Решение по дело №180/2023 на Административен съд - Перник

Номер на акта: 205
Дата: 22 декември 2023 г.
Съдия: Антония Атанасова Атанасова-Алексова
Дело: 20237160700180
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 205

Гр. Перник, 22.12.2023 година.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЕРНИК, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА

АНТОНИЯ АТАНАСОВА- АЛЕКСОВА

при съдебния секретар НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА

и с участието на прокурор БИСЕР КОВАЧКИ при ОП-Перник,

като разгледа докладваното от съдията АНТОНИЯ АТАНАСОВА- АЛЕКСОВА

КАНД № 180 / 2023 година по описа на Административен съд- Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

   Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по жалба

   ОТ:  Началник на група „Охранителна полиция“ към Районно управление – Радомир при ОДМВР –Перник,

ЧРЕЗ пълномощника му гл. юрисконсулт Симона Стефанова

ПРОТИВ: Решение № 50 от 08.08.2023 година, постановено по АНД № 289 по описа за 2022 година на Районен съд- Радомир.

   С обжалваното решение е отменено наказателно постановление (НП) № 22-0328-000111 от 07.10.2022 година, издадено от началник група в РУ- Радомир, с което на А.К.А. с ЕГН: **********, с адрес: *** са наложени следните административни наказания, а именно „глоба“, в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срока от 24 /двадесет и четири/ месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, като на основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 година на МВР са му отнети общо 12 контролни точки; „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП; „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 10 / десет/ лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита, че решението е неправилно и необосновано, като противоречащо на материалния закон и събраните доказателства по делото и е издадено в нарушение на съдопроизводствените правила. По същество излага доводи в посока на това, че първоинстанционният съд частично е обсъдил свидетелските показания, без да е извършил преценка относно времето, което свидетелите сочат от 20-тина секунди липса на видимост на автомобила, липсата на данни за други лица на мястото където автомобила е заварен, както и показанията, че в автомобила е имало едно лице, както и че нито един от свидетелите няма спомен за други пътници ри подаване на сигнала за спиране на автомобила. Приел е на база на установените факти и обстоятелства, че в делото липсват каквито и да било доказателства сочещи на субективна съставомерност, т.е. като взел предвид едностранно свидетелските показания на актосъставителят Д.П.Я.и Г.А.Х.- свидетел по издадения АУАН, но не е обсъдил показанията в тяхната последователност и цялост, а именно показанията на Д.Я. в протокол от съдебно заседание от 05.07.2023 година: „В движение не успях да видя кой управлява автомобила, видяхме един човек вътре, след това го установихме, когато той спря“. За конкретизация на времето през което автомобилът е изпуснат от поглед свидетелят кацва „Около- 20-тина секунди не видяхме автомобила, който следвахме“, както и „При първоначално подаване на сигнал със стоп палка не успяхме да видим друго лице“.  Въз основа на това иска от съда да отмени постановеното съдебно решение.

   Ответникът по касационната жалба, в срока по чл.213а, ал.4 от АПК депозира отговор, в който твърди, че жалбата е неоснователна и моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди постановеното съдебно решение.

   В съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител.

   В съдебно заседание ответникът по касационната жалба, редовно призован не се явява, представлява се от адвокат Т.Н.от САК, който моли съда да постанови съдебно решение, с което депозираната касационна жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, респективно да бъде потвърдено така постановеното от страна на първоинстанционния съд съдебно решение.

   В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура- Перник дава заключение за неоснователност на касационната жаба и предлага решението да бъде отменено, респективно наказателното постановление да бъде потвърдено.

   Пред настоящата съдебна инстанция не са представени нови писмени доказателства.

   Съдът, след като прецени наведените касационни основания и доводи на страните, след съвещание, за да се произнесе намира следното: 

      Подадената касационна жалба е процесуално допустима, като подадена от процесуално легитимирана страна, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивен срок за обжалване.

   След извършена служебна проверка на основание чл.218, ал.2 от АПК, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което валидно и допустимо.

С Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 588961 от 28.09.2022 година, издаден от на длъжност: полицай при РУ Радомир, ОДМВР- Перник, в присъствието на свидетеля Г.А.Х. е ангажирана административнонаказателната отговорност на А.К.А. с ЕГН: ********** *** за това, че на 28.09.2022 година в 03:15 часа в община Радомир, гр. Радомир на кръстовището на ул. „Райко Даскалов“ с посока на движение към гр. Перник, управлява лек автомобил Фолксваген – Транспортер с рег. ****, като на кръстовището на ул. „Милан Грънчаров“ при ясно подаден своевременен сигнал със стоп палка образец МВР, водачът не спира на посоченото място от контролния орган, а увеличава скоростта си подавайки газ и продължавайки движението си към ул. „Кракра“, правейки опит да осуети проверка. Последван е от ул. „Кракра“ към ЖК Арката, след това преминава през тревните площи, излизайки на път I-6 с посока на движение към гр. Перник, след което обръща посоката си на възел Батановци, като е установен в местността Арбанас, където спира и се заключва в автомобила си, правейки отново опит да осуети проверката. Около 03:10 е изведен от автомобила, като отказва да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол  с техническо средство Алкотест- Дрегер 7510, № ARDN-0098, както и отказва да подпише, получи и изпълни предписанията на издаденият му талон за изследване № 106531. Към момента на проверката се посочва, че лицето е във видимо нетрезво състояние, с мирис на алкохол и с нестабилна походка. Установено е, че същият не носи СУМПС и контролен талон и СР на МПС, което управлява.

Описаното деяние е квалифицирано от страна на актосъставителя като нарушение на разпоредбите на:

1. чл.103 от ЗДвП – Не спира плавно на посоченото място, или в най- дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролните органи;

 2. чл.174, ал.3, т.1 от ЗДвП – Отказва проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му;

3. чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП – Не носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролен талон към СУМПС от съответната категория;

4. чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП – Не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява. АУАН е връчен на нарушителя на 28.09.2022 година, който отказал да го подпише.

   Въз основа на тези фактически констатации, обективирани в АУАН Началник група в ОДМВР- Перник, РУ- Радомир е издал Наказателно постановление (НП) № 22-0328-000111 от 07.10.2022 година, с което на А.К.А. с ЕГН: **********, с адрес: *** са наложени административни наказания както следва:

-                 на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 3 (три) месеца за извършено административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП;

-                 на основание чл.173, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за извършено административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП;

-                 на основание чл.183, ал.1,т.1,пр.1,2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева за извършено административно нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП;

-                 на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева за извършено административно нарушение по чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП. Наказателното постановление е връчено на нарушителя на 27.10.2022 година.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд - Радомир, който с Решение № 50 от 08.08.2023 година, постановено по АНД № 289/ 2022 година го е отменил.

Извършвайки цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане административните наказания и след приобщаване на преписката и събиране на посочените от страните доказателства първоинстанционният съдът е приел, че при провеждане на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като АУАН и НП са издадени в съответствие с императивните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. При изследване на фактическата обстановка в АУАН и НП и събраните по делото доказателства районният съд е  приел че извършеното административно нарушение не е установено и доказано по безспорен начин. Приел е, че по делото липсват безспорни доказателства, че на процесната дата лекият автомобил е бил управляван именно от страна на жалбоподателя, доколкото и двамата разпитани в хода на съдебното следствие свидетели са посочили, че не са видели кой точно е управлявал процесният лек автомобил. С оглед на това районният съд е приел, че лицето, настоящ ответник не е доказано за е имал качеството „водач“ по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП, поради което същият не може да бъде субект на административните нарушения по чл. 103 от ЗДвП, чл.174, ал.3 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

С тези мотиви е отмени оспореното наказателно постановление.

Съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното прилагане на материалния закон следи служебно, съгласно изискването на чл.218, ал.2, пр.2 от АПК.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение за валидно и допустимо.

Съобразно разпоредбата на чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установена от първоинстанционният съд фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства, но в мотивите на обжалваното решение се констатират празноти по оценката на един или друг източник на доказателства, като не става дума за пестеливост и лаконичност, а за липса на излагане на съображения от решаващия съд защото кредитира един и некредитира други и какви фактически изводи прави въз основа съвкупния анализ на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал.

 Районният съд не е изпълнил задължението си да извърши цялостен анализ на наличната доказателствена съвкупност и да изложи собствени аргументи за причините,  поради които приема  за  доказани  оспорените от  защитата  обстоятелства, като даде мотивиран  отговор  на направените възражения.

В настоящият случай съдът е имал основание да кредитира доказателствата, подкрепящи обвинителната теза, спазвайки изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика в съответствие с принципите заложени в НПК субсидиарно приложими съгласно чл. 63в и 84 ЗАНН.

