Р Е Ш
Е Н И Е №83
гр. Сливен, 28.05.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА
мл.с.
ЮЛИАНА ТОЛЕВА
при секретаря Мария
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №146
по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба против Решение №107/31.01.2020г. по гр.д.№4542/2019г. на Сливенски
районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, гр.Пловдив против „Успех лайт ССБ“ ЕООД, гр.Сливен
искове с правна квалификация чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответникът му
дължи сумата от 220,43лв. – главница, представляваща стойността на доставена
ел. енергия и предоставени мрежови услуги за периода от 01.10.2018г. до
30.04.2019г. в обект с ИТН 2313619, находящ се в гр. Сливен, кв.“Речица“, ул.
„Тодор Асенов“ №1, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 7,08лв. - обезщетение за забава за периода от
13.11.2018г. до 05.06.2019г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
№2050 от 10.06.2019г. по ч.гр.д.№3126/2019г. по описа на СлРС. С решението са
присъдени разноски на ответника в размер от 150лв.
Въззивната жалба е подадена
от ищеца в първоинстанционното производство „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД, гр.Пловдив и с нея се атакува решението изцяло.
В жалбата си, дружеството
въззивник твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.
Посочва, че ответното дружество е потребител – небитов клиент, присъединен към
електроразпределителната мрежа и като такъв следва да заплаща всички мрежови
услуги, каквато е и цената за достъп. Плащането се извършва на крайния
снабдител, без значение чия собственост са присъединителните съоръжения. Цената
за достъп се заплаща върху предоставената мощност и се изчислява за всеки ден в
рамките на отчетния период. Цените в енергетиката, в т.ч. цените за мрежовите
услуги, се определят и заплащат на основание решения на ДКЕВР. С Решение
№Ц-22/29.06.2011г. на ДКЕВР цената за достъп за стопанските клиенти, считано от
01.07.2011г. се калкулира по нов начин, при който тя не зависи от ползваното
количество електрическа енергия, а от договорената предоставена за обекта на
клиента активна мощност /заетия капацитет от разпределителната мрежа/. Поради
това, дори и ако за даден период клиента не е ползвал електрическа енергия в
обекта си, то той следва да заплаща цена за достъп, съобразно заемания
капацитет, като по този начин участва пропорционално и в покриването на
постоянните разходи за поддръжка на мрежата. Временното преустановяване
снабдяването с електрическа енергия на обект на клиент не прекратява
задължението на клиента за заплащане на цена за достъп. Посочва, че решенията
на ДКЕВР са задължителни за всяко лице, получило лицензия, от което следвало,
че изпълнението на посоченото решение на ДКЕВР – начисляване на цена за достъп
до мрежата не е само право, но и задължение за „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД, тъй като в противен случай то можело да бъде санкционирано съгласно чл.210
от ЗЕ. Посочва, че моментът на влизане в сила на решението на ДКЕВР е началният
за започване начисляване на цена за достъп по партидата на ответника. С оглед
изложеното, въззивникът моли съда да отмени изцяло обжалваното
първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да уважи изцяло исковите
претенции. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна – ответника в първоинстанционното производство „Успех лайт
ССБ“ ЕООД, гр.Сливен.
В същия срок няма подадена
насрещна въззивна жалба.
С отговора
на въззивната жалба въззиваемото дружество „Успех лайт ССБ“ ЕООД, гр.Сливен чрез пълномощник адв. Р. оспорва жалбата като
неоснователна. Намира първоинстанционното решение за правилно, законосъобразно
и обосновано и моли за потвърждаването му. Посочва, че не било доказано
ответното дружество да е собственик на имота. Счита, че съдът правилно е приел,
че няма доставена и консумирана електрическа енергия, а единствено начислени
такси за достъп до разпределителната мрежа, които се заплащат върху
фактурираните количества активна електрическа енергия. При нулево фактурирано
количество активна енергия, счита, че не е налице основание за начисляване на
мрежова услуга, каквато е процесната такса достъп. Претендира присъждане на
направените пред въззивната инстанция разноски.
С
въззивната жалба и отговора не са направени искания за събиране на
доказателства от въззивния съд.
В с.з. дружеството въззивник
„ЕВН България
Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив, не се представлява. По делото е постъпило писмено
становище от процесуалният му представител по пълномощие юриск. А., който
посочва, че поддържа въззивната жалба на изложените в нея основания и моли за
уважаването й. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В с.з. въззиваемото
дружество „Успех
лайт ССБ“ ЕООД, гр.Сливен, не изпраща процесуален представител. По делото е постъпило писмено
становище от процесуалния му представител по пълномощие адв. Р., който посочва,
че оспорва въззивната жалба и поддържа изложените в отговор възражения за
нейната неоснователност. Намира обжалваното първоинстанционно решение за
правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Претендира присъждане на направените пред настоящата
инстанция разноски.
Въззивният съд намира
въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261
от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект,
имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен
съд.
При извършване на служебна
проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно,
а с оглед пълния обхват на обжалването –
и допустимо.
При
извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното
решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след
преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното
решение е незаконосъобразно и неправилно.
Този състав на въззивния
съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така,
както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Въз основа на правилно
установена фактическа обстановка първоинстанния съд е приложил неправилно
материалния закон и е формирал неправилни и незаконосъобразни правни изводи.
Изложените във въззивната
жалба оплаквания са основателни.
Сливенският районен съд е
бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове за установяване дължимостта на вземания за предоставени
мрежови услуги за периода от 01.10.2018г. до 30.04.2019г. за обект в гр. Сливен, кв.“Речица“, ….., кл. №……в общ размер на 220,43лв. и
за мораторна лихва в размер на 7,08лв., начислена върху главницата за периода
от 13.11.2018г. до 05.06.2019г., за които вземания на ищцовото дружество е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът –
ответник е възразил в законоустановения срок. Предявените искове са с правно
основание чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79 от ЗЗД.
Предявените положителни установителни искове имат за
предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на
сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези
искове следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си да
установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост спрямо ответника –
длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите,
които са породили неговото вземане.
По делото е установено, както и правилно е приел
първоинстанционният съд, че ответното дружество „Успех лайт ССБ“ ЕООД, гр.Сливен се явява потребител на електрическа енергия по
смисъла на Закона за енергетиката и Общите условия на ищцовото дружество по отношение на процесния
обект в гр. Сливен, кв. „Речица“, с измервателна точка……, кл. №**********, като партидата е заведена
на юридическото лице. По този начин
ответното дружество е стопански, т.е. небитов
потребител /пар.1, т.33а от ДР на ЗЕ/.
Предмет на главния
установителен иск са вземания на ищцовото дружество – въззивник за цена на предоставени
мрежови услуги – достъп до разпределителната мрежа и предоставена мощност от 50
кВт. Безспорно през процесния период за обекта не е доставена електрическа
енергия и претенция за заплащане на стойност на такава няма.
Видно от събраните по делото писмени доказателства, начислената цена,
предмет на установителния иск е за предоставена услуга достъп до разпределителната мрежа. По делото е
установено, че обекта, за който е начислена процесната сума за мрежови услуги е
стопански, ползващ енергия за стопански цели, като му е предоставена мощност от
50 Квт. Макар и в обекта електромерът, отчитащ консумираната електрическа
енергия, не е отчел консумация на такава /спор в тази насока няма/, то на
клиента са предоставени мрежови услуги, изразяващи се в достъп до
електроразпределителната мрежа, като заявената и предоставена мощност е от 50 kW. Ответникът не е подавал заявление за закриване на
партидата с номер ИТН 2313619.
Легална дефиниция на понятието „Достъп” се
съдържа в пар. 1, т. 15 от ДР на Закона за енергетиката - "Достъп" е
правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за
пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при
условия, определени с наредба, а легална дефиниция на понятието „право на
достъп” се съдържа в пар. 1 от ДР на Правилата за условията и реда за
предоставяне на достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежи,
приети от ДКЕВР на 14.10.2013г.- 1. "Достъп" или "Право на
достъп до мрежата" е услуга, предоставяна от оператора и позволяваща на
клиента/производителя да използва преносната/разпределителната мрежа при
условия на сключен договор с оператора и/или след приемане на общите му условия.
Правото на достъп се получава за определен обект, присъединен към мрежата,
съгласно условията на оператора. Достъпът гарантира на ползвателя получаването
на допълнителни и системни услуги, предоставяни от оператора, съгласно Закона
за енергетиката.
Разпоредбата на чл. 28, ал.1 от Правилата
за търговия с електрическа енергия предвижда, че битовите и небитовите крайни
клиенти на крайните снабдители, които използват разпределителните мрежи при
публично известни общи условия, заплащат
всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител.
Втората алинея на чл. 28 от ПТЕЕ предвижда, че крайният снабдител събира и
заплаща на оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп,
други мрежови услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано от
крайния снабдител количество електрическа енергия. Следователно ответникът, в
качеството си на потребител, дължи на ищеца, в качеството на краен снабдител,
цена за достъп до електро-разпределителната мрежа - част от мрежовите услуги.
Цената за достъп за стопански потребители
не зависи от ползваното количество ел.енергия, а от ангажирания от потребителя
капацитет на мрежата, т.е. дори и ако за даден период клиентът не е ползвал
ел.енергия в обекта си, той ще дължи единствено цена за достъп, тъй като
капацитетът на мрежата и съоръженията е запазен за него. Освен това в Общите условия на ищцовото дружество, понятието
„мрежови услуги” се определя като предоставяне на възможността за ползване на
мрежата /пренос на ел. енергия по разпределителната мрежа/, включително и
допълнителни услуги, извършването на измервания от дружеството, както и
оперативно управление на елементи на електрическите съоръжения. На ответния търговец му е била предоставена
възможността да ползва мрежата за пренос на ел.енергия до обекта си и са му
били предоставени мрежови услуги.
Заплащането на
мрежовите услуги е уредено в чл.29 от ПТЕЕ, като съгласно ал. 1, Мрежовите
услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества
активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско
измерване и/или предоставена мощност
в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. Видно от приетите по законовата делегация на
чл. 91, ал. 2 ЗЕ правила от 2013г., мрежовите услуги се заплащат освен върху
използваната /фактурираните количества активна електрическа енергия/, още и/или
и върху предоставената мощност в местата на измерване. Налага се извод, че при
действието на новите правила се дължи заплащане на цената на мрежовите услуги и
в случаите, когато няма реално доставяне и потребление на електрическа енергия,
като може да е предоставена само мощност до местата за измерване. Тоест, чл.
29, ал. 1 от Правилата предвижда две хипотези, при които се дължи заплащане на
мрежови услуги, които могат да са както в кумулативна даденост, така и в
условията на алтернативност.
Като е приел, че само поради липса на консумирана
активна електрическа енергия, ответното дружество не дължи пратендираната такса
за мрежова услуга е приложил неправилно материалния закон. Не е съобразено, че
при липса на консумация цената се определя на база предоставената мощност,
която услуга е безспорно предоставена на ответното дружество – осигурен му е
достъп до разпределителната мрежа, осигурена му е договорената мощност и във
всеки един момент клиентът е можел да потребява енергия. Тъй като заявената
мощност е била предоставена, ищцовото дружество е изпълнило задължението си да
поддържа мрежата и да осигури достъп до нея, така, както е договорено за обекта
на ответното търговско дружество в измервателната точка ИТН 2313619. Следователно
е реализирана предпоставката на чл. 29, ал. 1, предл. второ от ПТЕЕ, като е
била предоставяна мощност в мястото за търговско измерване.
Предвид на изложеното, настоящият съдебен състав
приема, че исковата претенция е основателна, тъй като независимо от липсата на
консумация на електрическа енергия, за ответника е била налице възможност да
ползва електрическите съоръжения, т.е. капацитетът на мрежата и съоръженията да
е запазен за него, поради което и за същия възниква задължение да заплаща
мрежови услуги.
Съгласно разпоредбата на чл.42 от ОУ на ЕВН ЕР,
Клиентът заплаща изчислената сума за мрежови услуги на „ЕВН България
Електроснабдяване” АД, като това следва да стане в сроковете по чл.18, ал.3 от
ОУ на ЕВН ЕС. Ответното дружество не е доказало, а и не е и твърдяло, заплащане
стойността на предоставените мрежови услуги, поради което следва да се ангажира
неговата договорна отговорност по консенсуалния, двустранен и неформален
договор за продажба на електрическа енергия.
Предвид
изложеното, съдът намира предявеният главен иск по чл.415, ал.1, вр. с чл.124
от ГПК за основателен.
От основателността на главния иск следва и
основателността на акцесорното вземане за мораторна лихва върху главницата за
периода от 13.11.2018г. до 05.06.2019г.
в размер на 7,08лв.
Върху посочената като дължима главница следва да се
признае за дължима и законната лихва за забава, считано от дата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.06.2019г., съгласно
разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК.
Предвид изложеното, предявените положителни
установителни искове с правно основание чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК
за установяване съществуване на вземания за предоставени мрежови услуги –
достъп до разпределителната мрежа и за мораторна лихва се явяват изцяло
основателни и като такива следва да бъдат уважени.
С оглед изложеното, щом като
е достигнал до други правни изводи и е отхвърлил исковите претенции, районният
съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да се
отмени и вместо него да се постанови ново, с което исковите претенции се
уважат.
По отношение
на разноските:
С оглед основателността на предявените искове, на
ищеца в първоинстанционното производство се дължат на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски, както и тези, направени в заповедното производство. Направените в
исковото производство разноски са в размер общо на 175лв., от които 75лв.
платена държавна такса и 100лв. юрисконсултско възнаграждение на основание
чл.78, ал.8 от ГПК. Направените в заповедното производство разноски, възлизат
на сумата от 75лв.
С оглед основателността на
въззивната жалба на дружество въззивник следва да се присъдят направените във
въззивното производство разноски в размер на 150лв. /50лв. държавна такса и
100лв. юрисконсултско възнаграждение/.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно Решение №107 от 31.01.2020г.,
постановено по гр.д. №4542/2019г. по описа на Сливенски районен съд, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, на основание
чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК,
че „УСПЕХ ЛАЙТ
ССБ“ ЕООД, ……., със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, кв. „Речица“,
ул. „Тодор Асенов“ №1 ДЪЛЖИ на „ЕВН България
Електроснабдяване” АД, ……., със седалище
и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Христо Г. Данов” №37, както следва: сумата от 220,43лв. /двеста и двадесет лева и четиридесет и три ст./,
представляваща цена на мрежови услуги – достъп до разпределителната мрежа за
периода 01.10.2018г. – 30.04.2019г. в обект с……., находящ се в гр.Сливен,
кв.“Речица“, ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 06.06.2019г.
до окончателното й изплащане и сумата от
7,08лв. /седем лева и осем ст./, представляваща обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода от 13.11.2018г. до 05.06.2019г., за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №2050/10.06.2019г. по ч.гр.д.№3126/2019г.
на СлРС.
ОСЪЖДА „УСПЕХ ЛАЙТ ССБ“ ЕООД, ……., със седалище и адрес на управление:
гр.Сливен, кв. „Речица“, ул. „Тодор Асенов“ №1 ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, ……………, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив,
ул.“Христо Г. Данов” №37, както следва: сумата
от 75лв., представляваща направени в заповедното производство по
ч.гр..№3126/2019г. на СлРС разноски; сумата
от 175лв., представляваща направени в първоинстанционното исково
производство разноски и сумата от 150лв., представляваща направени пред
въззивната инстанция разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.