№ 161
гр. Шумен, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И.Й.Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20253630200194 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №57/31.12.2024 год. на Директора на
Регионална инспекция по околна среда и води, гр.Шумен, с което на основание чл.164 от
Закона за опасване на околната среда /ЗООС/, във вр. с чл.83, ал.1 от ЗАНН на „Тръст
Енерджи МБ“ ООД, с ЕИК207417564, със седалище и адрес на управление: **************,
представлявано от управителя Н.К. е наложена имуществена санкция в размер на 10 000
лева /десет хиляди лева/ за нарушение на чл.123в, т.2 от ЗООС. Жалбоподателят моли
наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание се явява упълномощен
представител, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде
отменено изцяло. В представени по делото писмени бележки излага и допълнителни правни
съображения в подкрепа на искането.
Процесуалният представител на Регионална инспекция по околна среда и води,
гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН оспорва жалбата, като излага
подробни съображения в тази насока. В представени по делото писмени бележки излага
допълнителни правни съображения.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, макар не изцяло на изложените в нея
1
съображения, поради следното:
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
По силата на Решение №618-Н0-И0-А0/2023 год., подписано от изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция по околна среда на ЗП „И.Б.“, с ЕИК179899823 е било
издадено Комплексно разрешително №618-Н0/2023 год. за изграждане и експлоатация на
инсталация и съоръжения за интензивно отглеждане на птици-бройлери, включваща сграда
№1 и сграда №2, изпълняваща дейност по точка 6.6, буква „а“ от Приложение №4 към
ЗООС. Решението е било оповестено във вестник „Труд“ на 23.03.2023 год. и е влязло в
сила на 07.04.2023 год.
С писмо изх.№9/22.05.2023 год. ЗП „И.Б.“ е уведомил Директора на РИОСВ-Шумен, че
планират временно да преустановят отглеждане на птици – бройлери в сгради с №1 и №2,
като на основание Условие 16.1 от Комплексно разрешително №618-Н0/2023 год. са
представили и разработен План за временно прекратяване на инсталацията.
С писмо вх.№8415/27.09.2023 год. Изпълнителна агенция по околна среда е била
уведомена за промяна на оператора на посоченото Комплексно разрешително в резултат на
закупуване чрез договор за покупко-продажба от страна на „Тръст Енерджи МБ“ ООД на
поземлен имот с идентификатор №03037.11.279, ведно с построена в имота сграда с
идентификатор №03037.11.279.1. В тази връзка до „Тръст Енерджи МБ“ ООД е било
изпратено писмо изх.№КР-3234/09.11.2023 год. от Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция по околна среда, с което са ги уведомили, че е потвърдена промяната
на оператора в КР №618-Н0/2023 год. от ЗП „И.Б.“ на „Тръст Енерджи МБ“ ООД.
С вх.№ОА-1687/12.06.2024 год. в РИОСВ-Шумен била получена декларация от
„Тръст Енерджи МБ“ ООД за липса на експлоатация през 2023 год. на инсталацията за
интензивно отглеждане на птици-бойлери, за която е било издадено КР №618-Н0/2023 год.
При извършена справка в програмата за документооборота на РИОСВ-Шумен е било
установено, че за периода от 01.01.2024 год. до 31.03.2024 год. не е постъпил годишен
доклад по околна среда с информация от „Тръст Енерджи МБ“ ООД за изпълнението на
дейностите през 2023 год. по условията на комплексното разрешително. В тази връзка на
дружеството-жалбоподател е бил издаден Акт за установяване на административно
нарушение №ИН-03/25.06.2024 год. Образуваното административно-наказателно
производство е приключило с Предупреждение от 25.10.2024 год., с което дружеството-
жалбоподател е било предупредено, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизане в сила на настоящото, за това друго нарушение ще им бъде наложено
административно наказание.
На 18.07.2024 год. в обекта, предмет на посоченото по-горе КР в с.Банчево била
извършена планова проверка от служители от отдел „КОС“ към РИОСВ, гр.Шумен, при
2
която било установено, че на територията на площадката е налична сграда №1, описана в
условие 4.1 на КР №618-Н0/2023 год., както и че в сградата няма налични пилета и
технологично оборудване за отглеждане на животни. Било констатирано, че са налични, но
не се експлоатират вентилаторите и отоплителната инсталация към сграда №1, а към сграда
№2 не са изградени, поради това, че същата не е изградена и не е в процес на изграждане.
