Р Е Ш Е Н И Е
№.................................
гр.
София, 12.05.2022г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV-Б състав,
в публично заседание на осемнадесети април, две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с. БОЖИДАР СТАЕВСКИ
при
участието на секретар Йорд. Петрова, като разгледа докладваното от съдия
Станимира Иванова въззивно гражданско дело № 5535
по описа за 2021г. на
СГС, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20036432/08.0.2021г. по гр.д.
№ 45584 по описа за 2020г. на
Софийски районен съд, 79-ти състав е признато за установено на основание на чл.
422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 198 о, ал.1 от Закона за
водите, че Ю.Ж.Я., ЕГН ********** с
адрес: *** дължи на С.в.”АД, ЕИК ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***, сграда 2А заплащане на сумата от
3228,15лв. , ведно със законната лихва от подаване на заявлението-
18.12.2019г., до изплащането й, представляваща стойност на потребени ВиК
услуги, потребени в гр. София, ж.к. „********,
клиентски № ********** за периода от
18.04.2013г. до 16.11.2019г.; сумата от 864,75лв.
представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от
19.05.2013г. до 16.11.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение по
заповедно дело № 74095/2019г. по описа на СРС, като Ю.Ж.Я., ЕГН ********** е осъден да заплати на С.в.”АД, ЕИК ЕИК******** на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК
съдебни разноски от 131,86лв. по
заповедно дело и 197,27лв. по исково
дело.
Срещу така
постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх. № 25041352/08.03.2021г.
по регистъра на СРС, изпратена по пощата на
02.03.2021г. от ответника по исковете Ю.Ж.Я., ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението е неправилно.
Посочил е, че задълженията преди 2016г. били погасени по давност и неправилно
СРС не се произнесъл по това възражение, приемайки го за преклудирано.
Претендирал е разноски.
Въззиваемият
- ищец „С.в.”АД ЕИК ЕИК******** не е
изразил становище по жалбата.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.. № 22018010/23.09.2020г.
С.в.”АД, ЕИК ЕИК******** срещу Ю.Ж.Я., ЕГН ********** с която е
поискало от съда да признае за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415
и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 79, ал.1 и чл. 86
от ЗЗД вр. с чл. 203 и чл. 198 о, ал.1 от Закона за водите, че ответникът дължи на ищеца заплащане на
сумата от 3228,15лв. , ведно със законната лихва от подаване на
заявлението- 18.12.2019г., до изплащането й, представляваща стойност на потребени ВиК
услуги в гр. София, ж.к. „********, клиентски №
********** за периода от 18.04.2013г. до 16.11.2019г.; сумата от 864,75лв. представляващи обезщетение за
забава на плащането на главницата за периода от 19.05.2013г. до 16.11.2019г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 74095/2019г. по
описа на СРС, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответникът
през процесния период е бил собственик на имота, между страните имало валидно
правоотношение за доставяне на ВиК услуги в имота, на 22.09.2011г. в имота били
пломбирани и водомерите, за процесния период били потребени услуги на стойност
в размер на главницата, падеж на плащането на месечните задължения съгласно
общите условия бил 30 дни след дата на
фактуриране, ответникът изпаднал в забава на плащането на главницата и дължал
обезщетение за забава в размер на сумата, за която били предявени исковете.
Ответникът
Ю.Ж.Я., ЕГН ********** в
предоставения му срок за отговор, изтекъл на 18.12.2020г., е заявил, че действително
е абонат на дружеството и потребява ВиК услуги в процесния имот, потребил
такива на стойност за които са предявени исковете, дължал и лихвата за забава в
посочения от ищеца размер. В първото по делото съдебно заседание пред СРС след
изтичане на срока за отговор е заявил, че задълженията за период преди повече
от 3 години са погасени по давност.
С Определение
от 18.12.2020г. районният съд е обявил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че между
страните за процесния период е съществувало валидно правоотношение за доставка на вик услуги в процесния имот ,
доставените такива са на стойност,
посочена от ищеца.
По делото
е приложено заповедно дело № 74095/2019г. по описа на СРС съгласно което по
заявление вх. № 3093266/18.12.2019г. е издадена заповед за изпълнение, с която
е разпоредено Ю.Ж.Я., ЕГН **********
да заплати на С.в.”АД, ЕИК ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***, сграда 2А сумата от
3228,15лв. , ведно със законната лихва от подаване на заявлението -
18.12.2019г., до изплащането й, представляваща стойност на потребени ВиК
услуги, потребени в гр. София, ж.к. „********,
клиентски № ********** за периода от 18.04.2013г.
до 16.11.2019г.; сумата от 864,75лв.
представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от
19.05.2013г. до 16.11.2019г., съдебни разноски от 131,86лв., за така издадена
заповед длъжникът е уведомен на 28.08.2020г., на 28.08.2020г. длъжникът е
оспорил задълженията по заповедта, без да сочи конкретни основания за
недължимост на сумата, на 09.09.2020г. заявителят е уведомен за необходимостта
в едномесечен срок от съобщението да представи доказателства, че е предявил иск
за установяване съществуване на вземанията по заповедта и такива е представил
на 23.09.2020г.
Приета е
справка от Агенция по вписвания, съгласно която по партида на ответника е
записан процесния имот, върху който ответникът е учредил договорна ипотека
върху ап. 48 в гр. София, ж.к. „********ет.* в полза на А.Б.Б.” на
08.04.2008г., вписването на която е подновено от банката на 03.04.2018г.
