Протокол по дело №507/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 150
Дата: 2 декември 2021 г. (в сила от 2 декември 2021 г.)
Съдия: Петя Иванова Петрова
Дело: 20213000500507
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 150
гр. Варна, 01.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно
гражданско дело № 20213000500507 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:50 часа се явиха:
Въззивникът АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ - София,
ОБЛАСТНО ПЪТНО УПРАВЛЕНИЕ – гр.Търговище, чрез
представляващият М. К. М., редовно призован, представлява се от юр.к. СТ.
СТ., редовно упълномощена и приета от съда от първата инстанция.
Въззиваемите страни КР. СТ. К. и ИВ. К. ИВ., редовно призовани, не
се явяват, не се представляват.
Съдът докладва становище от адв. С.С., като процесуален представител
на въззиваемите, в което е посочено, че няма възможност да се яви в днешно
съдебно заседание поради служебна ангажираност. Моли да се разгледа
делото в негово отсъствие. Поддържа депозирания отговор на въззивната
жалба. Изразява становище по съществото на спора. Моли дължимото му се
адвокатско възнаграждение за депозиране на отговор на въззивната жалба и
процесуално представителство по настоящото производство за К.К., да бъде
присъдено в полза на адв. С. по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., за което
представя списък по чл.80 от ГПК. Моли в полза на доверителя му ИВ. К. ИВ.
да бъдат присъдени разноски в настоящото производство, за което представя
списък по чл.80 от ГПК. В случай, че насрещната страна релевира искане за
присъждане на разноски и се счете от съда, че такива се дължат, прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение,
респективно юрисконсултско възнаграждение и моли същото да бъде
1
определено съобразно Наредба 1 за минималните адвокатски възнаграждения,
съответно съобразно нормата на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37 от Закона за
правната помощ. Към молбата е представен освен списъка за разноски и
договор за правна защита и съдействие, сключен с К.К. и договор за правна
защита и съдействие, сключен с И.И., и двата на 23.11.2021 г.
ЮР.К.С.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА И
ПИСМЕНИЯ ОТГОВОР
Производството по в.гр.д. № 507/2021 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба от Агенция пътна
инфраструктура гр. София, подадена чрез юрисконсулт С., против решение №
260061 от 23.07.2021 г., поправено с решение № 260062 от 25.08.2021 г.,
постановено по гр.д. № 43/2021 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, в
осъдителните му части, с които съдът е осъдил Агенция пътна
инфраструктура гр. София да заплати: - На КР. СТ. К. сумата от 40 000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 22.03.2018 г. до окончателното
изплащане – неимуществени вреди, както и сумата от 518,55 лв. имуществени
вреди, ведно със законната лихва от 07.12. 2020 г. до окончателното
изплащане, представляващи обезщетение за вреди настъпили вследствие на
пътен инцидент на 22.03. 2018 г.; - На ИВ. К. ИВ. сумата от 35 000 лв., ведно
със законната лихва, считано от 22.03.2018 г. до окончателното изплащане –
неимуществени вреди, както и сумата от 453,80 лв. имуществени вреди, ведно
със законната лихва от 07.12.2020 г. до окончателното изплащане,
представляващи обезщетение за вреди настъпили вследствие на пътен
инцидент на 22.03. 2018 г. и 3450 лв. разноски по делото, според уважения
размер на иска и след компенсация с разноските на ответника; - На адвокат
С.Е. С. сумата от 1730 лв. за защитата на К.К. на основание чл. 38 от ЗА; - По
сметка на Окръжен съд – Търговище сумата от 1920,72 лв. направени
разноски, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Жалбоподателят е навел оплаквания за неправилност на решението в
2
обжалваната му част, като постановено при допуснати процесуални
нарушения, при нарушение на материалния закон и необоснованост, като е
молил за отмяната му в същата част, за отхвърляне на исковете, евентуално за
намаляване размера на обезщетенията, както и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК. Сочил е, че съдът в
разрез със събраните по делото доказателства (в т.ч. приетото заключение на
вещото лице по САТЕ и свидетелските показания на инж. П.Б.) приел за
установено по делото наличието на неизпълнено задължение на служители на
ответника по поддържане на пътя във вид осигуряващ безопасното движение
по него, сигнализиране на деформацията с пътен знак и ограничения на
скоростта в района и така достигнал до погрешен извод за ангажиране
отговорността на агенцията. Улягането на пътя било допустимо, а агенцията
нямала задължение да сигнализира с пътен знак това, като причината за
произшествието се дължала единствено на поведението на водача на лекия
автомобил „Опел Астра“ - допуснал управление при зимни условия само с
две предни зимни гуми, не избрал подходяща скорост при усложнена
метеорологична обстановка и предприел неправилна маневра по „аварийно
спиране“ (спирачки при хлъзгав път). В евентуалност е развил съображения
за завишаване размера на обезщетенията за неимуществени вреди и
несъобразяване с претърпените посттравматични последици,
възстановителния период на ищците, с икономическата ситуация и стандарта
на живот към 2018 г.
КР. СТ. К. и ИВ. К. ИВ., чрез адв. С.С., са подали писмен отговор, с
който са оспорили въззивната жалба и по подробни съображения за
правилността на изводите на окръжния съд за противоправното поведение на
служителите на ответника, за отговорността му при условия на солидарност с
виновния водач и за съобразяване на всички релевантни обстоятелства при
определяне размера на обезщетенията, включително и отчитане на съдебната
практика по подобни казуси, е молил за неговото потвърждаване и за
присъждане на разноските.
Решението на окръжния съд не е обжалвано и е влязло в сила в
отхвърлителната му част.
Въззивната жалба е подадена в срок от лице с правен интерес от
обжалване на решението на първата инстанция в съответните му части,
3
редовна е и допустима.
Страните не са направили искания за нови доказателства, а и не са
налице предпоставки за събиране на такива служебно от съда.
ЮР.К.С.: Поддържам въззивната жалба. Искам да изразя становище по
отношение на определяне на лихвата, иначе не се отклонявам от становище си
посочено във въззивната жалба. Имах подобно дело, по което Областно пътно
управление - Търговище беше ответник и го цитирам и на трите инстанции -
гр. д. № 202/2017 г. на ТОС, в. гр. д. № 94/2018 г. на Апелативен съд -Варна и
на касационната инстанция пред ВКС гр.д. № 3405/2018 г. На трите
инстанции главницата е потвърдена, тя не се променя и не беше намалена, но
самата касационна инстанция се самосезира при определяне на лихвата, като
сочи, че тя следва да се определи от датата на ПТП, или от датата на
възражението за изтекла погасителна давност - в случая имаше давност.
Лихвата следва да се определи от датата на ПТП до предявяване на иска и
другата лихва за забава от деня на предявяване на иска до окончателното
плащане. В случая в настоящото дело няма възражения за изтекла
погасителна давност – тригодишна или петгодишна от датата на ПТП, но соча
тези три инстанции, защото касационната инстанция сама се сезира при
определяне на лихвата. Тя не беше правилно определена и от Окръжен съд -
Търговище и от Апелативен съд – Варна. Иначе не се отклонявам от
становището си във въззивната жалба.
Нямам искания по доказателствата. Представям списък за разноските.
Правя възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от И.И..
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и прилага представените списъци на разноските, ведно с
доказателства за извършването на такива, представени от въззиваемия И..
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на
УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
ЮР.К.С.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам становището си във
въззивната жалба, като считам, че основна вина за настъпилия пътен
инцидент от 22.03.2018 г. е противоправното поведение на виновния водач
4
В.С.В. – водач на л.а. „Опел Астра“. Той беше свидетел на първа инстанция,
не ищец, тъй като в деня на пътния инцидент той е сменил летни гуми с
предни зимни гуми втора употреба, като оставил задните летни гуми. Самото
вещо лице от съдебно-автотехническа експертиза сочи, че ако тези гуми бяха
зимни при снеговалеж, започнал сутринта в процесния пътен участък, такова
ПТП би било избегнато, тъй като сцеплението при хлъзгав път е много ниско,
дори и когато водачите са били с позволената за района скорост на
второкласен републикански път, при намалена видимост, при такива
метеорологични условия, считам, че не „Агенция пътна инфраструктура“, а
самото поведение на водача на л.а. „Опел Астра“ е основната причината за
пътния инцидент - загуба на контрол, челен сблъсък, занасяне на
автомобилите при хлъзгав път.
По отношение на причината, която сочи процесуалният представител на
ищците, дали фирмата изпълнител по отношение на зимното поддържане е
проявила бездействие или не, сочила съм достатъчно допълнителни писмени
доказателства. Фирмата изпълнител не е проявила бездействие, като в частта
на пътния инцидент снегопочистващата машина е била в нормативно
установеното време за реакция при снегонавяване и снегопочистване.
По отношение на твърдението, че улягането, лекото слягане в едното
пътно платно не би трябвало служителите на „Агенция пътна
инфраструктура“ да го допуснат, това е деформация, която е нормативно
позволена според техническите правила от 2009 г., които са публични в сайта
на агенцията. Такива деформации са позволен и агенцията няма задължение
да бъдат сигнализирани такива улягания на пътното платно с пътни знаци. Те
разбира се влошават след експлоатация и това процесно улягане, което пък
ищците сочат за причина за пътния инцидент е преасфалтирано 2019 г.,
година след пътния инцидент. Също имам писмени доказателства в тази
насока пред първа инстанция.
В този смисъл моля да отхвърлите като неоснователно и неправилно
решението на ТОС. В случай, че сметнете за необходимо, че и Агенцията има
вина за настъпването на пътния инцидент и съответните неимуществени
вреди, моля да вземете предвид и съпричиняването от страна на виновния
водач, който не е ищец. Не съм го привлякла като трето лице помагач, нито
фирмата изпълнител при снегопочистване, може би в отделно исково
5
производство това може да стане.
Моля да ми бъде дадена възможност за писмени бележки.
Съдът дава възможност на юр.к. СТ. СТ. в едноседмичен срок от днес –
до 08.12.2021 г. включително, да представи в писмен вид съображенията си
по съществото на спора, след което обяви, че ще се произнесе с решение в
законния срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11.00 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6