РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 01.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми януари
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
5234 по описа за 2017 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са от А.С.П. срещу Д.С.П.
следните искове: по чл. 40 от ЗЗД иск и по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД (който е
евентуален по правните си последици), за признаване за установено по отношение на
ответника за недействителен, като сключен във вреда на представлявания С.Ж.П.,
и за прогласяването му като нищожен, поради противоречие с добрите нрави, на
договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №
43, том I, рег.№1775, дело № 38/11.09.2012г. на Д.Н.- нотариус с рег.№ 609 на
НК, с който ответникът е придобил апартамент с идентификатор №68134.405.60.1.5,
находящ се в гр. София, р-н „Оборище“, в масивната жилищна сграда на ул. „******,
на втори етаж, над приземието на сградата, заедно с прилежащите му таванско и
зимнично помещение, заедно със 60/500 ид. ч. от общите части на сградата и
ведно с толкова идеални части от дворното място, върху което е построена
сградата, съставляващо УПИ VI от квартал №510 по плана на гр.София, цялото е
площ от 311,92 кв.м.; при условията на евентуалност са предявени и искове по
чл. 26, ал. 2, предл. 5 и по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността
на горепосочения договор за покупко-продажба, поради неговата привидност и
обявяване на този договор за действителен като договор за дарение, по силата на
който С.Ж.П. е дарил Д.С.П. процесния апартамент с идентификатор №68134.405.60.1.5, като при
евентуалното тяхно уважаване ищецът иска на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН да се намали така извършеното
дарение до размера на запазената му част.
Ищецът твърди, че заедно с ответника са братя и
наследници, при равни квоти, на починалия на 08.11.2012 г. техен баща С.Ж.П..
Сочи, че на 13.09.2012 г. ответникът Д.С.П., в качеството си на пълномощник на С.Ж.П.,
е продал сам на себе си притежавания от баща им личен негов недвижим имот –
горепосочения апартамент с
идентификатор №68134.405.60.1.5. Излага доводи за нищожност на договора за
покупко-продажба поради накърняване на добрите нрави, тъй като пълномощникът е
действал във вреда на представлявания С.Ж.П., договаряйки продажна цена за
имота в размер на 70 000 лв., която сума същият той като купувач е следвало да
преведе по банков път на С.П. в срок до 30.12.2012 г., като така уговорената
продажна цена е многократно по-ниска от действителната пазарна цена за имота, и
дори от данъчната оценка на имота, която към деня на сделката е била 111 440,90 лв. Поддържа, че не
само цената, но и условията при които е сключен договора, също са във вреда на
представлявания, тъй като е уговорено отсрочено плащане на цената, която
уговорка представителят е направил със съзнанието за скорошната смърт на представлявания
и с намерението падежът на задължението да е след смъртта на продавача. Твърди,
че сделката е извършена и в период, в който продавачът е бил в изключително
тежко здравословно състояние, за което свидетелства обстоятелството, че е
изписан от болница на 27.07.2012 г., а пълномощното е подписано с палец на
21.08.2017 г. в дома му, с отбелязване, че това се прави поради неговото
заболяване. Сочи, че на ответника му е било известно, че баща им скоро ще
почине и поради тази причина в договора е уговорил разсроченото плащане, без да
е имал нито финансовата възможност да плати уговорената цена, нито намерението
да извърши плащането, като и до момента цената не е заплатена, съответно ищецът
не е получил полагаемата му се 1/2 ид. ч. от цената. Излага, че процесният
договор за прокупко-продажба накърнява добрите нрави и защото единствената цел
на ответника при сключването му е била да го лиши от наследството на баща им,
тъй като при свободата за избор на сделката - дарение, замяна или продажба, Д.П.
е избрал сделка продажба с условия, уговорени изключително във вреда на
представлявания.
При условията на евентуалност поддържа, че
упълномощителната сделка, материализирана в пълномощно рег.№11909, 11910,
заверено от Ц.С.- нотариус с рег. № 030 на НК, както и на сключения въз основа
на нея договор за продажба на имота, подробно описан по-горе, са нищожни като
симулативни, прикриващи съответно упълномощаване за дарение и договор за
дарение. В тази връзка твърди, че упълномощителят и пълномощника не са имали
намерение да продадат имота, респективно последният да го закупи, а да се
извърши дарение, в полза на Д.П., като в пълномощното е дадена пълна свобода на
представителя за избор на сделка във връзка с извършване на действия и подписване
на документи, необходими да прикрият симулацията. Поддържа, че ответникът също
е имал намерение да получи безвъзмездно гореописания имот като дарение
единствено и само за него и въпреки, че е имал право по силата на даденото му
пълномощно да дари имота сам на себе си, като той е прикрил това дарение чрез
симулативна сделка покупко-продажба, аргумент за което било липсата на
разменяни суми и отложено плащане, което не било извършено. Като допълнителен
аргумент в подкрепа на твърдяната симулация посочва и записаната в нотариалния
акт продажна цена, несъответстваща нито на реалната стойност на апартамента,
нито на данъчната оценка, като брат му не е притежавал парични средства да
закупи имота и е действал със съзнанието, че не следва и няма да заплати продажната
цена. В случай, че евентуално
предявените искове за разкриване на симулацията и обявяване нищожността на
прикритата сделка по покупко-продажба бъдат уважени, се прави искане и по чл.30
от ЗН, за намаление на дарения на ответника апартамент до размера на запазената
за ищеца част, равняваща се на 1/3, съобразно чл.29, ал.1 от ЗН, поради това,
че цялото наследство техния наследодател се изчерпва с този недвижим имот.
Ответникът Д.С.П. оспорва предявените искове
като неоснователни. Поддържа, че атакуваната покупко-продажба е била сключена
съобразно волята на упълномощителя, като същата не прикрива дарение, тъй като
цената е била изплатена от ответника по банков път. Оспорва твърдението в
исковата молба, че баща им е имал намерение да дари процесния имот на двамата
си синове. В тази връзка твърди, че наследодателят им е знаел за натрупани
задължения от страна на ищеца и се е опасявал, че след смъртта му процесният
апартамент ще бъде продаден от кредиторите му. Възразява, че наследствената
маса се изчерпва единствено с имота, предмет на оспорената покупко-продажба,
като твърди, че ищецът е получил изцяло дела си от наследството на баща си.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Видно от нотариален акт № 43, том I, рег.№1775,
дело № 38/11.09.2012 г. на Д.Н.- нотариус с рег.№ 609 на НК, с район на
действие СРС, вписан в Службата
по вписванията с акт №194, том 90, с номер по описната книга 18846, имотна
партида № 233458, С.Ж.П., чрез пълномощника си Д.С.П. продава на Д.С.П.,
следния недвижим имот: апартамент с идентификатор №68134.405.60.1.5, находящ се
в гр. София, р-н „Оборище“, в масивната жилищна сграда на ул. „******, на втори
етаж, над приземието на сградата, заедно с прилежащите му таванско и зимнично
помещение и заедно със 60/500 ид. ч. от общите части на сградата и ведно с
толкова идеални части от дворното място, върху което е построена сградата,
съставляващо УПИ VI от квартал №510 по плана на гр.София, цялото е площ от
311,92 кв.м., за сумата от 70 000 лв., която сума пълномощникът на
продавача, заяви, че продавачът е съгласен да получи от купувача по банков път,
най-късно до 31.12.2012 г. Данъчната
оценка на продаваемия имот, съгласно посоченото в нотариалния акт, е в размер
на 111 440, 90 лв.
Представено е нотариално заверено пълномощно, от
С.Ж.П., в полза на Д.С.П. за разпореждане, посредством продажба, или дарение и
замяна, досежно апартамента, находящ се в гр. София, на ул. „******. В
пълномощното се съдържа клауза за договаряне сам със себе си.
От удостоверение за
наследници изх. № ЕС УН - 1522 от 17.07.2013 г., издадено от Столична община,
район „Възраждане“, се установява че С.Ж.П., починал на 08.11.2012 г., е
оставил за наследници по закон синовете си А.С.П. и Д.С.П..
Представена е епикриза от I „МБАЛ - София“ ЕАД от 27.07.2012 г.,
от която се установява, че на посочената дата С.П. Ж.е изписан с
окончателна диагноза „ОХЗСН IV ФК. ХИБС;
Артериална хипертония IIст., Хипертонично сърце и предсърдно мъждене; състояние след имплантиран
пейсмейкър“.
Свидетелят П.П.П., баща на
съпругата на ищеца, сочи че здравословното състояние на С.П. се е влошило през
последната година, преди да почине -
2012 г. Имал е усложнения със сърцето, бъбреците, краката са му се подували и е
имал рак на простатата, отивал си е. С.е имал наследствена къща на ул.
„Странджа“, която са продали и са си раздели парите, като Д. е вложил парите в
имоти, а А. е купил имот и впоследствие го е ипотекирал, и „банката „му го е взела“. Бил е грамотен
човек и е бил „с акъла“ си, само не е можел да става.
Свидетелят Г.И.Д.сочи, че не
е разговарял със С.П. за имуществото му, но са разговаряли за семейството му, изказвал
е недоволство от брата на Д..
Представено е генерално
пълномощно от С.Ж.П. в полза на Д.С.П., представено пред „Прокредит Банк (България)“ЕАД.
Съгласно
заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, и от
представените от ответника 14 бр. вноски бележки, се установява, че в
„Прокредит Банк (България)“ЕАД, на 11.09.2012 г. е открита разплащателна сметка с титуляр С.Ж.П.,
която е закрита на 21.09.2012 г. За този период са извършени следните операции
по внасяне и теглене на суми: на 13.09.2012 г. Д.С.П. (пълномощник) е внесъл сума в размер 5000 лв. на
основание: „покупка имот - ******“, като на същата дата сумата в размер 5000 лв.
е изтеглена от Д.С.П. (пълномощник). По сметката е останала нулева парична
наличност; операцията по внасяне на 5000 лв. и последващо теглене на 5000 лв. е
извършена от Д.С.П. (пълномощник) четири пъти на 14.09.2012 г. По сметката е
останала нулева парична наличност; операцията
по внасяне на 5000 лв. и последващо теглене на 5000 лв. е извършена от Д.С.П.
(пълномощник) девет пъти на 21.09.2012 г., като по сметката е останала нулева
парична наличност.
От изслушаната по делото
съдебно-техническа експертиза се установява, че пазарната стойност на процесния
апартамент, към 11.09.2012 г., е в размер на 116 650 лв.
Представеното към исковата
молба пълномощно от 22.10.1997 г. от Ф.А.П.в полза на адвокат В.И.-М.е неотносимо
към предмета на настоящето производство и не следва да бъде обсъждан.
По иска за иск по чл. 40 ЗЗД за прогласяване на недействителен по отношение на ответника,
на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №
43, том I, рег.№1775, дело № 38/11.09.2012 г. на Д.Н.- нотариус с рег.№ 609 на
НК. Твърденията за увреждащи действия от страна на ответника, се обосновават
основно с размера на продажната цена и твърдения за неплащането й. В тази
връзка, съдът съобрази че противоречи на установената практика на ВКС
увреждането да се свежда единствено до фрапантна разлика между цената, на която
имотът е продаден, и тази, на която би следвало, според пазарните условия, без
да се обсъдят всички относими към преценката на интереса обстоятелства. (решение № 1
от 27.02.2018 г. на ВКС, по гр.д.
1471/2017 г. III ГО. ). В
конкретния случая, съдът намира, че по делото не са ангажирани доказателства,
че процесният договор за покупко-продажба е сключен във вреда на
представлявания (бащата на страните по делото), съобразявайки мотива за сключване на сделката,
с оглед близките родствени отношения между продавача и купувача. Отделно от
това, от доказателствата, събрани в настоящето производство, не се установява
намерение за увреждане, доколкото недобросъвестността не се предполага. Следователно
искът е неоснователен. Съдът съобрази, че съгласно съдебната практика (решение №
170 от 18.12.2017 г. на ВКС, по гр.д. № 950/2017 г., III ГО), се приема,
че когато само един от съсобствениците предяви иск за нищожност на целия
договор, този иск като предявен в нарушение на процесуалната забрана по чл. 26,
ал. 2 ГПК, а следователно и поради липса на правен интерес, е недопустим, в
частта, с която нищожността се претендира досежно идеалните частни на останалите съсобственици,
които не са предявили иска като обикновени другари в процеса. Следователно
производството следва да се прекрати като недопустимо за разликата над 1/2 идеална част.
По отношение на иска за нищожност поради
противоречие с добрите нрави
Съгласно чл. 26, ал.1, предл. 3 ЗЗД,
договорите, които накърняват добрите нрави, са нищожни. Неплащането на цената е
основание за
разваляне на договора за покупко- продажба, по аргумент от чл.87, ал.3 във връзка с чл.87, ал.1 ЗЗД, и не води до нищожност на разпоредителната сделка. По отношение и на този
иск, производството следва да се прекрати за разликата над 1/2 идеална част.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решение № 615 от 15.10.2020 г.
на ВКС, по гр.д. № 1209/2009 г. на III ГО и др., нарушение на добрите нрави е налице при нееквивалентност на
престациите (уговаряне на цена, драстично по-ниска от действителната стойност на имота), в който случай сключената сделка е нищожна, поради нарушаване на основния
принцип на отношенията между представител и представляван, а именно
задължението на представителя да действа в интерес на представлявания. С
атакуваната сделка, ответникът е прехвърлил като представител на продавача (наследодател на страните по делото), правото
на собственост върху апартамент с идентификатор №68134.405.60.1.5, находящ се в гр. София,
р-н „Оборище“, в масивната жилищна сграда на ул. „******, за сумата от
70 000 лв. От представеното пълномощно от С.Ж.П., в полза на Д.С.П., се установява
че е оправомощен да продаде имота, включително на себе си, при цена и условия,
каквито намери за добре. Обстоятелството, дали продажната цена е платена, има
отношение касателно възможността на продавача, респ. неговите наследници, да
развалят договора, но не води до нищожност на продажбата, поради противоречие с
добрите нрави. Доколкото в случая не е налице драстична нееквивалентност на
престациите и родствените отношения между страните по сделките, съдът намира,
че искът е неоснователен.
По отношение на предявените при условията на
евентуалност искове по чл. 26, ал. 2, предл. 5 и чл. 17, ал. 1 от ЗЗД
По този иск,
в тежест на ищеца е да докаже, че у С.Ж.П.
и Д.С.П. е било налице намерение с упълномощителната сделка, обективирана в
пълномощно с рег. № 11909/21.08.2012 г. (заверка на подписа) и рег.
№11910/21.08.2012 г. (заверка на съдържанието), по описана нотариус Ц.
Симеонова, рег. № 030 при НК, да се извърши дарение, което да се прикрие
посредством атакуваната покупко-продажба на процесния апартамент. От страна на
ищеца, не са ангажирани доказателства, които да обосноват извод, че атакуваната
сделка прикрива договор за дарение. Представеното пълномощно оправомощава
представителя да сключи по собствена преценка посочените в него разпоредителни
сделки. Доводите в тази връзка, касаещи порок на упълномощителната сделка и
нейната симулативност, са неоснователни и недоказани. В нотариалния акт за
покупко-продажба ясно е изразена волята на страните, за покупко - продажба на
апартамента, като доказателства, включително и писмени такиви, опровергаващи
съдържанието му, не са ангажирани от страна на ищеца. По отношение и на тези искове, производството следва да се прекрати за
разликата над 1/2 идеална част.
