Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 08.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на втори юли, две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
ЛОРА ДИМОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 7118 по описа за 2019г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 39587/14.02.2019г. по
гр.д. № 72014 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 76-ти състав Т.С.”ЕАД, ЕИК ******с адрес: *** е осъдено да заплати на „В.”ЕООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:*** и съдебен адрес: адв. П.Н.,*** сумите на основание и в
размери, както следва: на основание на
чл. 137, ал. 2 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД сумата от 3800лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 09.11.2018г. до изплащането й, представляващи цена на ползването за периода от 13.10.2015г. до 13.10.2018г.
на съоръжението по предварителен договор № 508/22.05.2007г. за присъединяване
на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди ; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 619,20лв., представляващи
съдебни разноски по делото.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5044122/14.03.2019г.
по регистъра на СРС, депозирана от ответника
по исковете - Т.С.”ЕАД, ЕИК ******,
в частта, в която исковете са уважени.
Изложило е съображения, че решението е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочило е, че съгласно чл. 24 от предварителния договор
имал право да ползва съоръжението. Действително разпоредбата на чл. 137, ал.2
от ЗЕ предвиждала заплащане на цена за това ползване, но получавайки такава
ищецът би се обогатил неоснователно защото не било депозирало необходими
документи за изкупуване на топлопровода. Неверни били твърденията на
ищеца че ответникът няколкократно отклонявал поканите му за задължението за
изкупуване на съоръжението, ултимативни искания не били равнозначни на покани.,
ищецът отказал предложенията на ответника за сключване на договор. Ищецът не
бил представил необходимите документи по чл. 31, ал. 3 от наредбата за
топлоснабдяване- одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж; решението за предоставяне на помещение за
абонатна станция; декларация за изграждане цялостно на инсталация за отопление
и горещо водоснабдяване, изпълнени по проектите; нотариално заверено пълномощно
да представлява собствениците или титулярите на вещно право на ползване ;
документи за собственост и за вещно право на ползване или право на строеж в
обекта. Това поведение на ищеца било неправомерно, злоупотреба с право, защото поставяло ответника в невъзможност да
сключи договор за изкупуване като същевременно се претендирала цената за
ползване на съоръжението. Отделно
задължението било погасено по давност. Ищецът не бил собственик на
съоръжението. Не било доказано отправяне
на покана по § 4, ал. 4а от ДР на ЗЕ.
Действително, тази разпоредба била нова , обнародвана в ДВ, бр. 38/2018г. и в
сила от 08.05.2018г., но уреждала процесните отношения. Претендирало е
разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на въззиваемия за разноски
за адвокат.
Въззиваемият-ищец „В.”ЕООД, ЕИК ****** не е
изразило становище.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 2030787/09.11.2018г. на „В.”ЕООД, ЕИК ****** срещу Т.С.”ЕАД, ЕИК ******, с която е поискало от съда да осъди ответника
но основание на чл. 137, ал.2 от Закона
за енергетиката и чл. 86 от ЗЗД да
му заплати сумата от 3080лв., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба – 09.11.2018г. до изплащането
й, представляващи цена на ползването за
периода от 13.10.2015г. до 13.10.2018г. на съоръжението по предварителен
договор № 508/22.05.2007г. за присъединяване на потребители, ползващи топлинна
енергия за битови нужди. Посочило е,
че по сключения с ответника
предварителен договор се задължило да изгради за своя сметка присъединителен топлопровод с диаметър
2Ду45мм. и съответна дължина по трасе от 6,80м. до топлопровод с диаметър 2
фи 139/225мм. по ул. „Анжело Ронкали” и
абонатна станция с мощност : за отопление и вентилация – 100 kW и за битово горещо водоснабдяване 75 kW
за обект с административен адрес: гр. София, ул. „******, като се
съгласили до прехвърляне на собствеността върху съоръжението негов собственик
на е В.”ЕООД. Посочил е, че изпълнил
задълженията си по договора като изградил съоръжението по съгласувания с
ответника на 14.05.2007г. инвестиционен проект, с констативен акт от
123.09.2008г. била установена законността на строежа и той бил приет, на
17.12.2008г. било издадено и разрешение за ползването на жилищната сграда,
включително и на абонатната станция.
Енергийните съоръжения били изпълнени от „Т.-**”ООД по възлагане от
ищеца с договор от 17.07.2007г. за което му били платени 20808лв. В сградата от 01.02.2009г. се ползвала
топлинна енергия но ответникът не плащал цената за ползване на съоръжението.
Посочил е, че ответникът бил осъден с решение по дело № 17423/2013г. на СРС, по
дело 61618/2015г. на СГС да му заплати цена за ползване на съоръжението за
периода от 01.02.2009г. до 12.10.2015г. Претендирало е разноски.
Ответникът Т.С.”ЕАД, ЕИК ******е оспорило исковете. Посочило е, че съгласно
чл. 24 от предварителния договор имал право да ползва съоръжението. Действително
разпоредбата на чл. 137, ал.2 от ЗЕ предвиждала заплащане на цена за това ползване,
но получавайки такава ищецът би се обогатил неоснователно защото не било
депозирало необходими документи за
изкупуване на топлопровода.
Неверни били твърденията на ищеца че ответникът няколкократно отклонявал поканите
му за задължението за изкупуване на съоръжението, ултимитативни искания не били
равнозначни на покани., ищецът отказал предложенията на ответника за сключване
на договор. Ищецът не бил представил необходимите документи по чл. 31, ал. 3 от
наредбата за топлоснабдяване- одобрен инвестиционен проект и разрешение за
строеж; решението за предоставяне на
помещение за абонатна станция; декларация за изграждане цялостно на инсталация
за отопление и горещо водоснабдяване, изпълнени по проектите; нотариално
заверено пълномощно да представлява собствениците или титулярите на вещно право
на ползване ; документи за собственост и за вещно право на ползване или право
на строеж в обекта. Това поведение на ищеца било неправомерно, злоупотреба с
право, защото поставяло ответника в
невъзможност да сключи договор за изкупуване като същевременно се претендирала
цената за ползване на съоръжението.
Отделно задължението било погасено по давност, срок на която била 3 години.
Ищецът не бил собственик на съоръжението.
Не било доказано отправяне на
покана по § 4, ал. 4а от ДР на ЗЕ. Действително, тази разпоредба била
нова , обнародвана в ДВ, бр. 38/2018г. и в сила от 08.05.2018г., но уреждала
процесните отношения. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност
претенцията на въззиваемия за разноски за адвокат.
С определение от 04.01.2019г. и
от 07.02.2019г. районният съд е обявил за безспорно обстоятелството, че
стойността на цената на ползване на съоръжението за процесния период е в размер
на сумата, за която е предявен иска.
По делото са приети писмо рег. №
ОМ-1-166/21.05.2007г. на Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението”, Първа Районна служба- „ПБЗН”становище за инвестиционен проект изх. № 0816КХ/17.05.2007г. на Столична
регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве, писмо изх. №
2173/11.05.2006г. на „Т.С.”ЕАД с предварително проучване, инвестиционен проект
, одобрен на 21.02.2006г. от СО, съгласно които на 21.02.2006г. е одобрен
инвестиционен проект за топлозахранване
и абонатна станция на жилищна сграда на ул. „******, кв. 541, УПИ ХVІІ-17,
местност „ГГЦ-Г-12”, район Оборище, СО, Т.С.”ЕАД е извършило предварително
проучване за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа на
дружеството по заявление на В.”ЕООД от 02.05.2006г. като възложител по Наредба
№ 2/28.05.2004г. за топлоснабдяване и е определило техническите условия за
присъединяване , инвестиционния проект е оценен като съответстващ на хигиенни норми и изисквания, съответстващ на
Наредба № 2.
Приет е неоспорен от страните
предварителен договор № 508/29.05.2007г.
носещ подпис за страните, съгласно който В.”ЕООД се задължило да изгради
присъединителен топлопровод с диаметър 2Ду45мм. и съответна дължина по трасе от
6,80м. до топлопровод с диаметър 2 фи
139/225мм. по ул. „Анжело Ронкали”, съоръжения към него и абонатна станция с мощност : за отопление и
вентилация – 100 kW и за битово горещо водоснабдяване 75 kW
за обект с административен адрес: гр. София, ул. „******, като след
завършване на строежа и съставяне на констативен акт, че е изпълнен съобразно одобрените
инвестиционни проекти възложителят ще
подаде заявление до топлопреносното предприятие за сключване на договор за
присъединяване, строеж се извършва за сметка на В.”ЕООД, който е собственик на
съоръжението до прехвърлянето й на т.С.”ЕАД. Съгласно чл. 23 от договора „Т.С.”ЕАД
се е задължила да придобие при условията на чл. 137 от ЗЕ собствеността върху
съоръжението с договор за присъединяване . Съгласно чл. 24 от договора Т.С.”ЕАД
има право да използва съоръжението.
По делото са приети неоспорени от
страните разрешение за строеж № 111/28.08.2007г. издадено от СО, констативен
акт от 23.09.2008г., , разрешение за ползване № 638/17.12.2008г., издадено от
ДНСК, удостоверение от Бруната”ООД, писмо от Т.С.”ЕАД от 26.02.2009г., съгласно
които на 28.08.2007г. е издадено
разрешение за строеж на топлозанхранване и абонатна станция на жилищна сграда
на ул. „******, кв. 541, район Оборище, СО, по съгласувани проекти с ДАГ от 31.05.2007г. и от СО, район Оборище
на 23.08.2007г., на 23.09.2008г. е установена годността на строежа с възложител „В.”ЕООД, строител „Т**”ООД и проектант
„Х.**”ООД което е направено с участието на Т.С.”ЕАД, на 17.12.2008г. е издадено
разрешение за ползване на сградата с външно топлозахранване и абонатна станция,
сградата от 01.02.2009г. ползва топлинна
енергия, доставяна от т.С.”ЕАД, дяловото й разпределение се извършва от
„Бруната”ООД.
Приет е договор от 17.07.2007г.,
фактури, съгласно които Ведарт”ООД е възложило на Т**”ООД СМР за
топлозахранване и абонатна станция на жилищна сграда на ул. „******, кв. 541,
УПИ ХVІІ-17 за 17 340лв. без ДДС,
за което са издадени фактури на 02.08.2007г., на 17.12.2007г. и на 19.01.2009г.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част за 3080лв. е допустимо.
Решението е недопустимо в частта за горница над 3080лв. до 3800лв. и за
лихва върху тази горница. Това е така, защото иск е предявен за 3080лв., и
произнасяйки се по иск за сума над 3080лв. до 3800лв. районният съд се е
произнесъл по непредявен иск и това произнасяне е недопустимо.
По правилността на решението в обжалваната
част, която съдът прие за допустима:
Съгласно разпоредбата на чл. 137, ал.2 от Закона за енергетиката
при присъединяване на клиенти на топлинна енергия за битови нужди
присъединителния топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция може
да се извърши от клиентите след съгласуване с топлопреносното предприятие, като
в този случай топлопреносното предприятие заплаща цена за ползването на съоръжението
до прехвърляне на собствеността им на топлопреносното предприятие.
Съдът приема, че от събраните по
делото неоспорени от страните писмени
доказателства се установява, че на 29.05.2007г. между страните е
възникнало валидно правоотношение по предварителен договор № 508/29.05.2007г. и В.”ЕООД като клиент се задължило да изгради
присъединителен топлопровод с диаметър 2Ду45мм. и съответна дължина по трасе от
6,80м. до топлопровод с диаметър 2 фи
139/225мм. по ул. „Анжело Ронкали”, съоръжения към него и абонатна станция с мощност : за отопление и
вентилация – 100 kW и за битово горещо водоснабдяване 75 kW
за обект с административен адрес: гр. София, ул. „****** за своя сметка,
като след завършване на строежа и съставяне на констативен акт, че е изпълнен съобразно одобрените
инвестиционни проекти са се съгласили да се сключи договор за присъединяване с
който и да се прехвърли собствеността на съоръжението на т.С.“ЕАД, съоръжението е изградено съобразно проектите и
нормативните изисквания, като е въведено в експлоатация на 17.12.2008г. и от
01.09.2009г. Т.С. ЕАД ползва съоръжението като доставя топлинна енергия в нея.
При така установеното съдът приема,
че по делото е установено валидно възникнало вземане на ищеца срещу ответника
за заплащане на цената за ползването на съоръжението за периода от
топлоснабдяването на сградата до
прехвърляне на собствеността на съоръжението от ищеца на ответника.
Неоснователни са доводите на въззивника, че не е установено ищецът да е
собственик на съоръжението. Собствеността на същото се установява от сключения
между страните предварителен договор, документите за изграждане на съоръжението
- разрешението за строеж , проектите, констативните актови е разрешението за
ползването на сградата. Последните установяват, че ищецът е клиент на топлинна енергия по
смисъла на ч. 137 от ЗЕ, че той е изградил съоръжението за собствена сметка по
съглашение с топлопреносното предприятие, поради което и съдът приема за
установено, че ищецът е собственик на съоръжението. Вземането за
цената за ползване на съоръжението е нормативно уредено с разпоредбата на чл.
137,ал.2 от ЗЕ , по делото е установено че ответникът е ползвал съоръжението за
процесния период, че собствеността върху същото е в патримониума на ищеца,
поради което и съдът приема за доказано по основание възникване на вземането на
ищеца към ответника за плащане на цена на ползването на съоръжението за периода
от 13.10.2015г. до 13.10.2018г.
Неоснователни са доводите на
въззивника, че приложение намирала разпоредбата на § 4, т. 4а от ДР на ЗЕ. Тази
разпоредба е материално правна
норма се прилага за в бъдеще, тя е
влязла в сила на 08.05.2018г. и не засяга вземанията за периода преди това. Отделно
по делото не се спори , че през 2013г. и
през 2016г. са предявени претенции от ищеца срещу ответника за заплащане цената
за ползване на съоръжението, поради което и съдът приема, че правилно е прието
от районния съд, че тези искания
представляват отправяне на покана за плащане на цената за ползване на
съоръжението.
Неоснователни са доводите на
ответника, че ищецът е злоупотребил с правата си, като е отказал да сключи
договор за прехвърляне на собствеността, че е поставил ултимативни условия за
същото. Доказателства за такова поведение на ищеца по делото не са
ангажирани. Приетите по делото писмени
доказателства установяват, че строеж е изграден съобразно проектите и нормативните изисквания, по
одобрени инвестиционни проекти, с които ответникът е запознат, че строеж е
въведен в експлоатация и в сграда се
доставя топлинна енергия. При
така установеното съдът приема, че по делото не е установено ответникът да е
бил възпрепятстван да предприеме действия по сключване на окончателен договор с
ищеца за прехвърляне собствеността върху съоръжението. Нещо повече, при
твърденията на ответника за необоснован
отказ на ищеца за прехвърляне собствеността върху съоръжението ищецът разполага
с правото по § 4, ал. 6 от ПЗР на ЗЕ. При така възприето съдът приема, че
поведението на ищеца не е установено а е злоупотреба с права, а доводите на
ответника в обратния смисъл са неоснователни.
По делото не се спори, че за
процесния период цената за ползване на съоръжението не е по-малка от 3080лв. и районният съд е обявил за
безспорни тези обстоятелства. С въззивната жалба не са въведени оплаквания за
изводите на районния съд за размер на тези вземания. При така установеното
съдът приема за установено, че за периода от 13.10.2015г. до 13.10.2018г. е възникнало
валидно вземане на ищеца към ответника в размер на 3080лв.
По възражението за недължимост на
сумите поради погасяването им по давност:
Неоснователно е възражението на
ответника за погасяване на задълженията по давност. С въззивната жалба не са
въведени оплаквания срещу изводите на районния съд за началния момент от който
е започнала да тече погасителната давност, поради което и като съобрази ограниченията
на въззивнния съд съобразно чл. 269 от ГПК при проверката правилността на
решението на първоинстанционния съд, то съдът приема за неоснователно възражението
за недължимост на сумите поради погасяването им по давност.
С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на
районния съд в обжалваната част е правилно и като такова
следва да бъде потвърдено.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски следва
да се постави в тежест на въззивника и следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия разноски за адвокат в производство
пред СГС в размер на 324,80лв. Възражението за прекомерност е основателно доколкото
сложността на делото не предпоставя поставяне в тежест на въззивника разноски
за адвокат на възиваемия над минималния размер по Наредба № 1/2004г.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение №
39587/14.02.2019г. по гр.д. № 72014 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 76-ти състав в частта, с която Т.С.”ЕАД,
ЕИК ******с адрес: *** е осъдено да заплати на „В.”ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** и
съдебен адрес: адв. П.Н.,*** на основание на
чл. 137, ал. 2 от ЗЕ вр. с чл. 232, ал. 2 и чл. 79, ал.1 вр. с чл. 9 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 720лв. (горница над 3080лв. до
3800лв.), ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба – 09.11.2018г. до изплащането й, представляващи
цена на ползването за периода от
13.10.2015г. до 13.10.2018г. на съоръжението по предварителен договор №
508/22.05.2007г. за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за
битови нужди и ПРЕКРАТЯВА като
недопустимо производството по искове в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
39587/14.02.2019г. по гр.д. № 72014 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 76-ти състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК ******с адрес: *** да заплати на „В.”ЕООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** и съдебен адрес: адв. П.Н.,***
на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК
сумата от 324,80лв. (триста двадесет
и четири лева и 0,80лв), представляваща съдебни разноски за производството пред
СГС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.