РЕШЕНИЕ
№ 4183
гр. Пловдив, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Недялка Н. Вълчева
при участието на секретаря Иванка Анг. Боева
като разгледа докладваното от Недялка Н. Вълчева Гражданско дело №
20215330118773 по описа за 2021 година
Предявени искове с правно основание чл. 143 и 149от СК.
С. З. Г. ЕГН ********** ,като баща и законен представител на
малолетното дете К. С. Г. ЕГН ********** ,е предявил срещу П. К. М. ЕГН
********** ,иск за осъждане на ответницата да заплаща чрез него ,като
баща и законен представител на малолетното им дете , месечна издръжка в
размер на по 250лв ,начиная от депозиране на исковата молба пред съда – 26.
11. 2021г. занапред ,както и за изминал период от време – за периода 26. 11.
2020г.-26 .11. 2021г. в същия размер .
Твърди се, че страните са живели на съпружески начала и са родители
на детето К. С. Г., роден на ********г. От раждането му детето живее при
бащата в гр.С., като всички грижи за отглеждането, възпитанието, издръжката
му са поети от бащата с помощта на неговата майка. Ответницата напуснала
жилището ,което обитавали и града ,и до днес не е полагала грижи за детето
,не е заплащала издръжка. Бащата опитвал да я потърси,за да поеме
отговорността си , но без успех. Твърди се, че ответницата е здрава и
работоспособна жена, реализира доходи, тъй като работи извън страната.
Родила е още две деца, но не полага грижи и за тях. Същевременно бащата на
1
детето е регистриран като б. и епизодично работи като о. р. при минимална
месечна заплата. Твърди се, че ответницата следва да поеме своя дял от
издръжката на детето, която се определя в размер на 250лв,с оглед възрастта
и обичайните му потребности.
От съда се иска да осъди ответницата да заплаща на малолетния си син
К. Г. издръжка в размер на 250лв. месечно от завеждане на делото занапред ,
до навършване на пълнолетие от същия, както и издръжка за изминал период
от време -за една година преди депозиране на исковата молба в съда, в общ
размер на 3 хил. лв. и месечен размер 250лв., ведно със законната лихва при
просрочие.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначения особен
представител на ответницата . Неоснователно се твърди да е искането за
издръжка за минало време- за една година преди депозиране на исковата
молба пред съда в размер на 250лв. месечно . Липсват доказателства, че през
този период майката не е участвала в отглеждането и издръжката на детето.
Оспорва размера на издръжката от 250 лв. Твърди се, че родителите дължат
издръжка независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си, като съобразно своите възможности и материално състояние
осигуряват условия за живот, необходими за развитието на детето.
Конкретният размер на издръжка се определя от потребностите на детето и
възможностите на родителя, но не може да бъде по-малък от ¼ от
минималната работна заплата за страната. Твърди се, че за изминал период от
време, ако издръжката бъде определена в минимален размер би следвало да
бъде в общ размер на 1970,70лв. Оспорва иска за напред както по основание,
така и по размер. Липсват доказателства, че ищецът полага самостоятелно
без участието на майката в грижите за малолетното дете. В тежест на ищеца е
да докаже, че сам е поел грижите за детето. Към момента липсват
доказателства в тази насока. Оспорва се размера на издръжката. Необходимо
е да се съобразят нуждите на ненавършилото пълнолетие дете и
възможността на родителя едновременно . Детето е на *** години и
безспорно се нуждае от активни родителски грижи и средства, а майката е
млада и работоспособна. По делото липсват доказателства за възможността
на майката да престира издръжка - липсват доказателства има ли имущество,
работи ли и какви доходи реализира. С оглед на горното следва да се
определи издръжка в минималния размер за страната, която е в размер на
2
177,50лв. Относно претендираната лихва- същата следва да се уважи след
предявяване на исковата молба, тъй като преди това длъжникът не е в забава.
Правят се доказателствени искания.
Квалификацията на исковете е чл.143 и чл.149 от СК.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за
установено следното:
Между страните не се спори, и от представеното по делото
удостоверение за раждане се установява, че К. С. Г. ЕГН ********** е син на
С. З. Г. ЕГН ********** И П. К. М. ЕГН **********. Видно от приобщената
справка от ,,ГРАО,, бащата няма други ненавършили пълнолетие деца ,освен
детето К. , а ответницата е майка на още две малолетни деца.
От изготвения социален доклад се установява ,че бащата отглежда и
другите две деца на ответницата ,които са негови биологични деца ,но не ги е
припознал , ,,тъй като нямал лична карта,, .Детето К. е ученик във *****
клас и редовно посещава учебни занятия .За детето се грижат бащата и бабата
по бащина линия ,като детето е привързано към тях ,изградена е силна
емоционална връзка помежду им .Бащата прави всичко необходимо детето да
се чувства добре . Майката на детето живее в *****,не се обажда и не търси
децата .Същата е напуснала семейството ,като е оставила децата на грижите
на техните баща и баба.
От приобщената справка от НАП-ТД П. се установява,че и двамата
родители нямат регистрирани трудови договори ,не притежават недвижими
имоти и МПС .
Съдът кредитира изцяло приобщения социален доклад и справките от
НАП и ,,ГРАО ,, ,като единствени събрани доказателства по делото .
При така установените факти от значение за спора съдът достигна до
следните правни изводи:
За да бъде уважен искът за осъждане на ответницата да заплаща
месечна издръжка на детето си в определен размер следва да се установи, че
същата е майка на детето, като следва да бъде установен размерът на
доходите на всеки от родителите на детето,с оглед преценката на
3
възможностите им да осигурят издръжка на сина си.
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие
възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. ,те дължат
издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите
на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК.
Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на
едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна
заплата. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е
безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило
пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от
определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по
всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на
детето и съответства на доходите на родителя.
Задължението за издръжка е семейноправно задължение ,в основата му лежи
определена семейна връзка – в случая кръвно родство, то е законно- самият
закон определя условията,предпоставките ,при които се поражда ,променя
или погасява , и е строго лично –неразривно свързано с личността на
задължения и оправомощения Задължението на родителите да издържат
децата си е в основата си морално задължение , като задължението за
издръжка по чл143СК- при ненавършили пълнолетие деца е безусловно от
гледна точка на положението на детето.
Същевременно от събраните доказателства се установява ,че майката
е млад ,здрав и работоспособен човек и макар да няма регистриран трудов
договор ,няма никаква пречка да работи и да заплаща издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца .Морално укоримо и несправедливо е всички
грижи да се поемат от единия родител на детето ,независимо дали същият
има възможност за това ,работи ли или не , и какво заплащане за труда си
получава . Първо и най-важно задължение на всеки от родителите е да се
грижи за децата си ,да им осигури условия да отраснат,да се образоват ,за да
имат добра житейска реализация .
Поради изложените съображения Съдът намира ,че искът на С. З. Г. ЕГН
********** ,като баща и законен представител на малолетното дете К. С. Г.
4
ЕГН ********** , за осъждане на ответницата да заплаща чрез него,като
баща и законен представител на малолетното им дете – К. , месечна издръжка
в размер на 250лв., е основателен и доказан до размера от 177,50лв. месечно /
минималният размер на издръжка за страната / ,и като такъв следва да бъде
уважен.Безспорно детето има своите нужди,които нарастват с възрастта му , а
майката като млада и работоспособна жена е в състояние да му осигури
издръжка . Издръжка се определя в минимален размер ,с оглед липсата на
доказателства за нуждите на детето . В тежест на ищеца бе да докаже
нуждата на детето от претендирания размер на издръжка от 250лв. ,което
последният не стори в рамките на настоящото производство . Не представи и
доказателства ,че за периода от 1 година преди депозиране на исковата молба
пред съда ,майката не е участвала в грижите за детето и не е изплащала
издръжка . По изложените съображения за детето К. ще се определи
минимален размер на издръжката,от депозирането на исковата молба
занапред ,като в този случай не е необходимо съдът детайлно да обсъжда
нуждите на детето и да ги съпоставя с доходите на родителя .
Ответницата дължи ДТ в настоящото производство в размер на 255,60лв
,определена върху тригодишния платеж на издръжката ,с която е задължена
,съгласно Т№ 1към ЗДТ.Неоснователно е искането на ищеца за присъждане
на разноски по делото ,тъй като в кориците не се съдържат доказателства за
сторени такива .
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. К. М. ЕГН **********, да заплаща издръжка на сина си
К. С. Г. ЕГН ********** ,чрез неговия баща и законен представител С. З. Г.
ЕГН ********** ,в размер на 177,50 (сто седемдесет и седем лв. и петдесет ст.
) лева месечно, начиная от завеждане на исковата молба пред съда -
26.11.2021г. занапред , до настъпване на законоустановена причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава
върху всяка просрочена месечна вноска, от падежа до окончателното и
изплащане, като отхвърля иска ,като недоказан в частта му от уважения
размер до претендирания такъв от 250лв месечно,както и иска за изминал
5
период от време – за периода 26.11.2020г. -26.11.2021г. в същия размер от
250лв. месечно .
ОСЪЖДА П. К. М. ЕГН ********** да заплати в полза на държавата,
по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд
сумата от 255,60 лв (двеста петдесет и пет лв и шестдесет ст.) – държавна
такса върху уважения размер на иска.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщението
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/П/_____________
6