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаване на препис от него от заявителя.
2
Препис от разпореждането да се изпрати на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3