Към деня на извършване на проверката в РИОСВ-Шумен нямало налични следните
документи:
-по Условие 9.6.1.2-план за мониторинг на общия екстретиран азот и общия
екстретиран фосфор, и емисиите на амоняк и прах във въздуха;
-по Условие 8.3.4.2-актуален план, в който са обозначени местата за съхранение на
всички опасни химични вещества, използвани като спомагателни вещества и горива от
комплексното разрешително;
-по Условие 11.3.2-актуален план-карта на площадката с означени местата за
предварително съхранение на всички отпадъци, образувани на площадката и
-по Условие 13.2.1-план за мониторинг на почви.
Резултатите от извършената проверка били подробно обективирани в Констативен
протокол №ИН-16/18.07.2024 год., който бил връчен на управителя на дружеството-
жалбоподател. Със същия на дружеството били дадени задължителни предписания, между
които в т.2 било посочено: Да се представят в РИОСВ-Шумен документите, изисквани по
условия 9.6.1.2; 8.3.4.2; 11.3.2 и 13.2.1 от комплексното разрешително със срок на
изпълнение 25.07.2024 год.
На 16.08.2024 год. бил извършен последващ контрол по изпълнение на
предписанията, дадени с КП №ИН-16 от 18.07.2024 год. Било установено, че в РИОСВ-
Шумен е постъпило писмо с вх.№ОА-2075/25.07.2024 год., към което са били приложени
документи във връзка с изпълнение на предписанията. Резултатите от проверката са били
обективирани в Констативен протокол №17-КР-618-НО/16.08.2024 год.
С оглед констатиране на неизпълнение на посочените условия в срок с писмо изх.
№ОА-2442/10.09.2024 год. управителя на дружеството-жалбоподател е бил поканен да се
яви за съставяне на акт за установяване на административно нарушение.
На 30.09.2024 год. на „Тръст Енерджи МБ“ ООД бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение №СА-03/30.09.2024 год., в който актосъставителят е посочил,
че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.123в, т.2 от ЗООС. Актът бил
подписан от представител на дружеството-жалбоподател, след като е изложил под формата
на възражения, че дружеството не е извършило твърдяното административно нарушение, за
което ще представи допълнителни възражения в срок, както и че актът за установяване на
административно нарушение не е съставен в нейно присъствие и й е бил частично изчетен.
Впоследствие са се възползвали от законното си право и в срока по чл.44 от ЗАНН с писмо
изх.№ОА-2653/04.10.2024 год. са били депозирани допълнителни писмени възражения, в
които оспорват описаното нарушение, като твърдят, че доколкото сграда №1 е с капацитет
3
27500 бр. места за отглеждане, а сграда №2 не е изградена, то инсталацията не отговаря на
количествения критерий за капацитет, обективиран в т.6.6, буква „а“ от Приложение №4 към
ЗООС – над 40000 бр.места за птици, поради което не съставлява „инсталация“ по смисъла
на закона, в която се извършва дейност от посочените в приложение №4. Считат, че до
изграждане и въвеждане в експлоатация на сграда №2 от инсталацията, за изграждане и
експлоатиране на която е издадено комплексното разрешително дружеството няма
качеството на оператор нито на „инсталация“ по смисъла на чл.34 от §1 на ДР на ЗООС,
нито оператор на „действаща инсталация“ помисъла на т.35 от §1 на ДР на ЗООС, поради
което същото не е имало задължения по реда на чл.123в от ЗООС.
Съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка и
депозираното възражение е било издадено наказателно постановление №57/31.12.2024 год.
на Директора на Регионална инспекция по околна среда и води, гр.Шумен, с което на
основание чл.164 от Закона за опасване на околната среда /ЗООС/, във вр. с чл.83, ал.1 от
ЗАНН на „Тръст Енерджи МБ“ ООД, с ЕИК207417564, със седалище и адрес на управление:
**************, представлявано от управителя Н.К. е наложена имуществена санкция в
размер на 10 000 лева /десет хиляди лева/ за нарушение на чл.123в, т.2 от ЗООС.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства и по-конкретно от разпита в съдебно заседание на
актосъставителя С. А. С. и на свидетелите С. Й. Й., И. Н. Н. и Е. Я. В. - А., както и от
присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите С. Й. Й., И. Н. Н. и Е. Я. В. -
А., доколкото същите пряко са участвали в извършената проверка и лично са установили
факта на неизпълнение на посочените условия на разрешителното. Показанията им са
последователни, непротиворечиви и безпристрастни и напълно кореспондират с останалия
събран по делото доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.123в, т.2 от ЗООС Операторът на инсталация е длъжен
да изпълнява условията в комплексното разрешително.
Въз основа на материалите по делото съдът приема, че дружеството-жалбоподател се
явява оператор по смисъла на легалната дефиниция на това понятие, вложена в нормата на
т.43 от §1 към ДР на ЗООС, доколкото съгласно посочената разпоредба "Оператор" е всяко
физическо или юридическо лице, по отношение на което е налице една от следните
характеристики: а) експлоатира определено собствено предприятие, съоръжение и/или
инсталация, включително част от нея; б) контролира експлоатацията на определено
предприятие, съоръжение и/или инсталация, включително част от нея; в) разпорежда се и
взема решения относно настоящото или бъдещото функциониране на предприятието,
съоръжението и/или инсталацията, включително част от нея. Следователно в това си
качество е имало задължението да изпълнява условията, посочени в Комплексно
4
разрешително №618-Н0/2023 год. за изграждане и експлоатация на инсталация и
съоръжения за интензивно отглеждане на птици-бройлери, включваща сграда №1 и сграда
№2, изпълняваща дейност по точка 6.6, буква „а“ от Приложение №4 към ЗООС.
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят не
е изпълнил задължението, визирано в разпоредбата на чл.123в, т.2 от ЗООС да изпълнява
условията на комплексното разрешително, като към датата на извършване на проверката –
18.07.2024 год. се установява, че не са били представени документи:
-по Условие 9.6.1.2-план за мониторинг на общия екстретиран азот и общия
екстретиран фосфор, и емисиите на амоняк и прах във въздуха;
-по Условие 8.3.4.2-актуален план, в който са обозначени местата за съхранение на
всички опасни химични вещества, използвани като спомагателни вещества и горива от
комплексното разрешително;
-по Условие 11.3.2-актуален план-карта на площадката с означени местата за
предварително съхранение на всички отпадъци, образувани на площадката и
-по Условие 13.2.1-план за мониторинг на почви.
Съдът не кредитира твърденията на дружеството-жалбоподател, изложени в жалбата
и в представените поделото писмени бележки, че дружеството не е оператор на инсталация
и не следва да носи отговорност за посоченото нарушение. Както бе посочено и по-горе
съгласно легалната дефиниция на понятието „оператор“, вложена в разпоредбата на т.43 от
§1 към ДР на ЗООС "Оператор" е всяко физическо или юридическо лице, по отношение на
което е налице една от следните характеристики: а)експлоатира определено собствено
предприятие, съоръжение и/или инсталация, включително част от нея; б)контролира
експлоатацията на определено предприятие, съоръжение и/или инсталация, включително
част от нея; в)разпорежда се и взема решения относно настоящото или бъдещото
функциониране на предприятието, съоръжението и/или инсталацията, включително част от
нея. От изложеното се налага извода, че законът не прави разлика между понятията
„оператор на комплексно разрешително“ и „оператор на инсталация“. От материалите по
делото се установява по безспорен начин, че както лицето на което е било издаденото КР,
така също и „Тръст Енерджи МБ“ ООД се явяват именно оператор по смисъла на т.43 от §1
към ДР на ЗООС и в това си качество са имали задължението да изпълняват условията в
комплексното разрешително.
