МОТИВИ към РЕШЕНИЕ по АНД №379/2021год.
по описа на Районен съд Берковица
Производството е по реда на чл.375 и
сл. от НПК.
Против С.Е.С. с ЕГН ********** *** е водено досъдебно производство
за това, че на 23.11.2019 г. около 03,00часа в
гр.Берковица,обл.Монтана в дискотека „НАЙТ ЛАЙФ“ по хулигански подбуди нанесъл побой
и причинил леки телесни повреди на повече от едно лице,а именно на В.Е.Ю. и Р.Ц.Н.
***,като нанесъл побой на В.Е.Ю.,вследствие на което му причинил лека телесна
повреда,изразяваща се в разкъсно-контузна рана на горен клепач на ляво
око,кръвоизлив под външната обвивка на лява очна ябълка и оток и кръвонасядане
на двата леви клепача със затваряне на очната цепка на ляво око,което е от
естество да води до временно разстройство на здравето,неопасно за живота,както
и нанесъл побой на Р.Ц.Н.,с което му причинил лека телесна повреда ,изразяваща
се в разкъсно-контузна рана на горната устна,което
увреждане му е причинило временно разстройство на здравето,неопасно за живота–
престъпление по чл.131 ал.1 т.4 пр.трето и т.12 пр. първо във вр. чл.130 ал.1
от НК.
С постановление от 18.11.2020г. Районна
прокуратура – гр.Берковица е изпратила материалите по ДП № 283/2019г. по описа
на БРП в Районен съд – гр.Берковица с
предложение за освобождаване на С.Е.С. от
наказателна отговорност и за налагане на административно наказание по реда на
чл.78а от НК.
Деецът
С.С. се явява лично само в едно от съдебните
заседание и с упълномощения си защитник-адв.Г.М.-САК.Не се признава за виновен.Защитникът му пледира обвиняемия
да бъде оправдан по повдигнатото му
обвинение.Развива подробни доводи и съображения по отношение квалификацията на
деянието.Счита,че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин.На
следващо място твърди,че не може да се приеме ,че деянието е извършено по
хулигански подбуди.
Прокурорът пледира,обвиняемия да бъде признат
за виновен и да му бъде наложено административно наказание по реда на чл.78а от НК към минималния ,предвиден в закона размер.
В постановлението на прокурора е
изложена следната фактическа обстановка:
Обвиняемият С.Е.С.
е роден на ***г. в гр.Берковица, живее в гр.София,общ.Столична,жк.“Хаджи
Димитър“ №22,вх.А,ет.1,ап.3, българин, бълг.гражданин, със средно образование,
неженен, безработен, неосъждан .
На 23.11.2019г. около 03,00 часа
свидетелите В.Е.Ю., Б.К.Б. и Р.Ц.Н. отишли в дискотека „НАЙТ
ЛАЙФ” гр.Берковица и се настанили на бара. В дискотеката по това време
имало и други посетители. Свидетелят Б.Б. отишъл до тоалетната, като на връщане между него и две
непознати момчета възникнал конфликт. По този повод свидетелят Р.Н. отишъл при
охраната на заведението — свидетеля Г.Е.А., като с негова помощ конфликта бил
потушен. През това време едно от момчетата, участващи в конфликта, а именно
обвиняемият С.Е.С., започнал да отправя псувни към свидетеля Б.Б., скочил през
един от охраната, но бутнал на земята непознато момиче. Тогава свидетелят В.Ю.
се навел към пода с цел да помогне на момичето, но усетил силен удар в областта
на лицето от страна на обвиняемия С., като от удара му причерняло и паднал на
пода. Почувствал силна болка в областта на лявото око, като го притиснал и
усетил, че на ръката има някаква течност. Свидетелят Ю. тръгнал да излиза от
заведението, като през това време получил два удара в областта на гърба, като
ударите били нанесени с крак от обвиняемия С.. Малко преди това при опит да
преустанови възникналия конфликт, свидетелят Р.Н. неочаквано получил удар в
областта на лицето, нанесен му от обвиняемия С.. Вследствие на това Н. паднал
на пода, имал рана на горната устна, която кървяла. Пострадалите Ю. и Н. отишли в Спешен център в гр. Берковица, за да потърсят медицинска помощ във връзка с получените наранявания.
