№ 46
гр. Варна, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Соня Н. Д.а
в присъствието на прокурора Р. М. Г.
като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Наказателно дело за
възобновяване № 20253000600027 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК.
Постъпило е искане от осъдения О. М. К., чрез защитник адв. М. Д. от
ВАК, за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №
215/2024г. на ОС Шумен, с което е потвърдена присъдата по НОХД
№254/2023г. на Районен съд Нови пазар, като решението по него да бъде
отменено. Счита се, че са налице основания по чл. 348 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 от
НПК, тъй като е налице неправилно приложение на материалния закон и
съществени процесуални нарушения при постановяване на въззивното
решение, с което първоинстанционната присъда е била потвърдена, а
наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се на основание чл. 422 ал.
1 т. 5 от НПК отмяна на решението и в условия на алтернативност
прекратяване на наказателното производство, или връщане на делото
първоинстанционния или въззивния съд с указания по приложение на закона и
отстраняване на допуснатите нарушения; или изменение на решението, като
се намали размера на наложеното наказание и/или се приложи института на
чл. 66 от НК.
В проведеното с.з. пред настоящата инстанция представителят на
Варненската апелативна прокуратура счита искането за неоснователно.
Намира, че постановените съдебни актове не страдат от пороци, като по реда
на тълкуването е отстранена допуснатата в присъдата техническа грешка. По
отношение на наказанието прокурорът преценява, че не е налице явна
несправедливост, като дори е занижено спрямо тежкото посегателство, което
1
осъденият е извършил.
Искането за възобновяване се поддържа от защитника на осъденото
лице. Адв. Д. поставя следните акценти: нормите на НПК не съдържат
възможност за отстраняване на техническа грешка, което може да бъде
осъществено само по пътя на възобновяването; умственото развитие на
осъдения е застинало и не може да бъде прието, че е наказателно отговорен,
тъй като неговото изоставане отговаря на лице на 12 годишна възраст;
недъгът на осъденият е използван, за да му се откаже отлагане на наложеното
наказание по чл. 66 от НК; осъденият е лице с умствена изостаналост, което
няма никакви криминални прояви, има ангажираност в труд и участие в
общински програми, по характер не е агресивен, което е установено с
изготвените комплексни експертизи; според експертите, социализацията на
осъдения трябва да протече в спокойна среда, което ОС неправилно
изтълкувал, че това място е в затвора, където се работело с тези лица. Според
защитника ресоциализацията на лицата с ефективни наказания не е толкова
лесна, колкото се пресъздава. Моли искането за възобновяване да бъде
уважено.
Осъденият К. иска да излезе от затвора.
Варненският апелативен съд провери правилността на атакуваните
присъда и въззивно решение съобразно правомощията си по чл. 425 от НПК и
за да се произнесе, съобрази следното:
С Присъда № 5 от 16.02.2024г. по НОХД № 254/2023г. Новопазарският
районен съд, 4 състав, е признал подсъдимия О. М. К. от гр.Нови пазар,
обл.Шумен, за виновен в това, че на 29.02.2022 г. в гр. Нови пазар, обл.
Шумен, извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление
по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст /спрямо малолетния
Е.С.Д., роден на 27.02.2014 г./, поради което и на основание чл.149, ал.1 от НК
вр. с чл.54 ал. 1 НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2
/две/ години, като постановил първоначален общ режим на изтърпяването му.
Със същата присъда съдът осъдил О. М. К. да заплати на Г.Н.А. и С.Д.М. в
качеството им на родители и законни представители на Е.С.Д., сумата от 10
000 лв. /десет хиляди лева/, ведно със законната лихва от 29.06.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, представляващи обезщетение за
претърпените от Е.С.Д. неимуществени вреди в резултат на престъплението
по чл. 149, ал. 1 от НК. С присъдата съдът осъдил О. М. К. да заплати в полза
на Държавата по сметка на РС - Нови пазар сумата от 400 лв. като държавна
такса върху уважения граждански иск и сумата от 842.40 лв., представляваща
направени в съдебното производство разноски. Също така осъдил подсъдимия
К., да заплати по сметка на ОД МВР - гр. Шумен сумата от 1373.70 лв. като
направените в ДП разноски.
Присъдата била обжалвана от защитник - адв. М. Д. от АК- Варна.
Въззивното производство протекло по ВНОХД № 215/24г. на Окръжен съд гр.
Шумен. С Решение № 105/27.06.24г. присъдата била потвърдена. На осъдения
2
били възложени разноските, направени в хода на въззивното производство от
съда и от гражданските ищци и частни обвинители. Решението на ШОС е
извън кръга на подлежащите на касационна проверка по чл. 346 от НПК и с
оглед нормата на чл. 412 ал. 2 т. 1 от НПК влязло в законна сила в деня на
постановяването му.
С Решение № 45/31.07.24г. на РС Нови пазар на основание чл. 414, ал. 1,
т. 1 от НПК нов състав на първоинстанционния съд допуснал тълкуване на
Присъда № 5/16.02.2024 г. по НОХД № 254/2023 г., в частта относно датата на
извършване на престъплението, която следва да се чете 29.06.2022г.
Варненският апелативен съд намира, че искането е подадено в
законоустановения шестмесечен срок, считано от постановяване на
въззивното решение на 27.06.2024г. от легитимирано лице, при конкретизация
на касационното основание, срещу присъда на РС и решение на ОС,
постановено като въззивна инстанция, непроверени по касационен ред,
поради което е допустимо.
Декларативно в съдържанието на искането са посочени всички
основания по чл. 348 ал. 1 от НПК, развитите от защитника съображения
обаче, не съдържат възражения по приложението на материалния закон от
инстанционните съдилища и съответни аргументи за неправилно приложен
такъв, явяващо се основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. С оглед
правомощията на апелативния съд по чл. 426 вр. чл. 347 ал. 1 от НПК,
проверката на влезлите в сила съдебни актове е ограничена в пределите на
конкретните оплаквания, поради което настоящият състав е ангажиран само с
твърденията за допуснати особено съществени процесуални нарушения и явна
несправедливост на наложеното наказание – основания по чл. 348 ал. 1 т. 2 и т.
3 от НПК.
Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните
съображения:
I. По оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване на процесуалните права на осъдения, относими към
оплаквания по чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК.
Към тази група в искането обобщено са посочени пороци в
процесуалната дейност на съда по събиране и проверка на доказателствата;
неправилна оценка на свидетелските показания и приетите експертизи;
постановяване на присъда по непредявено обвинение; непълнота на мотивите.
1. Според защитника, възприетата от първоинстанционния съд за
установена и потвърдена фактическа обстановка в мотивите към Присъда по
НОХД №254/2023г. по описа на PC-Нови пазар, е изградена на основата на
доказателства и доказателствени средства, събрани и изготвени при
„безцеремонно погазване на реда, предвиден в НПК“. Единствените
конкретни възражения са свързани с предявявани на свидетели по делото
сведения, дадени пред полицията, и неправилно интерпретиране от въззивния
съд на комплексна експертиза, довело до тезата, че осъденият е осъществил
3
деянието и от субективна страна.
Проверката на тези доводи установи:
1) В протеклото на 16.10.2023г. по искане на повереник и прокурор, в
хода на разпита на полицейските служители М.И. и В.М., съдът е предявил
изготвената от свид. М. докладна записка и приложени към нея „сведения“ от
бащата, майката, бабата на пострадалото дете и от О. К.. Тези книжа не са
били четени от съда. Зададените към свидетелите въпроси са били изцяло
свързани с действията им като полицейски служители по сигнала за случилото
се, и насочени към изясняване времето и мястото на снемане на тези
обяснения, полагането на подпис от съответните лица. Отговорите на двамата
свидетели са изяснили хронологията и техниката на извършената от тях
проверка. Те не могат да бъдат повлияни от предявените им книжа, тъй като
сами са ги изготвили.
Безспорно е, че предпроцесуалната полицейска проверка не е уредена в
правилата на НПК, а в други закони, но част от изготвените при подобна
проверка документи имат значение на писмени доказателства в последвалото
наказателно производство, например докладна записка, протокол за
доброволно предаване и др. Снетите обяснения от проверяваните лица имат
само ориентиращо значение за органите на досъдебното производство, по
чиято преценка лицата могат да бъдат призовани като свидетели и да дават
процесуално значими показания.
Тъй като възражението за повлияване на показанията, дадени от
свидетелите, е било отправено във въззивната жалба и допълнението в
съдебно заседание, при проверката му въззивният съд е отбелязал, че
сведенията не са годни доказателства по НПК, не могат да бъдат четени или
приобщавани по друг начин. Подчертано е в решението, че нито
първоинстанционният съд, нито въззивният съд са изградили изводи върху
тях, установимо при запознаване със съдържанието на двата основни съдебни
акта.
Въззивният съд е извършил пълноценна проверка по твърденията за
необоснованост на произнесената присъда, внимателно разглеждайки всяко от
доказателствата самостоятелно и в съотношение спрямо останалите
източници на факти и обстоятелства от предмета на доказване. Показанията
на свидетелите са били надлежно обсъдени поотделно, само като част от
доказателствените източници, формиращи безпротиворечивата и
взаимодопълваща се съвкупност, поставена в основата на приетите по делото
фактически положения.
При отчитане на протоколите за проведените съдебни заседания и
съдържанието на съдебните актове, настоящият състав намери, че
решаващите изводи на съдилищата са били основани, само и единствено, на
събрани в хода на процеса доказателства при прилагане на съответните
способи на доказване по НПК. Задълбоченият прочит на материалите по
делото не установи недостатъчност на източниците за изясняване на предмета
4
на доказване по делото, неправилна оценка на доказателствата, пренебрегване
на противоречия, извращаване и превратно интерпретиране на
доказателствените източници.
2) По отношение изясняването на вменяемостта на О. К. са били
назначени три специализирани експертизи. Изготвената съдебно -
психиатрична експертиза констатира, че осъденият страда от лека умствена
изостаналост, което състояние е вродено или е настъпило в ранно детство,
като физическото му състояние съответства на възрастта, но интелектуалното
му развитие изостава от нормите. Въпреки тази изостаналост, по време на
деянието той е разбирал свойството на извършеното, в недостатъчна пълнота
значението му, и е могъл да ръководи постъпките си. Допълнителна съдебно-
психиатрична експертиза установява, че наличието на интелектуален дефицит
в степен на лека умствена изостаналост у осъдения не представлява пречка
той да е могъл да извърши действията спрямо пострадалия Е.Д.. С оглед
допълнително назначената в хода на въззивното производство комплексна
съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, няма съмнение, че по
време на извършване на деянието О. К. е разбирал свойството на
извършеното, но в недостатъчна пълнота значението му, като е могъл да
ръководи постъпките си, а наличието на интелектуален дефицит в степен на
лека умствена изостаналост не представлява пречка той да е могъл да
извърши посочените в свидетелските показания действия спрямо малолетния
Е.Д..
Следва да се подчертае активността на въззивната инстанция при
изследване на тези ключови обстоятелства. Пред ШОС вещите лица са
пояснили в какво се състои недостатъчното разбиране на значението на
извършеното от страна на осъдения – при него е налице трудно овладяване на
нагона и влечението, липсва достатъчно социално обучение на справяне с
нагонните пориви, поради което разбира свойството, но не оценява значението
на извършеното. По-конкретно, осъденият има оценка, но недостатъчна,
доколкото не оценява моралната недопустимост, противоправността,
наказуемостта, последиците за околните и себе си. Впоследствие, когато
срещу него са предприети действия относно деянието, осъденият осъзнава, че
това което е извършил е донякъде наказуемо и противозаконно, и заема
защитна позиция чрез най-примитивната защита, която при него е развита –
отричането. На тази основа въззивният съд категорично е споделил изводите,
че се касае за лекостепенната умствена изостаналост на К., която не изключва
вменяемостта му.