Приет е неоспорен
от страните талон от 22.09.2011г. за пломбиране на водомери в ап. 48 в гр.
София, ж.к. „********ет.9, носещ подпис за ответника като потребител.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът приема, че постановеното решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част :
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 203 и чл. 198о от Закона за водите (ЗВ) вр. с Закона за
регулиране на водоснабдителни и канализационни услуги (ЗРВКУ), чл. 79 и чл. 86
от ЗЗД- иск за установяване съществуване на задължение на ответника към ищеца за плащане на потребени в имота ВиК услуги и обезщетение за забава на
плащането им, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК .
При така предявения иск в тежест на ищеца е да
докаже, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение по което
ищецът се е задължил да предоставя на ответника доставка, отвеждане и пречистване на
питейна вода, че е изпълнил задълженията си по договора и е доставил на ответника ВиК услуги,
стойността на същото, че ответникът е изпаднал в забава на плащането на
главницата и размер на обезщетението за забава.
Съгласно разпоредбата на чл. 198о от ЗВ стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК
съоръженията и предоставяните на
потребителите ВиК услуги се извършва по
реда на Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителни и
канализационни услуги (ЗРВКУ).
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от ЗВ потребителите дължат
плащане на потребените от тях ВиК услуги.
Съгласно чл. 1 ал.2 от ЗРВКУ водоснабдителни и канализационни услуги са по
пречистване и доставка на вода за питейно-битови нужди, отвеждане и пречистване
на отпадъчни и дъждовни води от имотите на потребителите, както и дейности по изграждане,
поддръжка и експлоатация на ВиК системи, като съгласно чл. 12 от ЗРВКУ цените
за доставка, отвеждане, пречистване на водите и присъединяването на потребители
към водоснабдителни и канализационни системи се регулират от КЕВР.
Съгласно чл. 2 от ЗРВКУ ВиК оператори са всички предприятия с предмет на
дейност извършване на ВиК услуги.
Съгласно §
1, ал.1, т. 2 буква „а” от ДР на ЗРВКУ „потребител” е физическо лице
или юридическо лице, което е собственик или ползвател на имоти, за които се
предоставят ВиК услуги. В същият смисъл е и разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004г. за
условия, ред за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните
и канализационни системи (Наредба № 4), която уточнява, че ползвател е този
който има вещното право на ползване
или право на строеж.
Съгласно чл. 8 от Наредба № 4 получаването на ВиК услуги се осъществява при
публично известни Общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика на ВиК системите, които се публикуват в един централен и местен
ежедневник и на интернет-страница на оператора, те влизат в сила 1 месец след
публикуването им, но потребител има право в 30-дневен срок от влизането и в
сила да предложи специални условия, които ще обвързват страните, ако оператор
ги приеме, а при неприемането им – важат Общите условия.
Съгласно чл. 11 от Наредба № 4 потребителят следва да монтира за своя сметка
водомери в имота си и отговаря за проверка, поддръжка и ремонт на същите.
По делото не се спори, че
ищецът е търговско дружество с предмет
на дейност водоснабдяване, канализация и пречистване на вода, тоест „оператор
на ВиК услуги по смисъла на чл. 2 от ЗРВКУ и чл. 2 от Наредба № 4/2014г.
Съдът приема
за установено по делото, че ответникът е бил потребител на ВиК услуги по смисъла на
чл. 3 от Наредба № 4 и на § 1, ал.1, т.
2 буква „а” от ДР на ЗРВКУ в имот гр. София, ж.к. „********, клиентски № ********** за процесния период от
18.04.2013г. до 16.11.2019г. , че стойност на потребени ВиК услуги в имота за
този период е 3228,15лв., че ответникът е изпаднал в забава на плащането на
тази сума и обезщетението за забава на плащането й за периода от 19.05.2013г.
до 16.11.2019г. е в размер на 864,75лв. Тези факти не са спорни по делото,
ответникът изрично е признал същите с отговора на исковата молба и правилно са
обявени от районния съд за безспорни по делото и ненуждаещи се от доказване.
Спорен
въпрос е дали ответникът е направил в срок възражението за погасяване по
давност на задължения, възникнали преди повече от три години, съответно дали е
изтекла погасителната давност.
Възражението
за погасяване на задълженията по давност
е правопогасително. Същото следва да се направи от ответника в срока за
отговор на исковата молба. Пропускането на този срок съгласно чл. 133 вр. с чл.
131 от ГПК преклудира възможността на ответника да въведе по делото това правопогасително
възражение. В случая срокът за отговор
на исковата молба е изтекъл на 18.12.2020г.,
като до края на този срок по исково дело и по заповедното дело ответникът по
исковете не е направил възражение за недължимост на сумите поради погасяването
им по давност. Ответникът е направил такова възражение едва в проведеното на 04.02.2021г. съдебно заседание пред
СРС и правилно районният съд е приел, че това възражение е преклудирано и не
следва да се произнася по него.
С оглед
гореизложеното съдът приема, че правилно районният съд е приел, че исковете са
основателни, поради което и решението на СРС следва да се потвърди в
обжалваната част.
По отговорността за разноски:
С оглед
изхода на делото съдът приема, че разноските по делото следва да се поставят в
тежест на въззивника. Въззиваемият не е претендирал разноски и такива не му се
следват.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20036432/08.0.2021г. по гр.д. № 45584 по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 79-ти състав в обжалваната част.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.