Решение по дело №147/2021 на Административен съд - Видин

Номер на акта: 165
Дата: 2 юли 2021 г. (в сила от 2 юли 2021 г.)
Съдия: Антония Благовестова Генадиева
Дело: 20217070700147
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 юни 2021 г.

Съдържание на акта

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ №165

гр. Видин, 02.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

 административнонаказателен състав

в открито заседание на тттридесетиддвадеседва

двадесет и първи юни

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Ваня Ненкова

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

 

 Касационно АНД №

147

по описа за

2021

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63,ал.1,изр. ІІ - ро от ЗАНН, подадена от Дирекция „Инспекция по труда”, гр.Видин против решение № 99 / 08.04.2021г. по АНД № 1382/2020г. по описа на Районен съд – Видин, с което е отменено НП № 05 - 0001129 от 09.12.2020г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр.Видин, с което на ответника по жалбата е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева на основание чл.416,ал.5, вр. с чл.414,ал.3 от КТ.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно. Твърди се от касатора, че ВРС не е съобразил всички събрани доказателства по делото. Иска се да бъде отменено решението на ВРС и съответно потвърдено НП.

Ответната по делото страна, в писменото си становище и в с.з., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли съда да не я уважава, тъй като обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, тъй като нарушението е безспорно доказано.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното :

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си, същата е неоснователна.

Обстоятелствата установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел се споделят и от Административният съд.

При извършена документална проверка на ответника по касация, извършена на 18.09.2020г. от служители на ДИТ - Видин било прието, че дружеството, в качеството на работодател, е допуснало до работа лицето П. Ю. К. на 13.07.2020г., преди да му е връчил копие от уведомление за регистрация на трудовия договор в ТД на НАП. Видно от представената справка за приети и отхвърлени уведомления от НАП, уведомлението за трудовия договор със същото лице е входено в ТД на НАП на 14.07.2020 г. в 18:57:05 ч.

Изводът си за осъществяване на процесното деяние касаторът е извел от приложената към административнонаказателната преписка служебна бележка за проведен начален инструктаж, според която на наетото лице е проведен такъв инструктаж на 13.07.2020г., когато с него е сключен и трудовият договор.

Разпитан в открито съдебно заседание пред ВРС свидетелят и актосъставител Петров установил, че проверката е извършена само по документи на 18.09.2020г. Като свидетел по делото е разпитано и лицето А. Д. Н., който заявил, че в действителност наетият по трудов договор П. К.е постъпил на работа на 18.07.2020г., за което е издадена и съответна присъствена форма, както и заповед за командироване, въз основа на които е формирано и трудовото му възнаграждение.

Към преписката липсват доказателства да е извършено изслушване и да са снети обяснения от наетото лице, съобразно разпоредбата на чл.402,ал.1,т.3 от КТ, като не е приложена справка, в която работникът да е посочил кога е постъпил на работа и други релевантни към спора обстоятелства.

Проверяващите приели, че е налице нарушение на чл.63,ал.2 от КТ и съставили срещу ЕООД АУАН № 05 – 0001129 / 09.10.2020г. Въз основа на така съставеният АУАН, било издадено и НП, с което на ЕООД била наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

Въз основа на приетата фактическа обстановка и правилното тълкуване на закона, въззивният съд е стигнал до верните юридически изводи, като с решението си е отменил НП.

Касационната инстанция споделя доводите на въззивната такава, че НП е незаконосъобразно. Районен съд - Видин е направил правилна преценка на доказателствата по делото, като приетата фактическа обстановка се основава на тях.

Правилно районния съд е приел, че при установяване на нарушението и налагането на административното наказание са допуснати нарушения на материалния закон.

Според разпоредбата на чл.63,ал.2 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1. А според ал.1 работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението до ТД на НАП. В случая наказващият орган е приел, че касаторът е нарушил чл.63,ал.2, във връзка ал.1 от КТ.

Безспорно е, че съгласно чл.63,ал.2 от КТ работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1, между които и уведомлението за регистрация на трудовия ѝ договор в ТД на НАП. Законът не забранява на работодателя обаче да сключва договор и да оформя различни документи, респ. да връчва документите във връзка с това трудово правоотношение на лицата, с които е сключил такъв договор на дати, удобни за страните, като това е нормално да се случи и преди допускането на лицето до работа. Сключването на трудовия договор на 13.07.2020г., извършването на начален инструктаж, както и връчването на въпросното уведомление безспорно не означава допускане до работа, тъй като на посочените дати лицето не е полагало труд, а и такова не се твърди. Допускането до работа в случая е станало с издаването на заповед за командировка, в която изрично е посочено кога и къде да се яви на работа наетото лице, което в случая е станало на 18.07.2020г., т.е. след връчването на уведомлението за регистрация на трудовия договор в ТД на НАП. При това положение нарушение от страна на ответника по касация, в качеството му на работодател, не е извършвано.

Обстоятелствата във връзка с извършването на евентуалното нарушение следва да се докажат по безспорен начин, именно от административнонаказващия орган, тъй като върху него лежи тежестта на доказване, в този смисъл касаторът не е длъжен да доказва, че не е извършил нарушението. Обстоятелствата, изложени в НП, са оспорени, като по делото са събрани достатъчно доказателства, които опровергават извършването му.

При това положение въззивният съд правилно е приел, че ответникът по касация, като работодател, не е осъществил състава на вмененото му нарушение и в тази връзка е отменил обжалваното НП, тъй като по делото са налице достатъчно доказателства, оборващи тезата на наказващия орган.

Наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.402 от КТ, като не е изискал справка от наетото лице, която лесно би могла да хвърли светлина върху действителното положение в конкретния случай, а съставът на ВРС правилно е преценил, че моментът на връчване на уведомлението и постъпването му на работа няма пречка да са различни. По този начин е установено по безспорен начин, че деянието, описано в АУАН и НП, не е извършено от ответника по касация.

Описаното е довело до незаконосъобразност на НП и на друго основание. Нарушена е разпоредбата на чл.52,ал.4 от ЗАНН, според която преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства. Горното не е извършено. От приложената преписка е видно, че не са обсъдени събраните доказателства, които са се намирали в преписката. Правилно ВРС е извършил преценка на направеното от ответника по касация възражение, което е подкрепено и от показанията на свидетеля Найденов.

Поради горните мотиви съдът намира, че ответникът по касация, в качеството си на работодател, не е нарушил разпоредбата на чл.63,ал.2, във връзка с ал.1 от КТ, при което положение не следва да носи административнонаказателната отговорност по чл.416,ал.5, във връзка с чл.414,ал.3 от КТ. Решението на ВРС е обосновано, съответно НП, като незаконосъобразно, правилно е отменено.

Неоснователни са доводите, развити в касационната жалба относно неправилността на решението на ВРС. От една страна при постановяване на решението си ВРС се е съобразил със събраните по делото доказателства и с представената от административно – наказващият орган преписка, като е съобразил изводите си със събраните по делото доказателства. По делото липсват доказателства в подкрепа на твърдението на наказващия орган за извършване на нарушението, каквито се твърди в касационната жалба, че съществуват и го доказват по категоричен начин. ВРС е обсъдил достатъчно подробно неправилното приложение на материалния закон от наказващия орган, като според настоящият съдебен състав описаното по - горе е достатъчно за обосноваване на незаконосъобразността на НП и съответно правилността на решението на районния съд.

Според Административния съд посочените по – горе доводи са достатъчни за оставяне в сила на решението на ВРС, с което е постановена отмяната на НП, поради което не е необходимо обсъждането на останалите доводи и твърдения на страните.

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1, изр. ІІ - ро от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд - Видин

                                       Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 99 / 08.04.2021г. по АНД № 1382/2020г. по описа на Районен съд – Видин, с което е отменено НП № 05 - 0001129 от 09.12.2020г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр.Видин, с което на „ С.” ЕООД, гр.Видин е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева на основание чл.416,ал.5, вр. с чл.414,ал.3 от КТ.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                       2.