С оглед на изложеното, осъденият не е лице по чл. 33 ал. 1 от НК. О. К. е
годен да бъде наказателноотговорен. При съобразяване на приетите в правната
доктрина и съдебната психиатрия положения, съставът уточнява, че при
осъдения К. е налице състояние на отрицателно количествено изменение в
способностите му да разбира значението на деянието, в рамките на
вменяемостта, т. нар. „намалена вменяемост“, което не изключва
наказателната отговорност. Способността за разбиране значението на
5
извършеното е вторият показател на юридическия критерий на вменяемостта,
т. нар. мисловен разграничител. Съгласно разясненото от вещите лица в с.з.,
О. К. в недостатъчна степен оценява моралната недопустимост,
противоправността, наказуемостта на извършеното, при пълно запазване на
останалите елементи (интелектуален и волеви) на юридическия критерий.
Вменяемостта е предпоставка за вина, и следователно е в неразривна
връзка с конкретното наказуемо деяние. С оглед доказателствата по делото
относно предприетите инкриминирани действия, условията на извършването
им и експертната интерпретация в заключенията на СПЕ и КСППЕ на
здравословното и психическо състояние на К., налице е вменяем деец.
Правилно инстанционните съдилища са съпоставили конкретния извършител
и извършеното от него престъпление, приемайки, че интелектуалните му
ограничения не изключват осъществяване на престъплението от субективна
страна и ангажиране на наказателната отговорност за блудствените действия
спрямо пострадалото дете. Съответно и искането за възобновяване, в първата
алтернатива, за прекратяване на наказателното производство се явява
неоснователно.
2. В искането се твърди, че въззивният съд не е изпълнил задължението
си по смисъла на чл.339 ал.2 от НПК, да провери и анализира всички
релевантни доказателства, събрани в наказателното производство, като
решението на ОС — Шумен е „поставено в условията на липса на мотиви и
изградено вътрешно убеждение“.
Според защитника, във въззивното решение е налице в значителна част
препокриване, присъединяване и бланкетно преповтаряне на мотивите на
първоинстанционния съд.
Това становище е напълно необосновано, тъй като актът на въззивната
инстанция значително надхвърля мотивите на първоинстанционния съд, не
само защото подробно са обсъдени възраженията на защитата на осъдения, а и
поради самостоятелния аналитичен подход по оценката на доказателствата,
правните изводи и относимите към индивидуализацията на наказанието
съображения. Подходящо е да се припомни и, че ВКС на РБ многократно е
имал поводи да отбележи в редица свои решения, например Решение № 181
по н.д. № 486/20212г., Първо н.о. на ВКС; Решение по н.д. №1062/2018г. на
Трето н.о. на ВКС; Решение № 138 от 26.03.2025г. по н.д. 407/2024г., Трето
н.о. и др., че когато въззивният съд не достига до различни фактически изводи
въз основа на доказателствата по делото, той не е длъжен да обсъжда
подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на
първоинстанционната присъда. Въпреки това, съставът на ШОС задълбочено
е изградил всеки от структурните компоненти на решението си.
Принципните разлики в отношението на защитата и съда към
стойността на отделни доказателства, подлежащите на събиране за изясняване
на предмета на доказване и дължимия аналитичен подход, не налагат
универсален извод, че съдът е нарушил правилата за формиране и оценка на
6
доказателствената съвкупност и е действал в разрез с принципите на
наказателното производство. В конкретното наказателно производство
инстанционните съдилища са упражнили независим и безпристрастен подход
при установяване на обективната истина, законосъобразно са изградили
вътрешното си убеждение и са постигнали несъмнени изводи по фактическата
основа, излагайки необходимите и достатъчни мотиви към съдебните актове.
По този начин в разглежданата съдебна фаза са били изпълнени принципите
по чл. 13, 14, чл. 107 ал. 3 и 5 от НПК в съдебните действия и при изграждане
на аналитично-съобразителната част на съдебните актове.
3. Становището на защитника, че с постановената присъда О. К. е бил
осъден по непредявено обвинение, черпи основание от факта, че
първоинстанционният съд е посочил като дата на деянието на 29.02.2022г.,
което е потвърдено и във въззивното решение, а в предявеното на осъдения
обвинение е посочена датата 29.06.2022г. Впоследствие по реда на
тълкуването, при липса обаче на правна уредба за конкретната хипотеза, е
изменена присъдата в частта на датата на извършване на деянието. Защитата
сочи, че доколкото НПК не предвижда такава законова възможност, то
порокът на присъдата не е преодолян, а може да бъде преодолян само по реда
на възобновяването.
Видно е, че след постановяване на въззивното решение по делото, в
открито съдебно заседание от 31.07.2024г., съдебен състав на РС Нови пазар,
председателстван от нов съдия, докладвал, че в процеса на изготвяне на
бюлетин за съдимост на осъденото лице О. М. К. и в процеса на изпълнение на
присъдата е възникнало затруднение и съмнение, което е свързано с
тълкуването на Присъда № 5/16.02.2024 г., касателно месеца на извършване на
деянието по чл. 149, ал. 1 от НК. В диспозитивната част на присъдата е
посочено, че деянието е извършено на 29.02.2022 год., като е видно, че месец
февруари 2022 г. няма 29 календарни дни, а в мотивите на присъдата е видно,
че деянието е осъществено на 29.06.2022 г. Прокурорът счел, волята на съда за
достатъчно ясно изразена, без техническата грешка да създава логическо
противоречие между мотиви и диспозитив, поради което са налице
затруднения и съмнения по чл. 414, ал. 1, т. 1 от НПК, подлежащи на
отстраняване по този ред. Защитникът на подс. К. взел отношение, че не са
налице основанията на чл. 414, ал 1 от НПК, тъй като този порок не води до
проблеми с изпълнение на присъдата. Счел е, че датата на извършването на
деянието по влязлата в сила присъда, потвърдена от ШОС, е съществена, но в
производство по тълкуване този порок не може да бъде отстранен, което
следва да стане по реда на възобновяването. След изслушване на страните
съдът постановил Решение №45/31.07.2024г., с което допуснал тълкуване в
частта на месеца, в който е извършено деянието, а именно юни, а не февруари.
За прецизност в решението бил изписан целият диспозитив на присъдата,
отразяващ и уточнението с решението за тълкуване.
Настоящият състав намира, че с присъдата осъденият К. не е бил осъден
по непредявено обвинение за деяние, извършено на несъществуващ ден през
7
2022г. Действително в наказателноосъдителния диспозитив на присъдата за
дата е посочена 29.02.2022г. Но, в гражданскоосъдителния диспозитив и в
мотивите към присъдата е датата, съответстваща на предявеното на осъдения
обвинение с обвинителния акт - 29.06.2022г. И двете дати се срещат във
въззивното решение. От друга страна, безспорно и категорично е, че
инкриминираните действия са осъществени от осъденото лице само в един
ден, за който доказателствата по делото сочат, че е бил 29.06.2022г., възприето
от фактическа страна от съдилищата.
На тази основа, съставът приема, че се касае за техническа грешка при
изписване на наказателноосъдителния диспозитив на първоинстанционната
присъда. Като последица, в хода на действията по изпълнение е възникнало
затруднение, за което съдът служебно провел съдебно заседание и приложил
процедурата по чл. 414 ал. 1 т. 1 от НПК. Независимо, че към момента на
заседанието 31.07.2024г. присъдата е била приведена в изпълнение, разликата
между двата диспозитива в присъдата несъмнено би могла да доведе до
затруднения, например при издаване бюлетина за съдимост и изпълнителния
лист по уважения граждански иск.
Присъдата е единство на мотиви и диспозитив, което от своя страна,
обуславя техническия характер на допуснатата неточност в един от
диспозитивите на присъдата, забелязана от съда едва след влизането й в сила.
Фактическата грешка в частта на месеца, в който е извършено деянието, не е
от кръга на съществените нарушения на процесуалните правила, защото не е
допусната в процеса на формиране на вътрешното убеждение, не отразява
реално противоречие между диспозитив и мотиви, които да са ограничили
страните да разберат действителната воля на съда. Интересите на
правосъдието биха били съхранени чрез отстраняването на такива грешки по
реда, по който и първоинстанционният съд е процедирал, по арг. и от Решение
№ 108/05.07.2022г. на ВКС, Първо наказателно отделение.
В заключение по този пункт съставът на Апелативен съд Варна не
установи допуснати по делото съществени процесуални нарушения по чл. 348
ал. 1 т. 2 от НПК, които пряко или относително, да са ограничили
процесуалните права на осъдения.
II. По оплакванията за явна несправедливост на наложеното наказание
по чл. 348 ал. 1 т. 3 от НПК.
В искането са изложени оплаквания, които са били адресирани и до
въззивния съд, и са получили изключително подробен отговор. Видно е, че в
решението си ШОС е обсъдил данните за обществената опасност на деянието
и дееца, и обстоятелствата от значение за наказателната отговорност, и не е
намерил наказанието, наложено от първоинстанционния съд за явно
несправедливо.
Проверката не установява неправилно прилагане принципите на
законност и индивидуализация на наложеното наказание.
8
Действително, психическите специфики на осъдения следва да се
отчетат при определяне на наказанието, в какъвто смисъл е и становището на
защитника. Неоснователна е обаче тезата, че подобно заболяване при всички
случаи следва да се оценява като изключително смекчаващо обстоятелство по
смисъла на чл. 55 ал. 1 от НК. Правната наука и съдебната практика
разясняват, че психичните ограничения при намалената вменяемост следва да
се вземат предвид на общо основание на плоскостта на смекчаващите вината
обстоятелства, по чл. 54 от НК, ведно с другите обстоятелства,
характеризиращи деянието и дееца, в този смисъл и Решение № 190 от
28.VI.1995 г. по н. д. № 48/95 г., I н. о.; Решение № 578 от 14.09.2005 г. на ВКС
по н. д. № 1134/2004 г., III н. о. и др.
Смекчават отговорността на О. К. и чистото съдебно минало, и младата
възраст, но нито едно от тях няма изключителен характер. Във въззивното
решение е проведено съответно на закона и съдебната практика
разграничение между наличието на по-голям брой смекчаващи обстоятелства
и основанията за прилагане на чл. 55 от НК. Съществена предпоставка за това
е минималното предвидено от закона наказание да се явява несъразмерно
тежко спрямо извършеното. Индивидуализацията на наказанието спрямо
осъдения, в случая установява наличие на относително значими отегчаващи
отговорността обстоятелства, а именно ниската възраст на пострадалия,
сериозното засягане на физическото и духовното му развитие, продължаващо
и към момента на първоинстанционното производство; начинът, по който е
било извършено деянието, вкл. заключването на вратата, проявената
упоритост. С оглед на изложеното, и настоящият състав подкрепя
становището на въззивния съд че не са налице основания за приложението на
чл. 55, ал.1, т.1 от НК, както и неотчетени от инстанционните съдилища
обстоятелства, по силата на които размерът на наказанието да бъде намален.
Съставът прецени, че допълнителното занижаване на наказанието би довело
до несъответността му по отношение на извършеното, би създало сериозен
дисбаланс и невъзможност за реализиране на целите по чл. 36 от НК.
Така определеният размер на наказанието лишаване от свобода
позволява за срок от две години по отношение на неосъждано лице,
изпълняват две от предпоставките за прилагане института на чл. 66 ал. 1 от
НК. В тази насока е и основната претенция на защитника в настоящото
производство.
Видно и от нормата на чл. 66 ал. 1 от НК, и от трайното разясняване от
съдебната практика, условното осъждане се прилага в зависимост от
преценката на съда за възможността целите на наказанието по чл. 36 от НК да
бъдат постигнати по този начин, като превесът е отдаден на реализирането на
специалната превенция. Институтът е приложим когато целта за поправянето
и превъзпитанието на дееца, както и предупредителната функция на
наказанието спрямо станалите членове на обществото, могат успешно да
бъдат реализирани и без ефективна наказателна принуда, прието например в
Решение № 143 от 21.12.2020 г. на ВКС по н. д. № 576/2020 г., III н. о., и много
9
други.
Активността на въззивния съд да допълни изследването на личността на
осъдения К. е позволило чрез интерпретацията на експертите по КСППЕ да
бъдат установени следните ключови за начина на изтърпяване на наказанието
положения: обичайната среда на осъдения, в която голяма част от семейството
по произход са с когнитивни и интелектуални дефицити, не може да има
подкрепящо, стимулиращо и градивно въздействие; осъденият е с изразени
дефицити на интелектуалната, в частност и мисловна оперативност,
необходими за разбиране значението на укоримостта на дадена постъпка, от
където произтичат ниски корекционни възможности, които биха налице, ако с
подсъдимия работят психолог и социален работник; пенитенциарните
заведения имат ресурс за възпитателна и корекционна работа с осъдените по
програми за въздействие, за намаляване на риска от рецидив и риска от вреди,
упражняват ефективно наблюдение над осъдените лица и имат реална
възможност за предизвикване на промени, включително съобразно
личностните характеристики на осъденото лице. При съобразяване на
изложеното с индивидуалните потребности на личността на осъдения
обосновано се приема и от настоящия състав, че за поправяне на осъдения е
наложително ефективното изтърпяване на наказанието. Не може да се твърди,
че отказът да се приложи условно отлагане на наказанието е поради недъг на
осъденото лице. И на това оплакване е даден отговор във въззивното решение.
Единствено ефективното наказание предоставя гаранции за постигане на
индивидуалната превенция на личността с поправянето и превъзпитаването на
осъдения.
За прецизност към изложените съображения, съставът намира за
необходимо да посочи, че условното отлагане по чл. 66 ал. 1 от НК, не би било
в съответствие с целите по чл. 36 от НК и спрямо обществото. При изясненото
от фактическа страна престъпление, при нивото на моралната му укоримост,
при степента и актуалността на общественоопасните последици, не е мислимо
постигането на предупредителното и възпиращо въздействие спрямо
обществото чрез отлагане на наказанието.
За да прецени като неоснователни съображенията на защитника,
съставът съобрази и относима съдебна практика, вкл. Решение № 527 от
16.12.2008 г. на ВКС по н. д. № 551/2008 г., III н. о.; Решение № 475 от
1.05.2016 г. на САС по в. н. о. х. д. № 918/2016 г.; Решение № 155 от 5.04.2017
г. на САС по в. н. о. х. д. № 1359/2016 г., и др.
Съставът на настоящата инстанция намери, че в хода на наказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 348
ал. 1 т. 2 и т. 3 от НПК, поради което и не се установява основание за
възобновяване на производството, отмяна на въззивното решение и връщане
на делото за ново разглеждане, или изменение в наказателноосъдителната
част.
10
Поради изложените съображения и на основание чл. 424, ал. 1 от НПК,
Варненският Апелативен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения О. М. К., чрез
защитник адв. М. Д. от ВАК, за възобновяване на наказателното производство
по ВНОХД № 215/2024г. на Окръжен съд Шумен, с което е потвърдена
присъдата по НОХД №254/2023г. на Районен съд Нови пазар.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11