№ 1145
гр. С., 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-23 СЪСТАВ, в публично заседание
на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Божана Желязкова
при участието на секретаря Ива Ат. И.ова
като разгледа докладваното от Божана Желязкова Гражданско дело №
20221100103174 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 432 КЗ срещу застраховател за сумата от 35
000 лв., претендираната като обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие
ПТП, ведно със законната лихва, считано от 06.07.2021 г. до окончателното изплащане.
ИЩЕЦЪТ- К. Д. К., ЕГН **********, чрез законния си представител Й. С. К., ЕГН
********** (майка) твърди, че на 06.07.2021 г., около 17,30 часа, е пресичал ул. „******* в
гр. С. по пешеходна пътека, когато е бил ударен от лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег.
№ ******* управляван от М. Е. М., който се движел по ул. „Гео Милев“ в посока от ул.
„Николай Коперник“ към ул. „Благородна“. Сочи, че виновен за настъпването на ПТП е
водачът на МПС, който е нарушил правилата за движение по пътищата, като не е пропуснал
пресичащия по пешеходна пътека пешеходец. Заявява, че в резултат от описаното ПТП са
му причинени следните травматични увреждания: две фрактури на дясна подбедрица и
множество рани на дясно ходило. Наложило се оперативна намеса за наместване на дясна
тибия и диафазарна фрактура на дясна фибула. Извършена е мануална репозиция на
костните увреди и имобилизация с добре моделирана гипсова шина. Десният крак бил
напълно обездвижен, предвид което се налагало да ползва непрекъсната чужда помощ за
дълъг период от време. Твърди, че е изпитвал изключително силни болки и бил много
уплашен. Сънувал кошмари и все още не се чувствал добре като продължава да изпитва
болка, поради което приема обезболяващи медикаменти. Преди ПТП се занимавал с
баскетбол, но след това се наложило да преустанови тези занимания, като излага и че към
момента движенията на крака са ограничени. Ищецът твърди, че към датата на настъпване
на ПТП за увреждащия лек автомобил е бил налице валиден застрахователен договор за
риска „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, предвид което
сезирал същото с искане за определяне на обезщетение. Към момента на подаване на
1
исковата молба такова не било определено и изплатено. С оглед изложеното ищецът намира,
че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск срещу застрахователя.
Претендира направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ- ЗАД “А.”, ЕИК *******, представлявано от М.И. - изпълнителен директор
и В. К.-М. - изпълнителен директор, чрез: юрисконсулт – пълномощник И. Х. Й., не оспорва
наличието на валидно застрахователно отношение към момента на настъпване на ПТП, но
оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, изложен в
исковата молба, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между твърдените
вреди и ПТП, както и вината на водача на застрахования при него автомобил. Оспорва вида
и характера на твърдените вреди. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца. Оспорва претенцията за присъждане на лихва за забава.
Претендира разноски за производството.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото
доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:
Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.
От представените доказателства за релевирана претенция за изплащане на обезщетение се
установява, че ищецът е сезирал ответника за изплащане на обезщетение от процесното
ПТП преди завеждане на исковата молба.
Представена е медицинска документация, която е от значение за изготвянето на СМЕ и
съдът не следва да я обсъжда отделно, тъй като за целта са необходими специални знания.
От заключението на СМЕ, ценено от съда изцяло като компетентно и обосновано, се
установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил следните травматични
увреждания: КОНТУЗИЯ на ГЛАВАТА; ПОДКОЖЕН КРЪВОИЗЛИВ и ОХЛУЗВАНЕ на
ЧЕЛОТО в лявата част; СЧУПВАНЕ на ДЯСНАТА ГОЛЯМОПИЩЯНА КОСТ в долния
край; СЧУПВАНЕ на ДЯСНАТА МАЛКОПИЩЯЛНА КОСТ в средна 1/3; МНОЖЕСТВО
РАЗМАЧКАНИ РАНИ на ДЯСНОТО ХОДИЛО. Приложено е следното лечение : болнично
- от 07 07 2021 г до 13 07 2021 г - 6 дни, домашно - амбулаторно - от 13 07 2021 г до около
2,5 - 3 месеца. По време на болничното лечение е проведено лечение на раните на десния
крак и направено наместване на счупването на дясната подбедрица и поставена гипсова
шина, която носил 35-40 дни. След свалянето й провеждал раздвижване на крака. Като
остатъчни явления могат да се приемат белезите от рани на дясното коляно, в долната 1/3 на
дясната подбедрица и дясната глезенна става. Самостоятелната походка на детето е
възстановена, движенията на дясната глезенна става се извършват в нормален обем. К. К. е
претърпял болки и страдания с голям интензитет за 7-8 дни, болки с умерен интензитет след
сваляне на гипса за около 20-30 дни, след което болките са намаляли постепенно.