Доколкото
иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН е предявен под условие, което не се е сбъднало,
т.е. като евентуален иск, същият не следва да бъде разглеждан.
Относно разноските
Съобразно изхода на спора, в полза на ответника Д.С.П.,
следва да бъде присъдено възнаграждение за адвокат в размер на 1800 лв., по
договора за правна защита и съдействие от 26.11.2018 г. с адвокат Н.С.С..
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на А.С.П., ЕГН **********,***,
представляван от адв. В.Б.,*** – вътрешна сграда, партер, срещу Д.С.П., ЕГН **********,***,
представляван от адв. Н.С.,***, офис 2, по чл. 40 ЗЗД, за обявяване за недействителен по отношение на ищеца на
договор покупко-продажба, обективиран
в нотариален акт № 43, том I, рег.№1775, дело № 38/11.09.2012 г. на Д.Н.-
нотариус с рег.№ 609 на НК, вписан в Службата по вписванията с акт №194, том 90, с
номер по описната книга 18846, имотна партида № 233458, с който ответникът е
придобил апартамент с идентификатор №68134.405.60.1.5, находящ се в гр. София,
р-н „Оборище“, в масивната жилищна сграда на ул. „******, до размер на 1/2
ид. част от правото на собственост върху апартамента.
ПРЕКРАТЯВА производството по горепосочения иск в размер над 1/2 ид.ч.
от правото на собственост върху апартамента, като недопустимо.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на А.С.П., ЕГН **********,***,
представляван от адв. В.Б.,*** – вътрешна сграда, партер, срещу Д.С.П., ЕГН **********,***,
представляван от адв. Н.С.,***, офис 2, по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, за обявяване за нищожен поради противоречие с
добрите нрави на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 43, том I, рег.№1775,
дело № 38/11.09.2012 г. на Д.Н.- нотариус с рег.№ 609 на НК, вписан в Службата по вписванията с акт
№194, том 90, с номер по описната книга 18846, имотна партида № 233458, с който
ответникът е придобил апартамент с идентификатор №68134.405.60.1.5, находящ се
в гр. София, р-н „Оборище“, в масивната жилищна сграда на ул. „******, до размер на 1/2
ид. част от правото на собственост върху апартамента.
ПРЕКРАТЯВА производството по горепосочения иск в размер над 1/2
ид.ч. от правото на собственост върху апартамента, като недопустимо.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на А.С.П., ЕГН **********,***,
представляван от адв. В.Б.,*** – вътрешна сграда, партер, срещу Д.С.П., ЕГН **********,***,
представляван от адв. Н.С.,***, офис 2, с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 и по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД,
за обявяване за нищожен на договор покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 43, том I,
рег.№1775, дело № 38/11.09.2012 г. на Д.Н.- нотариус с рег.№ 609 на НК, вписан в Службата по вписванията с акт
№194, том 90, с номер по описната книга 18846, имотна партида № 233458, с който
ответникът е придобил апартамент с идентификатор №68134.405.60.1.5, находящ се
в гр. София, р-н „Оборище“, в масивната жилищна сграда на ул. „******, поради
неговата привидност и обявяване на този договор за действителен като договор за
дарение, до размер на 1/2 ид. част от правото на собственост върху
апартамента..
ПРЕКРАТЯВА производството по горепосочените искове в размер над 1/2
ид.ч. от правото на собственост върху апартамента, като недопустимо.
ОСЪЖДА А.С.П., ЕГН **********,***, представляван от адв. В.Б.,*** – вътрешна сграда,
партер, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на Д.С.П., ЕГН **********,***,
представляван от адв. Н.С.,***, офис 2, сумата от 1800 лв., представляваща възнаграждение за адвокат.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: