Решение по дело №1467/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№………………/15.09.2022 г.

гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав, в публично заседание на пети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА

при секретаря Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдията т. дело № 1467 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на синдиците на „КТБ“ АД срещу Б.Б., В.Б., Г.М. по обективно и субективно съединени искове по чл. 26, ал. 2, предл. 3 от ЗЗД, във връзка с чл. 59, ал. 2 от ЗБН - за прогласяване на двете прихващания, обективирани в уведомление, вх. номер 11228/06.11.2014 година и уведомление, вх. номер 10241/31.10.2014 г. за нищожни поради нарушаване на изискуемата форма - писмена, с нотариална заверка на подписите, както и евентуално съединени с искове по чл. 59, ал. 5 от ЗНБ и чл. 59, ал. 3 от ЗБН за обявяване за недействителни на прихващания, извършени от ответниците с техни насрещни задължения към „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност).

Ищците - синдици на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) („КТБ“ АД), твърдят, че между банката и „С.“ ЕООД е сключен договора за кредит от 28.02.2011 г. за сумата от 356000 евро, със сключени анекси за удължаване на срок, вкл.. и за допълнителна сума от 153 388 евро.

С уведомление от 31.10.2014 г. С. ЕООД е уведомил банката, че на 12.05.2014 г. в качеството на първоначален длъжник и Г.М. е сключен договор за встъпване в дълг. Г.М. също е уведомил банката с уведомление от 06.11.2014 година. Със същото уведомление номер 11228/06.11.2014 година Г.М. е уведомил банката за прихващане, което е направил до размер на наличностите по банковите му сметки при банката - 370 511,73 лева.

Ищците - синдици на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) („КТБ“ АД), твърдят, че между банката и „С.“ ЕООД е сключен договора за кредит от 23.10.2012 г. за сумата от 800 000 евро, като са сключени анекси за удължаване на срок, вкл.. и за допълнителна сума от 700 000 евро.

С уведомление от 31.10.2014 г. С. ЕООД е уведомил банката, че на 28.04.2014 г. в качеството на първоначален длъжник и Б.Б. и В.Б. е сключен договор за встъпване в дълг по посочения кредит. Б.Б. и В.Б. също са уведомили банката с уведомление от 31.10.2014 г. година. Със същото уведомление, вх. номер 10241/31.10.2014 г., които са имали за суми по банковите си сметки в банката - 532 090,98 лева – за Б.Б. и 594 232,32 лева – за В.Б., а С. ЕООД също прави изявление за прихващане с вземания на неговите солидарни съдлъжници.

Ищците поддържат, че прихващанията са нищожни, защото не са били налице основанията да се извършат поради неизискуемост на активното вземане (с оглед наличието на особени мерки по отношение на банката по чл. 116 от ЗКИ) и че не са направени в предвидената от чл.59, ал.2 от ЗБН форма – писмена с нотариална заверка на подписите. Излагат се твърдения за липса на еднородност на насрещните вземания, доколкото отпуснатите кредити по двата договора са в лева, а активните вземания – по договорите за влог и депозит са били с щатски долари и евро. Еднородността се твърди, че е настъпила едва на 22.04.2015 г. – датата на откриване на производството по несъстоятелност, съгласно с чл. 17, ал.2 от ЗБН.

При условията на евентуалност ищците твърдят и че прихващанията са недействителни на основание чл.59, ал.5 от ЗБН, защото са направени след началната дата на неплатежоспособност на банката и след датата на поставяне на банката под специален надзор по реда на глава ХІ, раздел VІІІ от ЗКИ. При условията на евентуалност ищците поддържат, че прихващанията са недействителни на основание чл.59, ал.3 от ЗБН, защото макар и вземанията на ответниците да са придобити преди решението за откриване на производството по несъстоятелност на банката, към момента на придобиване на вземанията ответниците са знаели за настъпилата неплатежоспособност на банката. В тази връзка ищците считат, че договорите за встъпване в дълг нямат достоверна дата спрямо банката и следва да се считат извършени в момента на депозиране на уведомленията по чл. 99 от ЗЗД в банката. Претендират и разноски по делото.

С разпореждане на СГС № 20546/05.12.2017 г. е върната исковата молба в частта, относно главните искове по чл. 59, ал.2 от ЗБН. С определение № 705/27.02.2018 г. САС по ч. т. дело 659/2018 г. е отменил разпореждането за частично връщане на исковата молба (неточно посочено в определението на САС като иск по чл.59, ал.5 от ЗБН).

Ответниците Б.Б., В.Б. оспорват исковете. Сочат, че липсва правен интерес от предявените искове, тъй като не са извършвали описаните прихващания. Твърдят, че на 31.10.2014 г. в централата на банката са подписали платежни нареждания, с които са наредили от собствените им банкови сметки да бъдат изплатени съответно 272 053,80 евро и 303 826,16 евро по заемните сметки за погасяване на кредита от 23.10.2012 година, по който са съдлъжници със „С.“ ЕООД, за който договор за встъпване в дълг са уведомили надлежно банката. Твърди се, че не се касае за прихващания, а за погасяване на задължения на самите ответници към банката с техни собствени парични средства, доколкото същите са съдлъжници по договорите за кредит (съгласно уточнение в о.с.з по делото, проведено на 21.07.2020 година). Към момента на извършването на тези плащания – 31.10.2014 г. е било в сила решение на УС на БНБ, от 15.08.2014 г. по чл. 116, ал.2, т.3 от ЗКИ, с което се разрешава на КТБ АД да продължава платежни операции за целите на погасяване на кредити. Платежните операции били надлежно изпълнени от банката, като по заемната сметка на дружеството са осчетоводени посочените суми. След надлежното отразяване на плащанията, салдото по договора за кредит било занулено, и по искане на С. ЕООД, квесторите на банката са освободили и обезпеченията по договора за кредит, поради погасяване изцяло на дълга по същия. Сочи се, че с включването не на ответниците Б. в списъка на кредиторите на банката за сумите по депозитните им сметки, а включването на „С.“ ЕООД като кредитор, следва да се приеме, че е налице признание и от квесторите, че Б.Б., В.Б. нямат задължения към банката.

Оспорва се допустимостта на съединяване за разглеждане в общ процес на искове по повод договор за банков кредит от 28.02.2011 г., по който не са страна.

Поддържа се, че в уведомлението за встъпване в дълг не е правено изявление за прихващане, а банката само е уведомена за встъпването в дълг. Поддържа се, че действителния размер на отпуснатия дълг по договор за кредит от 23.10.2014 г. е 1 126 584,32 лева. Поддържа се, че уведомлението за встъпване в дълг е вх. номер 10241/31.10.2014 година.

Изразява се становище и за неоснователност на исковете, ако се приеме, че е налице извършено прихващане с изявлението от 31.10.2014 година. Излагат доводи за неприложимост на нормите на чл. 59, ал.2 от ЗБН към процесното прихващане, тъй като тези норми адресират действия на банката. Поддържа се наличие на еднородност на насрещните вземания, тъй като се касае за паричен дълг, а и платежните операции съответствали на решението на УС на БНБ от 15.08.2014 година. Твърди се и наличие на изискуемост на двете насрещни вземания по аргумент от чл.119, ал.4 от ЗБНБ и във връзка с цитираното решение на БНБ, основано на чл. 116, ал.2, т.3 от ЗБНБ.

Оспорват исковете по чл. 59, ал.5 от ЗБН, като сочат, че изменението на нормата на чл. 59, ал.5 от ЗБН е от 28.11.2014 г., поради което и като материално-правна норма не се отнася за конкретните събития, описани в исковата молба. Следва да се приложи редакцията на чл.59, ал.5 от ЗБН преди тези изменения, при която искът е неоснователен, тъй като прихващанията за извършвани не от длъжник, а от кредитор.

Сочат, че тъй като договорът за встъпване в дълг е сключен на 28.04.2014 г. и има действие за страните незабавно, то по отношение на тях не се прилага презумцията на чл.59, ал.4 от ЗБН. Сочи се, че знание за възможност банката да бъде обявена в несъстоятелност не е знание за настъпила неплатежоспособност по смисъла на чл.59, ал.3 от ЗБН. Изтъква се, че вземанията на всеки от ответниците са възникнали в резултат на сключени с банката рамкови договори за платежни услуги на потребители – физически лица през 2013 г., т.е много преди 20.06.2014 г., когато банката е поставена под особен надзор.

Ответникът Г.М. също оспорва исковете. Сочи, че е погасил дълга на „С.“ ЕООД като съдлъжник чрез плащане, а чрез прихващане, тъй като е наредил плащане от средствата, които са се намирали по негови собствени банкови сметки, открити в банката. Излагат се твърдения за недопустимост на исковете, свързани с липсата на процесуална легитимация на за синдиците да предявяват искове по чл. 59, ал.2 от ЗБН, съответно, че КТБ АД (н) следва да е ответник по исковете по чл. 59, ал.3 и по чл. 59, ал.5 от ЗБН. Сочи се, че посочените платежни операции са извършени в съответствие с решение на УС на БНБ, от 15.08.2014 г., с което се разрешава на КТБ АД да продължава платежни операции за целите на погасяване на кредити, като са и разрешени от квесторите на банката с решение на квесторите Nо 344, платените суми са надлежно осчетоводени по заемната сметка на „С.“ ЕООД, като и банката е освободила дадените обезпечения. Сочи се, че тъй като не е включен в списъка с приетите вземания като кредитор на КТБ АД за сумите по депозитните сметки, това означава, че банката е приела, че е налице надлежно плащане на задълженията от страна на Г.М. като съдлъжник по договора за банков кредит от 28.02.2011 г. чрез сумите по неговите депозитни сметки. Поради това и „С.“ ЕООД е включен в списъка с приетите вземания само с остатъчната сума по кредита си. Оспорва се наличието на специалните предпоставки за исковете по чл. 59, ал.5 и ал.3 от ЗНБ, по съображения, изложени и от ответниците Б..

В представени допълнителна искова молба ищците – синдиците на КТБ АД (н), поддържат исковете.

В допълнителните отговори на допълнителната искова молба ответниците поддържат становището си. Изрично сочат, че с действията си след получаване на уведомленията за встъпване в дълг (осчетоводяване на плащането, заверяване на заемната сметка, намаляване на наличността на сметката на длъжника) банката е дала съгласие за същото.

С определение № 6615 от 05.12.2019 г. на СГС, TO, VI - 10 състав, е конституирана Българска народна банка като трето лице – помагач на ответниците.

В депозирано становище оспорва да е налице регрес на ответниците срещу БНБ, с аргумент, че надзорните актове на БНБ засягат единствено права и законни интереси на поднадзорните на БНБ лица, но не и техните клиенти – вложители. Наред с това се сочи, че искове за вреди, причинени от незаконосъобразен акт, подлежат на разглеждане по реда на чл.204, ал.1 АПК и може да се разгледат само след отмяна на административния акт по съответния ред, като актовете на УС на БНБ, приети във връзка с КТБ от поставяне на банката под специален надзор до отнемането на лиценза ѝ за банкова дейност, са стабилни и законосъобразни административни актове, които са били обявени в търговския регистър и влезли в сила, след като са били обжалвани пред съд и са преминали през проверката на инстанционния контрол. Сочи се, че БНБ не разполага с властнически правомощия по отношение осъществяваните самостоятелно и на собствено правно основание действия на квесторите на „КТБ” АД, поради което не е налице изискуемата предпоставка за реализиране отговорността на БНБ по реда на чл. 49 от Закона за задълженията и договорите, което предопределя неоснователност на привличането на Централната банка като трето лице - помагач в настоящото производство.

Излага, че на свое заседание, проведено на 15.08.2014 г., УС на БНБ е взел решение, на основание чл. 116, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 24 от ЗКИ и чл. 16, т. 16 от ЗБНБ, да се разреши на „КТБ“ АД да извършва платежни операции за целите на погасяване на кредити към банката от сметки при същата банка на кредитополучателя, на негови съдлъжници или на негови поръчители, когато съзадължеността или поръчителството са възникнали преди 01.06.2014 година. и безкасови операции по обмен на валута, когато такива са необходими за целите на погасяване на кредити. На основание чл. 107, ал. 3 от ЗКИ и чл. 16, т. 17 от ЗБНБ УС на БНБ е указал на квесторите на банките, поставени под специален надзор, че при пълно погасяване на вземане по кредит следва да предприемат необходимите действия по заличаването на обезпеченията по кредита, като е изразено становище, на основание чл. 16, т. 17 от ЗБНБ, че прехвърляне на вземане по влог в банка, поставена под специален надзор, от титуляря на влога на друго лице, което има сметка в същата банка, може да бъде обявено за недействително поради заобикаляне размера на гаранцията по влогове, определен в чл. 4, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (ЗГВБ), или увреждане интересите на кредиторите. В тази връзка твърди, че действията на квесторите и банката са опосредили причинната връзка между издадените от УС на БНБ административни актове и последиците за ответниците.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на Българска народна банка (БНБ), „КТБ“ АД е поставена под специален надзор за срок от три месеца, назначени са квестори в банката и е спряно изпълнението на всички задължения на „КТБ“ АД. Решението е съобщено на пресконференция на 20.06.2014 г. в 13.30 часа. С решението Управителният съвет на БНБ назначава квестори на „К.т.б.“ АД, спира за срок от три месеца изпълнението на всички задължения на „КТБ“ АД и ограничава дейността на банката, като ѝ забранява да извърпва всички дейности, съгласно лиценз за извършване на банкова дейност. Решението е изменено и допълнено с Решение № 74 от 22.06.2014 година. И двете решения са станали обществено известни чрез медиите, както и са били обявени в търговския регистър при Агенция по вписванията по партидата на банката на 23.06.2014 година.

С решение № 114 от 16.09.2014 г. на управителния съвет на БНБ е продължен срокът за поставяне под специален надзор до 20.11.2014 година, като след представяне на оценката и извършване на съответните счетоводни операции за отразяването й в баланса на банката, в срок най-късно до 31.10.2014 г. квесторите е следвало да представят в БНБ отчет за капиталовата адекватност на „КТБ“ АД. В ТР по партидата на КТБ АД (н) са вписани и решение № 82 от 30.06.2014г. на Управителния съвет на БНБ за намаляване на лихвените проценти по депозити до средния пазарен размер за банковата система, както и решение № 104 от 15.08.2014 г. за разрешаване извършването на някой банкови дейности за целите на погасяване на кредитите.

С решение № 138 от 6.11.2014 г. на Управителния съвет на БНБ е отнет лиценза на „КТБ“ АД за извършване на банкова дейност и е взето решение за подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност на „КТБ“ АД. Това решение е вписано в търговския регистър на 7.11.2014 година.

С решение № 664 от 22.04.2015 г. по т.д. 7549/2014 г. на Софийски градски съд е обявена неплатежоспособността на „КТБ“ АД, определена е начална дата на неплатежоспособността 06.11.2014 г., открито е производство по несъстоятелност, банката е обявена в несъстоятелност и е прекратена дейността ѝ. С въззивно решение № 1443 от 3.07.2015 г. по т.д. 2218/2015 г. на САС е определена като началната дата на неплатежоспособността на банката датата 20.06.2014 година.

Като безспорно е прието между страните по делото, че между „КТБ“ АД (н) и „С.“ ЕООД са сключени два договора, с които банката е предоставила на дружеството кредит, съответно от 28.02.2011 г. – на стойност от 356 000 евро, заедно със сключени три анекса и от 23.10.2012 година – на стойност от 800 000 лева, заедно със сключени .

По делото е представени рамкови договори за платежни услуги за потребители от 30.01.2013 г. и анекс към същите, сключени между КТБ АД и Б.Б. и В.Б., по силата на които банката е открила на името на депозантите банкови сметки за съхранение на пари при условията на преференциални безсрочни депозити.

Представени са и два анекса към рамков договор за платежни услуги за откриване на банкова сметка ***ен депозит, от 17.02.2011 г. и 31.01.2013 г., сключени между КТБ АД и Г.М., по силата на които банката е открила на името на депозанта банкови сметки за съхранение на пари при условията на преференциален безсрочен депозит.

Установява се, че Г.М. е сключил договор за встъпване в дълг със „С.“ ЕООД от 12.05.2014 г., във връзка със задължението на дружеството към „КТБ“ АД по договора за кредит от 28.02.2011 година (стр. 49 по делото).

Установява се, че Б.Б. и В.Б. са сключили договор за встъпване в дълг със „С.“ ЕООД, във връзка със задължението на последното към „КТБ“ АД (н) по договора за кредит от 23.10.2012 година (стр.33 по делото).

Не се спори и че към датите на сключване на договорите за встъпване в дълг и съответно на получаването на уведомленията за встъпване в дълг и за прихващане, ответниците са имали сключени с „КТБ“ АД (н) рамкови договори за платежни услуги, с посочените параметри в исковата молба и по банковите им сметки е имало посочените средства, с които е посочено, че се извършват прихващанията.

Видно от представено по делото уведомление за встъпване в дълг от Г.Н.М. до „КТБ“ АД, вх. № 11228/06.11.2014 г.(стр. 48), то първият уведомява банката, че е сключил договор за встъпване в дълг със „С.“ ЕООД на 12.05.2014 г., по силата на който е придобил качеството солидарен длъжник по договор за банков кредит от 28.02.2011 г., сключен между дружеството и „КТБ“ АД. Същевременно, с оглед качеството си на кредитор на банката по силата на сключени помежду им 2 броя договор за банков депозит, М. отправил изявление за прихващане на задължението по договора за банков кредит с вземанията му по договорите за банков депозит. Уведомлението е в обикновена писмена форма.

Ищецът е представил и уведомление за встъпване в дълг, вх. № 10244 от 31.10.2014 г. отправено от „С.“ ЕООД до“КТБ” АД и до квесторите на „КТБ“ АД Е. К.и С.Л.(стр. 46), с което се уведомяват последните, че по силата на договор от 12.05.2014 г. Г.М. е встъпил в дълга на „С.“ ЕООД към „КТБ“ АД по договор за банков кредит от 28.02.2011 г. за сумата от 356 000 евро, с което придобил качеството на солидарен длъжник по договора за кредит. Видно от документа, „С.“ ЕООД прави изявление за прихващане на задължението му по договора за банков кредит от 28.02.2011 г. с наличните суми по депозитните сметки на Г.М. при „КТБ“ АД.

Видно от представени извадки от банкови сметки на Г.М. при „КТБ“ АД в евро и щатски долари (стр. 56-57), на 06.11.2014 г. са извършени следните операции:

- по сметката в евро: с бордеро № 144205 е отчетена операция „Олихвяване на кредит“ на стойност 527,85 евро; с бордеро № 144206 е отчетена операция „Издължаване на кредит“ на стойност 45 160,36 евро и с бордеро № 145535 е отчетена операция „Прехвърляне на остатък след извършено погасяване на кредит на „Сънником“ на стойност 0,01 евро.

