Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.01.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, втори състав, в публично заседание на четвърти декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
2.БОРЯНА ГАЩАРОВА
при участието на
секретаря Цветанка Павлова като разгледа докладваното от съдия СЛАВЧЕВА гр.
дело № 724/2019 год. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
С решение № 192 от 10.07.2019
год. по гр. дело № 168/2019 год. К.ският районен съд
е прекратил гражданския брак, сключен на 10.10.2016 год. с акт № 12 на община Д.
Д., област П., между Т.Д.И. *** и И.Н.И. *** като дълбоко и непоправимо
разстроен, без да се произнася по въпроса за вината, на основание чл. 49, ал. 1
от СК; предоставил е на основание чл. 59, ал. 2 от СК упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете Н.И.Н. на неговия баща и
законен представител И.Н.И.; определил е режим на лични отношения с майката Т.И.,
като е постановил същата да го вижда и взема всяка първа и трета събота и
неделя от месеца с преспиване от 10.00 часа в събота до 19.00 ч. в неделя,
както и един месец през годината, който не съвпада с платения годишен отпуск на
бащата; осъдил е майката да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 140
лева, считано от датата на предявяване на иска – 11.03.2019 год., ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на законна причина за
изменение или прекратяване на издръжката. С решението съдът е предоставил
ползването на семейното жилище, находящо се в с. Д. Д., на бащата И.И. и малолетното дете Н.Н.. Съдът
е постановил след прекратяването на брака жената да носи предбрачното си
фамилно име – Б..
Срещу така постановеното решение
е подадена въззивна жалба от ответника в частта относно определения режим на
лични отношения на майката с детето, като моли съда да го отмени в тази част и
вместо него да постанови друго, с което да ограничи контактите на ищцата с
детето и да отпадне възможността да го взема с преспиване. Мотивира това искане
с опасенията си, че детето ще бъде водено от майката в друго населено място –
гр. К., където живее на съпружески начала с друг мъж, при чуждо за него
семейство, както и че ще бъде осуетявано връщането му навреме, което ще доведе
до неблагоприятни последици както за детето, така и за общуването между
страните. Поддържа, че детето не е имало никакъв контакт с майка си в
продължение на повече от една година и през този период тя не го е търсила. Обжалва
решението и в частта, с която съдът не се е произнесъл по въпроса за вината.
Сочи, че поради допуснати от районния съд процесуални нарушения бил лишен от
възможността да поиска прекратяването на брака като дълбоко и непоправимо
разстроен по вина на съпругата, която напуснала без основателна причина
семейното жилище. Като процесуално нарушение сочи обстоятелството, че
първоинстанционният съд дал ход на делото в негово отсъствие, въпреки
представен болничен лист, което го е лишило от възможността да докаже вината на
ищцата за прекратяването на брака.
Ответницата оспорва жалбата и
моли съда да потвърди решението на районния съд в обжалваната част.
След преценка на събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Ищцата твърди в исковата молба,
че първоначално отношенията със съпруга й се развивали нормално, като двамата
живели в жилище – собственост на родителите на ответника. Постепенно съпрузите
се отчуждили, като от година и половина са във фактическа раздяла и не
поддържат никакви контакти. Преди да се разделят, тя със съпруга си и детето
заминали за Англия, където се били установили да живеят родителите на
ответника, но там отношенията им се влошили още повече, поради което ищцата се
върнала в България, а ответникът и детето останали да живеят в Англия. В
момента ищцата живее в жилище в гр. К., ул. „М. в.“ № 1 при нейни близки. Моли
съда да прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен, като не възразява
упражняването на родителските права по отношение на детето да бъдат
предоставени на ответник, да бъде присъдена месечна издръжка за детето и да
бъде определен подходящ режим на лични отношения.
Детето Н.Н.
е родено на *** год. /удостоверение № 1488 от 25.03.2019 год. на община К./ от
майка Т.Д. Б. и баща И.Н.И..
Страните по делото са сключили
граждански брак на 10.10.2016 год., видно от удостоверение от 29.01.2019 год.
на община К..
Според представения по делото
социален доклад от м. юни 2019 год., изготвен след направено посещение на
представители на ДСП – Д. М.в гр. Д. Д. по местоживеене на бащата И.И. и малолетното дете Н.Н.,
фактическото съжителство между страните датира от 2012 год., а когато ищцата
навършила пълнолетие през 2016 год. двамата сключили граждански брак. Детето Н.е
единствено на страните. Преди фактическата раздяла преди повече от една година
семейството пребивавало в Англия с цел трайно установяване, но съпругата
безпричинно напуснала семейството и прекратила контактите с бащата и детето.
Понастоящем ответникът и детето живеят в гр. Д. Д. заедно с неговите родители.
Детето е клинично здраво, навършило 6-годишна възраст, с нормално физическо и
психическо развитие, общително и стабилно емоционално, има развито въображение
и интелект в норма за възрастта, като има осигурен активен социален живот и
развлечения. Детето посещава редовно детска градина в гр. Д. Д. и има развити
навици и умения за самостоятелно справяне с обичайните дневни дейности.
Жилището е собственост на родителите на бащата и представлява масивна сграда на
два етажа с функционално разпределение и голяма жилищна площ. Домакинството
разполага с отлични жилищно-битови условия и има всички удобства за живеене.
Бащата и детето ползват общо домакинство
с бабата и дядото. Ищецът работи като управител на строителна фирма и
екипът му се занимава със строителни дейности на територията на страната, като
реализира средномесечен доход в размер на 2000 лв. Родителите на бащата му оказват постоянна подкрепа в грижите за
детето и поддържат много добри взаимоотношения, като са силно привързани към
него и декларират готовност и в бъдеще да помагат за отглеждането му.
Понастоящем комуникацията с майката е прекъсната и бащата не знае къде е
нейното местонахождение. Отношенията между бащата и детето се основават на
силна привързаност и топла емоционална връзка. Според социалния доклад бащата
има необходимия ресурс за отглеждане, възпитание и издръжка на детето.
Видно от удостоверение №
13/02.07.2019 год. на „С. 75“ ЕООД ищцата Т.И. работи по трудов договор от
14.05.2019 год. като общ работник строителство с брутно трудово възнаграждение
в размер на 560 лв., а нетно – 434,55 лв.
Според показанията на разпитаните
по делото свидетели К.и А. страните по делото са във фактическа раздяла повече
от една година преди подаване на исковата молба. Поради влошаване на
отношенията между съпрузите ищцата напуснала семейството, което тогава
пребивавало в Англия, и заживяла в гр. К.
при роднини. От раздялата между страните детето живее с баща си, като майката
не го е виждала. Пред свидетелката А. ищцата споделила, че напуснала
семейството поради упражняван тормоз от съпруга й.
При така установената фактическа обстановка
съдът направи следните изводи от правна страна:
Решението не е обжалвано и е
влязло в сила в частта за прекратяването на брака, както и в частта, с която
упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на
бащата и майката е осъдена да заплаща издръжка в определения от съда размер.
Спорен е въпросът за личните контакти на детето с
майката и режима на личните отношения.
Личните отношения между детето и родителя, на когото
не е предоставено упражняването на родителските права, са много важен и
съществен момент в системата от мерки по чл. 59, ал. 2 от СК. Поддържането на
такива отношения се налага, както в интерес на детето, така и на родителя.
Същевременно, то е и в съответствие с изискванията на морала и обществения
интерес. Съдържанието на тези мерки зависи от обстоятелствата на конкретния
случай. За да се ограничи правото на лични отношения за родителя, на когото не
е предоставено упражняването на родителските права, като се намали
времетраенето им, е необходимо да са установят такива обстоятелства, които
несъмнено и категорично сочат на сериозно увреждане интересите на детето от
срещите му с този родител, в случая - с
майката, и създаването на реални предпоставки за застрашаване на неговото физическо
или психическо здраве.
При преценка за това как и през
какъв период от време да се осъществяват личните контакти на майката с детето
съдът съобрази обстоятелството, че в отношенията си с детето и поведението пред
него не се установи майката да е имала укорими прояви, които да застрашават
морала на детето, неговата психика или да му вредят по какъвто и да било
начин. От приетите по делото социален
доклад и свидетелски показания може да се направи косвено извод, че по време на
съвместното съжителство с детето досега и двамата родители са се грижили добре
за него – същото е с нормално физическо и емоционално развитие, комуникативно,
спокойно и в отлични взаимоотношения с роднини и близки от социалната му среда,
като не се установи негативно отношение спрямо майката, независимо от периода
на фактическа раздяла.
По делото съдът
намира за неоснователен довода на жалбоподателя, че детето не би следвало да
преспива при майката през периодите на осъществяване на личните контакти в
събота срещу неделя и един месец през годината. Установи се, че понастоящем
майката живее в гр. К. в жилище на свои роднини. Обстоятелството, че детето се
отглежда от бащата в друго населено място само по себе си не представлява основание
за ограничаване режима на лични отношения на детето с неговата майка. Не се твърди
и не се установява по делото майката да съжителства с лица, чието поведение да
се отрази неблагоприятно за детето и неговото здраве и психика през периодите
на пребиваването му при майката. Детето следва да се поощрява от всеки от
двамата родители и от трети лица да контактува самостоятелно с другия родител и
през по-продължителни периоди от време, като му се даде възможност да го
опознае и обикне повече. Такъв по-гъвкав режим с преспиване при майката е
необходим още повече и поради това, че детето продължително време не е
осъществявало контакт с този родител и в негов интерес е да се възстанови
емоционалната близост и привързаност между тях. По направеното в исковата молба
искане за определяне на подходящ режим на лични отношения на майката с детето
съдът следва по своя преценка да определи конкретния режим на лични отношения,
без да е обвързан от исканията на страните. В случая определеният от
първоинстанционния съд режим напълно съответства на интересите на детето, тъй
като същият дава възможност за по-пълноценен контакт на детето с майката и
възстановяване на близостта и привързаността между тях, което е още
по-необходимо предвид преустановените контакти в продължение на повече от една
година.
По
изложените съображения следва да се приеме, че определеният от районния съд и
описан по-горе режим на лични отношения на майката с детето съответства напълно
на неговите интереси с оглед възрастта, психоемоционалното му развитие и
превързаността към двамата родители, като по този въпрос настоящият състав
споделя и препраща към мотивите на съдебното решение в тази част, на основание
чл. 272 от ГПК.
По оплакването във въззивната жалба за допуснато от
районния съд процесуално нарушение, съдът намира следното:
В първото насрочено о.с.з. на 19.06.2019 год.
ответникът е депозирал медицинско направление и амбулаторен лист,
удостоверяващи вирусна инфекция и невъзможност за явяването му в съдебно
заседание, поради което съдът не е дал
ход на делото и е отложил същото за 03.07.2019 год., за когато ответникът се
счита за редовно призован, съгласно чл. 56, ал. 2 от ГПК. В следващото заседание
не е депозирана молба за отлагане, нито са представени доказателства за
наличието на внезапно препятствие за явяването на ответника, поради което съдът
е дал ход на делото, предявил е на страните доклада по чл. 146 от ГПК, събрал е
поисканите от страните доказателства и е дал ход на устните състезания. Съдът
не се е произнесъл по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство
на брака, тъй като нито една от страните не е поискала това /чл. 49, ал. 3 от СК/.
С оглед това и в тази част решението на районния съд следва да бъде потвърдено.
Тъй
като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд,
решението следва да бъде потвърдено в обжалваните части.
Воден от горното, Софийският окръжен
съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 192 от
10.07.2019 год. по гр. дело № 168/2019 год. на К.ския
районен съд в ЧАСТТА, с която след прекратяването на брака сключен на
10.10.2016 год. между Т.Д.И. *** и И.Н.И. *** и след предоставяне упражняването
на родителските права по отношение на малолетното дете Н.И.Н. на неговия баща и
законен представител И.Н.И. с влязлото в сила в тези части решение на районния
съд, съдът не се е произнесъл по въпроса за вината и е определил режим на лични
отношения на детето с майката Т.И., както следва: майката има право да го вижда
и взема всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 10.00
часа в събота до 19.00 ч. в неделя, както и един месец през годината, който не
съвпада с платения годишен отпуск на бащата.
В останалата част решението не е
обжалвано и е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.