Назначената
по делото СМЕ установила, че св. В.Е.Ю. е получил
разкъсно-контузна рана на горен клепач на ляво око, кръвоизлив под външната
обвивка на лява очна ябълка и оток и кръвонасядане на двата леви клепача със
затваряне на очната цепка на ляво око, вследствие на което му е причинено
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. От заключението по
втората съдебно-медицинска експертиза е видно, че Р.Ц.Н. е получил
разкъсно-контузна рана на горната устна, вследствие на което му е причинено
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Прокурорът
е приел горната фактическа обстановка за
установена от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и
доказателствени средства- обясненията на
дееца в хода на досъдебното производство, показанията на св.В.Ю., св.Р.Н., св.Б.Б.,
св.Г.А.,св.А.П.,св.И.П.,св.Г.К., от СМЕ,както и от писмените доказателства по
делото.
От фактическа страна,
съдът намира за установено следното:
Обвиняемия С.С. и свидетелите
В.Ю. и Р.Н. не се познават. На 23.11.2019г. обв.С.С. се намирал в дискотека „НАЙТ
ЛАЙФ” гр.Берковица с компания.Около 03,00часа свидетелите В.Ю.,Р.Н. ,А.П. и Б.Б.
отишли в дискотеката,като преди това били в заведение в гр.Монтана.В
заведението четиримата седнали на бара при две момичета,които били познати на
свид.Б.Б.,а свидетелите Ю. и Н. не ги познавали.В близост до тях стояли две
момчета,за които по-късно разбрали,че са от гр.Монтана.Едното от тези момчета разменило
реплики със свид.Б.Б. и когато същият тръгнал до тоалетната,двамата се
сбъскали.Свид.Р.Н. извикал охраната и след намесата на охранителя,ситуацията се
успокоила.В следващ момент ,обаче едно от двете момчета от гр.Монтана започнал
да псува,протегнал ръка през охраната,за да удари свид.Б.Б..Свид.Б. се опитал
да отбие удара и при този сблъсък било бутнато едно от момичетата,намиращи се в
близост.Момичето паднало по гръб.Охраната разтървавала двамата мъже.свид.А.П.
протегнал ръка да помогне на момичето.Свид.В. Ю. се навел,за да помогне да
вдигнат момичето и в същия момент усетил удар .Политнал настрани и му
причерняло,паднал.Усетил отново удар във врата и в хълбоците.Усетил,че се стича
нещо по лицето.Станал леко и тръгнал към изхода,когато в гърба си отново усетил
още два удара с юмрук.Обърнал се и видял едно момче,което посягало отново да го
удари.Не го познавал,но впоследствие разбрал,че се казва С..Успял да излезе от
заведението ,взел такси и отишъл в Бърза помощ.Оказало се,че е сцепена веждата
му и се наложило да промият раната и да я зашият.Не искал в това състояние да
се прибира вкъщи и затова отишъл и прекарал нощта в дома на свид.А.П..Докато
бил там,по телефона му звъннал свид.А.П.,за да пита къде е . В резултат на
случилото се пострадал и свид.Р.Н..Същият се намесил когато видял,че приятелят
му Б.Б. и едно от момчетата от гр.Монтана се сбутали.Той отишъл и извикал
охраната.В момента,в който уж ситуацията се успокоила,изведнъж Н. усетил удар
отдясно и паднал на земята.Загубил съзнание и за да се съвземе,се наложило да
го заливат с вода.Извели го от заведението.Устата му била сцепена.Свид.А.П. му
казал,че св.Ю. е в болницата.Двамата с А.П. с такси отишли и те в Спешния
център.св.В.Ю. се намирал пред болницата.След това се прибрал в къщи,за да се
преоблече,че бил мокър.На другия ден брат му го закарал в болница,където зашили
сцепената му устна.Направил и рентгенова снимка , издадено му е и медицинско
свидетелство.Вечерта не видял кой го е ударил ,но от свид.А.П. разбрал,че обв.С.С.
му е нанесъл удара,от който паднал.Не е видял нанесените на В.Ю. удари.
Видно
от заключението на вещото лице д-р Федя Тодоров по назначената на ДП
производство,неоспорена от страните и
приета по делото съдебно медицинска експертиза, в резултат на възникналия инцидент на 23.11.2019
год. /пострадалият – св. Ю./ е получил
разкъсно-контузна рана на горен клепач на ляво око,
кръвоизлив под външната обвивка на лява очна ябълка и оток и кръвонасядане на
двата леви клепача със затваряне на очната цепка на ляво око .Видно от същото заключение описаните
увреждания са получени по
механизма на удар с или върху твърд тъп или тъпоръбест предмет . В този
смисъл, установените увреждания добре отговарят да са получени по начин и време
както съобщава и самият освидетелстван в предварителните сведения.
Заключението на вещото лице
е, че установените увреждания са причинили на
пострадалия „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота”, т.е.
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Увреждания от вида получени от освидетелствания заздравяват за срок от около
две седмици.
Видно от заключението на
вещото лице д-р Федя Тодоров по назначената на ДП производство,неоспорена от
страните и приета по делото съдебно медицинска
експертиза, в резултат на възникналия
инцидент на 23.11.2019 год. /пострадалият – св. Р.Н./ е получил
разкъсно-контузна рана на горната устна,като
по механизъм увреждането отговаря да е получено
от удар с твърд тъп предмет.заключението е ,че ни и съществувала реална опасност за
живота на пострадалия и няма засягане на жизнено важни органи.Посоченото
увреждане е причинило „Временно разстройство на здравето,
неопасно за живота”.
Съдът
установи изложената фактическа обстановка след анализ поотделно и в съвкупност
на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства и
доказателствени средства: отчасти от обясненията на обвиняемия С.С.,дадени в
хода на съдебното производство; показанията на св. Р.Н. дадени в хода на
съдебното следствие и отчасти от показанията му дадени на досъдебното
производство и приобщени към доказателствената съвкупност по делото чрез
прочитането им в хода на съдебното следствие при условията на чл.281, ал.1, т.1 НПК; показанията на свидетеля В.Ю. дадени в хода на съдебното следствие; от
показанията на свидетелите Б.Б. ,А.П.,отчасти от показанията на свид.И.П.,свид.Г.К.-управител
на заведението,свидетелите Надя Рангелова и Биана Йоцова ,свид.И.Трайков,свид.
д-р Е.Д.,свид.Г.А. и приобщените към
доказателствената съвкупност по делото писмени доказателства, както и въз
основа заключенията на вещото лице по назначените на досъдебното производство и
приети в хода на съдебното следствие
съдебно медицински експертизи на лицата В.Ю. и Р.Н.,назначената в хода на
съдебното следствие и изслушана съдебно -медицинска експертиза на обв.С.С.,както
и заключението на вещото лице по назначената в съдебното производство
видеотехническа и допълнителна видеотехническа експертиза .
Съдът
дава вяра на обясненията на обвиняемия,
дадени в хода на съдебното следствие, в частта им, в която по същество описва
фактическите обстоятелства около възникналото физическо спречкване и неговото участие в него
с намерение да предотврати случващото се , както и в частта им в която твърди, че може да е
ударил някого,но се чувствал застрашен от сбиването и искал да помогне, тъй
като в тази им част обясненията на обвиняемия кореспондират с показанията на
пострадалите лица – св. Ю. и свид.Р.Н.,както и свид.А.П.,свид.Б.Б. ,свид.Г.А..Твърди
още ,че му се наложило да се отбранява,както и че на другия ден много го боляла
ръката,била изтръпнала,пръстите на дясната ръка също го болели,имал кръв в
устната кухина.Твърди още,че в резултат на нанесени му удари паднал на земята и
не е видял друг да пада.
Съдът
не дава вяра на обясненията на
подсъдимия в частта им, с която отрича да е ударил св. Ю. и Н., тъй като в тази
им част обясненията му противоречат както на показанията на свидетеля Г.А., св.
А.П. и св.Б.Б., така и на заключението на вещото лице по изготвената на ДП съдебно медицинска експертиза, видно от
която получената разкъсно-контузна
рана на горен клепач на ляво око, кръвоизлив под външната обвивка на лява очна
ябълка и оток и кръвонасядане на двата леви клепача със затваряне на очната
цепка на ляво око /на пострадалия Ю. / добре
отговарят да са били получени вследствие нанасяне на удар с или върху твърд тъп или тъпоръбест предмет,какъвто
е юмрука на човека,още повече,че по делото е безспорно установено ,че
обвиняемия е получил травматично увреждане в областта на крайната междуфалангеална
става на пети пръст на дясна ръка и добре отговарят да са били получени по механизма на удари с или върху твърди
,тъпи предмети,но по медицински път не може да се установи точно дали
предметите са удряли тялото /ръката/ или тялото /ръката / се е удряла в
предмета.Обясненията на обвиняемия са противоречиви по отношение сочената от
него причина за участие в инцидента.Обвиняемият твърди,че се самоотбранявал
защото се страхувал за живота си и се чувствал застрашен,но едновременно с това
обяснява ,че сам се намесил ,за да помогне.Действително според показанията на
голяма част от свидетелите обв.С. първоначално не се е намирал в близост до двете
групи мъже.Същият се е включил впоследствие,което навежда на извода,че съвсем
доброволно и по своя инициатива се е включил в конфликта и по-точно в
сбиването.
Съдът
кредитира показанията на св. Ю., дадени пред съда в хода на съдебното
следствие, в частта им в която описва обстоятелствата около възникналото между Б.Б.
и едно от момчетата от гр.Монтана спречкване, желанието и направения опит от него да помогне на падналото момиче, в изпълнение
на което се навел ,за да помогне да вдигнат момичето и последвалия удар, който подсъдимият му е
нанесъл и почти едновременно с това последвалото падане .Показанията на
свидетеля в тази им част се подкрепят от
показанията на свид.А.П. и Г.А., а от друга, досежно нанесения му от страна на
подсъдимия удар показанията на свидетеля се подкрепят, както вече съдът посочи
по-горе, от заключението на вещото лице по изготвената по ДП съдебно медицинска
експертиза .
Съдът
кредитира показанията на св.Анатоли П. относно поведението, което е имал обвиняемия
по време на възникналото между двамата -Б.Б.
*** спречкване, обстоятелствата при които се е стигнало до това спречкване,
включително досежно момента в който бил
нанесени удари в областта на лицето на свид.В.Ю. и на свид.Р.Н. .Свидетелят твърди,че лично
видял как обв.С. нанася тези удари.Твърди също,че след първия удар в лицето на В.Ю.,обвиняемият
продължил да му нанася удари с ръце и крака,а Р.Н. ударил в лицето само един
път.
Съдът кредитира показанията на св. Г.А.,който
по това време работил като охранител в соченото заведение, дадени в хода на съдебното
следствие. Свидетелят твърди,че действително въпросната вечер е възникнал
конфликт ,който той с намесата си преустановил.Същият е категоричен,че
неочаквано отнякъде се появил обв.С.,който без да се съобрази ,че в момента там
има охрана и случая е преустановен ,нанесъл удар първо на В.,а след това и на Р..От
удара Р. паднал на земята,а В. бил изведен
навън,защото не бил добре.Тогава обв.С. спрял да нанася удари.Свидетелят е категоричен
и относно това,че на обв.С. удари от страна на другите не са нанасяни.
Съдът кредитира показанията на
свид.Йоцова в частта им, в която сочи
времето и мястото на извършване на инкриминираното деяние, тъй като в тази им част показанията на
свидетелката кореспондират с показанията на свидетелите Ю.,Н.,Б.,П.,П.,Рангелова,
А. и К..
Съдът
кредитира показанията на свидетелката Рангелова,макар
че същите не са последователни ,а хаотични и объркани.Съдът взе предвид обстоятелството
,че същата сама признава,че е била употребила алкохол.Свидетелката е възприела
само част от случилото се,тъй като именно тя е била блъсната и е паднала на
земята.Нейните показания,обаче съвпадат с показанията на свид.Ю.,Н.,Б.,П. и А. досежно факта,че инцидент е имало и е имало
сблъсък ,както и се потвърждават
твърденията ,че свид.А.П. й е помогнал да стане,както и че свид.Р.Н. е получил
наранявания на устата.Свидетелката признава,че след падането не знае какво се е
случило.
Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля И.П. дадени в хода на съдебното следствие, а
именно, че видял че има блъскане,но размяна на удари не е видял.Свидетелят
твърди,че не е разбрал да има пострадали.Свидетелят твърди,че не си спомня
.Съдът намира твърденията на свидетеля за уклончиви и недостоверни,тъй като от
показанията на голяма част от останалите свидетели се установява,че повода за
инцидента е спречкването между неговия приятел от гр.Монтана и свид.Б.Б.,както
и че всичко се е случило в близост до мястото,където двамата са се намирали,поради
което няма как същият изобщо да не е видял нищо от случилото се..
Съдът
дава вяра изцяло на показанията на св. Б.Б.,
дадени в хода на съдебното следствие.Същият последователно описва случилото се
от влизането на компанията му в дискотеката до напускането й.Свидетелят е
категоричен в това,че обв.С. е лицето,нанесло удар на свид.Р.Н..Свидетелят твърди:“….В
това време С. ,който познавам с един удар свали Ради.Припадна момчето.Сцепена
му беше устната.Бърках му в устата да не си е глътнал езика,поливахме го с вода…“
Съдът
дава вяра на показанията на св. К. относно времето, мястото, и по същество
относно повода за възникналия сблъсък ,а именно конфликта между св.И.П. и св. Б.Б.,
, тъй като в тази им част показанията на свидетелката кореспондират с
показанията на останалите свидетели.В останалата част показанията на
свидетелката не дават яснота относно инцидента,тъй като същата не е видяла
голяма част от случилото се.
Съдът
дава вяра показанията на св.И. Трайков и свид.д-р Е.Д..Първият като собственик
на заведението внася яснота относно факти след станалия инцидент.Същият
твърди,че е запознат със случая.Обяснява,че лицензирана фирма,с която има
договор е поставила камери в заведението.Същата
фирма сваля записа от тях. Във връзка с инцидента заявява,че е предал записа в
полицията,като се е запознал със съдържанието му.Твърди,че обв.С.С. е участвал
в боя.Твърди също,че единствено С. е ходил при него с искане да види записа,но
той му отказал.
Вторият свидетел дава яснота относно
издадените медицински свидетелства на свидетелите Ю. и Н..Същият потвърди,че
след преглед на лицата е издал медицинските документи.
По делото е изготвено заключение по назначената
видео-техническата експертиза, от което е видно, че обектът на експертизата – СД-диск марка Fffice1Superstore съдържа общо 67 броя
видеофайлове,записани от 1 брой камера,насочена към вътрешната част на
заведението.Не се установява манипулация върху записите. Установяват се кадри
,показващи побой между група лица.Лице от мъжки пол удря друго лице от мъжки
пол,което пада от удара на пода и се изправя чрез помощта на други хора.Изображенията,извлечени
от предоставените видеозаписи са с ниска резолюция и качество и не са годни за
лицева идентификация. От лицето и неговите действия са извлечени
снимкови кадри.
В хода на проведеното съдебно следствие е назначена допълнителна видео-техническата
,коятож да установи има ли запис за времето от 03:18:07 до 03:19:13
часа.От заключението се установява, че не може да се установи дали на диска на
записващото устройство съществува запис в този интервал.
По делото е назначена и още една съдебно-медицинска
експертиза във връзка с представената в
хода на съдебното производство медицинска документация от страна на обвиняемия С.
с оглед установяване какви увреждания е получил същия.От заключението се
установява,че въз основа на Амбулаторен лист от 25.11.2019год. от МБАЛ Монтана и от Съдебно медицинско удостоверение от 16.12.2019год. от началник отделение „СМЕ“-ВМА-гр.София е
установено,че обв.С. е получил оток и кръвонасядане
на лигавицата на горна устна /установено при прегледа на 25.11.2019год./ и разклащане на първи горен десен зъб ,травматично увреждане в областта на крайната
междуфалангеална става на пети пръст на дясна ръка,както и натъртване в
областта на гръдния кош.Посочените увреждания са от естеството да причинят
временно разстройство на здравето,неопасно за живота.
Съдът кредитира събраните в
хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствата по делото в
хода на съдебното следствие писмени доказателства като преценя същите за
събрани при условията и реда предвиден в наказателния процесуален закон.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По
отношение квалификацията на деянието и квалифициращия признак „ по хулигански
подбуди“:
Съдът намери, че в хода на
съдебното следствие не бе установено, респективно не бе доказано от прокурора
по несъмнен начин, каквото е изискването на процесуалният наказателен закон, че
деянието, за което е било повдигнато обвинение против обвиняемия С. съставлява
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 НК.
За да е съставомерно
деянието на подсъдимия по посочения текст от наказателния закон следва да е
налице умисъл у дееца за нанасяне на телесна повреда, в случая лека, но с
допълнителен елемент от субективна страна – наличие на хулигански подбуди, като
в случай на липса на хулигански подбуди това води до извод за липса на
престъпление по този текст от наказателния закон. Нужно е да бъде установен
мотив, решение, цел със съответното деяние по чл.131, ал.1, т.12 НК, грубо
нарушаване на обществения ред и изразяване на явно неуважение към обществото.
В настоящия случай до
физически конфликт между подсъдимия и св. Ю. и свид.Н. се е стигнало в резултат
на възникналия словесен конфликт между лице от компанията на посочените по-горе
двама свидетели,а именно Б.Б. и приятел на обвиняемия-лице от гр.Монтана. От
този сблъсък между двамата е паднала свид.Рангелова.Свид.Р. се е намесил като
извикал охраната,а свид.Ю. се навел,за да помогне на падналото момиче да стане.При
тези техни действия се намесил обвиняемия като първо нанесъл удар в лицето на
свид.Ю.,след което с ръце и ритници още няколко удара и след това на свид.Н. и направил опит да
удари и свид.А.П..
При тия фактически данни
извода, който прави съда е, че за да нанесе удари в лицето на св. Ю. и свид.Н.,
подсъдимият го мотивират не хулигански подбуди, т.е. мотиви и цел насочена към
грубо нарушаване на обществения ред и изразяване на явно неуважение към
обществото, а самото, конкретното поведение на останалите лица,макар и
обвиняемия да не е бил пряко засегнат от това.
Инкриминираните действия към
него момент на обвиняемия към пострадалите лица са мотивирани, подбудени от
конкретната ситуация и от поведение от страна на останалите лица,участващи в
конфликта, а не от желанието на обвиняемия да изрази своето неуважение към
обществото и да наруши установения обществен ред причинявайки на свидетеля телесна
повреда.
Подбудите, мотивите на обвиняемия
в конкретния случай се явяват такива от личен характер, тъй като момчето от
гр.Монтана,с който свид.Б.Б. е имал словесни пререкания и свид.И.П. са негови
приятели.В случая не са били засегнати негови
лични права, като например правото му на телесна неприкосновеност,а тази на
негови приятели.
Наличието на личен мотив от
своя страна изключва хулиганските подбуди. Няма как едновременно да има личен
мотив и хулигански подбуди за нанасяне на телесна повреда.
При обвинение в нанасяне на телесна повреда по
хулигански подбуди е необходимо да се установи, че подсъдимият е извършвал действия
,с които грубо се нарушава обществения
ред и се изразява явно неуважение към обществото, както и че тези прояви са
мотивирали самото поведение на деецът да причини увреждането. Основната цел е не да се засегне пострадалия,
а да се демонстрира явно незачитане на установените правни норми и ред,което в
настоящия случай не е така.
От субективна страна деецът следва да съзнава общественоопасния
характер на това деяние, т.е. действията му трябва да са насочени срещу реда,
установен в страната и общественото спокойствие, и той да иска или да допуска
настъпването на именно на тези общественоопасни последици.
Всичко това дава основание да се приеме, че в случая
се касае за престъпление, провокирано от конфликт с битов характер, на
личностна основа, а не от стремеж да се демонстрира погазване на установения
ред или да се провокира обществото със скандално поведение.
Причиняването на телесна повреда, по хулигански
подбуди предполага липсата на лични взаимоотношения - вражда, завист и т.н., на
личен повод и личен мотив за извършване на деянието, както и липсата на някакви
видими поводи, които да са създадени от пострадалия. При такова престъпление
основният мотив на дееца е не да засегне пострадалото лице, а да демонстрира
пренебрежение към обществените ценности чрез посегателство върху пострадалия.
Т.е. хулиганските подбуди изключват всякакви други подбуди и обратно. Настоящият
случай не е такъв.
Настоящият съдебен състав
счита, че в случая от обективна и субективна страна поведението на С. по своето
съдържание не е насочено към грубо нарушаване на обществения ред и изразяване
на явно неуважение към обществото.Деянието се е ограничило до битов конфликт
вътре в заведението . Последният е възникнал инцидентно и е протекъл много
бързо, поради което съдът намира, че липсва грубо нарушаване на обществения
ред. В случая не може да се приеме, че действията на С. са били насочени и към
изразяване на "явно неуважение към обществото". Те ще изразяват
такова неуважение тогава, когато чрез тях се манифестира открито висока степен
на неуважение към обществения ред. Съдът намира, че и тази обективна
предпоставка липсва и не може да бъде отнесена към действията на обвиняемия. Въз
основа на доказателствата по делото, настоящият съдебен състав приема, че в
конкретния случай липсва квалифициращото обстоятелство престъплението да е
извършено по хулигански подбуди.
Имайки предвид всичко изложено по-горе, съдът призна обвиняемия С.С. за невиновен и на основание чл. 304 от НПК,го оправда в
тази част на така повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.130
ал.1 НК.
Съдът призна
обвиняемия за виновен за извършено престъпление по чл.131 ал.1 т. 4 пр.трето във
връзка с чл. 130 ал.1 от НК. Видно от разгледаните доказателства по
делото обв.С. е причинил телесни
увреждания на повече от едно лице - св. Ю. и св.Н.. Съдът
намира, че от събраните преки и косвени доказателства обсъдени в съвкупност с обективно преживяните от пострадалите болки
и страдания, обвинението за причинената лека телесна повреда на посочените по-горе две лица е доказано.
От субективна страна деянията са извършени
с инцидентно възникнал пряко насочен умисъл. Имайки предвид факта,че обвиняемият
признава,че се е намесил с цел да помогне на своите познати от гр.Монтана,което
го е мотивирало да нанесе юмручни удари
на непознати лица и това е явно с
намерението да им причини установените увреждания. Осъзнавайки ,че се намесва
по своя инициатива,без да е пряко засегнат, същият без съмнение е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, като искал и целял настъпването на
съставомерните последици.
Извън всякаква логика са твърденията на обвиняемия,че се е страхувал за
себе си и се е отбранявал,след като твърди,че сам се е намесил в скандала,за да
помогне.Ако действително се е страхувал и се е чувствал застрашен,не би се
намесил по този начин.Поради това съдът намира,че действията му са били напълно
осъзнати и целенасочени.
При определяне на наказанието
първоинстанционният съдът приложи разпоредбата на чл.78А от НК, като
прецени, че условията, предвидени в
същата са налице. ДействителноСлавейков не е осъждан за престъпление от общ
характер, за деянието по чл. 131, ал.1,т.4 във връзка с чл.130 ал.1 НК се предвижда наказание до 3 години
и не са причинени имуществени вреди. Предвид на това съдът приложи тази
разпоредба и освободи дееца от нак.
отговороност, като му наложи глоба в размер на 1 500 лева като
взе предвид обстоятелството,че с деянието си обвиняемият е причинил телесна
повреда на две лица.
По направено искане за прилагане на чл. 130,
ал. 3 от НК
Съдът не прие позоваването от защитата на обвиняемия
на нормата на чл. 130 ал.3 от НК, тъй като счита, че института на реторсията не може да намери приложение в конкретния
случай. Съгласно тази разпоредба съществува законодателно предвидена възможност
съдът да не наказва и подсъдимия, и пострадалия, ако последният веднага е
отвърнал със същата телесна повреда на лицето, което му е причинило
такава. В настоящия случай и подсъдимият, и пострадалият са претърпели еднакви
по степен телесни уврежждания, но КОС счита, че реторсия не може да се приложи.
Обвиняемият С.
едва в хода на съдебното следствие представя доказателства,че след инцидента на 25.11.2019год. потърсил
медицинска помощ в МБАЛ гр.Монтана,където му е издаден Амбулаторен лист
от 25.11.2019год ,в който е отбелязано
,че е
получил оток и кръвонасядане на лигавицата на горна устна .
На 16.12.2019год. Началник
отделение „СМЕ“-ВМА-гр.София му издал съдебно-медицинско удостоверение,в
което констатира,че е получил разклащане на първи горен десен
зъб ,травматично увреждане в
областта на крайната междуфалангеална става на пети пръст на дясна ръка,както и
натъртване в областта на гръдния кош. Иначе
казано,с всеки изминаващ ден след процесния инцидент,уврежданията на тъжителя
се увеличават.В тази връзка ,следва да се отбележи,че съдът не поставя под
съмнение констатациите на горецитираните уважавани медици,т.е. не е спорно ,че
тъжителят е получил увреждания,които в съдебно-медицинското освидетелстване и в
компетентно изготвената съдебно-медицинска експертиза съдебният лекар сочи,представляващи
лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 НК. Същите установяват,че
тъжителят е имал нарянявания,но по никакъв начин не установяват всъщност кой е
причинил тези наранявания и дали са получени по начина,описан от него.По делото
няма данни това да е станало в резултат на нанесени удари от Ю. и Н..Липсват
доказателства в тази насока.никой от свидетелите не твърди,да е видял как св.Ю.
или свид.Н. са нанесли удари на обвиняемия.В тази насока липсват каквито и да е
било доказателства.Всички твърдят,че е имало струпване на много хора.Дори и да
се приеме,че са налице
еднакви по вид наранявания, това не задължава съда да приложи института на реторсията при
липсата на категорични и безспорни доказателства кой е причинил нараняванията
на обвиняемия. Съдът прие,че не са налице
доказателства за евентуални наранявания на обвиняемия,причинени именно от двете
пострадали лица.
По
наказанието :
При
определяне на наказанието съдът приложи
разпоредбата на чл.78А от НК, като прецени, че условията, предвидени
в същата са налице. Действително С. не е осъждан за престъпление от общ
характер, за деянието по чл.131,ал.1 т.4 във връзка с 130, ал.1 НК се предвижда наказание до 3 години
и не са причинени имуществени вреди. Съдът приложи тази разпоредба и освободи дееца от нак. отговороност, налагайки
му глоба в размер на 1 500 лева,отчитайки обстоятелството,че е
причинил телесни повреди на две лица.
Относно
разноските:
При този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът
осъди С.Е.С. да ЗАПЛАТИ на основание чл.189 ал.3 от НПК по
сметка на РС – Берковица сумата от 565,76 лв. разноски по делото ,по сметка на ОД на
МВР Монтана сумата 329,40лв. разноски на ДП и по 5.00 лева държавна
такса за всяка сума в
случай на служебно издаден изпълнителен лист .
Районен съдия :