Р Е Ш Е Н
И Е
гр.
Пазарджик, 10.09.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, XX състав в публично заседание на единадесети
юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Десислава Буюклиева,
като разгледа докладваното от съдия Лесенски НАХД № 1016 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № 400956-F418498 от 24.01.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив
при ЦУ на НАП Пловдив на основание чл.185, ал.1 ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева на „Л.П. 97“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пазарджик, бул. „б.“ № 73, за нарушение на чл.3, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Срещу НП е подадена в срок жалба от „Л.П. 97“ ЕООД, в
която се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановлението и се моли да бъде
отменено.
В съдебно заседание процесуалният
представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Излага
допълнителни доводи за отмяна на НП в писмени бележки. Сочи, че АУАН и НП са
издадени при непълна фактическа обстановка. Сочи, че са налице процесуални
нарушения при издаването на НП и маловажен случай.
Ответникът по жалбата, чрез
процесуалния си представител, застъпва становище, с което се иска потвърждаване
на постановлението.
Съдът,
като съобрази доводите изложени в жалбата, становището на ответната страна и
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
На 05.07.2018 г. била извършена проверка от служители
на НАП, между които и свидетелят В.М., във връзка със спазване на данъчното и
осигурително законодателство на обект - магазин за паркет, входни и интериорни
врати, находящ се в гр. Пазарджик, община Пазарджик, бул. „б.“ № 73,
стопанисван от „Л.П.“ ЕООД. При проверката било констатирано, че за получена
авансово сума на 18.06.2018 г. от „Л.П.“ ЕООД на стойност 200,00 лв. от М. П.с
адрес в гр. Пещера не е бил издаден фискален бон от ФУ, нито касова бележка от
прономерован и прошнурован кочан съгласно изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на МФ. На клиента е била издадена квитанция № ********** от 18.06.2018 г.
със салдо 200.00 лв. платена сума 200.00 лв. В търговския обект на „Л.П."
ЕООД, находящ се в гр. Пазарджик, община Пазарджик, бул.„б.“ №73 било въведено
в експлоатация фискално устройство Дейзи Микро с ИН **и ФП **. Съгласно
отпечатан КЛЕН на фискална памет за периода 01.06.2018 г. - 30.06.2018 г. за
дата 18.06.2018 г. на гореописаното ФУ е била отразена само сумата от 500 лв. Фискален
бон за сумата от 200,00 лв. на дата 18.06.2018 г, за платен аванс не бил
издаден. Нарушението било извършено в търговския обект, стопанисван от „Л.П.“
ЕООД, находящ се в гр. Пазарджик, община Пазарджик, бул. „б.“ № 73 на 18.06.2018
г. То било констатирано на 05.07.2018 г. при извършената оперативна проверка на
търговския обект и документирано с Протокол за извършена проверка cep. АА № 0203026/05.07.2018
г., ведно с приложени доказателства. На дружеството- жалбоподател бил съставен
акт за установяване на административно нарушение на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН след изпращане на покана по надлежния ред. АУАН е връчен на управителя на
дружеството на 12.10.2018 г., който записал като възражение, че не е съглА. с констатациите
в него, без да излага допълнителни доводи. Няма постъпило писмено възражение в
законоустановения срок. Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното
наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на всички събрани в
хода на делото доказателства - гласни - показанията на актосъставителя В.М. и
свидетелката И. С., както и писмените, приложени по делото. Показанията на
свидетелите съдът кредитира като ясни, категорични и безпротиворечиви, както
вътрешно, така и по отношение на останалите доказателства по делото. Фактите по
проверката не се оспорват и от дружеството-жалбоподател.
С оглед така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Категорично се установи, а и не се спори по делото, че
жалбоподателят е задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ,
съгласно който всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД. Установи се и не се
спори, че дружеството-жалбоподател стопанисва търговски обект - магазин за паркет, входни и интериорни врати, находящ
се в гр. Пазарджик, община Пазарджик, бул. „б.“ № 73. В търговския обект на „Л.П."
ЕООД, находящ се в гр. Пазарджик, община Пазарджик, бул.„б.“ №73 било въведено
в експлоатация фискално устройство Дейзи Микро с ИН **и ФП **, което също е
безспорно. Безспорно е установено в деня на проверката, че за получена авансово
сума на 18.06.2018 г. от „Л.П.“ ЕООД на стойност 200,00 лв. от М. П.с адрес в гр.
