Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на осми юни две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 1415
по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „В.и.“ ООД твърди, че между
него и дружеството „ЗММ М.П.“ ООД, ЕИК ******/заличен търговец, след приключило
производство по несъстоятелност/ са били установени дългогодишни, трайни
търговски взаимоотношения по възлагане на изработването на машини и съоръжения, които в последствие
ищецът реализирал на международния
пазар. На 05.10.2015 г. ищецът възложил на „ЗММ М.П.“ ООД изработката и
доставката на 4 броя радиални бормашини модел RS32-800 /РС32-800/, със срок за
готовност за експедиция 18.12.2015 г. и единична цена от 26 700 лева. Посочва, че
50% от цената е била платима при поръчката на машините, а останалите 50% преди
експедицията им. Твърди, че е заплатил авансово сумата от 64 080 лева, с
преводно нареждане от 06.10.2015 г. по проформа фактура № *********/06.10.2015
г. и издадената във връзка с нея фактура
№ **********/09.10.2015 г. Независимо от направеното авансово плащане,
поръчаните машини не са произведени и доставени, поради което неизпълнение ищецът отправил
нотариална покана до „ЗММ М.П.“ ООД, че прекратява договора. Твърди, че с
решение № 389 от 29.09.2016 г., по т. д. № 312/2016 г. по описа на ОС -
Пловдив, XIX с-в, е открито производство по несъстоятелност на „ЗММ М.П.“ ООД,
поради неплатежоспособност, с началната дата на неплатежоспособността - 14.10.2015
година, като е наложена обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството.
Решението на ОС-Пловдив е обжалвано пред Апелативен съд - Пловдив, като с
решение № 14 от 19.01.2017 година, по т. д. № 772/2016 г. по описа на
АС-Пловдив, III-ти граждански състав, същото е изцяло потвърдено и е влязло в
сила на 27.01.2017 година. Твърди, че ответниците са изпълнявали функциите на
управители на „ЗММ М.П.“ ООД последователно от учредяването му през 2011 година
до обявяването му в несъстоятелност и определянето на синдик от съда. Твърди,
че в качеството им на управители ответниците не са изпълнили задълженията си,
вменени им от законодателя, да поискат откриване на производство по
несъстоятелност в срок до 30 дни от датата на неплатежоспособността/свръхзадлъжнялостта.
Твърди, че този срок за В.А.Г. е изтекъл на 14.11.2015 година, а останалите
представляващи Т.Б.Т. и Х.Т.Х., са били в неизпълнение на законоустановеното им
задължение още с момента на избирането им. Поддържа, че нито един от тримата
управители на дружеството, не е инициирал и не е подал молба за откриване на производство
по несъстоятелност, а задължението за подаване на молба за откриване на
производство по несъстоятелност съществува и след 30-тия ден, докато не бъде
изпълнено, поради което това задължение тежи върху всеки вписан след изтичането
на този срок управител, включително за ответниците Х. и Т.. Оспорва съществуването на непреодолима сила по смисъла на чл. 306 ТЗ, която
да е препятствала изпълнение на задълженията на „ЗММ М.П.“ ООД по процесния
договор. Счита, че предвид времевото възникване на затрудненията с наемодателя
на несъстоятелното дружество, то е
следвало да не бъде сключван процесният договор за изработка на машини. Поддържа,
че ако е било своевременно открито производство по несъстоятелност с посочване
на действителна дата, дружеството, управлявано от ответниците, е щяло да бъде в
открито производство по несъстоятелност и да функционира при назначен синдик. В
този смисъл в хода на продължаване дейността на дружеството, същото е щяло да
изпълни поръчката или синдикът да прекрати договора. Твърди, че поради
несвоевременното откриване на производството по несъстоятелност имущественото
положение на длъжника се е влошило до степен, че да не разполага със средства
за покриване на първоначалните разноски.
