Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Русе, 10.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ-ти гр.с, в публично
заседание на 18-ти април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ Г., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 7709 по описа за 2018 г., за да се произнесе
съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК
вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Топлофикация Русе” ЕАД
против Г. А. Х., в която се твърди, че ответникът е купувач на доставяна от
ищцовото дружество топлинна енергия за имот в гр. Русе, бул. „Ч.” № ., бл.Л.,
вх.., ет.., с абонатен № 15000320860. Твърди се, че за периода от 29.10.2014г.
до 25.04.2017г. в този имот дружеството доставило на ответника и му била
разпределена топлинна енергия на обща стойност 760,45лв. по 18 броя фактури,
която енергия не била заплатена. С оглед липсата на изпълнение на това
задължение в предвидените в Общите условия срокове - до 25.10.2017г., на
ответника били начислени и 127,09лв., представляващи обезщетение за забава. За
събиране на тези задължения ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 ГПК,
по ч.гр.д. № 7536/2017г. по описа на Районен съд – Разград, по което била
издадена заповед за изпълнение срещу ответника за посочените суми. С оглед
дадени от съда указания за предявяване на иск за установяване на вземането,
предмет на заповедта, се иска да бъде постановено решение, с което да се
признае за установено, че ответникът Г. А. Х. дължи на ищцовото дружество
сумата от 760,45лв. - главница за доставена и разпределена топлинна енергия за
периода от 29.10.2014г. до 25.04.2017г. по 18 броя фактури, лихва за забава в
размер на 127,09лв., законовата лихва върху главницата от 26.10.2017г. до
окончателното изплащане. Претендират се направените разноски и в двете
производства.
В срока по чл.131 ГПК, особеният представител на
ответника, назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК изразява становище за
неоснователност и недоказаност на
предявеният иск, с оглед на което претендира за неговото отхвърляне. Счита, че
не е доказано твърдяното възникване на облигационно отношение между страните,
което да дава основание да се приеме, че ответникът е абонат на ищцовото
дружество и дължи заплащане на претендираните от него в заповедното и в настоящото производства суми.
Съобразявайки
становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
От представените по делото писмени доказателства се
установява, че сградата, в която се намира посочения в исковата молба имот е
присъединена към топлопреносната мрежа на ищцовото дружество – договор №284/18.11.1998г.
Видно от представените протоколи от общи събрания и
списък на живущите в етажната собственост на посочения адрес, изготвени за
целите на присъединяване към топлопреносната мрежа, титуляр на партидата за
апартамент на ет.15 от вх. Б на бл.“Л.“ по ул. "Ч." № . е А. Д. И..
Той е починал на 14.06.2006г. и е оставил за свои законни наследници децата си
– ответницата Г. А. Х. и Д. А. Д.. Видно от представеното по делото заявление
(стр.50) ищцовото дружество служебно е прехвърлило на тяхно име партидата по
която начислява дължимите суми за процесното жилище, включително и за
претендирания в настоящото производство период.
За доставената и разпределена през периода 29.10.2014г.
до 25.04.2017г. топлинна енергия за процесния имот, ищцовото дружество е издало
18бр. фактури на обща стойност 760,45лв., която сума няма данни по делото да е
заплатена.
По делото е изготвена техническа експертиза, според
заключението на която, процесният имот е присъединен чрез сградна инсталация
към топлопреносната мрежа на ищцовото дружество. Вещото лице е посочило, че по
данни на топлинното дружество в имота има 1бр. отоплително тяло (щранг -лира) и
се доставя битова гореща вода чрез
топлопреносната система на ищеца, както и 1 бр. уред за дялово
разпределение на топлинна енергия –водомер за битова гореща вода.
В сградата, в която се намира процесния имот имало
въведено дялово разпределение, осъществявано от „Топлоснабдяване” АД. За
процесният период 29.10.2014г. до 25.04.2017г., при спазване нормативно
установените правила за дялово разпределение, вещото лице е определило, че за
имота на ответника следва да се разпредели топлинна енергия в размер на 8,3086 MWh на стойност 712,71лв. В заключението
си вещото лице не е посочило дължимия размер с отчитане на таксата за услуга
„Дялово разпределение на топлинна енергия за БГВ“ сумата е 271.06 лева.
В полза на „Топлофикация Русе“ ЕАД, срещу Г. А. Х. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК с №4626
от 05.12.2017г. по ч.гр.д.№2825/2017г. по описа на РС-Разград за сумите 760,45лв.
- главница за доставена и разпределена топлинна енергия за периода от 29.10.2014г.
до 25.04.2017г . по 18 броя фактури, лихва за забава в размер на 127,09лв.
дължима за периода от падежа на всяка от фактурите до 25.10.2017г., законовата
лихва върху главницата от 26.10.2017г. до окончателното изплащане, както и за 91.36лв.
разноски по делото. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, с оглед на което съдът на основание чл. 415, ал.1 т.2 ГПК е дал указание
на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото
дружество по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е
предявен в срока по чл. 415 ГПК и след като издадената заповед е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което се явява процесуално
допустим.
Наличието на облигационни отношения между страните
във връзка с топлоснабдяването на процесния имот се установява едновременно от
няколко обстоятелства: действително няма доказателства по делото, че ответникът
е сключил договор с ищцовото дружество или по някакъв друг начин е дал съгласие
да придобие качеството на клиент на дружеството. Партидата за процесния имот е
разкрита „служебно на негово име“, но доколкото същият е законен наследник на
починалия абонат(клиент) и собственик на имота, то по силата на закона (чл. 153
ЗЕ), като такъв той се явява потребител на топлинна енергия и клиент на
ищцовото дружество. По тази причина след като в настоящото производство не се
установява ответникът да се е разпоредил с имота или друго лице негов ползвател
да е придобило качеството на потребител (клиент) по отношение на доставяната в
него топлинна енергия, то следва да се приеме, че за претендирания в настоящото
производство период ответникът не е загубил качеството си на клиент на ищцовото
дружество.
По отношение на размера на дължимите от ответника
суми: няма спор по делото относно стойността на доставената и разпределена
топлинна енергия за имота на ответника през процесния период. Доколкото обаче
задължението му към ищцовото дружество произтича от наследствено
правоотношение, то същото следва да е пропорционално на наследствените му права
и задължения от първоначалния собственик на имота и задължено лице към ищцовото
дружество, или за ½ част от начислените и претендирани суми. Видно от
представеното удостоверение за наследници, освен ответникът, починалият
първоначален абонат за процесния имот има още един наследник и няма основание
само един от тях като съсобственик на ½ ид.ч. от топлоснабдения имот да
отговаря за цялото потребление, след като не е изразил изрично волята си за
това. Обстоятелството, че само единият от наследниците е с адресна регистрация
не обосновава различен извод.
По изложените съображения следва да бъде уважена
исковата претенция само за ½ ид.ч. и отхвърлена до пълния предявен размер.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в полза на ищцовото дружество следва да се присъдят половината от
направените в настоящото и в заповедното производства разноски.
Така мотивиран и на осн. чл. 422, ал.1 ГПК,
районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. А. Х. ЕГН ********** с адрес ***, дължи на "Топлофикация
Русе" ЕАД, гр. Русе, ул. "ТЕЦ Изток", ЕИК *********,
представлявано от изп. директор С. Ж. Ж. сумите: 380,23лв. – половината от главница за доставена и разпределена
топлинна енергия за абонатен №15000320860 периода от 29.10.2014г. до
25.04.2017г. по 18 броя фактури, 63,55
лв. – половината от лихва за забава дължима за периода от падежа на всяка
от фактурите до 25.10.2017г., законна
лихва върху дължимата главница от 26.10.2017г., за които суми е издадена
заповед №4626/05.12.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д.№2825/2017г. по описа на РС-Разград.
ОТХВЪРЛЯ предявеният установителен иск в частта за главница над 380,23лв.
до пълния предявен размер от 760,45лв. и за обезщетение за забава в размер над 63,55лв.
до пълния предявен размер от 127,09лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. А. Х. ЕГН ********** с адрес *** да
заплати на "Топлофикация Русе"
ЕАД, гр. Русе, ул. "ТЕЦ Изток", ЕИК *********, представлявано от
изп. директор С. Ж. Ж. сумата от 287,50лв.
разноски за настоящото производство и сумата от 45,68лв. разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№2825/2017г.
по описа на РС – Разград.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: