Р Е Ш
Е Н И Е
№ 83
гр. Бургас, 20.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XX–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесети декември две хиляди
и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Станимира Иванова
при участието на секретаря Гергана Стефанова, като
разгледа НАХД № 5276 по описа на РС - Бургас за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Делото е висящо за втори път, след като с Решение
№1957/15.11.2019 г. по КНАХД №1886/2019 г. по описа на БАС е отменено Решение №
762/14.06.2019 г. по АНД №1496/2019 г. по описа на БРС.
Образувано е по жалба, подадена от А.С.Ц., ЕГН: **********,
против Наказателно постановление № ЮИР-30-ЮИР-21/22.06.2018г., издадено от
Началник на РДНСК-Югоизточен район, с което, на основание чл. 232, ал. 2,
предл. трето ЗУТ, на жалбоподателката е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 148, ал.1 ЗУТ.
Жалбоподателката оспорва НП като незаконосъобразно и
неправилно. Излага твърдения, че не е извършила процесното нарушение. Моли НП да бъде отменено или наложеното
наказание намалено до предвидения минимум. При повторно разглеждане на делото,
жалбоподателката не се явява в съдебно заседание, но депозира писмени бележки,
в които излага становище, с което заявява, че поддържа жалбата и доразвива
първоначалните си доводи, като отново моли за отмяна на атакувания акт.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, явява
се юрисконсулт Алексиева, надлежно упълномощена, която оспорва жалбата и моли
за потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно.
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на
страните, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 03.01.2018 г.
свидетелката А.К. на длъжност главен експерт в РДНСК – Югоизточен, заедно с други служители
на дирекцията извършили проверка на обект - урегулиран поземлен имот /УПИ/ II-** в м. „Б.“, землището на гр. С.. На
място установили, че в имота има построен семеен хотел „А“, като същевременно
се извършвали строително-монтажни дейности, свързани с изграждане на открит басейн с прилежащи площи към
хотела. Впоследствие била извършена проверка в Община С. и било установено, че
за констатирания строеж на басейна не са били издадени необходимото разрешение
за строеж. Като собственици на имота в хода на административнонаказателното
производсвто били установени жалбоподателката и още три лица – Д. Л. Ц., В. Л. Ц.
– К. и Д. Д. Ц..
За така установените факти бил
съставен констативен протокол, а свидетелката К. съставила срещу
жалбоподателката АУАН на 10.04.2018 г. за констатираното нарушение по чл. 148,
ал.1 ЗУТ.
Впоследствие, след като бил сезиран
с преписката, на 22.06.2018 г. АНО издал и
обжалваното в настоящото производство НП, с което жалбоподателката е
санкционирана.
АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, в
законоустановените срокове. Същите са издадени при спазване на сроковете за
това, поради което възраженията в тази насока не се споделят. Тъй като
жалбоподателката е санкционирана в качеството си на възложител, срокът по
чл.34, ал.1 от ЗАНН не е започнал да тече от констатиране на нарушението, тъй
като към този момент възложителят не е бил известен.
Въпреки гореизложеното съдът намира, че в хода на производството са осъществени съществени
процесуални нарушения, които компрометират цялото производство, включително и
издаденото наказателно постановление. За да достигне до дози извод, съдът
отчете разпоредбите на чл.42, т.4 от ЗАНН, според която в АУАН следва да е
налице описание на нарушението и обстоятелства, при които е извършено, а според
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, АНО следва да е изложил в НП пълно
описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата,
при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.
Съгласно разпоредбата, която е сочена да е нарушена – чл.148, ал.1 от ЗУТ,
строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон.
Санкция носят определен кръг лица. В конкретния случай Ц. е санкционирана в
качеството й на възложител. Според чл.161 от ЗУТ Възложител е собственикът на
имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което
има право да строи в чужд имот по силата на закон. Нито в АУАН, нито в НП са
изложени обстоятелства, въз основа на които може да се достигне до извод защо Ц.
е посочена като възложител, както и въз основа на какви доказателства се
основават тези обстоятелства. Посочено е само, че тя е участник в строителството-
възложител. В материалите по делото има данни, че същата е съсобственик на
имота, в рамките на който се е осъществявал незаконният строеж. Не са изнесени
обстоятелства, обаче, от които да може да се направи заключение за нейното
виновно поведение, защото вината за собствениците не може да е призумтивна и да
се извлича само на основание това тяхно качество. Не става ясно как
актосъставителят, а впоследствие и самият АНО е достигнал до извод, че точно А.Ц.
от всички съсобственици е виновна и следва да понесе санкция.
Поради изложеното, съдът
намира, от една страна, че след като
административнонаказващият орган не е изпълнил задължението си да докаже
извършеното нарушение както по отношение на осъществени обективни елементи от
състава, така и по отношение на авторството, а от друга, с оглед допуснатите процесуални нарушения, то атакуваното
наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно и
необосновано.
Предвид гореизложеното на
основани чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ЮИР-30-ЮИР-21/22.06.2018г., издадено от Началник на РДНСК-Югоизточен район, с което на основание чл. 232, ал. 2, предл. трето ЗУТ на А.С.Ц., ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 148, ал.1 ЗУТ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.