Предвид изложеното счита, че от бездействието
и неизпълнението на задълженията на управителите на „ЗММ М.П.“ ООД да заявят
обстоятелствата по чл. 626 от Търговския закон, са произтекли вреди за „В.и.“
ООД в размер на 64 080 лева. Вземане на ищеца в такъв размер е било прието
в производството по несъстоятелност, като именно неудовлетворяването на
приетото вземане представлява вредоносния резултат от неизпълнението на
задълженията по чл. 626 ТЗ. Поддържа, че ответниците, в качеството им на
управители са солидарно отговорни до размера на тези вреди. Счита, че същите му дължат и законна лихва върху
главницата от 64 080 лева за периода от датата, на която е възникнал
прекратителният ефект на договора - 10.06.2016 г. до 24.07.2020 г., в размер на
26 807.17 лева, както и законна лихва върху главницата от предявяване на иска
до погасяването й. Сочи, че предмет на настоящото дело е частичен иск за
половината от претендираното обезщетение, а именно- 32 040 лева и иск за
пълния размер на мораторната лихва върху тази сума за периода 25.07.2017 година до 24.07.2020
година в размер на 9 754.40 лева. Предвид изложеното иска от съда да бъдат
осъдени солидарно ответниците да му заплатят сумата от 32 040 лева,
представляваща част от претърпените имуществени вреди в пълен размер от 64
080.00 лева, в резултат на забавата на ответниците да поискат откриването на
производство по несъстоятелност на дружеството „ЗММ М.П.“
ООД, с ЕИК ******, в срок от 30 дни, от изпадането му в свръхзадлъжнялост
или неплатежоспособност; сумата от 9 754.40 лева, представляваща законната
лихва върху главницата от 32 040 лева, за периода от 25.07.2017 г. до
24.07.2020 г., както и законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Претендира направените в производството разноски, включително разноските за
адвокатско възнаграждение за обезпечителното производство. В молба-уточнение от
11.02.2021 г. е посочена банкова сметка ***, съгласно изискването на чл. 127,
ал. 4 от ГПК.
Ответниците В.А.Г., Т.Б.Т.
и Х.Т.Х. оспорват предявените искове, като недопустими и неоснователни.
Поддържат, че исковете срещу ответниците Х.Х. и Т.Т. са недопустими, тъй като
тези ответници не са имали качеството на управители на „ЗММ М.П.“ ООД, нито към
момента на заплащане на авансовата вноска по договора, нито към началната дата
на неплатежоспособността. В този смисъл Х. и Т. не са можели да подадат искане
до съда по чл. 626 ТЗ. Оспорват наличието на вреда за ищцовото дружество.
Сочат, че процесният договор за доставка на машини е сключен преди началната
дата на несъстоятелността на „ЗММ М.П.“ ООД, поради
което евентуално твърдяната вреда е
настъпила преди неплатежоспособността на дружеството. Оспорват наличието на
връзка между неподадената в срок молба и евентуално настъпилата вреда, като
посочват, че не се установява кога точно е настъпило вредоносното събитие и
каква точно е вредата от него. Оспорват наличието на виновно бездействие от
страна на ответниците, както и наличието на причинна връзка между бездействието
и настъпилата вреда. Поддържат, че претърпяната от ищцовото дружество вреда е в
резултат на липсата на имущество на длъжника, което да послужи за
удовлетворяване на кредитора, т.е. невъзможността за удовлетворяване на
ищцовото дружество поради липса на имущество не е в резултат на неподадена до
14.11.2015 година молба по чл. 626 ТЗ. Твърдят, че дори молбата за откриване на
производство по несъстоятелност да е била подадена в срок, то това
обстоятелство не би се отразило на процесния договор за изработка на машини,
тъй като същият е сключен преди началната дата на неплатежоспособността и
авансово плащане по договора е направено преди тази дата, съответно преди
дружеството да изпадне в състояние на неплатежоспособност. Сочат, че
несъстоятелното дружество не е било собственик на намиращите се в завода за
металорежещи машини, машини и съоръжения, а същите са били собственост на
неговия наемодател „О.“ АД, със сегашно наименование „П.Т.П.“ ООД. Твърдят, че
вследствие влошено икономическо състояние на дружеството „О.“ АД и големите му
публични задължения е било проведено принудително изпълнение, като отдадените
му под наем сгради, машини и съоръжения са били предмет на публична продан.
Вследствие на публичната продан, собствеността върху сградите, машините и съоръженията
е излязла от патримониума на наемодателя „О.“ АД. Това е причината, поради
която „ЗММ М.П.“ ООД не е изпълнило възложената от ищеца изработка на радиални бормашини. Поддържат,
че ответниците добросъвестно са изпълнявали задълженията си на управители.
Поддържат, че не е налице поведение на ответниците, с което целенасочено да се
увреждат кредиторите на несъстоятелното дружество. Оспорват и размера на
претендираната от ищеца вреда, като твърдят, че дружеството „ЗММ М.П.“ ООД
извършило частично възстановяване на получените от ищеца суми в размер на
10 680 лева върнато ДДС. Искат от съда да отхвърли исковете, като им
присъди направените в производството разноски. Правят възражение по чл. 78, ал.
5 от ГПК по отношение на претендираното от ищеца възнаграждение.
Съдът, след като взе
предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
От извършените
вписвания и обявявания по електронната партида на дружеството „ЗММ М.П.“ ООД
под ЕИК ******, в Търговския регистър към Агенция по вписванията се установяват
следните обстоятелства:
Дружеството е регистрирано
в регистъра на 18.02.2011 г., когато са вписани като негови управители лицата О.В.Б.В.А.Г.
и Е.Е.Ч., с право да представляват дружеството заедно и поотделно. На
19.02.2015 г. О.В.Б.и Е.Е.Ч. са заличени като управители и ответникът Г. остава
единствен вписан управител с право да представлява дружеството. На 19.02.2016
г. В.Г. е заличен като управител и на
негово място като управител е вписан ответникът Т.Б.Т.. На 17.05.2016 г. Т. е
заличен като управител и на негово място като управител на дружеството е вписан
ответникът Х.Т.Х..
С
решение № 389/29.09.2016 г. на ОС-Пловдив, по т.д. № 312/2016 г., във връзка с подадена от кредитор молба по чл. 625
от ТПЗ, е открито производство по несъстоятелност на „ЗММ М.П.“ ООД, поради
състояние на неплатежоспособност, с начална дата на неплатежоспособността
14.10.2015 г. Това решение е постановено по реда на чл. 632, ал. 1 от ТЗ,
съответно с откриването на производството по несъстоятелност длъжникът е обявен
в несъстоятелност, прекратена е дейността на предприятието му и производството
по несъстоятелност е спряно. Срещу това решение, в частта, с която е спряно
производството с последиците по чл. 632, ал. 1 от ТЗ, е подадена въззивна жалба от първоначалния
кредитор, към която се е присъединил и ищецът в настоящето производство, в
качеството му на присъединен в производството по несъстоятелност кредитор, във
връзка с която е образувано т. д. № 772/2016 г. по описа на Апелативен съд –
Пловдив, по което е постановено решение№ 14/19.01.2017 г., с което решението на
ОС-Пловдив в обжалваната част е потвърдено.
С решение №
441/29.08.2017 г. Съдът по несъстоятелността възобновява производството по
несъстоятелност, на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ и назначава временен синдик.
Този синдик изготвя списък на приетите вземания на кредиторите, предявени в
производството по несъстоятелност в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, който списък
е обявен в ТРРЮЛНЦ на 27.10.2017 г. В този списък по т. 3 са включени и необезпечени
вземания на ищеца в настоящето производство, между които и тези за главница от
64080 лева по проформа фактура *********/05.10.2015 г. и данъчна фактура
**********/09.10.2015 г. и поръчка Р8034/05.10.2015 г. и за лихва за забава от
8543.25 лева, начислена върху главницата от 64080 лева за периода от 07.06.2016
г. до 28.09.2017 г. Срещу така обявения
списък на приети вземания не са постъпили възражения, поради което същият е
одобрен с определение на Съда по несъстоятелността № 1856/13.11.2017 г.
С решение №
155/19.03.2019 г., вписано в ТРРЮЛНЦ на 22.03.2019 г. производството по несъстоятелност е спряно, на
основание чл. 632, ал. 5 от ТЗ, като с решение № 229/02.06.2020 г.
производството по несъстоятелност е прекратено и е постановено заличаване на
длъжника от ТРРЮЛНЦ, в хипотезата на чл. 632, ал. 4 от ТЗ.
Представена е поръчка №
Р/034/05.10.2015 г, с която ищецът възлага на „ЗММ М.П.“ ООД изработването на 4
броя РС32-800, с готовност за експедиция до 18.12.2015 г., като в поръчката са
посочени спецификациите, на които следва да отговорят поръчаните машини. В поръчката
е посочено, че единичната цена на машина от 26700 лева без ДДС следва да се
плати 50 % с поръчката и 50 % преди експедиция.
Представена е издадена
от „ЗММ М.П.“ ООД на ищеца фактура №
**********/09.10.2015 г. за извършено авансово плащане на 4 броя радиални
бормашини РС32-800 лева за сумата от 64080 лева с ДДС. Представено е преводно
нареждане от 06.10.2015 г. за извършено безкасово плащане от ищеца по бланкова
сметка на „ЗММ М.П.“ ООД на сумата от 64080 лева по проформа фактура
*********/05.10.2015 г. Тази проформа фактура от 05.10.2015 г. също е
представена по делото.
От заключението на
вещото лице В.П. по приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза,
което заключение Съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, се
установява, че фактура № **********/09.10.2015 г. е надлежно осчетоводена в
счетоводството на ищеца, като фактурата е включена в дневниците за покупки на
ищеца за м. октомври 2015 г. и по нея е ползван данъчен кредит в размер на
10680 лева. Ползваният данъчен кредит е осчетоводен от ищеца и с него е
намалено вземането от „ЗММ М.П.“ ООД.
На 07.06.2016 г. на
управителя на „ЗММ М.П.“ ООД Х.Х. е връчена нотариална покана от ищеца, с която
ищцовото дружество изразява желанието си да развали сключения с „ЗММ М.П.“
ООД договор за изработка и доставка на 4
броя радиални бормашини RS32-800 /РС32-800, считано от датата на получаване на
поканата, като кани „ЗММ М.П.“ ООД да му
върне в тридневен срок сумата от 64080 лева, преведена авансово за
изработването и доставката на машините, за което е издадена данъчна фактура № **********/09.10.2015
г. В отговор е изпратено писмо до ищеца от 09.06.2016 г., с което същият е
уведомен, че при изпълнение на поръчката са възникнали обстоятелства, които поставят в
невъзможност „ЗММ М.П.“ ООД да завърши
поръчката /след проведен търг Национална агенция за приходите е продала цялата
недвижима собственост заедно с машините, като новият собственик на завода
отказва да предостави под наем необходимите машини и площи за завършване на
приетите поръчки/. Предлага да предостави на ищеца незавършеното производство
по поръчката във вид на резервни части, като го уведомява, че на 18.04.2016 г.
са блокирани всички банкови сметки на дружеството и то не може да прави никакви
разплащания към клиенти и доставчици. Съдът приема, че ищецът е получил това
писмо-отговор от „ЗММ М.П.“ ООД, тъй като писмото е представено като
доказателство по делото именно от ищеца.
Третото за спора лице
„ИХБ М.к.“ ЕАД /с предишно наименование „Л.“/ уведомява Съда по реда на чл. 192
от ГПК, че не е изпълнявало поръчки към „ЗММ М.П.“ ООД до м. януари 2016 г. вкл., съответно не
съхранява в архива си кореспонденция със „ЗММ М.П.“ ООД, касаеща отказ на
третото лице да произведе поръчани от „ЗММ М.П.“ ООД отливки.
Третото за спора лице „П.Т.П.“
АД /с предишно наименование „О.“ АД/ също
уведомява Съда, че не съхранява изисканите по реда на чл. 192 от ГПК от
него документи.
За събирането на
непогасени публични вземания на „П.Т.П.“ АД /с предишно наименование „О.“ АД/ е
образувано публично изпълнително дело № 2646/2014 г. по описа на дирекция
„събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, по което има издадени и влезли в сила 15
броя постановления за възлагане на движими и недвижими вещи, в периода от
04.04.2012 г. до 25.02.2016 г. На 25.02.2016 г. са издадени 11 броя
постановления за възлагане на недвижими имоти, собственост на длъжника, на
купувача „П.-Е.“ ЕООД.
Разпоредбата на чл.
626, ал. 1 от ТЗ предвижда задължение за длъжника, който стане неплатежоспособен
или свръхзадължен, да поиска откриване на производство по несъстоятелност в
30-дневен срок. Това искане следва да бъде заявено от посочените в ал. 2 на чл.
626 от ТЗ лица, а именно длъжникът, негов наследник, орган на управление или
представител, съответно ликвидатор, на търговско дружество или неограничено
отговорен съдружник. Ако така посочените лица не изпълнят задължението за
заявяване, то те отговарят солидарно пред кредиторите за вредите, причинени от
забавата – чл. 627 от ТЗ.
За да бъде ангажирана
отговорността по чл. 627 от ТЗ е необходимо наличието на следните предпоставки:
установена неплатежоспособност на длъжника, определена начална дата на същата,
липса на заявено искане от лицата по чл. 262, ал. 2 от ТЗ в рамките
на 30 дневния срок; принадлежност на ответника към посочения кръг лица;
наличието на настъпила за кредитора вреда; нейният размер и причинна връзка
между виновното бездействие на лицето по чл. 626, ал. 2 от ТЗ да поиска
откриване на производство по несъстоятелност и настъпването на вредата в резултат на тази забава /така постановеното
по реда на чл. 290 от ГПК решение № 108/25.11.2011 г., по т. д. 825/2010 г. по
описа на ВКС, Първо Търговско отделение/. Следователно предвидената в чл. 627
от ТЗ отговорност е специфично проявление на общата деликтна отговорност и
спрямо нея е приложима въведената с чл. 45, ал. 2 от ЗЗД оборима презумция и
субективното отношение /вината/ на неизпълнилото задължението по чл. 626, ал. 1
от ТЗ лице следва да се предполага.
В случая се установи, че със съдебно решение е
установена неплатежоспособността на „ЗММ М.П.“ ООД, като е определена като начална
дата на това състояние датата 14.10.2015 г. Към този момент единствено
ответникът Г. е бил управител на дружеството длъжник, съответно за него, в
качеството му на лице по чл. 626, ал. 2 от ТЗ, е възникнало задължението за
заявяване по чл. 626, ал. 1 от ТЗ, като в предвидения в закона 30-дневен срок –
до 13.11.2015 г., по делото е безспорно установено, че това задължение не е
изпълнено.
Ответниците Т. и Х. са
вписани като управители, съответно на 19.02.2016 г. и на 17.05.2016 г., към
които дати същите са били в обективна невъзможност да изпълнят задължението за
заявяване в законоустановения срок /към
момента, в който те са придобили качеството на лице по чл. 626, ал. 2 от ТЗ,
срокът по чл. 626, ал. 1 от ТЗ вече е изтекъл, а и производство по
несъстоятелност спрямо длъжника е образувано по молба на кредитор/. Това обстоятелство само по себе си обосновава
извод, че липсва виновно противоправно поведение от страна на тези лица, което
да е причинило твърдяната от ищеца вреда, съответно не се установява наличието
на предпоставките за ангажиране на отговорността им по реда на чл. 627 от ТЗ.
По делото се установи,
че ищецът е кредитор на неплатежоспособното дружество – за връщане на дадената
на 06.10.2015 г. авансово сума по сключения между ищеца и „ЗММ М.П.“ ООД
договор за изработка от 05.10.2015 г., който договор е развален поради
виновното неизпълнение на изпълнителя на 07.06.2016 г. Откритото спрямо
длъжника производство по несъстоятелност, в което е прието това вземане на
ищеца, заедно с дължимата за него лихва за забава, е било прекратено и дружеството длъжник е
заличено от ТРРЮЛНЦ, без да бъдат удовлетворени приетите вземания на ищеца,
т.е. може да се приеме за доказано, че за ищеца е настъпила вреда в размер на
останалите неудовлетворени вземания, свързани с процесния договор.
