Решение по дело №3736/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1459
Дата: 7 март 2018 г. (в сила от 7 март 2018 г.)
Съдия: Албена Кирилова Александрова
Дело: 20171100503736
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 март 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София, 07.03.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, II гражданско отделение,  в публичното заседание на осми декември през 2017 г. в състав:

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ДАМЯНОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

                                                                  мл.с. АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ

при секретаря И.Коцева , като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 3736 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение от 16.12.16 г. СРС, 144 с-в, по гр.д.№ 22914/16 г. e осъдил на основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ „Ч.Р.Б.“ АД да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.” сумата от 3 559 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по щета, образувана при ищеца под № **********/03-15 за застрахователно събитие, настъпило на 10.01.15 г. в гр. Бяла Слатина, в резултат на виновно противоправно поведение /бездействие/ на ответника във връзка с осигуряване непрекъснатост на електроснабдяването и качество на доставяната електрическа енергия, ведно със законната лихва върху главницата от 25.04.16 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил предявения иск за разликата над сумата от 3 559 лв. до пълния претендиран размер от 4 101,64 лв.На основание чл. 86 ЗЗД съдът е осъдил„Ч.Р.Б.“ АД е осъден да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.сумата от 210 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение за периода от 13.09.15 г. до 11.04.16 г., като е отхвърлил предявения иск за разликата над сумата от 210 лв. до пълния претендиран размер от 242,02 лв.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца- ЗАД „Б.В.И.Г.” в частта, с която са отхвърлени исковете с оплаквания, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон и е необосновано.Излага оплаквания, че съдът необосновано е кредитирал техническата експертиза на вещото лице М.Я. и е приел, че от заключението е установена средната пазарна стойност на ремонта на щетите.Въззивникът се позовава на разпоредбите на чл.208, ал.1 и ал.3 КЗ /отм./ и чл.203, ал.2 и ал.3 КЗ /отм./, като поддържа, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие и не може да надвишава действителната стойност на застрахованото имущество /при пълно увреждане/ или възстановителната такава /при частични увреждания/, като при погиване или кражба на застрахованото имущество действителната му стойност представлява стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго такова със същото качество.Твърди, че в случая е налице пълно увреждане на застрахованото електронно оборудване, за което ищецът е изплатил изцяло съответното обезщетение, а не обезщетение за стойността на необходим ремонт, както неправилно е приел съдът, и че съгласно заключението на вещото лице размерът на обезщетението възлиза на 6 406 лв. без ДДС, а ако се приложат  съответните коефициенти на обезценка и износване-4 068 лв. с ДДС.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи изцяло исковете.Претендира разноски.Оспорва жалбата на ответника.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба и от ответника-„Ч.Р.Б.” АД в частта, с която са уважени исковете.Въззивникът излага оплаквания, че съдът неправилно е приел, че той е допуснал виновно противоправно поведение, изразяващо се в бездействие, тъй като вина могат да носят само физическите лица.Поддържа становище, че по делото не е установено виновно противоправно поведение и на негови служители.Излага оплаквания, че съдът неправилно не е кредитирал свидетелските показания на свидетеля А.П., които са безпротиворечиви и кореспондират със събраните доказателства, а обстоятелството, че свидетелят работи при ответника, не е сериозен мотив за тяхната необективност.