Съдът намира, че правилно е била ангажирана отговорността на „Тръст Енерджи МБ“
ООД за посоченото нарушение, доколкото съгласно разпоредбата на чл.117, ал.4 от ЗООС
При промяна на оператора новият оператор - юридическо или физическо лице, поема
правата и задълженията, съгласно разрешителното. Безспорно установено по делото, че с
Писмо изх.№КР-3234/09.11.2023 год. Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция
по околна среда е уведомил дружеството-жалбоподател, че отговаря на определението за
„оператор“ по б.“а“ на т.43 §1 от ДР на ЗООС и че потвърждават промяната на оператора по
КР №618-Н0/2023 год. от ЗП „И.Б.“ на „Тръст Енерджи МБ“ ООД.
5
Съдът не кредитира твърдението на дружеството-жалбоподател, че дружеството не
следва да носи административно-наказателна отговорност, доколкото нарушението следва да
се счита извършено на датата, следваща датата на изтичане на срока, в който всяко едно от
указанията е следвало да бъде изпълнено. Съгласно условията на КР това е един месец,
считано от датата на издаване на разрешителното или един месец от датата на влизане на в
сила на същото. В тази връзка съдът напълно споделя извода на административно-
наказващият орган, посочен в акта за установяване на административно нарушението и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление, че деянието следва да се счита
извършено на датата, на която е била извършена проверката, а именно 18.07.2024 год. В
настоящия случай датата на нарушението съвпада с датата на проверката, тъй като
изпълнителното деяние на описаното нарушение е осъществено чрез бездействието на
дружеството-жалбоподател, изразяващо се в това, че до датата на извършване на проверката
– 18.07.2024 год. последното не е изпълнило задължението си, произтичащо от посочената
норма на нормативния акт. Следователно в случая се касае за нарушение, при което през
цялото времетраене до датата на извършване на дължимото действие, т.е. до датата на
представяне на съответните документ, лицето осъществява състава на визираното
нарушение, което е основание да се ангажира административно-наказателната му
отговорност. Следователно правилно, като дата на нарушението е посочена датата на
констатирането му при извършената проверка, към който момент контролните органи са
установили данни за неправомерно поведение от страна на дружеството- жалбоподател. В
подкрепа на изложеното е и константната практика на Административен съд – Шумен и по-
конкретно Решение №302/05.03.2024 год. по к.а.н.д. №29/2024 год. по описа на АдмС-
Шумен.
С оглед на изложеното съдът не кредитира и твърдението на дружеството-
жалбоподател, изложено в писмените бележки за допуснато нарушение на разпоредбата на
чл.34 от ЗАНН. Както бе посочено и по-горе административното нарушение е установено и
нарушителят се счита открит именно в момента на извършване на проверката – 18.07.2024
год. Независимо от факта, че административно-наказващият орган е бил наясно със смяната
на оператора в един по ранен момент, както и че е била извършена проверка по повод липса
на подаден годишен доклад за изпълнение на дейностите, за които е било издадено
комплексното разрешително, нарушението предмет на обжалваното наказателно
постановление е било установено едва на 18.07.2024 год. при извършена планова проверка.
Именно това е и датата на откриване на нарушителя, поради което с оглед на
обстоятелството, че акта за установяване на административно нарушение е бил съставен на
30.09.2024 год. се налага извода, че същият е бил съставен в срока по 34 от ЗАНН и не са
налице предвидените предпоставки за прекратяване на производството.
Съдът не кредитира и твърдението, изложено в писмените бележки на дружеството-
жалбоподател, че доколкото инсталацията не е била достигнала пълния си капацитет и част
от нея, визирайки сграда №2 не е била напълно изградена, то същата не отговаря на
критерия за „инсталация“, а още по-малко на „действаща инсталация“, в която се извършва
6
дейност от посочените в приложение №4. Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1 от ЗООС
Изграждането и експлоатацията на нови и експлоатацията на действащи инсталации и
съоръжения за категориите промишлени дейности по приложение №4 се разрешават след
издаването на комплексно разрешително, съгласно разпоредбите на този раздел.
Следователно комплексното разрешително предшества изграждането на съоръженията и
инсталацията и изпълнението на условията на разрешителното не зависи от факта дали
съоръжението е напълно изградено или не.
Съдът не кредитира възраженията на представляващия жалбоподателя за
допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административно-наказателното
производство, изразяващо се в липса на компетентност на лицето, издало наказателното
постановление. В тази връзка съдът съобрази разпоредбата на чл.168, ал.1 от ЗООС,
съгласно която наказателните постановления по закона се съставят по реда на Закона за
административните нарушения и наказания и се издават от министъра на околната среда и
водите или от оправомощени от него лица, от директорите на РИОСВ, директорите на
басейновите дирекции или директорите на националните паркове. В настоящия случай
наказателното постановление е подписано от лицето Н.Г. в качеството й на заместващ
Директора на РИОСВ, гр.Шумен по силата на Заповед №210/21.07.2022 год. По силата на
цитираната заповед Директорът на РИОСВ, гр.Шумен е оправомощила лицата инж.П.Д.П. –
директор на дирекция КПД при РИОСВ, гр.Шумен, а в случай на негово отсъствие лицето
Н.Ф.Г. на длъжност директор на Дирекция „Административни, финансови и правни
дейности“ да изпълняват в пълен обем правомощията на Директор на РИОСВ, гр.Шумен.
Видно от цитираната заповед Н.Г. е имала право да замества директора на РИОСВ,
гр.Шумен в пълен обем, включително и да издава и подписва наказателни постановление за
нарушения по ЗООС. В заповедта не са изрично посочени случаите на отсъствие на лицето
П.П., както и причините за отсъствието му, при които да е възможно лицето Герджикова да
го замества, поради което съдът намира, че последната е имала пълен обем от права да
замества директора на РИОСВ, гр.Шумен в посочените по-горе случаи. Изрично е посочено
в представената по делото Заповед №210/21.07.2022 год., че оправомощаването е за случаи
на отсъствие по обективни причини на Директора на РИОСВ, гр.Шумен, а обема на
предоставените правомощия налага извода, че се определя заместник, който да осъществява
в пълен обем функциите на административния орган при отсъствието му по обективни
причини – определените длъжностни лица следва да издават индивидуални
административни актове, наказателни постановления, разрешения и други актове,
произтичащи от дейността и структурата на РИОСВ или от административни актове на
министъра на околната среда и водите. Следователно извършено е определяне на
длъжностно лице, което да изпълнява функцията директор на РИОСВ в случаите на
отсъствие на титуляра по смисъла на чл.6, ал.2 от Правилника за устройството и дейността
на регионалните инспекции по околната среда и водите, съгласно който "Функциите на
директор на РИОСВ в негово отсъствие се изпълняват от оправомощено от него длъжностно
лице, съгласувано с министъра на околната среда и водите". Съгласуването на
оправомощаването на длъжностните лица е извършено от ресорен заместник-министър на
7
околната среда и водите и е обективирано в Доклад изх.№05-08-47/11.01.2022 год. Въпреки,
че нормата на чл.168 от ЗООС не допуска делегиране на компетентността на директора на
РИОСОВ по издаване на наказателни постановления, това разрешение не касае
възможността по чл.6, ал.2 от Правилника за заместване на постоянно назначеното на тази
длъжност физическо лице, при което друго физическо лице, имащо качеството на
длъжностно, да изпълнява функциите на орган на изпълнителната власт. След като органът,
издател на наказателното постановление /Директора на РИОСВ Шумен/ разполага с
компетентността по чл.168 от ЗООС, а длъжностното лице по силата на заместване
упражнява функциите му, то се налага правния извод за спазване на изискването за
ангажиране на административно-наказателна отговорност от определения в закона
административно-наказващ орган.
Съдът не кредитира и твърдението, изложено в жалбата за допуснато съществено
процесуално нарушение в хода на административно-наказателното производство,
изразяващо се в липса на съставен доклад по чл.154а, ал.8 и 9 от ЗООС. Действително
посочените разпоредби предвиждат, че по време на всяка проверка на място контролният
орган съставя констативен протокол, а въз основа на него след проверката подготовка на
доклад, съдържащ констатирани факти и обстоятелства относно съответствието на
инсталацията с условията на разрешителното и при необходимост, задължителни за
оператора предписания, както и предприети от контролния орган административно-
наказателни мерки, а и задължение на Контролният орган да запознае оператора с доклада
по ал.8 не по-късно от два месеца от приключване на проверката и да публикува същия при
спазване на изискванията за обществен достъп до информацията за околна среда не по-късно
от 4 месеца от приключването на проверката. Видно от материалите по делото при
извършената проверка на 18.07.2024 год. е бил изготвен констативен протокол, в който са
обективирани констатациите на контролните органи, като със същия на дружеството са
дадени задължителни писмени предписания. Липсата на изричен доклад, изготвен след
съставяне на констативния протокол не влече след себе си съществено процесуално
нарушение, което да е нарушило правото на защита на дружеството или да е довело до
невъзможност същото да организира защита си по един адекватен начин. Доколкото
производството се развива по реда на ЗАНН, настоящия състав намира, че разпоредбите на
същия са били спазени, като както акта за установяване на административно нарушение,
така също и наказателното постановление са съставени според правилата на ЗАНН и
съдържат изрично предвиденото в закона елементи.
Неоснователно е и твърдението на дружеството-жалбоподател, че актът за
установяване на административно нарушение не е бил съставен в присъствие на управителя
на дружеството. Както става ясно от разпита в съдебно заседание на актосъставителя,
въпреки, че част от текста в акта е била набрана предварително, основната част от
съставянето му е били извършена в присъствие на управителя на дружеството, като същият
е бил разпечатан в друга стая, но й е бил предявен за запознаване с текста и подпис.
Следователно съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно
8
нарушение не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да е нарушило
правото на защита на дружеството и да е довело до невъзможност да се запознае с акта, да
разбере какво точно нарушение се твърди, че са извършили, кога са го извършили, а то тук и
да организират защитата си по един адекватен начин.
От изложеното се налага извода, че „Тръст Енерджи МБ“ ООД не е изпълнило
задължението си, визирано в разпоредбата на чл.123в, т.2 от ЗООС да изпълнява условията в
комплексното разрешително. Правилно е била ангажирана административно-наказателната
отговорност на „Тръст Енерджи МБ“ ООД, доколкото именно то се явява оператор, съгласно
легалната дефиниция на понятието „оператор“, дадена в разпоредбата на т.43, §1 от ДР на
ЗООС.
Административно-наказващият орган е действал законосъобразно, като правилно е
издирил и приложил разпоредбата, въз основа на която следва да бъде наложена санкцията,
а именно нормата на чл.164, ал.1 от ЗООС, която предвижда имуществена санкция в размер
от 10 000 до 500 000 лева за оператора на инсталацията - юридическо лице или едноличен
търговец за неизпълнение на изискванията по чл.123в и чл.125 от ЗООС.
В тази връзка съдът намира за неоснователни изложените в жалбата искания за
преквалифициране на нарушението, като се приложи закон за по-леко наказуемо нарушение
по чл.166, т.2, предл. първо от ЗООС. Административно-наказващият орган е посочил като
нарушена относимата разпоредба чл.123в, т.2 от ЗООС, приложима за оператор на
инсталация, каквото е дружеството-жалбоподател и регламентираща неговото задължение
да изпълнява условията в Комплексното разрешително, подлежащо на санкциониране по
специалната норма на чл.164, ал.1 от същия закон. Посочената в жалбата разпоредба на
чл.166, т.2 от ЗООС, видно от текста и от систематичното й място в закона е по-обща и
визира нарушение, извършено от субекти-всички лица и изпълнително деяние, изразяващо
се в неизпълнение на условия, мерки и ограничения в множество актове, като разрешителни,
решения или становища, издадени от компетентните органи по околна среда.
В същото време обаче настоящият състав намира, че в случая са налице, визираните в
закона предпоставки за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът
взе предвид обстоятелството, че описаното в наказателното постановление нарушение не е
довело до някакъв вредоносен резултат за околната среда или други субекти. В същото време
видно от материалите по делото дейността на част от инсталацията е била временно
прекратена и то още от предишният оператор, за което е бил изготвен План за временно
прекратяване на част от инсталацията, за която е издадено комплексно разрешително №618-
Н0/2023 год., издадено с Решение №618-Н0-И0-АО/2023 год. Към момента на извършване
на проверката, а и към настоящия момент инсталацията не осъществява дейност, като в
съоръженията не се отглеждат пилета. Още преди извършване на проверката в РИОСВ-
Шумен е била получена декларация от „Тръст Енерджи МБ“ ООД с вх.№ОА-1687/12.06.2024
год. за липса на експлоатация през 2023 год. на инсталацията за интензивно отглеждане на
птици-бойлери, за която е било издадено КР №618-Н0/2023 год. Не без значение е и факта,
че с писмо вх.№ОА-2075/25.07.2024 год. дружеството е изпълнило задължението си, като е
9
представило изискуемите, съгласно посочените условия документи.
В същото време съдът съобрази и факта, че от страна на административно-
наказващият орган не са изложени никакви мотиви относно приложението на чл.28 от
ЗАНН. Процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички основания, независимо дали са
наведени от страните или не, включително и да подложи на съдебен контрол преценката на
административно-наказващия орган досежно приложението на чл.28 от ЗАНН. При
преценка на това обстоятелство съдът съобрази константната съдебна практика по този
въпрос и по-специално ТР № 1/12.12.2007 год. по тълк. н. д. № 1/2005 год. на ОСНК на ВКС,
съгласно което когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Правната норма на чл.63,
ал.2, т.2 от ЗАНН предвижда, че за “маловажни случаи” на административни нарушения
съдът може да отмени наказателното постановление, като предупреди нарушителя, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че дружеството е било предупредено с
Предупреждение по административно-наказателно производство, образувано по АУАН
№ИН-03/25.06.2024 год., но същото е от 25.10.2024 год., т.е. след датата на извършване на
нарушението, предмет на настоящото наказателно постановление, и не е пречка по
настоящото дело спрямо дружеството да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН с
произлизащите от закона последици.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на жалбоподателя е
направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съдът съобрази
обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районен и административен съд, както и в касационното производство, страните имат право
на присъждане на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.1 от АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен
акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и
обстоятелството, че в настоящото производство жалбоподателят е направил разходи за
адвокатско възнаграждение намира, че искането за присъждане на разноски се явява
частично основателно и доказано. При преценка на направеното от страна на процесуалният
представител на въззиваемата страна възражение за прекомерност на заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение съдът намира същото за основателно. Съдът
съобрази обстоятелството, че видно от представените от жалбоподателя писмени
доказателства във връзка с депозираната жалба за процесуално представителство е било
заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 1500 лева. Разпоредбата на чл.63д,
10
ал.2 от ЗАНН предвижда, че в случай, че заплатеното от страната възнаграждение за адвокат
е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата.
Имайки предвид естеството на производството, както и правилата за определяне на
съответното минимално възнаграждение, визирани в разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба
№1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с
чл.7, ал.2, т.2 от същата наредба, настоящият състав намира, че възнаграждението е
определено в размер над минималния размер, посочен в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от
същата наредба /в сила към датата на сключване на договора за правна помощ и защита/. С
оглед на изложеното въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя разноски в размер на 1300 лева, включващи заплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно представен списък и съгласно уважено възражение за
прекомерност.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №57/31.12.2024 год. на Директора на
Регионална инспекция по околна среда и води, гр.Шумен, с което на основание чл.164 от
Закона за опасване на околната среда /ЗООС/, във вр. с чл.83, ал.1 от ЗАНН на „Тръст
Енерджи МБ“ ООД, с ЕИК207417564, със седалище и адрес на управление: **************,
представлявано от управителя Н.К. е наложена имуществена санкция в размер на 10 000
лева /десет хиляди лева/ за нарушение на чл.123в, т.2 от ЗООС.
ПРЕДУПРЕЖДАВА нарушителя „Тръст Енерджи МБ“ ООД, с ЕИК207417564, че
съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на настоящия съдебен акт, за това друго нарушение
ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околна среда и води, гр.Шумен да заплати на
„Тръст Енерджи МБ“ ООД, с ЕИК207417564, със седалище и адрес на управление:
**************, представлявано от управителя Н.К. сумата от 1300 лева /хиляда и триста
лева/, представляваща направени в настоящото производство разноски за адвокатско
възнаграждение, съгласно представен списък и съгласно уважено възражение за
прекомерност.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
11
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
12