Пещера не е бил издаден фискален бон от ФУ, нито касова бележка от прономерован
и прошнурован кочан съгласно изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ. На клиента е била издадена квитанция № ********** от 18.06.2018 г. със
салдо 200.00 лв., платена сума 200.00 лв.
При тези данни от правна страна съдът приема, че нарушението
е несъмнено установено въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства. Следва да се приеме, че извършеното деяние изпълва признаците на
нарушението по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с
чл.118, ал.1 от ЗДДС. Разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от
него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от ИАСУТД,
освен когато плащането се извършва по банков път, като за целите на тази
наредба „фискално устройство“, „търговски обекти“ и „фискална касова бележка
(фискален бон)“ са тези по § 1, т.40 и
т.41 от ДР и чл.118, ал.2 от ЗДДС, съгласно чл.2, ал.1 от същата.
Текстът на тази норма е възпроизведен и доразвит в чл.25, ал.1 от Наредбата,
който гласи, че лицата, задължени да използват ФУ, издават фискална касова
бележка за всяка продажба, независимо от документирането ѝ с първичен
счетоводен документ, с изключение на случаите, когато плащането е по банков
път, а ал.3 на същия член сочи, че фискалната касова бележка се издава при
извършване на плащането. За да е осъществен съставът на нарушението по чл.3
ал.1 от Наредбата, следва в обекта да има въведено в експлоатация ФУ, но от
същото да не е издадена касова бележка за получено плащане в брой. Основателно
органите по приходите са приели, че при получаване на авансово плащане,
търговецът е длъжен да издаде фискален фон. Съгласно предвиденото в чл.25, ал.1,
т.1 от Наредба № Н-18/2006 г., независимо от документирането с първичен
счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка за всяка
продажба на лицата по чл.3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите,
когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез
наличен паричен превод или пощенски паричен превод. В тази насока основното
възражение в жалбата, че се касае за авансово получени суми (което се доказа по
делото с оглед показания на свидетелката С.) и няма извършена продажба на
стока/услуга, се явява неоснователно. Това е така, защото законодателят не
обвързва издаването на касова бележка с окончателното плащане, а точно
обратното - касова бележка следва да бъде издавана при всяко едно плащане. В
този смисъл е и практиката на ВАС в Решение № 61/ 06.01.2014 г. по адм. дело №
4862/2013г. и Решение № 13021/ 09.10.2013 г. на ВАС по адм. дело № 4263/2013 г.
Налице е и множество практика в подобна насока на различни административни
съдилища в страната. Съгласно Решение № 13021/ 09.10.2013 г. на ВАС по адм.
дело № 4263/2013 г.: „Задължително се издава фискална касова бележка за всяка
продажба на лицата по чл.3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите,
когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез
наличен паричен превод или пощенски паричен превод. Анализът на цитираната
разпоредба показва, че законодателят не обвързва издаването на касова бележка с
окончателното плащане, а точно обратното – касова бележка следва да бъде издавана
при всяко едно плащане. Наредбата е издадена на основание чл.118, ал.2 и 4 от ЗДДС. В ал.1 на чл.118 ЗДДС, възпроизведена частично в чл.3, ал.1 от Наредбата,
се определя, че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно
да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо
дали е поискан друг данъчен документ. От редакцията и тълкуването на цитираните
разпоредби следва изводът, че издаването на фискална касова бележка от фискално
устройство се свързва с плащането, направено във връзка с извършена в търговски
обект доставка/продажба. Ето защо, независимо че в случая се касае за авансово
плащане, при липса на спор по въпроса, че съответната услуга е била
предоставена, за жалбоподателя, като лице, извършило доставка на услуга, е
възникнало задължение да издаде визирания документ“.
Нормата на чл.185, ал.1 от ЗДДС
предвижда наказание за всяко нарушение свързано с неиздаване на документ по
чл.118, ал.1 ЗДДС, между които е и фискална касова бележка от фискално
устройство (фискален бон). При извършената
проверка е констатирано именно такова нарушение и правилно административнонаказващият
орган е ангажирал отговорността на търговеца по посочената разпоредба.
Регулираните с Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ обществени отношения са в
обхвата на чл. 1 от нея: 1. условията, редът и начинът за одобряване или отмяна
на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация,
отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално
устройство /ФУ/ и интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност /ИАСУТД/; 2. сервизното обслужване, експертизите и
контролът на ФУ и ИАСУТД, техническите и функционалните изисквания към тях; 3.
изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и
подаването на данни към Националната агенция за приходите; 4. издаването на
фискални касови бележки от ФУ и касови бележки от ИАСУТД и задължителните
реквизити, които трябва да съдържат; 5. видът на подаваните данни, формата и
сроковете на подаването им. Според чл.1, ал.2 – „Наредбата регламентира
задължението на всяко лице да регистрира и отчита извършените от него продажби
в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон)
или касова бележка от ИАСУТД (системен бон), независимо дали е поискан друг
данъчен документ“. Тоест пряката регулация е по отношение регистрация и
отчетност на извършените продажби в търговски обект. Следва да се има предвид,
че издаването на ФБ с посочените в чл.26, ал.1, т.7 от Наредбата реквизити и
връзката му с конкретно фискално устройство гарантира осъществяване на контрол
върху търговската дейност. Законодателят не допуска изключения от изискването
за издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон) при плащане в брой.
Обстоятелството, че нарушението е първо по ред само по себе си не обуславя маловажност на случая. Конкретното деяние не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от същия вид, доколкото от приложените по делото доказателства става ясно например, че са извършвани и други продажби от дружеството-жалбоподател при същите условия, при които не са издавани фискални бонове. Нарушението практически лишава приходната администрация от възможността на установи определени обстоятелства, както и дали жалбоподателят коректно се разчита с държавния бюджет и фиска. Всъщност всяко отклонение от изпълнение на вменените от закона задължения води до негативни последици – ангажиране на служители на приходната администрация с проверки на място и по документи, съставяне на АУАН и започването на административнонаказателно производство, завършващо с издаването в случая на атакуваното НП. Всички тези действия са в отклонение от нормално предвиденото от законодателя развитие на обществените отношения в тази област, водещи до ангажирането на служители на приходната администрация с извършването им. Дори само това е достатъчно, за да се приеме, че са налице вредни последици. Гореизложеното е основание да се заключи, че нарушението не се явява с оглед обстоятелствата значително по-леко от други подобни такива. Съвсем правилно в случая наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление. Следователно в конкретния случай не се касае за маловажен случай съгласно чл. 28 от ЗАНН. Единственото смекчаващо обстоятелство, констатирано в хода на проверката, се явява, че нарушението е за първи път. Отегчаващи обстоятелства обаче са множеството осъществени подобни продажби, за които не са издадени фискални документи. В тази връзка справедливо и съобразно установените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства се явява и определеното от административнонаказващия орган наказание, което е в минимален размер, определен в закона.
При извършената служебна проверка на НП и АУАН в
обхвата и пределите, посочени в нормата на чл. 314, ал.1
от НПК съдът констатира, че същите са съставени при спазване на
процесуалните правила, както и от компетентни лица в кръга на предоставените им
властнически правомощия. При съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление са спазени всички срокове и процедури, изискуеми от разпоредбите
на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН. Административното нарушение е конкретизирано, позволява на
субекта на нарушението да разбере за какво е обвинен. Конкретно е посочена и
нарушената материалноправна норма, датата и мястото на извършване и установяване
на нарушението. Изложените правни съображения налагат еднозначен извод, че при
издаване на НП наказващият орган не е допуснал съществени нарушения на
материалния закон и такива от процесуално естество, които да водят до
ограничаване правото на защита на санкционирания субект.
При определяне на наказанието
административнонаказващият орган е съобразил разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.
Наложената санкция въз основа на правилно определената санкционна норма
отговаря на минимално предвидения размер в закона и няма основания за нейното
коригиране – намаляване от съда.
По изложените съображения въззивният съд счита, че
обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано, а жалбата
на „Л.П. 97“ ЕООД - оставена без уважение като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Районен съд Пазарджик
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
като законосъобразно наказателно постановление № 400956-F418498
от 24.01.2019 г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП Пловдив, с което на
основание чл.185, ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер
на 500 лева на „Л.П. 97“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пазарджик, бул. „б.“ № 73, за нарушение на чл.3, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд
Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: