О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 12.03.2019 година
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ въззивен състав, в
закрито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
след като разгледа по реда на чл. 341- 345 НПК
докладваното от съдия Игнатова ВЧНД № 144 по описа за 2019 г. на СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 341 – 345, вр. чл. 249, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК.
Образувано
е по депозиран от РП С. частен протест против определение от 07.02.2019 г.,
постановено в разпоредителното заседание по НОХД № 644/2018 г. по описа на РС С.,
с което съдът върнал делото на прокурора с указание за отстраняване на допуснати
на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до ограничаване правата на подсъдимия.
Прокурор при РП С. е внесъл за
разглеждане в РС С. обвинителен акт за извършено от Т.Г.Г. престъпление по чл.
183, ал. 1 от НК – за това, че след като е осъден с влязло в сила на 04.08.2009
г. Решение на РС – С., постановено по
гр. дело № 58/2009 г. по описа на същия съд да издържа свой низходящ – сина си
Б. Т. Г., в периода от месец февруари 2011 г. до месец октомври 2017 г.
включително съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 81 месечни вноски на обща стойност 8 100.00 лева.
В проведеното разпоредително
заседание по делото представителят на държавното обвинение взел становище по
въпросите, визирани в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от НК, като изтъкнал
липсата на допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до
нарушаване правата на подсъдимия.
Към това становище се присъединили защитникът на подсъдимия Г. – адв. Б. и
подсъдимият Г..
След
като изслушал становищата на страните по въпросите, предвидени в разпоредбата
на чл. 248, ал. 1 от НПК, съдът приел, че в обвинителния акт е въведена
неяснота за това какво обвинение всъщност е повдигнато с него, тъй като в опит да се констатира за кой период са дължими
посочените като незаплатени месечни вноски и да се постигне поредност на същите - която обаче не е съставомерен признак на
престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, на подсъдимия е било повдигнато обвинение,
което се явява в противоречие с описаната в обстоятелствената част фактическа
обстановка.
По изложените съображения
районният съд прекратил съдебното производство поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на подсъдимия
Г., и върнал делото на прокурора.
В депозирания пред настоящата
инстанция частен протест срещу определението на съда се сочи неправилност на съдебния
акт. Възразява се срещу разбирането на съда, че инкриминираният период следва
да обхваща целия период от време, през който се обективира неизпълнение на две
и повече месечни вноски, като извършваните в рамките на същия плащания са
ирелевантни за съставомерността на продълженото престъпление по чл. 183, ал. 1
от НК, защото в противен случай деецът може чрез симулиране на несъставомерност
(„чрез ежемесечно изпълнение и последващо месечно неизпълнение на
задължението“) да избегне наказателна отговорност. Този извод на съда се счита
за незаконосъобразен, като се сочи, че тъй като Г. при нередовното плащане на
сумите не е уточнявал изрично кое от задълженията погасява, то по силата на
разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД тези суми покриват първите по време възникнали
негови задължения към детето, считано от месец август на 2009 година до месец
октомври 2010 година. Предявеното обвинение се счита за ясно и почиващо на
разпоредбите на закона, а същинската причина за връщане на делото на прокурора
– несъгласието на съда с текстовата квалификация на деянието, а не противоречие на повдигнатото
обвинение с описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка.
ОКРЪЖЕН
СЪД – С., след като се запозна с
атакувания съдебен акт, с внесения за разглеждане от съда обвинителен
акт и с материалите по досъдебното производство намира, че частният протест
срещу определението, с което съдът е
прекратил съдебното производство поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правата на подсъдимия, е допустим,
като подаден в срок и от страна, която разполага с право на такъв, а по
съществото си е неоснователен.
Главното
предназначение на обвинителния акт, съгласно
Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС (на което се позовава и прокурорът в
депозирания протест), е да формулира така обвинението, че да определи предмета
на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на
обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на
доказване и осъществяване на правото на защита в съдебната фаза. Когато в
съдържанието на обвинителния акт не са отразени правнорелевантните факти на
обвинението и въз основа на тях не са изведени съставомерните признаци на
деянието, предмет на обвинението, или това е сторено по противоречив начин, то
винаги е налице допуснато съществено
процесуално нарушение, неотстранимо в съдебната фаза на процеса.
В конкретния
случай повдигнатото на подсъдимия Т.Г. обвинение
е неясно, тъй като е налице противоречие между фактите, изложени от
представителя на държавното обвинение в обстоятелствената част на обвинителния
акт и повдигнатото с диспозитива на същия обвинителен акт обвинение на
привлеченото към наказателна отговорност лице – досежно периода на неплащане на издръжка.
Правната
теория и съдебната практика са категорични, че за да е съставомерно едно деяние
по чл. 183, ал. 1 от
НК е необходимо от
обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е
дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена
за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да
не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните задължения лице.
Престъплението по чл. 183 от НК е типично продължено
престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие
и то трайно и непрекъснато в определен период от време. От съществено
значение за отговорността на дееца е периодът на
неплащане на дължимата се издръжка, размерът на неизпълнението, отнесено
и към материалните възможности на длъжника през инкриминирания период, без да е
необходимо настъпването на други вредни последици за лицето, комуто се дължи
издръжката. Началото на
престъплението по чл. 183 от НК е след изтичане на
срока, от който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ,
брат или сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото престъпление се явява довършено в момента, в
който деецът изпълни изцяло задължението си за издръжка (в който случай обаче
не отпада съставомерността на вече довършеното престъпление, а приложима би се
явила разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК) или пък то бъде погасено, при хипотезите, посочени
в Семейния
кодекс.
Тези принципни положения досежно престъплението по
чл. 183, ал. 1 от НК застъпил и районният съд в атакуваното определение. Настоящият съдебен състав намира
за необходимо освен това да посочи, че датата, респ. периодът на извършване
на дадена престъпна дейност от едно лице е едно от най-важните обстоятелства,
очертани от предмета на доказване. Посоченият извод е обясним най-вече с оглед
правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице, предвид
възможността за доказване на времево ангажиращи оневиняващи фактори. В
настоящия случай е важно за подсъдимия
Г. да
знае точно за какъв период не е внесена дължимата издръжка, доколкото същият
има възможност да представи доказателства, че за този период същата е била изплатена. Периодът на неплащане на
издръжката следва да се вземе предвид при индивидуализиране на наказателната
отговорност, той има значение и за преценката дали не е налице
продължавано престъпление по чл. 26 от НК - в случай че за някакъв
период обвиняемият е платил задължението си, след което отново е изпаднал в
забава.
Изложеното налага
категоричния извод, че посочването на периода, за който задълженото да плаща
издръжка лице не е било изправен длъжник, и този период да съответства на
твърдените от обвинението дължими месечни вноски, не е просто приумица на
първоинстанционния съд, а изискване, с което както съдът, така и
представителите на държавното обвинение следва да съобразят своите актове, в
това число и обвинителния акт.
В конкретния
случая в обстоятелствената
част на обвинителния акт е посочено, че от м.08.2009 г., когато Решение №
99/25.05.2009 г. по гр.д. № 58/2009 г. по описа на РС- гр. С. е влязло в сила,
до м. 02.2018 г. подсъдимият Г. е заплащал дължимата за детето издръжка
нередовно. Посочени
са извършените
от него плащания на отделни издръжки през 2010 г., 2011 г., 2015 г. и 2017 г.,
а също и постъпилите по образуваното изпълнително дело срещу подсъдимия суми. С
оглед на това е прието от прокурора, че в периода от м.08.2009 г., когато решението е
влязло в сила, до м. 10.2017 г., включително, когато е влязло в сила
Определение по гр.д. № 592/2017 г. по описа на РС- гр. С. за увеличение на
издръжката, който период се равнява на 99 месеца, подсъдимият Г. е заплатил
общо 1770 лв. (15 вноски по 100 лв. и една вноска от 270 лв.), т.е. е
заплатил
вноските за 17,7 месеца, като съобразно предвиденото в чл. 76 от ЗЗД тези плащания са
погасили задълженията му за стар период, а именно за периода от м. 08.2009 г.
до м. 12.2010 г., и частично задължението за м. 01.2011 г. С оглед на така
направеното погасяване на старите задължения е прието от
прокурора,
че от м. 02.2011 г. до м. 10.2017 г. подсъдимият не е изпълнявал задължението
си за издръжка, а именно не е изпълнил
81 месечни вноски в размер на 8100 лв.
При така
изложеното с внесения за разглеждане от РС С. обвинителен акт на подсъдимия Г. е повдигнато
обвинение за това, че в гр. С., обл. София, след като е осъден с влязло в сила
на 04.08.2009 г. решение на РС- гр. С., постановено по гр.д. № 58/2009 г. по
описа на същия съд, да издържа свои низходящ сина си – Б. Т. Г., в периода
от м.02.2011 г. до м.10.2017 г. включително, съзнателно не е изпълнил
задължението в размер на повече от две месечни вноски, а именно -
81 месечни вноски на обща стойност 8100 лв. - престъпление по
чл. 183, ал. 1 от НК.
С това обвинение прокурорът счел, че е изпълнил задълженията си по чл. 246
от НПК, а на практика създал в обвинението неяснота, препятстваща правото на
защита на подсъдимото лице, тъй като въвел нов факт, обосноваващ ангажиране на
наказателната отговорност на подсъдимия – а именно период от време, различен от
вече описания в обстоятелствената част на обвинителния акт и дори несъответен
на изброените от прокурора периоди на плащане и вноските по тях, отнесени към
счетената от него необходимост от позоваване на разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД.
Последното се извежда от записаното на стр. 1 от обвинителния акт, че за
времето от м.08.2009 г. до м.02.2010 г. (общо 6 месеца) обвиняемият Г. не е
плащал дължимата издръжка, а през 2010 г. е заплатил издръжка за месеците март,
май, юни, август, октомври и декември и е заплатил частична издръжка от 70 лева
за месец януари на 2011 г., като същевременно периодът от м. 08.2009 г. до
м.01.2011 г. изобщо не е включен в диспозитива на повдигнатото обвинение.
Вземайки предвид изложеното, въззивният съд се
съгласява с констатацията на първостепенния съд, че повдигнатото на подсъдимия Г. обвинение се явява неясно досежно това – за какъв период от време
се претендира от държавното обвинение да не е внесена дължимата от него издръжка, след
като в обстоятелствената част на обвинителния акт
се твърди, че
от м.08.2009 г., когато Решение № 99/25.05.2009 г. по гр.д. № 58/2009 г. по
описа на РС- гр. С. е влязло в сила, до м. 02.2018 г. подсъдимият Г. е заплащал
дължимата за детето издръжка нередовно, докато се повдига обвинение за това, че съзнателното
неизпълнение на задължението за заплащане на издръжка е сторено в периода от
м.02.2011 г. до м.10.2017 г. включително.
По този начин внесеният за
разглеждане в РС – С. обвинителен акт е негоден
да сложи началото на съдебната фаза на процеса, тъй като съдържанието му не дава пълна възможност на подсъдимия да организира защитата си по
фактите. Коментираните съществени пропуски в обвинителния акт определят обвинението
като фактически неясно формулирано, а предметът на доказване – като
неопределен.
Действително, право на прокурора съобразно чл. 127 от Конституцията на Република България е да поддържа или не
определено обвинение срещу конкретно лице, но това лице следва да знае всички
релевантни факти, които очертават обвинението срещу него. Само при наличието на
такъв анализ в обстоятелствената част на обвинителния акт и съответстващо на
този анализ фактическо обвинение би било гарантирано в пълен обем правото на
защита на подсъдимия. В настоящият случай установените в обвинителния акт
неясноти се отнасят до съставомерен
признак на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, а винаги, когато се
преценява съдържанието на обвинителния акт, трябва да се подхожда в светлината
на въпроса дали установените непълноти или противоречия се отнасят до
съставомерните признаци на деянието и съответно участието на обвиняемия в него.
(вж. отново ТР № 2/2002 г. на ВКС).
Обвинителният акт е необходимата фактическа и
правна оценка на прокурора по съществените въпроси, предмет на доказване в
наказателното производство, а оценката се прави въз основа на събраните
доказателства, приети за установени обстоятелства и закона. Констатираното в настоящия случай нарушение се явява
съществено и отстранимо в хода на досъдебното производство, при което
изводът на районния съд, че е
налице основание за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на
РП С. за неговото отстраняване е правилен и законосъобразен.
При така изложеното въззивният
съд намира, че контролираното определение, с което е прекратено съдебното производство по делото поради допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на подсъдимия, е правилно и законосъобразно
и като такова следва да бъде потвърдено.
Воден от изложените съображения, ОКРЪЖЕН СЪД – С.
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 07.02.2019 г.,
постановено в разпоредителното заседание по НОХД № 644/2018 г. по описа на РС С.,
с което съдът върнал делото на прокурора с указание за отстраняване на допуснати
на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до ограничаване правата на подсъдимия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………
(Пл.
Петков)
ЧЛЕНОВЕ:
1:………………
(Н.
Николова)
2:………………
(Ан. Игнатова)