Ищецът, чиято е
доказателствената тежест, не доказа, при условията на пълно главно доказване,
причинната връзка между настъпването на тази вреда и поведението на ответника Г..
Договорът и дадената по него сума предхождат датата на неплатежоспособност,
съответно дори управителят Г. да беше поискал откриване на производство по
несъстоятелност в рамките на срока по чл. 626, ал. 1 от ТЗ, то към тази дата
ищецът не би имал парично вземане към дружеството длъжник. Кредитор на парично
вземане ищецът става след разваляне на договора /вземане за връщане на дадената
по разваления договор сума/. Недоказани останаха твърденията на ищеца, че ако е
било своевременно открито производство по несъстоятелност с посочване на
действителна дата на неплатежоспособност и назначаване на синдик, възложената с
договора от 05.10.2015 г. работа е щяла да бъде извършена или синдикът да
прекрати договора. От събраните по делото доказателства се установи, че
причината да не бъдат изработени поръчаните от ищеца машини е извършената
публична продан на притежаваните от трето за спора лице помещения, машини и
съоръжения, които са използвани от длъжника за извършване на възложената му
работа. В този смисъл, дори производство по несъстоятелност да беше открито на
по-ранна дата, то това не би способствало за изпълнение на възложената изработка.
Изискването за
обявяване по чл. 626 от ТЗ е предвидено с цел това обявяване да даде публичност
на настъпилата неплатежоспособност и/или свръхзадълженост и с това да се
гарантира правото на самите кредитори да поискат откриване на производството,
респ. да ангажират доказателства за началната дата на неплатежоспособността. Съгласно
действащата към 2015 г. правна уредба, когато
кредитор подаде молба по чл. 625 от ТЗ до датата на постановяване на
решение по подадената от длъжника молба, производството за откриване на
производство по несъстоятелност по молбата на длъжника се спира – арг. от чл.
629, ал. 3 от ГПК, в редакцията, обн. ДВ, бр. 101/2010 г. Затова, при сключен
преди датата на неплатежоспособността договор, инициирането на производство по
несъстоятелност от длъжника в срока по чл. 626, ал. 1 от ТЗ, няма как да осуети
настъпването на неблагоприятните последици за ищеца от неизпълнението на
договора. Това е така, тъй като дори да беше постигната целената със закона
публичност на настъпилото състояние на неплатежоспособност, доколкото тя е
настъпила след сключването на процесния договор, ищецът нямаше как да съобрази
обявената неплатежоспособност и да си върне вече платената към този момент
авансово сума по договора.
Ищецът не доказа и поддържаната
от него теза, че поради несвоевременното откриване на производството по
несъстоятелност имущественото положение на длъжника се е влошило до степен, че
да не разполага със средства за покриване на първоначалните разноски. Напротив,
от събраните по делото доказателства не се установи да се е стигнало до
разпиляване и/или намаляване на притежавани от длъжника активи в резултат на
неизпълнението на ответника Г. на задължението му по чл. 626, ал. 1 от ТЗ.
Правилата за
разпределение на доказателствената тежест задължават съда да приеме, че
фактите, за които не е проведено главно и пълно доказване от страната, носеща
тежестта на доказване, не са осъществени. Затова съдът следва да приеме, че не
се установява причинната връзка между бездействието на управителя Г. да подаде
молба по чл. 625 от ТЗ и настъпилата за ищеца вреда.
Предвид изложеното,
съдът намира, че предявените искове за ангажиране отговорността на ответниците
в хипотезата на чл. 627 от ТЗ са неоснователни иследва да бъдат отхвърлени.
С оглед извода за
неоснователност на главните субективно съединени искове, неоснователни се
явяват и акцесорните искове за
присъждане на законна лихва.
При този изход на
производството ответниците имат право на направените в производството разноски,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Тези разноски възлизат на общо 3120 лева, в
това число 3 000 лева заплатено адвокатско възнаграждение /по 1000 лева от
всеки ответник/ по договор за правна защита и съдействие от 29.04.2021 г. и 120
лева заплатено възнаграждение за вещо лице /на ответниците не се следват
разноски за възнаграждение за вещо лице в размера, посочен в списъка на
разноските -180 лева, тъй като съдът не е възлагал на ответниците задължение за
внасяне на депозит в такъв размер от една страна, а от друга страна ответниците
са представили доказателства за внесен депозит единствено в размер на
определения от съда такъв от 120 лева/. Неоснователни са направените от ищеца
възражения, че не се установява реалното
извършване на тези разноски. Съгласно дадените разяснения в т. 1 на
Тълкувателно решение на ОСГТК № 6/2012 г., само реално заплатените от страната
разноски подлежат на възмездяване и
процесуалният закон урежда единствено случаите, при които разноските са
заплатени и следва да се определи отговорността на страните за поемането им.
Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане
и когато възнаграждението е заплатено в
брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият
договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с
която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение. В случая в представения от ответниците договор от 29.04.2021 г. е
посочено, че уговореното с него адвокатско възнаграждение е платено изцяло в брой
към момента на подписване на договора. Следователно представеният договор установява
уговарянето и заплащането на адвокатското възнаграждение, доколкото има
характер на разписка за получаване на уговореното с него като дължимо в брой
възнаграждение. Без значение за валидността на постигнатата с този договор
уговорка за дължимост на адвокатското възнаграждение е обстоятелството, че
същият не е съставен на бланка от т. нар. „адвокатски кочан“. Съставянето на договори от прономерован, прошнурован и
заверен кочан е относимо към отчетността на получаваните от упражняващите
свободна професия адвокати договори /те не са задължени да издават касови
плащания за получените плащания в брой/, съответно липсата на такъв договор би могло
да се отрази негативно на адвоката при евентуална данъчна проверка, ако това
поведение се приеме като опит за укриване на приходи от извършваната
дейност. Необосновани се явяват и
наведените от ищеца доводи за недължимост на направените разноски за възнаграждение
за вещо лице в размер на 120 лева. Обстоятелството дали лично задължените да
платят тази сума ответници са внесли същата е без значение за дължимостта на
разноските по чл. 78, ал. 3 от ГПК, тъй като няма пречка поетото парично
задължение да бъде изпълнено от трето лице, доколкото няма данни платената от
третото лице сума да не е за сметка на ответниците.
Предвид изложеното на
всеки един от ответниците следва да се присъдят разноски от по 1040 лева.
Мотивиран от горното,
Съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „В.и.“
ООД, ЕИК ******, срещу Х.Т.Х., ЕГН **********, В.А.Г., ЕГН ********** и Т.Б.Т.,
ЕГН **********, субективно съединени искове с правна квалификация чл. 627 от
Търговския закон за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата
от 32 040 лева, предявена частично при размер на цялото вземане от 64080
лева, която сума представлява обезщетение за нанесените на ищеца вреди от
неизпълнението на ответниците, в качеството им на управители на „ЗММ М.П.“ ООД,
на задължението за заявяване по чл. 626,
ал. 1 от ТЗ, както и исковете по чл. 86 от ЗЗД за сумата от 9 754.40 лева, представляваща законната
лихва върху главницата от 32 040 лева, за периода от 25.07.2017 г. до
24.07.2020 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „В.и.“ ООД,
ЕИК ****** да заплати на Х.Т.Х., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноски по производството в размер на 1040 /хиляда и четиридесет/ лева.
ОСЪЖДА „В.и.“ ООД, ЕИК ****** да заплати на В.А.Г., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноски по производството в размер на 1040
/хиляда и четиридесет/ лева.
ОСЪЖДА „В.и.“ ООД, ЕИК
****** да заплати на Т.Б.Т., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
разноски по производството в размер на 1040 /хиляда и четиридесет/ лева.
Решението може да бъде
обжалвано пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: