№ 113
гр. Шумен , 06.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II в закрито заседание на шести
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Въззивно частно
наказателно дело № 20213600600303 по описа за 2021 година
Постъпила е жалба, имаща характера на въззивна частна жалба от адв. Н.Д. като
процесуален представител на М. К. Д. от гр. Шумен срещу определение №123/31.05.2021г.
по ЧНД №828/2021г. на Шуменския Районен съд, с което е оставена без уважение жалбата
от адв.Д. срещу Постановление за прекратяване на наказателно производство от 17.03.2021г.
на Районна прокуратура - гр.Шумен на основание чл.243 ал.1 т.1 във вр. с чл. 24 ал.1 т.1 и
чл.199 от НПК по ДП № 461/2020г. по описа на РУ - Шумен, преписка пор. № 1471/2020г.
по описа на ШРП. В жалбата се излага недоволство от постановеното определение, което
намира за незаконосъобразно и необосновано. Смята, че съдът едностранно е ценил
доказателствата и не е разгледал в пълнота аргументите им, което намира за процесуално
нарушение. В обстоятелствена и пространна жалба се преповтаря аргументацията от
първоначалната жалба срещу постановелнието за прекратяване. Акцентира, че счита за
неясен извода на ШРП, че следва да се прекрати наказателното производство на основание
чл.24 ал.1 т.1 от НПК. Моли за отмяна на определението, ведно с всички законни последици.
Частната жалба е подадена в срока по чл.243 ал.6 от НПК от легитимно за целта лице,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Съдът за да се произнесе по законосъобразността и обосноваността на горното
определение взе предвид следното: В атакуваното определение районният съд в рамките на
вменените му от чл.243 от НПК правомощия е приел фактическата обстановка, установена
от прокурора в постановлението, а именно: От материалите по Досъдебно производство №
461/2020г. по описа на РУ Шумен е видно, че е образувано на 07.05.2020г. за това, че на
18.12.2019г. в Шумен при управление на МПС - лек автомобил „Ровър“ с per. № 72 40 АР са
нарушени правилата за движение - чл. 119 ал.1 от ЗДвП - при приближаване на пешеходна
пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
1
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци като намали скоростта или спре,
чл. 119 ал.4 от ЗДвП - водачите на завиващите нерелсови ППС са длъжни да пропуснат
пешеходците и по непредпазливост е причинена средна телесна повреда на М. К. Д. -
престъпление по чл.343 ал.З, предл. последно, б. „а“, предл. второ, във вр. с чл. 343 ал.1 б.
„б“ във вр. с чл. 342 ал.1 от НК. Прокурорът и районният съд установили от материалите по
делото, че: на 17.12.2019г. около 13.30 часа в гр. Шумен по ул. „Победа“ се е движел лек
автомобил „Ровър“ с per. № *******, управляван от свид. С. С. В. в посока към бул. „Велики
Преслав“. На кръстовището от ул. „Победа“ към бул. „Велики Преслав“ свид.Велева била
без предимство, сигнализирано с пътен знак Б2 /стоп/. При завиване на ляво от
кръстовището съществувала пешеходна пътека, сигнализирана с пътен знак Д 17 и добре
видима маркировка М 8.2. Пътното платно било сухо без неравности при ясно време и добра
видимост. Идвайки до кръстовището свид.Велева се уверила, че по бул. „Велики Преслав“
не преминават автомобили и предприела движение наляво, като се стремила да заеме
съответната лента за движение посока „Руски паметник“. В същото време срещуположно по
пешеходната пътека /от Сити Център - Шумен към ул. „Победа"/ започнала да пресича
булеварда пешеходката М. К. Д. на 62 години. Свид. Велева като водач на лекия автомобил
при предприемането на левия завой е възприела пешеходката и незабавно предприела
спиране, като реализирала такова на около един метър преди пешеходната пътека.
Пешеходката свид.Д. по нейните думи се е изплашила виждайки приближаващия към нея
лек автомобил и отстъпила крачка назад, при което се препънала и паднала назад на гърба
си. Виждайки всичко това водачът на спрелия лек автомобил свид.Велева слязла от него за
оказване помощ на пешеходката, която в резултат на падането получила телесна повреда.
Очевидци на случилото се обадили на тел. 112 и на място пристигнали служители на
РУ - Шумен – свид. С.С. и свид. Д. Р.. След разговор с пешеходката и водачката на лекия
автомобил, двамата свидетели установили, че пострадалата Д. при пресичане на булеварда
по пешеходната пътека е видяла лекия автомобил, който приближава пешеходната пътека,
но помислила, че автомобилът няма да спре, поради което се спряла, направила крачка
назад, при което се спънала и паднала. Пред тях и в писмени сведения които полицаите
събрали и пострадалата, и водачката на процесния автомобил заявили, че контакт на Д. с
процесния автомобил не е имало. Свидетелите Р. и С. категорично заявяват, че автомобилът
е бил спрял на около един метър преди пешеходната пътека.
По досъдебното производство била назначена и изготвена двойна авто-техническа
експертиза, която заключава, че скоростта на движение на лек автомобил „Ровър“ при
наближаване на пешеходната пътека била 17,4 км/ч. и лекият автомобил се е движел с
намаляваща скорост към пешеходната пътека. Между лек автомобил „Ровър“ и пешеходката
Д. не е имало съприкосновение. От автотехническа гледна точка експертизата изключва
възможността действията на водача на лекия автомобил да са неправилни и да са
застрашавали движението на падащата пешеходка, както и да са в причинна връзка с
падането на пешеходката на пешеходната пътека и последвалата от това телесна повреда.
2
Предвид тези факти и на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК вр. чл.24 ал.1 т.1 от
НПК, прокурорът е прекратил наказателното производство, като е съобразил, че от
събраните по досъдебното производство доказателства преценени поотделно и в
съвкупност се налага извода, че водачът на лекия автомобил не е допуснал нарушения на
ЗДвП и няма причинно-следствена връзка между действията на водачката на МПС и
нараняванията на пострадалата вследствие на падането и на пешеходната пътека, поради
което преценил, че не следва да се назначава съдебно-медицинска експертиза и не се
установява.
Така установената от прокурора и първоинстанционния съд обстановка се възприема
изцяло от ШОС, защото от една страна, съдът не е оправомощен да приема различни факти,
а от друга е резултат на последователен и логичен анализ на доказателствата. Предмет на
настоящата въззивна проверка е определението на районния съд, с което е потвърдено
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство. Законът
оправомощава съда да провери правилността и законосъобразността на прекратяването при
предпоставките по чл. 243, ал.1, т. 1 и 2 НПК и да потвърди, респективно да отмени изцяло
или частично проверявания прокурорски акт. От друга страна при съдебния контрол върху
актовете на държавното обвинение, с които се прекратява наказателното производство,
следва да се държи сметка и за конституционно установените правомощия на прокурора да
предприеме или да откаже наказателно преследване срещу едно лице. Съдът не е
оправомощен да се произнася по въпросите от компетентността на прокурора чрез
собствена, различна от изложената в постановлението, интерпретация на доказателствата,
събрани в досъдебната фаза. Доводите на жалбоподателя в жалбата му по същество са израз
на различен анализ на същите тези доказателства. Нито РС обаче, нито настоящата
инстанция са оправомощени от НПК да направят различен анализ на доказателствата. Това е
правомощие на прокуратурата вменено и от Конституцията на РБ. При проверка на
обжалваното определение и потвърденото с него постановление, ШОС установи, че в
постановлението е извършен цялостен анализ на събраните доказателства – посочени са
отделните групи доказателства и оценката им, както и изводите които следват след
съпоставянето на доказателствата и респективно са направени изводи за фактите и правото.
Районният съд адекватно е обсъдил, че според разпоредбата на чл. 119 ал.1 от ЗДвП при
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре и според чл. 119 ал.4 от ЗДвП водачите на
завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците, а в
случая от събраните гласни доказателства и заключението на двойната авто-техническа
експертиза се изключва възможността действията на свид. Велева да са били неправилни, да
са застрашавали движението на Д. и да са в причинна връзка с нейното падане на
пешеходната пътека и последвалата от това телесна повреда. Наястоящата инстанция
напълно споделя извода на РС, че твърденията на Д., че е достигнала средата на
пешеходната пътека, която е дълга 14 метра, не се подкрепят от събрания доказателствен
3
материал; че при падането си Д. е била някъде по средата на първа и втора лента за
движение при наличие на три такива, като в първата са били паркирали автомобили; че не се
потвърждават и показанията и че процесния автомобил е бил спрял върху пешеходната
пътека и колата е била преместена преди идването на полицаите. ШОС следва да добави
единствено, че тези показания на пострадалата свидетелка са дадени в един по-късен момент
след упълномощаването на процесуален представител и не съответстват на първоначалните
и твърдения пред органите на полицията и на подписаното особственоръчно от нея сведение
– дадени непосредствено след падането. От показанията на полицейските служители – свид.
Стойчев и свид. Русев, както е посочил и районният съд - категорично се установява, че
автомобила е бил спрял на метър преди пешеходната пътека и че неговото преместване е
станало след тяхното пристигане и запознаване със случилото се. Нещо повече именно
предвид безспорно установения факт, вкл. и от разговора с пострадалата, че не е имало
съприкосновение между пешеходката и автомобила, местопроизшествието не е било
посетено от разследващи органи и няма съставен протокол за оглед на местопроизшествие
или констативен протокол за ПТП. Ако пешеходката тогава беше споменала да има удар
между нея и лекия автомобил, действията на полицейските органи са щели да са различни.
Нещо повече видно от показанията на свид.Велева и на автотехническата експертиза –
преди излизане на булевард „Велики Преслав“ е налице „отводнителна решетка на по-ниско
ниво“, поради която водачката минава на първа скорост и не би могла да „излети“ от там,
или да кара бързо, каквито доводи навежда свид. Д.. Твърденията на Д. няколко месеца по-
късно, включително относно местенето на автомобила, се явяват изолирани и неподкрепени
от други доказателства, а доводите в жалбата, че не са взети предвид показанията и са
неоснователни – напротив те са съпоставени с всички доказателства и с авто-техническата
експертиза, но противоречат на събраната доказателствена маса и правилно не са
кредитирани нито от прокурора, нито от районния съд. Анализа на събрания доказателствен
материал в атакуваното определение е пълен, последователен и логичен и съответно е
направен обоснован и законосъобразен извод, че при така събраните три групи свидетелски
показания – на жалбоподателката от една страна, на водачката на МПС от друга страна и на
полицейските служители отзовали се на сигнала на тел. 112 на 17.12.2019г. като отделна
група свидетели, няма доказателства за вменяване на транспортно престъпление на
свид.Велева. Пешеходката при последния си разпит пред съд и водачката на МПС имат
противоречиви показания, но полицейските служители, които са посетили
местопроизшествието потвърждават показанията на водачката на МПС, които по същество
са идентични и с първоначално споделеното от пешеходката пред органите на МВР и с
подписаното от нея сведение. Освен това показанията на пострадалата, която е
заинтересована от изхода на делото са съпоставени с всички останали показания и съз
заключението на автотехническата експертиза като цялостна доказателствена маса. В случая
са извършени всички необходими и относими процесуално следствени действия за
установяване на обективната истина по делото, като не се налага извършване на
допълнителни действия и назначаване на съдебно-медицинска експертиза, тъй като няма
данни да има извършено нарушение на която и да е норма от ЗДвП от страна на водачката,
4
вкл. посочените от жалбоподателя в жалбата му, и респективно няма кое нарушение да
запълни бланкетната норма на ЗДвП, за да има престъпление по чл.343 от НК.
Затова ШОС споделя и извода на РС, че наблюдаващият прокурор правилно е
преценил, че от събраните в хода на разследването доказателства преценени поотделно и в
тяхната съвкупност се налага извода, че в случая не са били допуснати нарушения от страна
на свид. Велева като водач на лек автомобил „Ровър“, които да са в причинно-следствена
връзка с получените телесни увреждания на М.Д. при падането й назад на пешеходната
пътека. Затова обосновано е споделен и извода, че няма извършено престъпление по чл.343
ал.З, предл. последно, б. „а“, предл. второ, вр. с чл. 343 ал.1 б. „б“ вр. с чл. 342 ал.1 от НК и
резонно наказателното производство следва да се прекрати. Няма никакво съмнение в
изразеното в постановлението на прокурора и в атакуваното определение – ясно е че според
тях водачката не е допусната нарушение на ЗДП, което да запълни блънкетната норма на
чл.343 от НК – т.е. смятат че не е извършила престъпление. Няма никаква неяснота и
непълнота в изказа на прокурора и на РС и доводите в тази насока в жалбата са абсолютно
неоснователни. Събраните доказателства не дават основание за възбуждане на наказателно
преследване срещу конкретното лице и то следва да се прекрати. Предвид тези факти
посочвайки изрично като основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК, прокурорът
правилно, обосновано и законосъобразно е прекратил наказателното производство. Затова и
крайният извод на ШРС, че постановлението на прокурора при ШРП се явява правилно,
обосновано и законосъобразно, се споделя изцяло от ШОС.
Поради изложеното настоящата инстанция намира, че оплакванията във въззивната
жалба са неоснователни. С постановлението и определението за потвърждаване реално е
отговорено на оплакванията и в настоящата жалба, като е обсъден събрания по делото
доказателствен материал и е даден отговор защо не се налага събиране на други релевантни
доказателства касателно престъплението по чл.343 ал.3 от НК.
Различния анализ на доказателствата предложен от жалбоподателя, не прави нито
постановлението, нито определението необосновани. Поставените в жалбата въпроси са
резултат от непълен прочит на гласните доказателства и на АТЕ. Въз основа на събраните
доказателства и направените въз основа на тях изводи от страна на ШРП, районният съд
правилно е съобразил, че наказателното производство следва да се прекрати. При
постановяване на процесното постановление за прекратяване на наказателното
производство и в производството по обжалването му пред районния съд и постановяването
на проверяваното определение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и на материалния закон.
Предвид гореизложеното определението, с което се потвърждава постановлението на
ШРП за прекратяване на наказателното преследване поради липса на извършено
престъпление на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК, се явява обосновано и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, като жалбата срещу него, имаща
характер на частна жалба, следва да бъде оставена без уважение.
5
Предвид гореизложеното и на основание чл.243 ал.8 вр. ал.6 т.1 от НПК, ШОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №123/31.05.2021г. по ЧНД №828/2021г. на
Шуменския Районен съд, с което е оставена без уважение жалбата от адв. Н.Н. Д. като
процесуален представител на М. К. Д. ЕГН ********** от гр. Шумен уп. “Победа” № 9
срещу Постановление за прекратяване на наказателно производство от 17.03.2021г. на
Районна прокуратура - гр.Шумен на основание чл.243 ал.1 т.1 във вр. с чл. 24 ал.1 т.1 и
чл.199 от НПК по ДП № 461/2020г. по описа на РУ - Шумен, преписка пор. № 1471/2020г.
по описа на ШРП.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6