Неправилно съдът е кредитирал показанията на свидетеля Е.Кожухаров, който твърди, че в обекта е имало проблем с напрежението, тъй като при измерването с мултицет е установено напрежение по-ниско от изискуемото, след като свидетелят е изяснил, че меренето е извършено в офиса в контакта след електромера, т.е. след границата на собственост със съоръженията на ответното дружество.Съдът не е обсъдил и заключението на техническата експертиза относно липсата на причинно-следствена връзка между процесната авария и настъпилите вреди.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете.Оспорва жалбата на ищеца.Претендира разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът- ЗАД „Б.В.И.Г.” твърди, че на 12.01.15 г., управителят и служители на „К.“ ООД са констатирали, че офис техниката в офис на дружеството в гр. Бяла Слатина, ул. „********, ТИР- паркинг, не работи, като е било установено, че са повредени четири компютърни конфигурации, четири монитора, два принтера, един факс апарат и един дигитален видео рекордер, описани подробно по вид и брой в молба становище за брак от 16.04.2015 г.Повредата при една от компютърните конфигурации и един от мониторите били констатирани по-късно, тъй като обслужвали нефункциониращо в момента на събитието и в деня на откриване на повредите не бил използвани.Излага твърдения, че в нощта на 10-ти срещу 11-ти януари 2015 г. служители от охраната на паркинга са наблюдавали многократно прекъсване на електрозахранването на обекта, поради което управителят на дружеството е подал жалба пред доставчика на електрическа енергия „Ч.Р.Б.” АД.В резултат на извършени проверки е било установено, че качеството на доставяната електрическа енергия не отговаря на изискванията на БДС по първия показател на трите фази и по втория показател на първа и втора фаза, за което е съставен констативен протокол № ПЛ-11/28.01.15 г.Увреденото имущество е било предадено в сервиз за отстраняване на повредите, но специалистите са констатирали, че повредите са тежки и ремонтът им не е финансово и функционално обоснован и са дали препоръки за закупуване на нова техника.Към датата на настъпване вредите имуществото било имуществено застраховане при от ищеца по застрахователна полица „Електронно оборудване“ с № **********R00136 от 21.08.14 г. със срок на валидност от 23.08.14 г. до 22.08.15 г.Във връзка с настъпилото застрахователно събитие при ищеца е образувана щета № **********/03-15 и е определено застрахователно обезщетение в размер на 4 201,67 лв., като след приспадане на договореното самоучастие от 100 лв. е одобрено и платено обезщетение в размер на 4 101,67 лв., която сума е преведена по банковата сметка на застрахования собственик с платежно нареждане от 12.06.15 г.Твърди, че съгласно разпоредбата на чл.213, ал.1 КЗ /отм./ с плащане на обезщетението застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на удовлетворения застрахован срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и направените  ликвидационни разноски по определянето му.Доколкото вредите на процесното оборудване са причинени от лошото качество на доставяната от ответника електрическа енергия за настъпилите от тези неизправности имуществени вреди следва да бъде ангажирана отговорността на ответника „Ч.Р.Б.“ АД.С писмо, получено на 27.08.15 г., ищецът е поканил ответника да му възстанови сумата от 4 101,64 лв. в 15-дневен срок.С писмо от 31.08.15 г. ответникът е поискал представянето на допълнителни документи , които са му представени с писмо изх.№ Л 03939 от 09.09.15 г., получено на 12.09.15 г.Въпреки това с писмо изх.№ CD-DOC-10784 от 29.10.15 г. ответникът е отказал плащане по регресната претенция, поради което дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от 13.09.15 г. /изтичането на 15-дневния срок/ до датата на завеждане на исковата молба.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 4 101,64 лв.-размер на регресната претенция по щета **********/03-15, както и 242,02 лв.-обезщетение за забава за периода 13.09.15 г.-11.04.16 г. със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до окончателното й плащане.

Видно от застрахователно полица № **********R00136 „К.“ ООД е застраховал по застраховка „електронно оборудване“ при ищеца оборудване по опис със застрахователна сума 10 000 лв. за периода от 23.08.14 г. до 11.08.15 г.

В констативен протокол № ПЛ-11/28.01.15 г. за резултатите от извършената проверка за изменение на захранващото напрежение е отразено, че качеството на доставяната електрическа енергия не отговаря на изискванията на Стандарт БДС EN 50160:2007.


               Видно от преписка по  щета №   **********/03-15     застрахователят е заплатил обезщетение за увреденото оборудване в размер на 4 101,67 лв.

   С регресна покана изх.№ 03591/20.08.15 г., получена на 27.08.15 г. ищецът е поканил ответника да му възстанови платената сума в 15-дневен срок.Ответното дружество е поискало представяне на допълнителни документи, които са били представени с писмо изх.№  03939/09.09.15 г., получено на 11.09.15 г.

               С писмо, получено на 29.10.15 г., „Ч.Р.Б.“ АД е отказало плащане с мотив, че на посочената дата-10.01.15 г. в диспечерския дневник е регистрирано събитие № 983956, вследствие на което има повреда по кабелна линия CpH, което не може да бъде причина за изгаряне на електроуреди на абоната.

               По делото е разпитан свидетелят Е.К., който твърди, че през м.януари 2015 г. са имали проблеми с електричеството на паркинга в гр.Бяла Слатина, ул. „********, който е негова собственост.При замерване на показателите на електрическа енергия е установено, че подаденото количество електрическа енергия не съответства на стандарта.Една сутрин не са работели три компютъра, два броя мултифункционални устройства за сканиране и принтиране, устройство за записване на видеокамери и видеа, захранващи трансформатори на видеокамерите, както и един лаптоп.Свидетелят е докарал неработещите уреди в София на ремонт, но от сервиза са констатирали, че те не подлежат на такъв и са изяло негодни за употреба.В деня на инцидента Т.И., който е нощна смяна е видял, че има многократни премигвания на тока.Преди инцидента техниката е работила.

Свидетелят А.П. заявява, че работи като „ръководител в оперативен център към ЧЕЗ-Бяла Слатина“.След като се е запознал с жалбата е изпратил аварийна група, която е констатирала, че няма повреда по съоръженията им, която да доведе до увреждане на процесните вещи.В диспечерските дневници не са регистрирани други оплаквания за прекъсвания или колебания в електрическата мрежа в района.Била е извършена проверка по линиите по проводниците дали има напрежение, прекъснати мостови връзки, като всичко е било изрядно.

Свидетелят Д.Д. твърди, че е управител на фирма „А.“ ООД, която се занимава с продажба, сервиз на компютърна техника и компютърна поддръжка.Твърди, че е била донесена цяла офис техника, около 3 компютри, принтери, монитори, цялата конфигурация, техника за видеонаблюдение, записващи устройства.Повредите са били много сериозни.Захранващите блокове на компютрите са били изгорели.Фирмата е излязла със становище, че няма смисъл да се ремонтира техниката и трябва да се купи нова.Съдът не обсъжда показанията на свидетеля в останалата част, тъй като касаят неотносими към предмета на спора факти или представляват становища и изводи, а не възприятия на конкретни факти. Свидетелят Т.И. твърди, че през м.януари 2015 г. е работил в „К.“ ООД като охрана на паркинг и е виждал как всеки ден премигват и гаснат лампите.За процесния инцидент свидетелят е разбрал не същата вечер, а когато е дошъл за следващата смяна.Твърди, че във въпросната вечер не е имало проблем с електричеството в неговата будка, но наоколо е имало прекъсвания на тока-на паркинга, уличното осветление, табелата на хотела.След инцидента повредената техника е била занесена някъде, след което е била върната и изхвърлена.

          Според заключението на комплексната техническа експертиза на в.л.В.Близнаков /част техническа/ повредата по кабелна линия CpH /средно напрежение/, регистрирана в ел.масив САП, не би трябвало/не може да е причина за авариралата техника, която е включена на ниско напрежение.Границата на собственост между съоръженията на мрежовия оператор и съоръженията, собственост на застрахованото лице съгласно Наредба № 6 и ЗЕ, са изходящите клеми на разположените непосредствено след СТИ предпазители.Възможно е процесните електроуреди да бъдат увредени от процеси, възникнали в съоръженията на застрахованото лице след границата на собственост-при неизправности и неинсталирана защита на съоръженията.При огледа на място не се е установило наличие на инсталирани защити срещу пренапрежение или ниско напрежение в съоръженията на застрахованото лице след границата на собственост. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че изгарянето, за което говори свидетеля Д., в повечето случаи се получава при пренапрежение.Тогава гори целият захранващ блок или части от него.При понижаване на напрежението могат да изгорят части от слаботоковата част на техниката.В конкретния случай цялата техника е слаботокова.Тъй като не е било правено обследване на техниката не може да се отговори дали изгаранията се дължат на пренапрежение или на понижено напрежение.При увеличаване на напрежението стабилизаторите, които се намират в техниката, не могат да понесат високо напрежение, да го стабилизират в рамките на необходимото, и се получават повредите.При прекъсване и възстановяване на захранването аварии могат да се получат само в случаи, че захранването не е в параметрите.Отклоненията от нормалните параметри, обективирани в констативния протокол /повече от 30%/, са такива стойности, които биха могли да доведат до повреди като процесните.

От заключението на комплексната съдебна експертиза /част оценителна/ на в.л. М.Я. е установено, че средната пазарна стойност на причинените при процесната авария щети към датата на възникването й-12.01.15 г., е в размер на 2 966,00 лв. без ДДС.Новата възстановителна стойност възлиза на 6 406 лв. без ДДС.

При така установената фактическа обстатовка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.213, ал.1 КЗ /отм./ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя на причинителя на вредата по застраховка „Гражданска отговорност” до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.Предпоставките за уважаване на иска са: наличие на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и собственика на увредената вещ, плащане на застрахователното обезщетение, наличие на предпоставките на чл.45 ЗЗД-противоправно поведение, вреда и причинна връзка между противоправното поведение и претърпените от застрахования вреди, застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност” между деликвента и ответника.

Първоинстанционният съд е приел, че по делото е установено, че увредените вещи са били застраховани при ищеца, и че по време на действие на договора е настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск.От становището на вещото лице в съдебно заседание е приел за доказано наличието на причинна връзка между констатираните отклонения в параметрите на доставяната електрическа енергия /над 30%/ и настъпилите вреди на застрахованото оборудване.С оглед нарушението на задължението на ответника по чл.89, т.2 ЗЕ за осигуряване на непрекъснатост на електроснабдяването и качество на доставяната електрическа енергия, както и с оглед липсата на доказателства за повреда в съоръженията на вещите на увреденото лице съдът е направил извод, че са налице предпоставките на чл.49 ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника за противоправно и виновно поведение на негов служител.При определяне на размера на щетите първоинстанционният съд е възприел определената от вещото лице средна пазарна цена за отстраняването им към момента на настъпване на застрахователното събитие-2 966 лв. без ДДС или 3 559 лв. с ДДС.

Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.Решението е постановено след      преценка   на   всички   събрани   по  делото  доказателства   в   тяхната

 

 

съвкупност и поотделно.При постановяването му не се установи нарушение на императивни материално-правни разпоредби.

Съгласно разпоредбата на чл.208, ал.3 КЗ /отм./ обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.Налице е трайна съдебна практика, че реално претърпените вреди се съизмеряват със средната пазарна стойност, достатъчна към момента на увреждането за закупуване на имущество от същия вид /при тотална щета/, респективно средната пазарна стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда, като не следва да се приспадат суми за овехтяване /Р № 209/12 г., т.д.№ 1069/10 г., II ТО, ВКС, постановено по чл.290 ГПК и др./.В оценителната експертиза и в съдебно заседание вещото лице е изложило подробни съображения определяне на средната пазарна цена по два метода, като е използвало документи, които се намират при собственика с абсолютно идентични характеристики с оценяваните и е съобразило динамиката на пазара.Поради изложените съображения оплакванията на въззивника-ищец за неправилно определяне на размера на обезщетението, са неоснователни.

Несъстоятелни са и доводите на възизвника-ответник, че не са налице предпоставки за ангажиране на отговорността му поради липса на елемент от фактическия състав на чл.45 ЗЗД-вина.Отговорността на ответника произтича от разпоредбата на чл.49 ЗЗД поради противоправно поведение на негови служители, като по отношение на вината е налице законова презумпция на чл.45, ал.2 ЗЗД, която не е оборена.Отговорността на ответника е гаранционно-обезпечителна и за възникването й не е необходимо установяване на обстоятелството кое конкретно лице измежду тези, на които е възложена работата, е действало виновно /Р № 369/11 г., гр.д.№ 904/10 г., III ГО, ВКС, постановено по чл.290 ГПК; ППВС № 7/59 г./.

Поради изложените съображения оплакванията на въззивника-ответник са неоснователни.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора разноски не следва да се присъждат на страните.

Водим от горното съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

          ПОТВЪРЖДАВА решението от 16.12.16 г. на СРС, 144 с-в, по гр.д.№ 22914/16 г.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1                             2.