- по сметката в долари: с бордеро № 144197 е отчетена операция „Олихвяване – съгласно искане за закриване от 06.11.2014 г. във връзка с нареждане за погасяване на кредит на „С.“ ЕООД по уведомление 10244/31.10.2014 г. и 11228/06.11.2014 г.“ на стойност 8 865,19 долари; с бордеро № 144199 е отчетена операция „Издължаване на кредит“ на стойност 236 420,89 долари и с бродеро № 145535 е отчетена операция „Прехвърляне на остатък след извършено погасяване на кредит на „Сънником“ на стойност 0,01 долари.

Представена е и извадка от банкова сметка *** „С.“ ЕООД в евро (стр. 55), от която се установява, че с вальор от 06.11.2014 г. са отчетени две операции: с бордеро № 144199 е отчетена операция „Издължаване на кредит“ на стойност 189 439,64 евро и с бордеро № 144206 е отчетена операция „Издължаване на кредит“ на стойност 45 160,36 евро.

На стр. 31 по делото е представено уведомление за встъпване в дълг, вх. № 10241/31.10.2014 г., изходящо от ответниците Б.Д.Б. и В.Д.Б. и от „С.“ ЕООД, адресирано до “КТБ” АД и до квесторите на „КТБ“ АД Е. К.и С.Л., с което се уведомяват последните, че Б. и В. Б. са встъпили в дълга на „С.“ ЕООД към „КТБ“ АД по договор за банков кредит от 23.10.2012 г. за сумата от 800 000 лева, с което придобили качеството солидарни длъжници по договора за кредит. Наред с това в уведомлението е посочено, че тъй като солидарните длъжници Б. се явявали кредитори на „КТБ“ АД по договори за банков депозит, и с оглед обстоятелството, че банката е поставена под особен надзор от страна на БНБ, то отправят изявление за предсрочно погасяване на задължението си по договора за банков кредит в размер на сумата от 800 000 лева с наличните суми по депозитите им. Изрично ответниците са направили изявление, че адресатът следва да счита уведомлението за изявление за прихващане, по смисъла на чл. 104, ал. 1 ЗЗД. Документът е в обикновена писмена форма и е подписан от страна на В.Б., Б.Б. и за „С.“ ЕООД – от Б.П..

Съгласно извлечение от банковата сметка на В.Б. при „КТБ“ АД (н) в евро (стр. 36) с бордеро № 144182 с вальор от 31.10.2014 г. банката е отчела операция „Издължаване на кредит“ в размер на 303 826,16 евро, осчетоводена на 06.11.2014 г., и с вальор № 144174 от 06.11.2014 г. – операция „Олихвяване – съгласно искане за закриване от 31.10.2014 г. във връзка с нареждане за погасяване на кредит на „С.“ ЕООД по уведомление 10241/31.10.2014 и одобрено решение № 341 на квесторите“ за сумата 11 718,91 евро (коригирана в последващи операции) и осчетоводена на 06.11.2014 година. Представено е и извлечение от банковата сметка на Б.Б. при „КТБ“ АД (н) в евро (стр. 37), от което се установява, че банката е отчела с бордеро № 144190/31.10.2014 г. операция „Издължаване на кредит“ на стойност 272 053,80 евро.

От извлечението по банкова сметка *** „С.“ ЕООД при „КТБ“ АД (н) в лева (стр. 35) се установява, че с бордеро № 144182 с вальор от 31.10.2014 г. банката е отчела операция „Издължаване на кредит“ в размер на 594 232,32 лева, като с бордеро № 144190 със същия вальор, е отчела операция „Издължаване на кредит“ в размер на 532 090,98 лева. И двете операции са осчетоводени от страна на банката на 06.11.2014 година.

При изчисляване на сумите в евро във валута лева, чрез умножение на съответните суми с фиксирания курс евро/лев (1.95583), се установява, че отчетената по операция „Издължаване на кредит“ по сметката на В. Б. сума в размер на 303 826,16 евро се равнява на 594 232,32 лева, и съвпада със сумата по операция „Издължаване по кредит“, отчетена с бордеро № 144182 с вальор от 31.10.2014 г. по сметката на „С.“ ЕООД на същата дата. Наред с това, сумата от 272 053,80 евро, изтеглена от сметката на Б. Б., се равнява на 532 090,98 лева, която сума съвпада със сумата по операция „Издължаване на кредит“ с бордеро № 144190 и вальор 31.10.2014 г., извършена по сметката „С.“ ЕООД.

По делото е прието заключение на СТЕ на Р.С., неоспорено от страните. Вещото лице е посочило, че към дата 06.11.2014 г. (датата на уведомление № 11228 на Г.М.) по банковата сметка на „С.“ ЕООД, открита във връзка с Договор за банков кредит от 28.02.2011 г., предоставен от страна на ищеца, е бил налице неплатен остатък на главница в размер на 234 600,00 евро, и неплатена възнаградителна лихва в размер на 527,85 евро. Вещото лице е посочило, че неплатения остатък от главница е погасен чрез две прихващания, както следва:

1. дата на осчетоводяване и датата на вальор - 06.11.2014 г. е осчетоводено прихващане в размер на 189 439.64 евро, съгласно банково бордеро с номер 144199/06.11.2014 година с основание за осчетоводяване на прихващането: „Предсрочно погасяване на кредит 9859 във връзка с нареждане за погасяване на кредит на С. ЕООД по уведомление 10244/31.10.2014 г. 11228/06.11.2014 г. и одобрен решение N. 344 на квесторите“. Сумата по прихващането (189 439,64 евро) е получена от сметка с аналитичен номер: 1832 840 340400 01 1 7 - „Спестовни влогове на граждани и домакинства‘ с титуляр Г.Н.М. в щат.долара, съгласно счетоводното отразяване на операцията по погасяване. Взетата счетоводна операция по погасяване на главницата чрез прихващане от ищеца е: „Дебит на сметка 1832 840 340400 01 1 7 на сумата 236 420,89 щат. долара срещу Кредит на сметка 5312 978 000866 03 1 на сумата 189 439,64 евро“.

2. дата на осчетоводяване и датата на вальор 06.11.2014 г. е осчетоводено прихващане в размер на 45 160.36 евро, съгласно банково бордеро с номер 144206/06.11.2014 година с основание за осчетоводяване на прихващането: „Издължаване на кредит. Предсрочно погасяване във връзка с нареждане за погасяване на кредит на С. ЕООД по уведомление 10244/31.10.2014 г. и одобрено решение N. 344 на квесторите“. Сумата по прихващането (45 160,36 евро) е получена от сметка с аналитичен номер: 1832 978 340400 01 1 1 - „Спестовни влогове на граждани и домакинства“ с титуляр Г.Н.М. в евро, съгласно счетоводното отразяване на операцията по погасяване. Взетата счетоводна операция по погасяване на главницата чрез прихващане от ищеца е: „Дебит на сметка 1832 978 340400 01 1 1 на сумата 45 160,36 евро срещу Кредит на сметка 5312 978 000866 03 1 на сумата 45 160,36 евро“.

3. Неплатеният остатък от възнаградителна лихва е погасен, според експертизата, с дата на осчетоводяване и датата на вальор - 06.11.2014 г. е осчетоводено прихващане в размер на 527.85 евро, съгласно банково бордеро с номер 144205/06.11.2014 година с основание за осчетоводяване на прихващането: „Предсрочно погасяване във връзка с нареждане за погасяване на кредит на С. ЕООД по уведомление 10244/31.10.2014 г. и 11228 / 06.11.2014 и одобрено решение N. 344 на квесторите“. Сумата по прихващането (527,85 евро) е получена от сметка с аналитичен номер: 1832 978 340400 0111 - „Спестовни влогове на граждани и домакинства“ с титуляр Г.Н.М. в евро, съгласно счетоводното отразяване на операцията по погасяване. Взетата счетоводна операция по погасяване на главницата чрез прихващане, от

ищеца е „Дебит на сметка 1832 978 340400 01 1 1 на сумата 527,85 евро срещу Кредит на сметка 4962 978 5312 000866 03 2014 6 на сумата 527,85 евро“. По този начин, към края на деня на 06.11.2014 г. по банковия кредит към „КТБ“ АД (н) вещото лице сочи, че „С.“ ЕООД не е имал оставащи непогасени задължения.

Към момента на получаване на уведомлението от страна на Г.М. (06.11.2014 г.) и преди извършване на констатираното прихващане, по неговата банкова сметка *** № *******при „КТБ“ АД (н), отчитана по аналитична счетоводна партида с номер 1832 978 340400 0111 - „Спестовни влогове на граждани и домакинства“, била налице сума в размер на 64 472,15 евро с левова равностойност 126 096,57 лева.

Същевременно, по банкова сметка ***. долара с IBAN: ***, отчитана по аналитична счетоводна партида с номер 1832 840 340400 01 1 7 - „Спестовни влогове на граждани и домакинства" с титуляр Г.Н.М., към датата 06.11.2014 г. и преди извършеното прихващане, наличността на парични средства е била в размер на 236 420,90 щат. долара с левова равностойност 370 511,73 лева, съгласно банково бордеро с номер 144199/06.11.2014 г. Така общият размер на вземането на ответника М. от „КТБ“ АД (н) по двете сметки е било в размер на 496 608.30 лева /126 096,57 лв. от влога в евро + 370 511,73 лв. от влога в щат. долара = 496 608,30 лв./.

В отговор на останалата част от поставената му задача № 5, вещото лице е посочило, че съгласно първа частична сметка за разпределение, обявена в Търговския регистър, ответникът М. не фигурира като кредитор с одобрено вземане от ищеца. Съгласно ЗФГВБ, гарантираният размер от влога на ответника Г.Н.М. (общо в размер на 496 608,30 лв.) би бил 196 000,00 лева. Останалата част от влога на ответника се получава 300 608,30 лв. Изчисленият размер на 11.05% от стойността на влога 300 608.30 лева, след приспадане на гарантираната от ФГВБ част, според вещото лице, се получава 33 217.22 лева.

Към датата на получаване на изявление за прихващане вх. №10241/31.10.2014 г. (от Б.Б. и В.Б.), вещото лице е посочило, че задължението на „С. ЕООД“ към „КТБ“ АД (н) по Договор за банков кредит от 23.10.2012 г., е в размер на 1 126 584,32 лева - неплатен остатък за редовна главница - частично погасен чрез две прихващания, както следва:

1. С датата на осчетоводяване - 06.11.2014 г. и вальор - 31.10.2014 г. е осчетоводено прихващане в размер на 594 232,32 лв., съгласно банково бордеро с номер 144182/06.11.2014 година, с основание за осчетоводяване на прихващането: „Предсрочно погасяване на кредит 11500 във връзка с нареждане за погасяване на кредит на С. ЕООД по уведомление 10241/31.10.2014 г. и одобрен решение N. 341 на квесторите“. Сумата по прихващането (594 232,32 лв.) е посочено, че е получена от сметка с аналитичен номер: *******- „Спестовни влогове на граждани и домакинства“ с титуляр В.Д.Б. в евро, съгласно счетоводното отразяване на операцията по погасяване. Взетата счетоводна операция по погасяване на главницата чрез прихващане, от ищеца, според вещото лице, е „Дебит на сметка *******на сумата 303 826,16 евро срещу Кредит на сметка *******на сумата 594 232,32 лв.

2. C дата на осчетоводяване - 06.11.2014 г. и вальор — 31.10.2014 г. е осчетоводено прихващане в размер на 532 090.98 лева, съгласно банково бордеро с номер 144190/06.11.2014 г. с посочено основание за осчетоводяване на прихващането: „Предсрочно погасяване на кредит 11500 във връзка с нареждане за погасяване на кредит на С. ЕООД по уведомление 10241/31.10.2014 и одобрено решение N. 341 на квесторите“. Сумата по прихващането (532 090,98 лв.) е получена от сметка с аналитичен номер: 1832 978 465744 01 1 2 - „Спестовни влогове на граждани и домакинства“ с титуляр Б.Д.Б. в евро, съгласно счетоводното отразяване на операцията по погасяване. Взетата счетоводна операция по погасяване на главницата чрез прихващане, от ищеца е „Дебит на сметка 1832 978 465744 01 1 2 на сумата 272 053,80 евро срещу Кредит на сметка *******на сумата 532 090,98 лева.

По този начин, вещото лице е констатирало, че към края на деня на 06.11.2014 г. по процесния договор за банков кредит от 23.10.2012 г. на „С.“ ЕООД и анексите към него фигурират неплатени задължения, в размер на 261,02 лева – главница по договора.

Към момента на получаване на уведомлението № 10241 (31.10.2014 г.) и преди извършване на операцията по прихващане, по сметката на В.Б. s IBAN № ******* при „КТБ“ АД, отчитана по аналитична счетоводна партида с номер *******- „Спестовни влогове на граждани и домакинства“, е била в размер на 303 826.16 евро с левова равностойност 594 232.32 лева. При справка по обявената в ТР първа частична сметка за разпределение, вещото лице е констатирало, че ответницата В.Д.Б. не фигурира като кредитор с одобрено вземане от ищеца. Съгласно ЗФГВБ, гарантираният размер от влога на ответницата В.Д.Б. (594 232,32 лв.) би бил 196 000,00 лева. Останалата част от влога на ответника се получава 203 826,16 евро. Изчисленият размер на 11.05% от стойността на влога (398 232.32 лв.), след приспадане на гарантираната от ФГВБ част, се получава - 44 004.67 лева.

Към момента на получаване на уведомлението № 10241 (31.10.2014 г.) и преди извършване на операцията по прихващане, по сметката на Б.Б. с IBAN № ******* при „КТБ“ АД, отчитана по аналитична счетоводна партида с номер 1832 978 465744 01 1 2 - „Спестовни влогове на граждани и домакинства“, е била в размер на 422 364,72 евро, с левова равностойност 826 073,59 лeвa. В отговор на останалата част от поставената му задача № 2, вещото лице е посочило, че съгласно първа частична сметка за разпределение, обявена в Търговския регистър, ответникът Б.Д.Б. не фигурира като кредитор с одобрено вземане от ищеца. Съгласно ЗФГВБ, гарантираният размер от влога на ответника Б.Б. (826 073,59 лв.) би бил 196 000,00 лева. Останалата част от влога на ответника се получава 630 073,59 лева. Изчисленият размер на 11.05% от стойността на влога (630 073.59 лв.), след приспадане на гарантитаната от ФГВБ част, се получава 69 623.13 лева.

В отговор на поставени от страна на ответниците въпроси, вещото лице е посочило, че от анализ на счетоводна партида с номер *******- „Предоставени заеми за текущи нужд на търг. предприятия“ с титуляр „С.“ ЕООД, е констатирало, че към датата 28.04.2014 г. – д атата на встъпване на ответниците Б. в дълга на „С.“ ЕООД по договор за кредит от 23.10.2012 г., неплатената главница по договора за банков кредит и анексите към него, е била в размер на 1 123 054,32 лева. Към същата дата наличността по банковата сметка на ответника Б. е в размер на 291 442,49 евро, а на ответника Б. - 350 000,00 евро.

Наред с горното, вещото лице е посочило, че от извлечение по банковата сметка на ответника Б. се установява, че с дата на вальор 31.10.2014 г. и дата на осчетоводяване 06.11.2014 г. ответникът се е разпоредил със сума в размер на 272 053,80 евро с левова равностойност 532 090,98 лв. за погасяване на редовна главница по процесния договор за банков кредит от 23.10.2012 г., по счетоводна партида за редовна главница с аналитичен номер *******с титуляр „С.“ ЕООД — кредитополучател по договора за кредит, като остатъкът по главницата е намалял с посочената сума (532 090,98 лв.). След извършеното плащане/ прихващане по банковата сметка на ответника са останали налични парични средства в размер на 150 310,92 евpo, видно от представеното извлечение от сметка.

От друга страна, съгласно извлечение по банковата сметка на ответника Б., вещото лице е установило, че с дата на вальор 31.10.2014 г. и дата на осчетоводяване 06.11.2014 г. ответницата се е разпоредила със сума в размер на 303 826,16 евро с левова равностойност 594 232,32 лв. за погасяване на редовна главница по процесния договор за банков кредит от 23.10.2012 г., по счетоводна партида за редовна главница с аналитичен номер *******с титуляр „С.“ ЕООД — кредитополучател по договора за кредит, като остатъкът по главницата е намалял с посочената сума (594 232,32 лв.). След извършеното плащане/ прихващане по банковата сметка на ответницата не са останали налични парични средства.

Вещото лице е посочило, че въпросните разпореждания са осчетоводени от страна на банката като прихващания и то съгласно решение на квесторите.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно установената практика на ВКС (решение 198/10.08.2015 г. по гр. дело 5252/2014 г. IV ГО на ВКС, решение 97/08.02.2013 г. по гр. дело 196/2011 г. I ГО на ВКС и др.) и съгласно посоченото в решение 1295/22/06.2020 г. на САС по в. т. дело 1365/2020 г. на САС, ТО, при предявени няколко евентуално съединени иска, свързани с оспорване на валидността на сделка, независимо от поредността на заявените от ищеца основания, Съдът следва да разгледа първо основанията за нищожност според тежестта от най-тежкия (противоречие със закона или заобикалянето му), през по-леките – липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие с морала или липса на форма. Ако бъдат отхвърлени исковете за нищожност, Съдът следва да се произнесе по наведените основания за относителна недействителност на сделката.

В настоящата хипотеза като главен иск следва да се разгледа искът за прогласяване на нищожността на прихващанията поради липса на форма.

Относно исковете срещу Б.Б. и В.Б.

На първо място, с оглед твърденията на ответниците, че не са извършвали прихващане, което да е годен обект на предявените искове по чл. 59 от ЗБН, тъй като чрез собствени средства, налични по сметки в банката са погасили собственото си задължение по договора за кредит от 23.10.2012 г., по който договор са встъпили в дълг на 28.04.2014 г., като са уведомили за това КТБ АД на 31.10.2014 година, Съдът намира същото за неоснователно.

Според чл. 101 ЗЗД, трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Ако кредиторът е одобрил съглашението за встъпване, то не може да бъде отменено или изменено без негово съгласие. Първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници.

В случая, от представения договор от 28.04.2014 г. се установява, че страните по него са постигнали съгласие ответниците Б. да поемат солидарно задължението на С. ЕООД до посочения в договора размер (размера наличностите по банковите им сметки при КТБ АД), като встъпи в дълга за тази част от дълга. В рамките на договорната свобода съгласно чл. 9 от ЗЗД няма пречка встъпващия да поеме част от дълга.

Предпоставка за встъпването в дълг е наличието на валидно задължение на първоначалния длъжник, което по делото се установява от представените писмени доказателства и заключението на ССчЕ.

Следователно, установява се по делото, че има встъпване на ответниците Б.Б. и В.Б. в дълг по договора за кредит от 23.10.2012 г. на С. ЕООД към КТБ АД (н).

Изявлението на ответниците Б. с уведомлението от 31.10.2014 г. до КТБ АД (н), че като солидарни длъжни по договора за кредит от 23.10.2012 г. искат да погасят предсрочно задълженията по договора за банков кредит с наличните суми по депозитите по банковите сметки в КТБ АД с титуляр Б.Б. и В.Б., представлява именно изявление за прихващане по смисъла на чл. 103 и чл. 104 от ЗЗД.

Разпоредбите на чл. 103 и чл. 104 от ЗЗД очертават правопораждащия фактически състав и съдържанието на правото на прихващане. Преобразуващото право на прихващане се състои във възможността с едностранно волеизявление да се погасят двете насрещни вземания до размера на по-малкото от тях, но за да възникне правото на прихващане е необходимо вземането на прихващащия да е изискуемо (арг. от чл. 103, ал. 1 във вр. с чл. 104, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). За да бъде извършено прихващането, следва да са налице следните предпоставки: наличие на два дълга; идентичност на субектите по двете правоотношения; еднородност и заместимост на двата насрещни дълга; изискуемост на активното вземане; ликвидност; действителност на вземането.

По делото се установява именно това – че ответниците Б. са кредитори на банката по посочените два договора за преференциален безсрочен депозит от 30.01.2013 г., съответно, че са солидарни длъжници по договора за банков кредит от 23.10.2012 г. до размера на наличностите по банковите си сметки във връзка с двата договора за преференциален депозит. Вземанията на ответниците Б.Б. и В.Б. по договорите за преференциален банков депозит са изискуеми съгласно правилото на чл. 69 от ЗЗД.

Прихващането е способ за погасяване на задължения (разпоредбите на чл. 103-107 се намират в Глава Погасяване на задължения), а не е способ за изпълнение на задълженията, което означава реално изпълнение - чл. 63 от ЗЗД (аргумент и от решение Nо 239 от 15.05.2018 г. по т.дело 986/2017 г. на I ТО на ВКС). В конкретния случай ответниците Б. не са погасили реално дълга, за който са встъпили, а са го прихванали срещу свои насрещни вземания от КТБ АД (н).

Ирелевантен за този извод е начинът по който банката е осчетоводила погасяване на задължението по договора за банков кредит от 23.10.2012 година и другите фактически осчетоводявания и вътрешни отразявания от банката.

Относно възраженията на синдиците на КТБ АД (н), че не са били налице предпоставките за прихващане, тъй като липсва еднородност на задълженията, тъй като се касаело за парични задължения, но в различна валута, същото е неоснователно.

Както е посочено в решение № 143 от 12.02.2021 г. по т. д. № 2343/2019 г., ТК, ІІ ТО на ВКС паричният характер на двете вземания - вземането на прихващащия кредитор, придобито чрез договора за цесия (а по настоящото дело по договорите за преференциален депозит), и вземането на банката, произтичащо от договора за банков кредит, е достатъчен, за да се квалифицират вземанията като еднородни по смисъла на чл. 103 от ЗЗД. Обстоятелството, че активното вземане е уговорено в евро, а пасивното в щатски долари (а по настоящото дело – в лева и съответно в евро и щатски долари), не е основание да се отрече еднородността на вземанията и правната възможност да се извърши прихващане помежду им с последиците по чл. 104, ал. 2 ЗЗД (така решение № 225/28.05.2011 г. по т. д. № 631/2010 г. на ВКС, ІІ ТО).

Неоснователен е и довода, че липсва изискуемост на активните вземания – вземанията по договора за преференциален депозит с оглед наложените надзорни мерки по ЗКИ на КТБ АД (н).

Посочените специални мерки по чл. 116 от ЗКИ представляват действия на БНБ, насочени към осигуряване на време за банковата институция, поставена под особен надзор да реорганизира дейността си, с оглед възможността да преодолее затрудненията, които изпитва. Доколкото обаче тези мерки засягат правата на трети лица, тези разпоредби не следва да се тълкуват разширително. Именно поради това, изрично в чл. 119 от ЗКИ е посочено, че (ал. 4) - в случаите по чл. 116, ал. 2, т. 2 и за периода, за който БНБ е упражнила това правомощие, се смята, че банката не е в забава относно изпълнението на паричните задължения, чието изпълнение е спряно, а според ал. 5 - в случаите по чл. 116, ал. 2, т. 2 банката не носи имуществена отговорност за неизпълнението на задълженията, чието изпълнение е спряно със специалния надзор. През времето на специалния надзор не текат лихви за забава и неустойки относно паричните задължения на банката, чието изпълнение е спряно, а договорните лихви върху такива задължения се начисляват, но се заплащат след вдигане на специалния надзор. Следователно, изрично е очертан кръгът на последиците за правата на третите лица във връзка с ограниченията, наложени на банката под надзор да изпълнява задълженията си.

По изложените съображения, настоящата съдебна инстанция намира, че банката, поставена под особен надзор, по отношение на която са наложени мерки по чл. 116, ал.2, т.2 от ЗКИ, е освободена от последиците на забавата за изпълнение на изискуемите й задължения, но самият факт на налагане на забраната за плащане, не изключва изискуемостта на задълженията на банката, съотв. не изменя вече настъпилата изискуемост.

По иска по чл. 26, ал.2, предл. 3, от ЗЗД вр. чл. 59, ал.2 от ЗБН вр. чл. 44 от ЗБН.

Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗБН (ред. до изм. с ДВ, бр. 98/24.11.2014 г.), относим към настоящия спор, доколкото оспореното прихващане е извършено на 31.10.2014 г., кредитор може да извърши прихващане със свое задължение към банката, ако преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност двете задължения са съществували и са били насрещни и еднородни и вземането му е било изискуемо.

Съгласно ал.2 от същия член изявлението за прихващане се отправя до синдика и трябва да бъде направено в писмена форма с нотариална заверка на подписа. Именно поради неспазване на посочената специална форма, ищецът твърди, че процесното прихващане е нищожно.

С оглед приетото за установено между страните и изводите по-горе, Съдът намира, че по делото се установяват всички предпоставки за извършеното прихващане по ЗЗД от ответниците Б.Б. и В.Б. на 31.10.2014 г. (дата на достигане на изявлението за прихващане до КТБ АД (н)) между техните задължения по договора за банков кредит от 23.10.2012 г. и договор за встъпване в дълг от 28.04.2014 г. и вземанията им по договорите за преференциален депозит от 30.01.2013 година.

Съгласно чл. 107 от ЗКИ, с назначаването на квестори всички правомощия на надзорния и управителния съвет, съответно на съвета на директорите на банката се преустановяват и се упражняват от квесторите, а по силата чл. 106, ал. 3 от ЗКИ, ако БНБ е отнела лиценза на банката, правомощията на квесторите се прекратяват след назначаването от съда на ликвидатор, съответно на синдик.

Доколкото процесните прихващания са извършени във времето преди откриване на производство по несъстоятелност на КТБ АД /н/ (открито на 22.04.2015 г. с решение № 664 по т.д. № 7549/2014 г., VI-4 състав на СГС), писменото изявление за същото е адресирано до квесторите на банката. Към този момент банката не е имала и е нямало как да има назначени синдици. Поради това, Съдът намира, че разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗБН е неприложима по отношение на процесното прихващане. Писменото изявление за прихващане, направено с процесното изявление (вх. номер 11273/06.11.2014 г.) е редовно и валидно, на основание ЗЗД, като адресирано до квесторите и съгласно нормите на Закона за кредитните институции. Съгласно константната практика на ВКС разпоредбите, въвеждащи изисквания за форма на правните сделки не могат да се тълкуват и прилагат разширително (определение № 60536 от 4.11.2021 г. на ВКС по т.д. № 2315/2020 г., II т.о., ТК; определение № 69 от 15.02.2022 г. на ВКС по т.д. № 2499/2020 г., II т.о., ТК), т.е. извършени прихващания, адресирани до банката, на която към този момент синдик не е назначен, не могат да се третират като нищожни, поради неспазване на предвидена форма за валидност.

По изложените съображения, предявеният установителен иск за установяване на нищожност на извършеното прихващане поради неспазване на изискуема форма, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Поради сбъдване на вътрешно процесуалното условие, следва да се разгледа първия евентуален иск – по чл. 59, ал.5 от ЗБН

По иска по чл. 59, ал.5 от ЗБН

Разпоредбата на чл. 59, ал.5 от ЗБН урежда потестативното право на синдиците на банка в несъстоятелност (относно участието на банката в несъстоятелност в производството и страните по иска по чл. 59, ал.5 от ЗБН – ТР Nо 1/2019 г. по т. дело 1/2019 г. на ОСТК на ВКС).

Съгласно чл. 59, ал.5 от ТЗ (ред. ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., в сила към момента на предявяване на иска) недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното имущество, е всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от кредитор или от банката след началната дата на неплатежоспособността или след датата на поставянето на банката под специален надзор, ако тази дата предшества датата на неплатежоспособността. Според чл. 59, ал. 6 ЗБН, в случаите по ал. 5 действието на прихващането се отлага до изпълнението на окончателната сметка за разпределение по чл. 104. При продажба на банката като предприятие прихващането има действие след одобряване на сделката от съда по чл. 91, ал. 3.

По така предявения иск ищците – синдиците на банката в несъстоятелнoст следва да докажат:

1) банката да е в несъстоятелност; 2) отправено валидно изявление за прихващане от кредитор на банката с негово вземане към банката; 3) прихващането да е извършено след началната дата на неплатежоспособността или след датата на поставянето на банката под специален надзор, ако последната е по-ранна.

По делото се установява, че КТБ е в несъстоятелност, обявена с решението на СГС от 22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г., като определената с въззивно решение на САС дата на неплатежоспособността е 20.06.2014 година.

Установи се, че ответниците Б.Б. и В.Б. са отправили писмено изявление за прихващане на 31.10.2014 г. на свои парични вземания от КТБ по договорите за преференциален депозит със свои насрещни задължения по договор за кредит от 23.10.2012 година.

В конкретния случай прихващането е валидно направено и е породило своето материалноправно действие, тъй като всяко от двете насрещни вземания съществува, същите са еднородни и са ликвидни (безспорни) между страните, по доводите, изложени по-горе.

Спорът по делото е коя редакция на чл.59, ал.5 от ЗБН е приложима към процесното прихващане, доколкото в редакцията на чл. 59, ал.5 от ЗБН, в сила към 31.10.2014 г. е посочено, че недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, а ищците основават претенцията си на редакцията на чл. 59, ал.5 от ЗБН, приет със ЗИДЗБН (ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 година).

С решение № 8 от 27.05.2021 г. по к.д. № 9/2020 г., Конституционният съд на Република България е обявил за противоконституционни разпоредбите на § 5, ал. 1-4; § 6, ал. 1 и 2; § 7 и § 8 от ПЗР на ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.); чл. 60а, ал. 1 ЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2015 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.); § 16 ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 11.08.2015 г.) и чл. 60б, ал. 1, 2 и 3 ЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., в сила от 16.03.2018 г.).

Обявената за противоконституционна разпоредбата на § 8 от ПЗР на ЗИДЗБН сочи че "Член чл. 59, ал. 5, 6 и 7 се прилагат от 20.06.2014 г.".

В мотивите на решението по к.д. № 9/2020 г. е разгледано придаденото от законодателя същинско обратно действие на нормите, с които се преуреждат определени юридически факти, като е прието, че правната сигурност се накърнява с въвеждането с обратна сила на основания за относителна недействителност на сделки, при чието извършване лицата са се доверили на действащото към този момент законодателство. Поради това и преценката за относителна недействителност на прихващане следва да се основе на редакцията на нормата, действаща към момента на извършването му.

Съгласно решение № 3 от 28.04.2020 г. по к.д. № 5/2019 г. на Конституционния съд на Република България по отношение на заварени от решението на Конституционния съд неприключили правоотношения и правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага.

Константната съдебна практика на ВКС (напр. решение 60155/14.12.2021 г. по т. дело 2822/2017 г. на ВКС, I TO, решение № 19 от 15.03.2022 г. по т. д. № 638/2020 г., ТК, II, ТО на ВКС и др.) по приложението на чл. 59, ал.5 от ЗБН сочи, че приложимата редакция на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН към прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението на нормата с ДВ, бр. 98/2014 г., изменена с бр. 22/2018 г., бр. 12/2021 г., обявена за противоконституционна с решение № 8 на КС на РБ относно началната дата на прилагане 20.06.2014 г. - бр. 48/2021 г., е редакцията, която е била в сила към момента на извършване на оспореното прихващане.

Както е посочено и в решение № 31 от 29.03.2022 г. по т. д. № 1909/2020 г., ТК, І ТО на ВКС, за определяне на приложимата редакция на чл. 59, ал.5 от ЗБН е релевантна и нормата на чл. 14, ал. 1 от ЗНА, според което обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба, т.е. в процесния случай по необходимост се налага извода, че не съществува нормативно основание текстът на чл. 59, ал. 5 от ЗБН да се прилага ex tunc.

В случая процесното прихващане е извършено на 31.10.2014 г., поради което относно правното му действие и неговата относителна недействителност приложима е нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията й преди изменението с ДВ, бр. 98/2014 година.

Поради това и независимо от обстоятелството, че процесуалната възможност да се иска недействителност на прихващанията от 31.10.2014 г. е реализирана от синдиците на "КТБ" АД (н.) след откриването на производство по несъстоятелност на КТБ АД (н), валидността на това действие следва да се преценява към момента на осъществяването на всички елементи от фактическия му състав, т.е. с регистрирането на 31.10.2014 г. на изявлението за прихващане в канцеларията на "КТБ" АД, когато вземанията, посочени в изявлението, са насрещни и изискуеми.

При реално настъпил погасителен ефект съгласно чл. 104, ал. 2 ЗЗД на 31.10.2014 г., неоснователен е доводът на ищците, свързан с приложението на чл. 116 от ЗКИ. Забраната по чл. 116 от ЗКИ е адресирана до банката и е ограничена само до реалното изпълнение на задълженията й, т.е. за плащанията, без това да може да рефлектира върху изискуемостта на задълженията й (арг. чл. 119, ал. 4 ЗКИ).

По изложените съображения процесните прихващания, извършено с изявлението на кредиторите – ответници Б.Б. и В.Б. на 31.10.2014 г. не могат да се обявят за относително недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността на "КТБ" АД (н.) само и единствено поради факта, че е извършено след началната дата на неплатежоспособността на тази банка (коятo е и датата на поставяне на банката под особен надзор), а именно 20.VІ.2014 г., която дата обаче е обявена след влизането в сила на решение № 1443 на САС от 3.VІІ.2015 г., постановено по т. д. № 2216/2015 година.

Неоснователен е и довода, че процесното прихващане е относително недействително и при приложимост на предходната редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН (до измененията с ДВ, бр. 98 от 2014 г.), тъй като тази норма се отнася само да прихващания, извършени от „длъжника“, а длъжник в производството за банкова несъстоятелност е "КТБ" АД (н).

По изложените съображения, предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

Следва да се разгледа последният предявен иск по чл. 59, ал.3 от ЗБН.

По предявения иск по чл. 59, ал.3 от ЗБН

За да бъде уважен конститутивният иск по чл. 59, ал. 3 от ЗБН, следва да е налице извършено прихващане от страна на кредитор, по него направилият изявление за прихващане да е придобил вземането си или задължението си преди датата на решението на откриване на производството по несъстоятелност и към момента на придобиване на вземането или задължението да е знаел, че е настъпила неплатежоспособността на банката или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност.

В конкретния случай се установяват първите две предпоставки за основателност на иска (възникване на насрещните вземания преди датата на откриване на производството), но не и третата, а именно наличието на знание у кредиторите Б.Б. и В.Б. за състоянието на неплатежоспобност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност.

Съгласно практиката на ВКС (така решение № 51 от 21.07.2020 г. по т. д. № 3109/2018 г. на ВКС, II ТО, решение № 59 от 10.08.2020 г. по т. д. № 1920/2018 г. на ВКС, I ТО, решение № 143 от 12.02.2021 г. по т. д. № 2343/2019 г., ТК, ІІ ТО на ВКС) "знание за неплатежоспособност по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН не може да се обоснове със знание на решението на УС на БНБ за поставяне на съответната банка под специален надзор като оздравителна принудителна административна мярка по чл. 115, ал. 1 ЗКИ, вкл. от спирането на плащанията по чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ. Под "знание за неплатежоспособност" в хипотезиса на чл. 59, ал. 3 ЗБН следва да се разбира узнаване на обективирано от БНБ, в качеството й на компетентен за това надзорен орган, становище за неплатежоспособност на банката по чл. 36, ал. 2 ЗКИ (редакция преди изм. обн. ДВ бр. 62/2015 г.), преди то да бъде формализирано в акт за отнемане на лиценза за банкова дейност, като именно недобросъвестното възползване от достъп до тази информация се санкционира от закона. Посочено е, че предвиденият от законодателя субективен елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН подлежи на пълно и главно доказване от ищеца чрез всички допустими доказателствени средства".

Така и с решение № 143 от 12.02.2021 г. по т. д. № 2343/2019 г., ТК, ІІ ТО на ВКС, е прието, че знанието на извършващия прихващане кредитор, че банката е спряла плащанията и е поставена под особен (специален) надзор с публично оповестено решение на УС на БНБ, не може да се разглежда като знание за настъпила неплатежоспособност по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН. Знанието по чл. 59, ал. 3 ЗБН във всеки конкретен случай подлежи на доказване от ищеца с всички допустими доказателствени средства.

В случая не е приложима презумцията по чл. 59, ал.4 от ЗБН, тъй като и вземането и задължението на кредиторите - ответници са придобити преди 07.11.2014 г. - датата на вписване на решението на БНБ за отнемане на лиценза.

Неплатежоспособността е правната квалификация на фактите по чл. 36, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗБН, давана от Управителния съвет на БНБ и преценявана в евентуално съдебно производство по обжалване отнемането на лиценза (чл. 151 от ЗКИ)), а знанието на кредитора по чл. 59, ал.3 от ЗБН следва да засяга обуславящия неплатежоспособността факт. В случая на „КТБ“ АД (в несъстоятелност) – отрицателният собствен капитал на банката, доколкото за осигуряване изпълнението на задълженията към кредиторите банките трябва да притежават адекватен на поетите рискове от дейността им собствен капитал (чл. 39, ал. 1 от ЗКИ).

Установява се, че Б.Б. и В.Б. са станали кредитори на КТБ АД много преди поставяне на банката под особен надзор – 30.01.2013 година. Станали са съдлъжници с договор за встъпване в дълг от 28.04.2014 г. (датата на договора за встъпване в дълг не бе оспорена от синдиците на КТБ АД (н), поради което и с оглед изричното изявление на страните, Съдът прие този факт за безспорен по делото). Дори и да се приеме обаче, че доколкото датата на договора за встъпване в дълг не е противопоставима на кредитора по договора за кредит по аргумент от чл. 181 от ГПК, доколкото се касае за частен документ, че не е доказано, че договорът за встъпване в дълг е от 28.04.2014 г., то следва да се приеме, че достоверната дата на същия е 31.10.2014 г. – датата на входиране на изявлението за прихващане в КТБ АД (н).

С оглед приетото от фактическа страна, Съдът намира, че не се доказа, че към този момент - 31.10.2014 г. кредиторите Б.Б. и В.Б. са знаели за неплатежоспособността на банката - че тя е имала отрицателен капитал. Обстоятелството е било установено като сигурно (обективно съществуващо състояние) в резултат на дейността на квесторите на банката (при установяване текущото състояние на банката по чл. 121 от ЗКИ и при неограничения достъп и контрол на квесторите върху помещенията на банката, счетоводната и друга документация по чл. 108 от ЗКИ), под надзора на Централната банка, едва след 20.10.2014 г., когато е бил изготвен окончателно отчет за капиталовата адекватност на „КТБ“ АД, за който отчет, също съгласно възприетото от фактическа страна, обществеността е била уведомена с оповестяването на 06.11.2014 г. на Решение № 138 от 06.11.2014 г. на Управителния съвет на Българската народна банка. Не се установява, нито се твърди ответниците да са имали данни за финансово-икономическото състояние на банката повече от това, което е било известно на обществеността чрез медиите преди 06.11.2014 година.

Обстоятелството, че на 20.06.2014 г. ръководството на „КТБ“ АД е уведомило Българската народна банка, че е изчерпана ликвидността и се преустановяват разплащанията, както и всички видове банкови операции от банката, съответно извършените след тази дата и до 06.11.2014 г. действия на БНБ по поставянето й под особен надзор, не променят този извод.

Касае се за действия, предприети в рамките на първоначален анализ и оценка на основни балансови позиции и издадени банкови гаранции от одитори, от квестори за осчетоводяване в баланса на банката на резултатите на оценката и анализа на активите, но към 06.11.2014 г. обществеността не е била уведомена за внасянето на отчетите на квесторите на „КТБ“ АД и тяхното съдържание. Следователно, до тази дата за обществеността, включително за ответника, не е имало сигурно знание за конкретното финансово-икономическо състояние на „КТБ“ АД – че тя е била с отрицателен капитал, неадекватен на поетите рискове от дейността й.

Само по себе си „поставянето под особен надзор“ като специална мярка не е равнозначно на установяване на неплатежоспобността на банката, тъй като целта на специалния надзор е преди всичко оздравяване на банката, при която има опасност от неплатежоспобност.

Както е посочено и в решение № 143 от 12.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 2343/2019 г., II ТО, ТК, дори да се приеме, че публикуваните в периода 11.08.2014 г. - 27.10.2014 г. документи и съобщения, на които се позовават синдиците, съдържат категорично изразено становище на Централната банка за окончателно установена неплатежоспособност на "К.т.б." АД и за предстоящо иницииране на производство по несъстоятелност на банката, разгласяването на тази информация не е достатъчно за извода, че към датата на придобиване на заявеното за прихващане вземане ответниците са знаели за настъпилата неплатежоспособност на банката. Фактът, че преди придобиване на вземането Централната банка е оповестила публично становището си за установено състояние на неплатежоспособност на "К.т.б." АД /н./, би могъл да се преценява единствено като индиция за знание по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН, доколкото като кредитор и длъжник на поставената под специален надзор банка ответниците са имали интерес да следят за предприетите по отношение на нея действия от страна на компетентния орган - БНБ. Уважаването на иска по чл. 59, ал. 3 ЗБН обаче е предпоставено от пълно и главно доказване на знанието, а не от индиции и предположения, че към момента на придобиване на заявеното за прихващане вземане ответникът е знаел или при проявена за това грижа е могъл да узнае за настъпилата неплатежоспособност на банката.

Доколкото не се установява знание по посочените критерии по-горе у ответниците относно обстоятелствата по чл. 59, ал.3 от ЗБН, при условията на пълно, главно доказване, искът следва да се отхвърли като недоказан.

Относно исковете срещу Г.М.

На първо място, с оглед твърденията на ответника, че не е извършвал прихващане, което да е годен обект на предявените искове по чл. 59 от ЗБН, тъй като чрез собствени средства, налични по сметки в банката е погасил собственото си задължение по договора за кредит от 28.02.2011 г., по който договор е встъпил в дълг на 12.05.2014 г. г., като е уведомил за това КТБ АД на 06.11.2014 г., а съдлъжникът му С. ЕООД – на 31.10.2014 година, Съдът намира същото за неоснователно по аргументите, изложени относно идентичното възражение на ответницте Б.Б. и В.Б..

Поради това Съдът приема, че изявлението на ответника Г.М. с уведомлението от 06.11.2014 г. до КТБ АД (н), че като солидарен длъжник по договора за кредит от 28.02.2011 г. желае да погаси предсрочно задълженията по договора за банков кредит с наличните суми по две банкови сметки в КТБ АД с титуляр Г.М., представлява именно изявление за прихващане по смисъла на чл. 103 и чл. 104 от ЗЗД.

Ответникът М. се явява кредитор на банката по посочените два договора за преференциален банков депозит от 17.02.2011 г. и от 31.01.2014 г., съответно, че е солидарен длъжни по договора за банков кредит от 28.02.2011 г. до размера на наличностите по банковите си сметки във връзка с двата договора за преференциален депозит. Вземанията на Г.М. по договорите за преференциален банков депозит са изискуеми съгласно правилото на чл. 69 от ЗЗД.

Прихващането е способ за погасяване на задължения (разпоредбите на чл. 103-107 се намират в Глава Погасяване на задължения), а не е способ за изпълнение на задълженията, което означава реално изпълнение - чл. 63 от ЗЗД (аргумент и от решение Nо 239 от 15.05.2018 г. по т.дело 986/2017 г. на I ТО на ВКС). В конкретния случай ответникът М. не е погасил реално дълга по договор за банков кредит от 28.02.2011 г., в който е встъпил, а са го е прихванал срещу свои насрещни вземания от КТБ АД (н).

Ирелевантен за този извод е начинът по който банката е осчетоводила погасяване на задължението по договора за банков кредит от 28.02.2011 година и другите фактически осчетоводявания и вътрешни отразявания от банката.

По иска по чл. 26, ал.2, предл. 3, от ЗЗД вр. чл. 59, ал.2 от ЗБН вр. чл. 44 от ЗБН.

Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗБН (ред. до изм. с ДВ, бр. 98/24.11.2014 г.), относим към настоящия спор, доколкото оспореното прихващане е извършено на 06.11.2014 г. (релевантно е изявлението на кредитора, който има насрещно вземане, а не на солидарния съдлъжник С. ЕООД от 31.10.2014 г., който не може да прави изявление за прихващане с вземане на своя съдлъжник), кредитор може да извърши прихващане със свое задължение към банката, ако преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност двете задължения са съществували и са били насрещни и еднородни и вземането му е било изискуемо.

С оглед приетото за установено между страните и изводите по-горе, Съдът намира, че по делото се установяват всички предпоставки за извършеното прихващане по ЗЗД от ответника Г.М. на 06.11.2014 г. (дата на достигане на изявлението за прихващане до КТБ АД (н)) между неговите задължения по договора за банков кредит от 28.02.2011 г. и договор за встъпване в дълг от 12.05.2014 г. и вземанията му по договорите за преференциален депозит от 17.02.2011 г. и от 31.01.2014 година.

По вече изложените съображения по иска срещу Б.Б. и В.Б., предявеният установителен иск за установяване на нищожност на извършеното прихващане поради неспазване на изискуема форма срещу Г.М. също е неоснователен.

По иска по чл. 59, ал.5 от ЗБН

По идентични съображения, изложени по-горе в частта относно иска по чл. 59, ал.5 от ЗБН срещу Б.Б. и В.Б., неоснователен е и иска срещу Г.М., доколкото изявлението за прихващане е от 06.11.2014 г., поради което и приложимата редакция на чл. 59, ал.5 от ЗБН е преди измененията в ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 година.

При реално настъпил погасителен ефект съгласно чл. 104, ал. 2 ЗЗД на 06.11.2014 г., неоснователен е доводът на ищците, свързан с приложението на чл. 116 от ЗКИ. Забраната по чл. 116 от ЗКИ е адресирана до банката и е ограничена само до реалното изпълнение на задълженията й, т.е. за плащанията, без това да може да рефлектира върху изискуемостта на задълженията й (арг. чл. 119, ал. 4 ЗКИ).

Относими са и останалите доводи за неоснователност на иска, вкл. и довода, че процесното прихващане е относително недействително и при приложимост на предходната редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН (до измененията с ДВ, бр. 98 от 2014 г.), тъй като тази норма се отнася само да прихващания, извършени от „длъжника“, а длъжник в производството за банкова несъстоятелност е "КТБ" АД (н).

По изложените съображения, предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

Следва да се разгледа последният предявен иск по чл. 59, ал.3 от ЗБН.

По предявения иск по чл. 59, ал.3 от ЗБН

В конкретния случай се установяват първите две предпоставки за основателност на иска (възникване на насрещните вземания преди датата на откриване на производството), но не и третата, а именно наличието на знание у кредитора Г.М. за състоянието на неплатежоспобност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност.

В случая не е приложима презумцията по чл. 59, ал.4 от ЗБН, тъй като и вземането и задължението на кредитора – ответник М. са придобити преди 07.11.2014 г. - датата на вписване на решението на БНБ за отнемане на лиценза.

Установява се, че Г.М. е станал кредитор на КТБ АД преди поставяне на банката под особен надзор – съответно през 2011 г. и 2014 година. Станал е съдлъжник с договора за встъпване в дълг от 12.05.2014 г. (датата на договора за встъпване в дълг не бе оспорена от синдиците на КТБ АД (н), поради което и с оглед изричното изявление на страните, Съдът прие този факт за безспорен по делото). Дори и да се приеме обаче, че доколкото датата на договора за встъпване в дълг не е противопоставима на кредитора по договора за кредит по аргумент от чл. 181 от ГПК, доколкото се касае за частен документ, че не е доказано, че договорът за встъпване в дълг е от 12.05.2014 г., то следва да се приеме, че достоверната дата на същия е 31.10.2014 г. – датата на входиране на изявлението за прихващане в КТБ АД (н), направено от С. ЕООД (в тази хипотеза е ирелевантна невъзможността на това изявление да породи правни последици, тъй като е направено от солидарен длъжник, а не от кредитора. Съдът цени това изявление с оглед съдържащото и се в същото позоваване на договора за встъпване в дълг от 12.05.2014 г. по аргумент от чл. 181, ал.1, предл. последно от ГПК).

С оглед приетото от фактическа страна, Съдът намира, че не се доказа, че към този момент - 31.10.2014 г. кредиторът Г.М. е знаел за неплатежоспособността на банката - че тя е имала отрицателен капитал. Обстоятелството е било установено като сигурно (обективно съществуващо състояние) в резултат на дейността на квесторите на банката (при установяване текущото състояние на банката по чл. 121 от ЗКИ и при неограничения достъп и контрол на квесторите върху помещенията на банката, счетоводната и друга документация по чл. 108 от ЗКИ), под надзора на Централната банка, едва след 20.10.2014 г., когато е бил изготвен окончателно отчет за капиталовата адекватност на „КТБ“ АД, за който отчет, също съгласно възприетото от фактическа страна, обществеността е била уведомена с оповестяването на 06.11.2014 г. на Решение № 138 от 06.11.2014 г. на Управителния съвет на Българската народна банка. Не се установява, нито се твърди ответникът да е имал данни за финансово-икономическото състояние на банката повече от това, което е било известно на обществеността чрез медиите преди 06.11.2014 година.

В случая са приложими и всички останали съображения, изложени при разглеждане на иска по чл. 59, ал.3 от ЗБН срещу ответниците Б.Б. и В.Б..

Относно разноските

С оглед този изход на спора, ищецът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по отхвърляните установителни искове.

Ответникът М. претендира разноски и представя списък.

Ищците правят възражение за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че това възражение е неоснователно, с оглед размера на иска – атакувани са прихващания на стойност 459 868,44 лева, и действителната правна и фактическа сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, СГС, VI -10 състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Н.Д. и К.Х.М., в качеството им на синдици на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, срещу Б.Д.Б., ЕГН ********** и В.Д.Б., ЕГН **********, адрес:г*** иск по чл. 26, ал.2, предл. 3, от ЗЗД вр. чл. 59, ал.2 от ЗБН вр. чл. 44 от ЗБН за признаване за нищожно на изявление за прихващане, от Б.Д.Б., ЕГН ********** и В.Д.Б., ЕГН **********, извършено с уведомление за прихващане 10241/31.10.2014 г. на вземане по договор за преференнциален безсрочен депозит от 30.01.2013 г. на Б.Б. по сметка IBAN ***90,98 лева със задължение по договор за банков кредит от 23.10.2012 г., анекси 1,2 и 3 и на вземане по договор за преференциален безсрочен депозит от 30.01.2013 г. на В.Б. по сметка IBAN ***32,32 лева със задължение по договор за банков кредит от 23.10.2012 г., анекси 1,2 и 3 със С. ЕООД и договор за встъпване от дълг от 28.04.2014 г.поради липса на форма като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Н.Д. и К.Х.М., в качеството им на синдици на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, срещу Б.Д.Б., ЕГН ********** и В.Д.Б., ЕГН **********, адрес:г*** иск по чл. 59, ал.5 от ЗБН за обявяване на относително недействително по отношение на кредиторите на КТБ АД (н) на прихващане от Б.Д.Б., ЕГН ********** и В.Д.Б., ЕГН **********, извършено с уведомление за прихващане 10241/31.10.2014 г. на вземане по договор за преференциален безсрочен депозит от 30.01.2013 г. на Б.Б. по сметка IBAN ***90,98 лева със задължение по договор за банков кредит от 23.10.2012 г., анекси 1,2 и 3 и на вземане по договор за преференциален безсрочен депозит от 30.01.2013 г. на В.Б. по сметка IBAN ***32,32 лева със задължение по договор за банков кредит от 23.10.2012 г., анекси 1,2 и 3 със С. ЕООД, договор за встъпване от дълг от 28.04.2014 г., като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Н.Д. и К.Х.М., в качеството им на синдици на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, срещу Б.Д.Б., ЕГН ********** и В.Д.Б., ЕГН **********, адрес:г*** иск по чл. 59, ал.3 от ЗБН за обявяване на относително недействително по отношение на кредиторите на КТБ АД (н) на прихващане от Б.Д.Б., ЕГН ********** и В.Д.Б., ЕГН **********, извършено с уведомление за прихващане 10241/31.10.2014 г. на вземане по договор за преференциален безсрочен депозит от 30.01.2013 г. на Б.Б. по сметка IBAN ***90,98 лева със задължение по договор за банков кредит от 23.10.2012 г., анекси 1,2 и 3 и на вземане по договор за преференциален безсрочен депозит от 30.01.2013 г. на В.Б. по сметка IBAN ***32,32 лева със задължение по договор за банков кредит от 23.10.2012 г., анекси 1,2 и 3 със С. ЕООД, договор за встъпване от дълг от 28.04.2014 г., като недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Н.Д. и К.Х.М., в качеството им на синдици на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, срещу Г.Н.М., ЕГН **********, съдебен адрес:г***, офис 30-32 иск по чл. 26, ал.2, предл. 3, от ЗЗД вр. чл. 59, ал.2 от ЗБН вр. чл. 44 от ЗБН за признаване за нищожно на изявление за прихващане от Г.Н.М., ЕГН **********, извършено с уведомление за прихващане 11228/06.11.2014 г. на вземане по договор за преференциален безсрочен депозит от 17.02.2011 г. и от 31.01.2014 г. по сметка IBAN ***5,99 лева и 1 032,38 лева и по сметка IBAN ***11,73 лева със задължение по договор за банков кредит от 28.02.2011 г. на С. ЕООД и договор за встъпване от дълг от 12.05.2014 г., поради липса на форма като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Н.Д. и К.Х.М., в качеството им на синдици на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, срещу Г.Н.М., ЕГН **********, съдебен адрес:г***, офис 30-32 иск по чл. 59, ал.5 от ЗБН за обявяване на относително недействително по отношение на кредиторите на КТБ АД (н) на прихващане от Г.Н.М., ЕГН **********, извършено с уведомление за прихващане 11228/06.11.2014 г. на вземане по договор за преференциален безсрочен депозит от 17.02.2011 г. и от 31.01.2014 г. по сметка IBAN ***5,99 лева и 1 032,38 лева и по сметка IBAN ***11,73 лева със задължение по договор за банков кредит от 28.02.2011 г. на С. ЕООД и договор за встъпване от дълг от 12.05.2014 г., като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Н.Д. и К.Х.М., в качеството им на синдици на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, срещу Г.Н.М., ЕГН **********, съдебен адрес:г***, офис 30-32 иск по чл. 59, ал.3 от ЗБН за обявяване на относително недействително по отношение на кредиторите на КТБ АД (н) на прихващане от Г.Н.М., ЕГН **********, извършено с уведомление за прихващане 11228/06.11.2014 г. на вземане по договор за преференциален безсрочен депозит от 17.02.2011 г. и от 31.01.2014 г. по сметка IBAN ***5,99 лева и 1 032,38 лева и по сметка IBAN ***11,73 лева със задължение по договор за банков кредит от 28.02.2011 г. на С. ЕООД и договор за встъпване от дълг от 12.05.2014 г., като недоказан.

ОСЪЖДА „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Г.Н.М., ЕГН **********, съдебен адрес:г***, офис 30-32 на основание чл. 78 от ГПК сумата от 15600 лева – разноски по делото.

ОСЪЖДА „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 59, ал. 7 вр. ал.6 от ЗБН и чл. 77 от ГПК да заплати по сметка на СГС сумата от 63 447,60 лева - дължима държавна такса по предявените искове.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:

Номер на акта:	260580
Дата:	15 септември 2022 г.
Съдия:	Цвета Стоянова Желязкова

Дело:	20171100901467
Тип на делото:	Търговско дело
Дата на образуване:	21 април 2017 г.

Решение по дело №1467/2017 на Софийски градски съд

Съдържание на акта