Понастоящем ищецът би могъл да има болки с малък интензитет при по-продължително
ходене и стоене прав, при тичане и по-голямо натоварване на крака. Прогнозата за
здравословното състояние на ищеца е благоприятна.
От приетато и неоспорено по делото заключение на АТЕ се установява следният механизъм
2
на процесното ПТП: На 06.07.2021 г., около 17.30 ч., в гр. С. лук автомобил „Тойота
Авенсис" с per. № ******* се е движил по ул. „Гео Милев" в посока от ул. „Николай
Коперник" към ул. „Благородна". Скоростта му е била от порядъка на 31 км/ч. В същото
време пострадалият пешеходец е започнал да пресича платното за движение на ул. „Гео
Милев" по пешеходната пътека от ляво на дясно спрямо посоката на движение на
автомобила, движейки се между спрели автомобили / в лентата за насрещно движение/ със
скорост от порядъка на 6,50 км/ч. Водачът на автомобила е имал възможност да възприеме
пешеходеца в момента, в който същият е навлязъл на платното за движение. Поради
непредприемане на своевременно спиране от страна на водача на автомобила е настъпил
удар между лява странична част на лекия автомобил ляв преден калник / и десния крак на
пешеходеца. В следствие на това тялото на пешеходеца е придобило ротация по посока
обратна на часовниковата стрелка, достигнало е до лявото странично огледало на
автомобила, след което е била отхвърлена напред и в ляво и е преустановило движението си
на мястото описано в протокола за оглед. Водачът на автомобила е преустановил
движението си на мястото описано в протокола за оглед. Участъкът от ул. „Гео Милев" в
района на произшествието е прав, равен, без наклони. Положението на лек автомобил
„Тойота" в момента на навлизането на пешеходеца на платното за движение е било такова,
че водачът му е имал възможност да го възприеме, след което поради спрелите в района
автомобили не е имало възможност да вижда пешеходеца. Такава възможност отново да
възприеме пешеходеца водачът е имал, когато автомобилът се е е намирал на около 17,50
метра до мястото на удара. Лек автомобил „Тойота" се движил със скорост в момента на
удара и в района на произшествието със скорост от порядъка на 31 км/ч. Пешеходецът се
движил със скорост от порядъка на 6,50 км/ч. Мястото на удара -ударът е настъпил върху
пешеходната пътека. Водачът на автомобила е имал възможност да възприеме опасността в
момента на навлизането на пешеходеца на платното за движение от ляво на дясно спрямо
посоката му на движение и да спре преди мястото на удара. Като причина за настъпване на
произшествието могат да се посочат: субективните действия или бездействия на водача на
лек автомобил „Тойота" с органите за управление, който не е възприел своевременно
пресичащия от дясно на ляво пешеходец.
Събрани са и гласни доказателства:
Свидетелят М. Е. М., участник в ПТП, деликвент, сочи през 2021 г., края на месец юли,
около 17:30 часа, времето било светло, сухо, слънчево, на кръстовището, където имало
светофар, бил първа кола на светофара и пътувал в посока кв. „Гео Милев". Знае, че там има
пешеходна пътека, има и знак, въпреки че пешеходната пътека била изтрита и не се
виждала, но знаел, че я има и затова карал бавно. В насрещното платно имало спрели
автомобили, които чакали за светофара, включително и на пешеходната пътека.
Подминавайки мястото на пешеходната пътека и приближавайки спирката, с периферното
зрение видял движение между колите, че някой се движи между колите. Детето изскочило
между колите и той навил волана на дясно, натиснал спирачките, но явно детето е решило,
че ще мине пред колата. Той се ударил в левия преден калник и след това при падането се
3
завъртял и ударил лявото огледало. Скоростта, с която се движел била около 30 км./ч. Спрял
на пешеходната пътека, обаче детето се ударило преди да е спряла колата, то тичало и се
блъснало в колата. Между пешеходната пътека и автобусната спирка станал инцидентът.
Вече бил минал пешеходната пътека. Детето не било на пешеходната пътека и нямало кака
да бъде на нея, защото на самата пешеходна пътека имало спрели коли. Детето, за да
пресече, трябвало да мине между колите и явно не го е видял, защото изскочило между
колите, в последния момент го е видял, както и той го видял в последния момент и навил
волана на дясно. Детето идвало от ляво на дясно. Той се завъртяло от удара, ударило се в
огледалото и паднало до задната лява врата.
Свидетелят К.М.А., очевидец на пътния инцидент, твърди, че бил на паркинга до въпросната
пешеходна пътека, седял и пушел цигари с приятели. Имало доста голямо движение, колите
карали бавно, трафикът бил засилен, час пик било. Едно момче тръгнало да пресича
пешеходната пътека, пресичало по самата пешеходна пътека, от ляво колите му спряли, от
дясно една кола не го видяла и го ударила. Колата се движела бавно. Удърът бил на самата
пешеходна пътека. Пешеходната пътека била обозначена и повдигната. Детето си минавало,
били спрели колите от ляво и от дясно, една кола, може би не го видлая и го ударила. Детето
нормално си ходело по пешеходната пътека, не тичало. Другите коли били спрели и то си
минавало бавно. Автомобилът се движел по посока за Румънското посолство, детето било от
лявата страна на пътя.
Доказателства за други факти не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Искът е основателен.
Разпоредбата на чл.432от КЗ дава право на увреденото лице при пътно-транспортно
произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който деликвентът има застраховка “Гражданска отговорност”. По този
иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на
МПС /фактическият състав на което е виновно и противоправно поведение на водача,
причинна връзка и вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка “Гражданска отговорност” между водача и застраховател.
По отношение на деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав
приема, че е проведено пълно и главно доказване на фактите, от които същата възниква.
Извършването на противоправното деяние от деликвента е установено по несъмнен начин от
заключението на АТЕ, според което причини за настъпването на процесното ПТП са
субективните действия или бездействия на водача на лек автомобил „Тойота" с
органите за управление, който не е възприел своевременно пресичащия от дясно на
ляво пешеходец ".
Безспорно са установени неимуществените вреди, търпяни от ищеца в резултат на ПТП,
реализирано от деликвента, изразяващи се в болки и страдания. Причинната връзка между
4
вредоносното действие и вредите е извън съмнение с оглед заключението на двете СМЕ.
Неоснователно е възражението на ответника за наличие на съпричиняване от страна на
ищеца - в тази насока не се събраха доказателства.
Досежно размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредения да претендира за парично обезщетение за неимуществени вреди, като е
предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер
на това обезщетение. Като се има предвид възрастта на ищеца, липсата на съпричиняване,
телесното увреждане, възстановяването на ищеца, както и икономическите условия в
страната и установения застрахователния лимит, настоящият съдебен състав определя
обезщетение в размер на 20 000 лв., поради което искът следва да се уважи до този размер,
а за разликата да се отхвърли.
По изискванията на КЗ (чл.497) застрахователят е в забава от изтичане на срока по реда на
чл.496 КЗ, т. е. от 06.10.2021г .
При това решение на съда и ищецът, и ответникът имат право на разноски –– съразмерно на
уважената, съответно на отхвърлената част от исковете. С оглед уважената част на иска на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1 142.86лв. от направени 2000лв.
Видно от данните по делото размерът на адвокатското възнаграждение не е определен на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2, т.4 от Н №1 за размера
на адв. възнаграждение и уважената част от иска приема, че адв. възнаграждение е в размер
на 1 130лв.
Съразмерно с отхвърлената част от исковете ответникът има право на 321.43лв. от 750 лв.
След компенсация ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 821.43лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД “А.”, със седалище и адрес на управление - град С., ул. “*******, ЕИК
*******, представлявано от М.И. - изпълнителен директор и В. К.-М. - изпълнителен
директор, чрез: юрисконсулт – пълномощник И. Х. Й., със съдебен адрес: гр. С., ул.
“******* да заплати на К. Д. К., ЕГН **********, чрез законния си представител Й. С. К.,
ЕГН **********, жив. в гр.С. , ул. „******* ******* по иск с правно основание чл.432 от
КЗ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 20 000 лв. (двадесет хиляди
5
лева), заедно със законната лихва върху тези суми от 06.10.2021г. до окончателното им
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 20 000 лв. до пълния предявен размер
от 35 00лв.
ОСЪЖДА ЗАД “А.”, със седалище и адрес на управление - град С., ул. “*******, ЕИК
*******, представлявано от М.И. - изпълнителен директор и В. К.-М. - изпълнителен
директор, чрез: юрисконсулт – пълномощник И. Х. Й., със съдебен адрес: гр. С., ул.
“******* да заплати на адвокат С. К. Н.-К. от Софийска адвокатска колегия, адвокатско
възнаграждение в размер на 1130лв.
ОСЪЖДА ЗАД “А.”, със седалище и адрес на управление - град С., ул. “*******, ЕИК
*******, представлявано от М.И. - изпълнителен директор и В. К.-М. - изпълнителен
директор, чрез: юрисконсулт – пълномощник И. Х. Й., със съдебен адрес: гр. С., ул.
“******* да заплати на К. Д. К., ЕГН **********, чрез законния си представител Й. С. К.,
ЕГН **********, жив. в гр.С. , ул. „******* ******* на основание чл.78, ал.1 от ГПК
направените разноски по делото след компенсация в размер на 821.43лв. (след
компетсация).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на
страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6