Според настоящия съдебен състав невярно са интерпретирани свидетелските показания на актосъставителя Язъджиев и свидетеля по акта Христов отделно от изложената фактическа обстановка, а именно, че подаването на сигнала със стоп палка е станала късно през нощта, в тъмната част от денонощието,  без ясна видимост, събитията са се развили изключително бързо, тъй като „след подаден сигнал със стоп палка не спира на посоченото място от контролен орган“ е последван от патрулен автомобил с включени светлини и сирени. Обстоятелството, че „в движение ме е успях да установява, кой управлява автомобила, в последствие го установихме“ не разколебава изведените доказателствени изводи за установяването му като извършител на вмененото му административно нарушение, тъй като при съпоставката на този отрицателен факт с другите факти, уличаващи го в извършването на установените административни нарушения, е налице превес на доказателствата, свързващи го с извършваното на административните нарушения за които му е бил съставен акт за установяване на административно нарушение, в която хипотеза неговото наказание отговаря на  стандарта по чл. 303 НПК субсидиарно приложими съгласно чл. 63в и 84 ЗАНН.

На следващо място не може да бъде споделен извода на първоинстанционният съд, че не са налице доказателства, че на процесната дата лекия автомобил е управляван от жалбоподателя, тъй като двамата свидетелите, сочели, че не видели кой е управлявала лекия автомобил. В тази насока, следва да се посочи че трайната съдебна практика, както и НПК не поставят предварителни изисквания за доказване на обвинението с определени доказателствени средства. Възможно е да са събрани преки доказателства, когато такива са налице, но е възможно по конкретното дело да липсват такива, а да са събрани само косвени такива. Възможно е обвинението да бъде доказано и чрез съвкупност от преки и косвени доказателства, които  да формират стабилна доказателствена основа за установяване и на деянието и на вината от извършителя. Когато по делото са налице само косвени доказателства, съдебната практика е изяснила, че е допустимо обвинението да бъде доказано и само въз основа на такива, ако същите формират система, при наличието на която е възможен само един извод. По настоящето дело липсва доказателствен дефицит, препятстващ възможността за осъждане на за установяване и на деянието и на вината от извършителя на административното нарушение, тъй като се формира система от косвени доказателства, при наличието на която е възможен само един извод: че жалбоподателя е извършител на вменените му административни нарушения. Това е така защото обратното е в противоречие с правилата на житейската логика, в събрания доказателствен материал липсва каквото и да е индиция за присъствието на друго лице в лекия автомобил, такава защитна позиция не се и излага от жалбоподателя, който се е възползвал от правото си да не дава обяснения. От друга страна от представената по делото справка за наложени други административни наказания се установява, че неналожените му предходните административни наказания, за извършени нарушения по ЗДвП, очевидно не са оказали дисциплиниращ ефект, който е във възраст, в която моралните императиви би следвало да са устойчиви и да водят до сериозна преценка на последиците от едно евентуално непредпазливо поведение.

 Така изложеното е относимо към изводите на съда за това, че жалбоподателят не е бил субект на административно наказателна забрана въведена със нормата на административните нарушения по чл. 103 от ЗДвП, чл.174, ал.3 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Настоящият състав на съда счита, че са налице достатъчно доказателства по делото,  че А. Камено Аръчки е нарушил чл. 103 от ЗДвП, чл.174, ал.3 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Изложеното мотивира съдът да отмени обжалваното решени и решавайки спора по същество - да потвърди наказателно постановление Наказателно постановление (НП) № 22-0328-000111 от 07.10.2022 година издадено от Началник група в ОДМВР- Перник, РУ- Радомир, с което на  А.К.А. с ЕГН: **********, с адрес: *** са наложени административни наказания на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 3 (три) месеца за извършено административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП; на основание чл.173, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за извършено административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП; на основание чл.183, ал.1,т.1,пр.1,2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева за извършено административно нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП; на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева за извършено административно нарушение по чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, настоящия касационен състав на Административен съд - Перник

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 50 от 08.08.2023 година, постановено по АНД № 289 по описа за 2022 година на Районен съд- Радомир и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 22-0328-000111 от 07.10.2022 година издадено от Началник група в ОДМВР- Перник, РУ- Радомир, с което на  А.К.А. с ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 3 (три) месеца за извършено административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП; на основание чл.173, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за извършено административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП; на основание чл.183, ал.1,т.1,пр.1,2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева за извършено административно нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП; на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева за извършено административно нарушение по чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване с жалба и протест.

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ:

1./п/

2./п/