Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 17.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д
въззивен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
мл. съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Воденичарова
в.гр.дело № 6623 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 196 и сл. от ГПК (отм.).
С
решение от 11.05.2005 г., постановено по
гр.д. № 5188/2004 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 63 състав, са отхвърлени
предявените от М.Г.П. срещу Д.А.„Н.С.“ (с предишно наименование Национална
служба „Сигурност“ – МВР) искове по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване и отмяна на уволнението, извършено със
заповед рег. № 123/27.04.2004 г. на директора на НСС, по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на преди заеманата длъжност „систем-оператор“ и по чл.
344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за присъждане на обезщетение за
оставане без работа за периода 28.04.2004 г. – 28.06.2004 г. в размер на 420
лв.
В
законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ищцата М.П., с която
първоинстанционното решение се обжалва в цялост. Твърди се, че не е налице
основанието за прекратяване на трудовото й правоотношение по чл. 328, ал. 1, т.
12 КТ поради обективна невъзможност – неполучен достъп до класифицирана
информация, тъй като изискването за заеманата длъжност за достъп до
класифицирана информация следва да фигурира в длъжностната характеристика или в
трудовия договор. Посоченото изискване било вписано в длъжностната
характеристика, върху която имало положен подпис, но нямало дата. Твърди се
също така, че не е ясно защо работодателят е решил в по-късен момент да не даде
достъп на ищцата до класифицирана информация, като самоволно, без да съществува
задължение за работодателя, последният е поискал ново произнасяне относно
допуска до класифицирана информация на М.П. през 2003 г. Направено е оплакване,
че районният съд е приел, че е налице законосъобразен отказ, без по делото да
са представени доказателства за причините, поради които на ищцата е бил отказан
достъп. По изложените съображения се моли обжалваното решение да бъде отменено,
а предявените искове изцяло уважени.
Ответникът
е подал отговор на въззивната жалба, с който моли първоинстанционното решение
да бъде потвърдено. Намира за неоснователен доводът, че работодателят незаконно
е провел процедура по проучване за надеждност по ЗЗКИ, тъй като такова
проучване е било задължително на основание пар. 10 ПЗР на ЗЗКИ, за което
ответникът е безсрочно овластен. Поддържа се, че правилно районният съд е
приел, че не разполага с родова компетентност да обсъжда въпросите, свързани с материалната
и процесуална законосъобразност на отказа за достъп до класифицирана
информация, който отказ е бил обжалван по административен ред пред ДКСИ и е бил
потвърден, следователно е влязъл в сила и е породил предвидените от закона
правни последици.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и становищата
на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225 КТ.
Настоящото производство е образувано, след като с
решение № 75 от 08.05.2018 г. по гр.д. № 3176/2017 г. по описа на ВКС, III Г.О.,
постановено в производство по чл. 308 ГПК, вр. чл. 218а, ал. 1, б. „а“, вр. чл.
218б, б. „в“ ГПК (отм.) е отменено решение от 06.04.2006 г. по гр.д. №
2357/2005 г. на СГС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
въззивния съд със задължителни указания за събиране на нови доказателства по
установяване на материалноправните предпоставки, които са в основата на отказ №
7/03.06.2003 г. за разрешение за достъп до информация на М. Г.П.. Посочено е
още, че междувременно е била отменена разпоредбата на чл. 60, ал. 5 ЗЗКИ, а
действащият закон изрично допуска съдебен контрол на тази категория
индивидуални административни актове по чл. 69 ЗЗКИ, което обосновава възможността
по трудовия спор съдът да проведе косвен контрол за материалната и процесуална
законосъобразност на отказа. Указано е също така при новото разглеждане на
делото да бъдат събрани доказателствата, поискани от ищцата с молба, приложена
на л. 50 от първоинстанционното дело, както и да бъде дадена възможност и на
ответника да ангажира свои доказателства. Това решение е постановено след като
с решение № 170 от 01.08.2017 г. по гр.д. № 1284/2017 г. по описа на ВКС, IV Г.О. на
основание чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК е било отменено решение № 936/19.06.2008 г.
по гр.д. № 1393/2006 г. по описа на ВКС, IV Г.О. и делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на ВКС, тъй като с решение от 21.06.2016 г.
ЕСПЧ е постановил решение по делото, образувано от ищцата по жалба № 57148/2008
г. срещу Република България, което е станало окончателно на 21.10.2016 г., с
което е било прието, че е налице нарушение на изискването за „достъп до съд“,
гарантирано в чл. 6, пар. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи, допуснато от националните съдилища при разглеждането на трудовия спор
между М.Г.П. и ДАНС, поради това, че националните съдилища отказват да проверят
материалноправните причини, които са в основата на отказа за разрешаване на
достъп, като окончателният характер на този отказ има ефект на предотвратяване
на съдебно решаване по същество на оплакванията на М.П..
От събраните по делото доказателства се установява
следната фактическа обстановка.
С допълнително споразумение, наименовано съглашение, №
КТ-231 от 15.04.2003 г. ищцата е била преназначена на длъжност
„систем-оператор“ в звено „Бойна и мобилизационна готовност“ („БМГ“) при
ДНСС-МВР. На л. 93 от първоинстанционното производство е приложена първа
страница от специфична длъжностна характеристика за длъжността
„систем-оператор“ в звено „БМГ“ рег. № 1456 от 22.07.2003 г., в която сред
изискванията за заемане на длъжността е посочено служителят да има издадено
разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво „строго секретно“. От
приложения на л. 96 протокол се установява, че М.П. се е запознала с тази
длъжностна характеристика.
На 03.06.2003 г. Дирекция на Национална служба
„Сигурност“ – МВР е издала отказ за достъп до класифицирана информация № 7, с който
на основание чл. 53 и чл. 57 ЗЗКИ е отказано издаването на разрешение за достъп
до класифицирана информация на ищцата М.П., в който е посочено, че за нея е
било проведено специално проучване на основание чл. 49 ЗЗКИ и тя не получава
достъп до ниво на класификация „строго секретно“, като на основание чл. 57, ал.
1, т. 1 ЗЗКИ й се отказва издаване на разрешение за достъп до класифицирана
информация с ДНСС – МВР.
С писмо рег. № С-1033 от 04.06.2003 г. на началник на
сектор, служител по сигурността на информацията в ДНСС – МВР ищцата е била
информирана, че на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗЗКИ ДНСС – МВР е отказала да
издаде разрешение за достъп до класифицирана информация в ДНСС – МВР с приложен
препис от отказа.
На 27.04.2004 г. на М.П. е било връчено предизвестие
рег. № 1221 за това, че на основание чл. 326, ал. 2, вр. чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ и поради издаден отказ № 7 от 03.06.2003 г. за достъп до класифицирана
информация с ниво на класификация „строго секретно“ ще бъде прекратено трудовото
й правоотношение с Дирекция на Национална служба „Сигурност“ – МВР в
законоустановения срок след получаване на предизвестието.
Със заповед рег. № 123 от 27.04.2004 г. на директора на
Национална служба „Сигурност“ – МВР е прекратен трудовият договор, сключен с
ищцата № КТ-91/13.03.1990 г. за длъжност
„систем-оператор“ на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, вр. чл. 326, ал. 2 КТ,
считано от датата на връчване на заповедта поради обективна невъзможност за
изпълнението му от страна на служителя във връзка с отказ № 7 от 03.06.2003 г.
за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация „строго секретно“,
което е изрично изискване за заемане на длъжността „систем-оператор“. Със
същата заповед е разпоредено на М.П. да бъдат изплатени обезщетения на
основание чл. 220, ал. 1 КТ за неспазен 30-дневен срок на предизвестие с рег. №
1221 от 27.04.2004 г. в размер на брутното трудово възнаграждение и на
основание чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за три дни.
С писмо изх. № *********/01.06.2004 г. директор на
дирекция „Сигурност“ в ДКСИ е информирал ищцата, че с решение от заседание на
05.02.2004 г. ДКСИ е потвърдила издадения от НСС – МВР отказ за достъп до
класифицирана информация.
От приложеното на л. 92 удостоверение, издадено на
16.11.2004 г. от МВР, Дирекция „ФРО“ се установява, че М.П. е поучила брутно
трудово възнаграждение в размер на 351, 29 лв. за м. 03.2004 г. (22 работни
дни), предхождащ месеца на уволнението.
В приложеното на л. 113 удостоверение рег. №
154/26.01.2005 г., издадено от директора на Национална служба „Сигурност“, е
посочено, че при проведената процедура, свързана с проучване за надеждност на
основание ЗЗКИ, е било изпълнено изискването на Окръжно № I-6099/07.05.2003
г. на министъра на вътрешните работи, като съгласно т. IV.2. от посоченото окръжно към
датата на извършване на процедурата по ЗЗКИ по отношение на ищцата, спрямо
служителите на МВР не се е провеждала беседа с трите лица, посочени във
въпросника. Към удостоверението е приложено т.нар. „окръжно“, изготвено от
министъра на вътрешните работи до директорите на националните служби, СДВР и
РДВР, дирекциите от специализираната и общата администрация,
научно-изследователските и научно-приложните институти, Академията и СОБТ, в
което е посочено, че с цел подобряване на работата и уеднаквяване на практиката
при организиране на проучванията за надеждност на служителите на МВР съгласно
ЗЗКИ и подзаконовите актове по прилагането му, ръководителите на
организационните единици следва да изпълнят дадените им със същия документ
указания. В т. IV.2. е посочено, че за целите на специалното проучване за достъп до ниво
на класификация „строго секретно“ допълнително се извършва беседа с трите лица,
посочени във въпросника, като това изискване е задраскано наръка и до него
саморъчно е записано „не“. Съгласно т. V за служителите
на МВР, предвид законовите изисквания за постъпване на служба и с оглед на
това, че в хода на процедурата по назначаване са подали част от документите при
постъпването си на работа, за целите на проучването не се провежда беседа с
трите лица, посочени във въпросника.
По делото са приложени и множество жалби, подадени от
ищцата до различни институции за преразглеждане на издадения отказ и за оказване
на съдействие по случая и съответните отговори.
От разпита на свидетеля П.П.се установява, че същият е
работил с ищцата в НСС от 1992 г. и има впечатления, че тя е дисциплиниран и
трудолюбив човек, като е получавала само награди и не са й били налагани
наказания. Работела е в едно звено с гл. експерт Е. Х., с която са имали
влошени отношения, като ищцата многократно се е обръщала за помощ и съдействие
към П. след пререкания с г-жа Х.. Ищцата имала заболяване, преди години била
жертва на изнасилване, което станало причина за отсъствието й от работа. Свидетелят
се е пенсионирал през 2003 г. и не знае защо ищцата е била уволнена през 2004
г.
В първоинстанционното производство е разпитан и
свидетелят Ж.Ж., който е бил служител в НСС до 1992 г., във връзка с което
познава ищцата. Свидетелствал е, че тя е трудолюбива и коректна, сговорчива,
без конфликти в отношенията с колегите. Не знае да е допускала изтичане на
секретна информация.
Пред районния съд е разпитан и свидетелят Б.Ч., който е
работил в една и съща служба с ищцата. На 14.08.1995 г. свидетелят е бил
повикан, за да окаже медицинска помощ на ищцата, която е била колабирала на
пода в една от стаите със спазъм тип „акушерска ръка“ и тремори, закръглени очи
и учестен пулс. Свидетелят счупил комбинирана ампула за стимулиране центъра на
дишане, а колежките облели ищцата със студена вода.
В откритото съдебно заседание, проведено на 23.11.2004
г. районният съд е констатирал по представения оригинал на трудова книжка №
5/10.11.1972 г., че след процесното уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ няма
вписвания ищцата да е постъпвала на нова работа при същия или при друг
работодател по трудово правоотношение.
В изпълнение на дадените от Върховния касационен съд
указания при повторното разглеждане на делото от въззивния съд на ответника е
дадена възможност да ангажира доказателства в подкрепа на становището си, като
са приети документите, приложени към писмо вх. № 4-179 от 06.07.2018 г.,
представляващи оригиналите на материалите от делото по проучване за надеждност
по отношение на ищцата М.П.. На л. 23 от това дело е приложена справка рег. №
С-1500/07.05.2003 г. относно проведено на 24.04.2003 г. интервю с ищцата във
връзка с изискванията на ЗЗКИ за предоставянето на допуск до класифицирана
информация със степен „строго секретно“. Съгласно удостоверение от 24.04.2003
г. М.П. е завършила курс на обучение по защита на класифицираната информация.
На л. 29 от материалите е приложена медицинска бележка от 14.05.2003 г. от МВР,
която да послужи на М.П. в уверение на това, че същата е лекувана неколкократно
амбулаторно и стационарно с диагноза „депресивна невроза“.
На 20.05.2003 г. служител на дирекцията е изготвил
становище относно предоставяне на достъп до класифицирана информация, че въз
основа на извършеното проучване М.П. не отговаря на изискванията на чл. 40, ал.
1, т. 7 и чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗЗКИ, предвидени за ниво „строго секретно“ на
класификация за сигурност на информацията, поради което предлага на лицето да
бъде отказано разрешение за достъп до класифицирана информация по реда на глава
V, раздел V ЗЗКИ.
С писмо рег. № С-1033/04.06.2003 г., посочено по-горе, М.П.
е била уведомена, че на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗЗКИ ДНСС-МВР отказва
издаването на разрешение за достъп до класифицирана информация.
С молба от 09.06.2003 г. до директора на Медицински
институт - МВР ищцата е поискала назначаването на комисия, която да установи
дали страда от психично заболяване. Тази молба е била препратена до директора
на НСС.
От приложения на л. 33 рапорт, рег. № 2988/16.06.2003 г.
се установява, че на 16.05.2003 г. е било извършено посещение в кабинета на д-р
А. в МИ-МВР с цел изясняване съдържанието на диагнозата „депресивна невроза“,
отразена в медицинската бележка. Д-р А. е разяснила, че заболяването
„депресивна невроза“ представлява психическо заболяване и че М.П. е дългогодишна
нейна пациентка, лекувана неколкократно амбулаторно и стационарно, като често е
ползвала болнични поради същото заболяване. С оглед на изложеното с рапорта е
дадена оценка, че заболяването „депресивна невроза“ може да бъде категоризирано
като психическо по смисъла на чл. 40, ал. 1, т. 7 ЗЗКИ.
На 03.07.2003 г. Държавната комисия по сигурността на
информацията е постановила решение № 31 във връзка с подадена от М.П. жалба
срещу отказ № 7 от 03.06.2003 г. за достъп до класифицирана информация, с което
делото за проучване е върнато на ДНСС-МВР за изправяне на процесуално нарушение
относно датите на постановения отказ, както и датата на получаването му от
ищцата, които нередовности следва да бъдат отстранени в тридневен срок , след
което делото отново да бъде изпратено на ДКСИ. С решението е констатирано, че
оригиналът на издадения отказ е с поправяни дати, без да е видно от кого е
направена поправката, както и че липсват писмени данни кога отказът е бил
връчен на проучваното лице.
С писмо рег. № 1347 от 11.07.2003 г. зам.-директорът на
НСС-МВР е представил на ДКСИ копие от екземпляр на отказ № 7, съхраняващ се в
организационната единица, от което са видни датата на издаване и датата на
връчване на М.П.. Посочено е, че в екземпляра, приложен по делото за специално
проучване за надеждност, при поставяне на датата е била допусната техническа
грешка, отстранена от служителя, водещ регистъра за разрешения и откази, като в
изпратения до ДКСИ екземпляр не е била нанасяна корекция на датата.
С писмо рег. № 0001-01-5-906/05.12.2003 г. директорът на
дирекция „Сигурност“ на ДКСИ е върнал на директора на НСС делото по проучване
за надеждност на М.П. за доизясняване психологическото състояние на кандидата
за работа с класифицирана информация с препоръка от проучваното лице да се
изиска да премине специализирани медицински и психологически изследвания по
реда на Наредба № 6 от 19.03.2003 г. на Министерство на здравеопазването, с
които да се установи дали то страда от психически заболявания, има ли нарушения
на психичната дейност и ако това е така, биха ли повлияли те отрицателно върху
способността й за работа с класифицирана информация. В писмото е посочено още,
че в зависимост от резултата от тези изследвания следва да се направи оценка на
годността на лицето за работа с класифицирана информация.
С писмо рег. № 03492/15.12.2003 г. зам.-директорът на
НСС-МВР е уведомил М.П., че в съответствие с чл. 42, ал. 2 и ал. 3 ЗЗКИ и
Наредбата за реда и местата за извършване на специализираните медицински и
психологически изследвания на Министерство на здравеопазването следва да се яви
на 18.12.2003 г. от 08.00 ч. в Медицински институт-МВР, а от 09.30 ч. на същата
дата в Института по психология-МВР за извършване на специализирано медицинско и
психологическо изследване, като при отказ за явяване НСС-МВР ще счита, че е
налице основание да предложи на ДКСИ да потвърди издадения отказ за достъп до
класифицирана информация на основание чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗЗКИ.
На л. 47 от представените от ДАНС материали е приложена
декларация от М.П. от 18.12.2003 г., че е запозната с целта и начина на
изследване на психиатричното/психологичното състояние и дава доброволно
съгласие за провеждане на изследването.
На 22.12.2003 г. д-р С.С., психиатър в Медицински
институт-МВР е издал свидетелство за проведено специализирано медицинско
изследване № 2 на М.П., в което е посочено, че към момента на прегледа тя
боледува от депресивна невроза, МКБ-9, 300.4.
На същата дата д-р С.С., психиатър и д-р Т.Г., психолог,
са издали свидетелство за проведено специализирано медицинско и психологическо
изследване на М.П., в което е посочено, че към момента на изследването ищцата е
с психологическа непригодност и боледува от депресивна невроза, МКБ-9, 300.4.
От психологическо свидетелство № 2/06.01.2004 г.,
издадено от психолог Т.Г. в Института по психология – МВР, се установява, че на
18.12.2003 г. е било проведено изследване на М.П. като психологът е установил,
че към момента на изследването тя е с психологическа непригодност за
специфичните изисквания на работа с класифицирана информация.
С писмо рег. № 0001-01-1-118/29.01.2004 г. НСС-МВР
отново е изпратило делото за проучване на надеждност на ДСКИ, като са посочени
резултатите от извършените изследвания и че с оглед на същите М.П. не отговаря
на изискванията на чл. 40, ал. 1, т. 7 ЗЗКИ, поради което са налице основания
за потвърждаване на издадения от НСС отказ за достъп до класифицирана информация.
С писмо рег. № 0001-01-4-022/18.02.2004 г. директор на
дирекция „Сигурност“ на ДКСИ е уведомил зам.-директора на НСС, че с решение от
заседание на 05.02.2004 г. ДКСИ е потвърдила издадения от ДНСС-МВР отказ за
достъп до класифицирана информация на М.П..
В изпълнение на указанията, дадени от Върховния
касационен съд при новото разглеждане на делото въззивният съд с определение №
5272 от 28.02.2019 г. е уважил направените от ищцата с молба от 07.11.2018 г.
(л. 50 от първоинстанционното производство) доказателствени искания, като е
изискано от Медицинския институт на МВР медицинското досие на ищцата, а от
Института по психология-МВР всички документи, съставени във връзка с
проведеното на 18.12.2003 г. психологично изследване. Със същото определение са
приети приложените към молба вх. № 145422/07.11.2018 г. документи, които
настоящият съдебен състав намира, че не допринасят за изясняване на
релевантните по делото обстоятелства.
С писмо от 18.03.2019 г. Медицински институт-МВР е
изпратил заверени копия от всички налични медицински документи за М.П., които
се отнасят до хоспитализацията й в Клиника по ендокринология през 2017 г.
С писмо от 05.04.2019 г. Институтът по психология-МВР е
отговорил, че М.П. не е минавала на психологично изследване и че Институтът не
извършва психологични изследвания на лица във връзка с предоставяне на ниво на
достъп до класифицирана информация във връзка със ЗЗКИ.
При така установената фактическа обстановка въззивният
съд достигна до следните правни изводи.
Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ работодателят може да
прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до
работника/служителя при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия
договор. Така уредената хипотеза на прекратяване на трудовия договор е обща и в
нея попадат всички случаи, при които работникът или служителят не може да
продължи да изпълнява работата поради специфични изисквания на длъжността – виж
решение № 155 от
23.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5924/2014 г., III г. о. Коментираното
прекратително основание обуславя обективна безвиновна фактическа невъзможност за изпълнение на трудовия
договор между страните, като субективното право на уволнение е упражнено от работодателя
законосъобразно, когато реалното изпълнение на трудовия договор е станало
невъзможно по причини извън волята на страните по договора.
Между
страните не е спорно, че ищцата е заемала длъжността „систем-оператор“ при
ответника, за която е съществувало изрично изискване да има издадено разрешение
за достъп до класифицирана информация с ниво „Строго секретно“, видно от
приложената по делото длъжностна характеристика, която е била връчена на ищцата
(л. 93 и л. 96). Не е спорно и че на 03.06.2003 г. е бил издаден отказ за
достъп до класифицирана информация с ниво на класификация „Строго секретно“
спрямо ищцата след проведено специално проучване на основание чл. 49 ЗЗКИ.
Съгласно
чл. 49, ал. 3 ЗЗКИ специалното проучване обхваща дейностите по чл. 48, ал. 3 - 5 и интервю както с
проучваното лице, така и с три посочени от него лица. Съобразно
препращането към чл. 48, ал. 3 – ал. 5 ЗЗКИ процедурата по проучване има за цел
изясняване на обстоятелствата по чл. 40, ал. 1 ЗЗКИ и включва попълване на
въпросник и проверки по местоживеене, месторабота, на банковите сметки на
проучваното лице и в данъчните регистри. Изискванията за издаване на разрешение
за достъп до класифицирана информация са изброени в чл. 40, ал. 1 ЗЗКИ, както
следва: 1. лицето да притежава българско гражданство, с изключение на случаите
по глава шеста, раздел VI; 2. да е пълнолетно; 3. да има
завършено средно образование; 4. да не е осъждано за умишлено престъпление от
общ характер, независимо от реабилитацията; 5. да е надеждно от гледна точка на
сигурността; 6. да не страда от психически заболявания, удостоверени по
съответния ред; 7. да е определено като надеждно за опазване на тайна.
Настоящият
съдебен състав намира, че от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че по отношение на ищцата е налице абсолютна пречка за издаване на
разрешение за достъп до класифицирана информация по чл. 40, ал. 1, т. 7 ЗЗКИ, а
именно установено е, че тя страда от психическо заболяване, удостоверено по
надлежния ред. Редът за провеждане на специализираните медицински и психологически
изследвания в хода на процедурата по проучване за надеждност на кандидатите за
издаване на разрешение за достъп до съответно ниво на класифицирана информация е уреден в
Наредба № 6 от 19.03.2003 г. за реда и местата за извършване на специализираните
медицински и психологически изследвания и на периодичните здравни прегледи и
методите за тяхното провеждане, издадена от министъра на здравеопазването. Съгласно
изискванията на цитираната наредба ищцата е попълнила декларация, с която е
дала доброволно съгласие за провеждане на изследванията (чл. 6) и са били
проведени прегледи от психолог и психиатър, за което са й били издадени
съответните свидетелства по образец (чл. 8 – чл. 10). В издадените свидетелства
д-р С.С., психиатър в Медицински институт-МВР и д-р Т.Г., психолог, са
посочили, че към момента на прегледа М.П.
боледува от депресивна невроза, МКБ-9, 300.4. и е с психологическа непригодност
за специфичните изисквания на работа с класифицирана информация. Тази диагноза
е посочена и в медицинска бележка от 14.05.2003 г. от МВР, съгласно която М.П.
е лекувана неколкократно амбулаторно и стационарно с диагноза „депресивна
невроза“. От приложения по делото рапорт, рег. № 2988/16.06.2003 г. се
установява, че на 16.05.2003 г. при посещение в кабинета на д-р А. в МИ-МВР същата
е разяснила, че заболяването „депресивна невроза“ представлява психическо
заболяване и че М.П. е дългогодишна нейна пациентка, лекувана неколкократно
амбулаторно и стационарно, като често е ползвала болнични поради същото
заболяване.
С
оглед на изложеното и видно от становище от 20.05.2003 г., рапорт рег. №
2988/16.06.2003 г., и писмо рег. № 0001-01-1-118/29.01.2004 г. от НСС-МВР до
ДСКИ именно констатираното психическо заболяване е послужило като основание за
процесния отказ за достъп до класифицирана информация, което представлява и
абсолютна пречка за издаването на разрешение за достъп до класифицирана
информация по чл. 40, ал. 1, т. 7 ЗЗКИ.
От
приложената по делото справка рег. № С-1500/07.05.2003 г. се установява, че на
24.04.2003 г. е било проведено интервю с ищцата във връзка с изискванията на
ЗЗКИ за предоставянето на допуск до класифицирана информация със степен „строго
секретно“ съобразно изискването на чл. 49, ал. 3 ЗЗКИ.
От
събраните доказателства се установява, че не е било проведено интервю с трите
посочени от ищцата лица (виж приложеното на л. 113 удостоверение рег. №
154/26.01.2005 г., издадено от директора на Национална служба „Сигурност“).
Въпреки това с оглед наличието на психично заболяване, което е констатирано по
надлежния ред, регламентиран в Наредба № 6 от 19.03.2003 г., издадена от
министъра на здравеопазването, тъй като е налице абсолютна пречка за издаване
на разрешение за достъп до класифицирана информация по чл. 40, ал. 1, т. 7 ЗЗКИ,
правилно на ищцата е бил отказан достъп до класифицирана информация. Тази
абсолютна пречка не би могла да бъде преодоляна чрез провеждането на интервюта
с други лица и крайният извод за наличието на психично заболяване би бил
същият, тъй като психичната годност се установява по специално предвиден ред,
който в конкретния случай е бил спазен.
С
оглед приетото по-горе, че правилно ДНСС-МВР е издала процесния отказ №
7/03.06.2003 г. поради наличието на абсолютна пречка за издаване на разрешение
за достъп до класифицирана информация по чл. 40, ал. 1, т. 7 ЗЗКИ, по отношение
на ищцата М.П. е била налице обективна невъзможност да изпълнява длъжността
„систем-оператор“, едно от изричните изисквания за заемането на която е лицето
да има издадено разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво „Строго
секретно“. Следователно правилно трудовото й правоотношение е било прекратено
на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, поради което предявените от нея искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ
правилно са били отхвърлени.
По изложените съображения обжалваното решение следва да
бъде потвърдено.
При този изход на спора право на разноски има ответникът
Д.А.„Н.С.“. С решение № 75 от 08.05.2018 г. по гр.д. № 3176/2017 г. на ВКС, III Г.О. са дадени
указания съобразно чл. 218з, ал. 4 ГПК (отм.) при новото разглеждане на делото
въззивният съд да реши и въпроса за отговорността на страните за направените в
касационното производство разноски съобразно крайния изход на трудовия спор. Настоящият
съдебен състав, като съобрази, че в производството по гр.д. № 3176/2017 г. на
ВКС, III Г.О.
ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, намира, че такива не
следва да му бъдат присъждани. В полза на Д.А.„Н.С.“, с оглед направеното
искане в писмените бележки, представени в откритото съдебно заседание на
19.04.2019 г., следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за
настоящото производство в размер на 100 лв.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК настоящото решение
може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 11.05.2005 г., постановено по
гр.д. № 5188/2004 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 63 състав.
ОСЪЖДА
М.Г.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Д.А.„Н.С.“, с адрес: гр.
София, бул. „********, юрисконсултско
възнаграждение за настоящото производство в размер на 100 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.