МОТИВИ към
ПРИСЪДА от 21.02.2018г.на
КРС по НОХД №1274/ 2017г.
Повдигнато е
обвинение срещу Н.Т.И. *** по чл.202 ал.2 т.1 вр.чл.201 вр.чл.26 ал.3 вр.ал.1
от НК за това, че През периода от 2005г. до месец април 2010г. в с.Глухар, общ.Кърджали
в качеството си на длъжностно лице, на което е възложена работа свързана с
пазене и управление на чуждо имущество- Началник на ПТТС в с.Глухар,
обл.Кърджали, при условията на продължавано престъпление, присвоила чужди пари
в размер на 71823,00лв. връчени й в това й качество и поверени й да ги пази и
управлява, собственост на Х.А.У. с ЕГН **********, Е.О.И. с ЕГН ********** и Х.М.Ю.
с ЕГН **********,***, като длъжностното присвояване е в големи размери и
отделните деяния са извършени както следва:
на неустановена дата през месец април 2010г. присвоила от Х.А.У. сумата
от 13000лв. като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд
сумата от 13000лв. е възстановена; на 27.03.2009г. присвоила от Е.О.И. сумата
от 11023.00лв. като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния
съд сумата от 11023.00лв. е възстановена; на неустановени дати през периода от
2005г. до 2009г. присвоила от Х.М.Ю. сумата от 47800лв.
Делото се
гледа по реда на глава 27- съкратено съдебно следствие. На него подсъдимата И.
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти. На тази база
и на основание чл.372 ал.4 вр.чл.371 т.2 от НПК съдът е обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на дееца без да събира
доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят
на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимата Н.Т.И. и от
фактическа, и от правна страна. Счита, че от събраните на досъдебното
производство и в хода на съдебното следствие безспорно се установи залегналата
в обвинителния акт фактическа обстановка. Подсъдимата била предадена на съд за
извършено престъпление по чл.202 ал.2 т.1 от НК. Всички кумулативни
предпоставки на посочения текст били налице- качеството и на длъжностно лице,
приемането на паричните средства и присвояването им, наличието на
квалифициращия признак „големи размери“. Предлага на съда да произнесе съдебен
акт, с който да признае подсъдимата за виновна за престъплението, за което е
предадена на съд и да й наложи съответно наказание. Предлага то да бъде в
размер на 6 години „лишаване от свобода“, както и лишаване от права по чл.37
ал.1 т.7 от НК и в нейна тежест да бъдат възложени направените разноски по
делото.
Подсъдимата Н.Т.И.
се признава за виновна и заявява, че признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласна да не се събират
доказателства за тези факти. В ход по същество в своя защита заявява, че била
виновна пред закона. След започване на делото няколко пъти ходила и с
адвокатите си и сама при пострадалия Х. и го молила да му открие банкова сметка
***, но той отказвал като искал парите на ръка да му се дадат. В последна дума
моли съда за най- минималното наказание. Нейните защитници пледират за осъдителна
присъда. Първият настоява за минимално наказание в размер на 3 години „лишаване
от свобода“, което да бъде намалено с 1/ 3 и на основание чл.66 от НК
изпълнението му да бъде отложено за срок от 5 години. Излага следните
съображения за това: нейното самопризнание, възстановяване на част от
присвоените от нея средства и готовност да възстанови останалата, критичност
към извършеното, добри характеристични данни, чисто съдебно минало. Вторият
защитник моли съда за приложението на чл.55 от НК при налагане на наказанието
поради изложените доводи, а именно: изминалия дълъг период от време от
приключване на престъпната дейност на подсъдимата, изплаща лихви на
пострадалите върху присвоените суми, възстановява на цялата сума на свидетелките
Х.У. и Е.И. още в хода на досъдебното производство, желание да се възстанови и
останалата присвоена сума на свидетеля Х.А.Ю., чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни, процесуалното й поведение. Алтернативно пледира за
приложението на чл.373 ал.2 от НПК вр.чл.58а от НК, с което да й се наложи
наказание 2 години „лишаване от свобода“ с отлагане на изпълнението на
основание чл.66 от НК за срок от 5 години, както и кумулативно предвиденото
наказание „лишаване от право да упражнява определена дейност“ на основание
чл.37 ал.1 т.7 от НК.
Съдът като
обсъди всички доказателства, събрани по делото, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимата Н.Т.И., родена на ***г***, българска
гражданка, със средно образование, омъжена, безработна, неосъждана, с ЕГН **********.
Безспорно се
установи фактическата обстановка описана в обвинителния акт, а и предвид
разпоредбата на чл.372 ал.4 от НПК, както и признанието на всички факти от
подсъдимия, то съдът възприема нея, а именно: Подсъдимата Н.Т.И. *** заедно със
семейството си. По силата на сключен трудов договор № 25 от 10.05.1993г. тя
била назначена на работа в търговското дружество „Български пощи“ЕАД- София,
като същата приела да изпълнява трудови функции в Районна пощенска станция-
град Кърджали, с място на работа Бригада „пощенски и парични служби“, ПТТС-
село Глухар на длъжност „Началник- ПТТС с.Глухар“. Подсъдимата Н.И. упражнявала
тази дейност до 15.06.2015г. След това настъпили промени относно звеното, в
което работила, длъжността и мястото на работа. Със заповед № РД- 23- 146/
10.08.2015г. съществуващото трудово правоотношение между подсъдимата И. и
работодателя и „Български пощи“ЕАД- София, било прекратено на основание чл.325
ал.1 т.1 от КТ считано от 11.08.2015г.
По силата на
сключения трудов договор, трудовите задължения, които Н.Т.И. приела да
изпълнява и които и били възложени от работодателя и
били следните: извършване на парично
обменно разплащателни операции; отчитане движението на паричния поток;
обслужване на граждани, приемане, съхраняване и изплащане на суми на
предприятия, организации и учреждения. При изпълнението на основните функции,
свързани с дейността й тя следвало да съхранява парични средства и пощенски
ценности, да приема и изплаща суми по влогови книжки на граждани, обществени
организации и учреждения, да приема суми за услуги по възложителство с помощта
на компютър или ръчно, да води и приключва касова книга за деня и изготвя
вносни бележки и разходни ордери, да отговаря за опазването на паричните
средства, пощенски ценности и парични документи, да познава работата с
програмата за оформяне на операциите по приемане, изплащане и приключване на
операционен дневник, да отчита постъпилите суми по сметните книги, продадените
пощенски ценности и магазинаж, да изплаща социални помощи, трудова борса,
винетни стикери и други.
„Българска
пощенска банка“АД е създадена през 1991г., но през годините е претърпяла
промяна в наименованието си поради различни търговски сделки, а именно „Юробанк
И Еф Джи България“АД и „Юробанк България“АД към настоящия момент. Тази банка
ползвала като наименование както през годините, така и сега, търговската
марка „Пощенска банка“. За по- голяма яснота в изложението ще бъде наричана
Банката.
По силата на
договор № 450- 0293/ 02.06.1997г., сключен между Банката от една страна, и
„Български пощи“ЕАД- София, от друга страна, и анекс към договора № 5200-0007А/
12.02.2002г., било възложено на определени служители в пощенските станции да
извършват от името и за сметка на Банката следното: сключване на договори с
физически лица за откриване на срочни депозити и спестовни влогове; да изплащат
пари в брой от влогови и депозитни сметки, включително и на лихви по тях; да
извършват операции, свързани с изготвяне на договори за депозит, издаване на
спестовни книжки, закриване на депозити и спестовни книжки, водене и
приключване на дневен операционен дневник, олихвяване на спестовни книжки,
завеждане на дневна отчетност в Районните пощенски станции (РПС) и в пощенските
станции (ПС).
През периода
на действието на Договора между „Български пощи“ЕАД- София от една страна и Банката от друга страна, в качеството и на
служител на „Български пощи“ЕАД- София на длъжност „Началник- ПТТС с. Глухар“
на подсъдимата Н.Т.И. било възложено да работи с клиентите на Банката и да извършва посочените по-горе
дейности от името и за сметка на Банката на основание Инструкцията за работа с
депозити и влогове на Банката в
лева.
На
06.06.2011г. сключения Договор № 450-0293/ 02.06.1997г. между Банката от една
страна, и „Български пощи“ЕАД от друга страна, и анекс към договора №
5200-0007А/ 12.02.2002г. бил прекратен и служителите в системата на „Български
пощи“ЕАД нямали вече право да извършват дейностите съобразно уговореното в
договора. На същата дата- 06.06.2011г. подсъдимата Н.Т.И. предала всички печати
и документи на банката с Протокол и след тази дата тя не е имала право да
открива депозитни и срочни сметки, както и да представлява по какъвто и да е
начин Банката.
За периода
на действие на договора между „Български пощи“ЕАД и Банката сред жителите на
село Глухар, подсъдимата Н.И. била позната както като служител на пощата, както
било наричано разговорно дружеството на „Български пощи“ЕАД, тъй като изплащала
пенсиите на жителите на селото, така и като служител на Банката, защото
жителите на село Глухар, които имали свободни парични средства, ги влагали в Банката
чрез нея, а тя им откривала парични влогове.
Свидетелката Х.А.У. ***. През 2010г. тя се
пенсионирала. Към този момент тя била спестила парична сума в размер на 13000лв.
Един ден, когато свидетелката Х.У. си взимала пенсията, подсъдимата Н.И. й споделила,
че някаква нейна колежка й се обадила от банката и казала, че ако имаш над
10000лв. и ги вложиш в същата банка, и не ги теглиш много време, ще имаш хубава
лихва. Свидетелката У. знаела, че подсъдимата И. била служител на пощата, както
и че може да приема парични средства от граждани и да им открива банкови сметки,
по които да внася предадените от гражданите парични средства. За това свидетелката
У. й споделила, че имала спестени в себе си 13000лв. През месец април 2010г.
свидетелката Х.У. посетила клона на пощата в с.Глухар, където работела подсъдимата
Н.И.. Тя заявила на последната, че иска да вложи парите си на влог и да ги
вложи там, където тя й била казала, че ще имало хубава лихва, както и че иска
да ги депозира на влог за един месец. На същата неустановена дата през месец
април 2010г. в клона на пощата в с.Глухар свидетелката Х.У. предала на подсъдимата
Н.И. сумата от 13000лв., като поискала от нея да й открие банкова сметка ***а в
тази банкова сметка, ***. За депозираната от нея сума подсъдимата Н.И. не
сключила с нея договор за спестовен влог между нея като представител на Банката
и свидетелката У., а й дала само бележка с печат на пощата и неин подпис, с който
документ удостоверила, че Х.У. й предала сумата от 13000лв. След като получила тази
парична сума подсъдимата Н.И. не открила банкова сметка *** Х.У., а внесената
от последната парична сума присвоила за себе си, като впоследствие потребила
паричните средства в размер на 13000лв. с неустановена по делото цел.
След
внасянето на сумата от страна на свидетелката Х.У., тя не проверявала и не теглила
пари, тъй като не и били необходими, както и впоследствие не била разговаряла
по този въпрос с подсъдимата Н.И. до пролетта на 2015г., когато посетила клона
на Пощата в село Глухар. Отишла там при подсъдимата Н.И. и й заявила, че иска
да изтегли някакви пари, но преди това поискала да разбере какъв бил размера на
натрупалата лихва за целия период от внасянето на парите. Тогава подсъдимата И.
й казала да изчака до 20 април, за да се съберат точно 5 години, тъй като в
края на месеца се давал бонус премия. Свидетелката Х.У. се съгласида и решила
да изчака 10 дни, но поради липса на удобно време не отишла след това да си
изтегли част от парите си.
На 09.06.2015г.
подсъдимата Н.И. извикала свидетелката У. ***, където й дала 5000лв., като й казала,
че това са лихвите за 5 години от внесените от нея 13000лв. Тогава свидетелката
Х.У. я попитала какво е станало с основната сума от 13000лв. и поискала да види
договора за банков влог, какъвто не бил съставен, за да прецени дали я устройва
лихвения процент. Казала още на подсъдимата Н.И., че ако не я устройват
условията по него, ще си изтегли парите и ще отиде в друга банка. Тогава подсъдимата
Н.И. като видяла, че свидетелката Х.У. е настоятелна в искането си, и като
разбрала, че няма да остави нещата така, един ден двете заедно отишли в клона
на Банката в гр.Кърджали. Там пострадалата У. установила, че няма открит
договор за влог на парични средства и не фигурира като титуляр на банкова
сметка, *** подсъдимата Н.И. в размер на 13000лв.
През месец
юли 2015г. свидетелката Х.У. споделила на свидетеля Е.Ю.,***, че е дала на подсъдимата Н.И. сума
от 13000лв, за да й открие спестовен влог, която парична сума не била налична в
Банката, както и че нямала открита банкова сметка ***.
В края на
месец юли през 2015г. подсъдимата Н.И. възстановила на свидетелката Х.У. пълния
размер на дадената от нея сума от 13000лв.
Свидетелката Е.О.И. ***, заедно със съпруга си. През
годините се занимавала с отглеждане на тютюн, а съпругът й бил строителен
работник. Тя знаела, че подсъдимата И. била служител на пощата, както и че може
да приема парични средства от граждани и да им открива банкови сметки, по които
да внася предадените от гражданите парични средства. Тъй като свидетелката Е.И.
и съпругът й изкарвали добри доходи от извършваната от тях дейност, те двамата
решили да внасят изкараната от тях сума в Банката при подсъдимата Н.И.. През
2008г. пострадалата Е.И. ***, където работела подсъдимата И., при което
подсъдимата й заявила, че представлява Банката и че ако внесе парите си при нея,
тя ще й открие сметка в Банката с хубави лихви и ще се спечели доста добра сума
пари. След тези думи пострадалата Е.И. решила да се довери на подсъдимата И. и
да внесе парите си при нея в Банката. Така на 27.03.2009г. свидетелката Е.И.
предала на подсъдимата Н.Т.И. парична сума в размер на 12525лв., като й заявила
че иска да й бъде открит влог в представляваната от подсъдимата И. Банката, по
който да получава лихви от внесената от нея сума. Същият ден- 27.03.2009г. подсъдимата
Н.И. от работното си място- клона на пощата в с.Глухар, открила банкова сметка *** Е.И. и в нея внесла сумата от 1502лв., представляващи
част от предоставени й от пострадалата И.. Останалата част от сумата в размер
на 11023лв., която представлявала
разликата между предадената й от свидетелката И. сума от 12525лв. и внесената
от подсъдимата И. по нейна сметка сума от 1502лв., последната не внесла в
откритата на името на свидетелката И. банкова сметка, *** като впоследствие
потребила с неустановена по делото цел.
През месец
юли 2015г. започнало да се говори между хората в с.Глухар, че подсъдимата Н.И.
взимала пари от хората, като им е обещавала да им открива сметки в Банката и да
внася пари по тях, но не го правела. Тогава свидетелката Е.И. се оплакала на
кмета на селото- свидетеля Е.Ю., дала му документите, които подсъдимата Н.И. й
издавала, като той й казал, че ще уведоми полицията, което и направил
впоследствие. Свидетелката Е.И. говорила и с подсъдимата Н.И. по телефона, при което тя признала, че не
била внесла пълната получена от нея сума и че ще й върне парите с лихвите без
да й обясни причините, поради които не е сторила това. На това обещание
пострадалата И. се съгласила и почакала до 01.09.2015г., когато отишла в Банката
в гр.Кърджали. Там разбрала, че по банковата й сметка са внесени пари на
28.08.2015г. от подсъдимата Н.И., с които й била възстановена цялата внесена
сума от нея в размер от 12525лв.
Свидетелката Х.М.Ю. живеела постоянно в с.Глухар
на ***. Тя била трудово ангажирана с тютюнопроизводство, а също така и с отглеждане
на животни. Свидетелката Х.М.Ю. познавала подсъдимата Н.И., тъй като живеели в
едно населено място. Поради това знаела, че последната работи в пощата на с.Глухар,
тъй като изплащала пенсиите на хората в селото. Също така от свои съселяни,
които многократно били внасяли спестените си пари, имала знанието, че подсъдимата И. приемала парични средства от хората,
откривала им банкови сметки, по които внасяла суми, които се олихвявали.
През 2005г. свидетелката
Х.Ю. била събрала сумата от около 10000лв. от извършваните от нея трудови дейности.
Тогава тя решила да не държи тези пари у тях, понеже къщата им била стара и се
страхувала, че могат да и ги откраднат, а да ги вложи в Банката при подсъдимата
Н.И.. Така през периода от 2005г. до 2009г. на неустановени дати всеки път щом
получила плащане от отгледаните от нея и предадени тютюн и животните, свидетелката
Х.Ю. отивала до пощенската станция в с.Глухар и внасяла получените пари при подсъдимата
Н.И. на депозит. Въпреки задължението си да сключи договор за спестовен влог и
да открие банкова сметка *** Ю., тя не сторила това нито веднъж. За внесените
от свидетелката Х.Ю. суми, подсъдимата И. й давала вносна бележка с неин подпис
и печат. Така внесената от нея сума в края на периода достигнала в размер на
47800лв. Свидетелката Ю. никога не била теглила пари от пощенския клон, където
работела подсъдимата Н.И., а само внасяла. След всяко внасяне на парична
средства тя задържала парична сума за
себе си, които потребила с неустановена по делото цел.
През месец
юли 2015г. започнало да се говори между хората в селото, че подсъдимата Н.И.
взимала пари от хората, обещавала им да открива сметки в Банката и да внася
пари по тях, но не го правела. Когато свидетелката Х.Ю. разбрала, че тя постъпвала
така с хората, отишла при кмета на селото- свидетеля Е.Ю., оплакала му се и му
дала всички документи, които имала. Тогава двамата заедно отишли в клона на Банката
в гр.Кърджали и след като проверили там, те разбрали, че на нейно име нямало
внесени никакви парични средства, че не била откривана банкова сметка *** Х.Ю.,
поради което не й се дължали лихви от страна Банката. Подсъдимата Н.И. не
възстановила внесената от свидетелката Х.Ю. парична сума в размер на 47800лв.
Общата сума
на присвоените от подсъдимата Н.И. парични средства била в размер на 71823лв.
Настоящата
съдебна инстанция е одобрила съгласието на Н.И. изразено по чл.371 т.2 от НПК,
тъй като нейното самопризнание се подкрепя от всички събрани по делото гласни и
писмени доказателства, които са еднопосочни, кореспондират си и взаимно се
допълват, а именно свидетелските показания на Х.А.У., Е.О.И., Х.М.Ю., Е.Ю.Ю., Х.А.Ю.,
Р.Р.Ю.; от Счетоводните и Съдебно почеркови експертизи; както и от писмените
доказателства- Трудов договор № 25/ 14.05.1993г. и Допълнителното споразумение
към него, Заповед № РД- 23- 146/ 10.08.2015г. за прекратяване на трудовото
правоотношение, Длъжностна характеристика на Началник пощенска станция от
01.10.20103г., Длъжностна характеристика утвърдена на 16.12.2011г. и връчена на
29.02.2012г., Договор № 430- 0293/ 02.06.1997г. между „Български пощи“АД и
„Българска пощенска банка“ЕАД, Анекс към Договор № 430/ 0293/ 02.06.1997г. от
13.05.2011г., Приемо- предавателен протокол от 06.06.2011г., Писмо от „Юробанк
България“АД изх.№ 517- 4394 от 10.11.2015г., Декларация подписана от
подсъдимата Н.И. през 2001г., Писмо от Регионално управление „Български пощи“-
Пловдив изх.№ ПО- 04.05- 620027 от 19.10.2015г., Анекс към Договор за банково
обслужване № 430- 0293/ 02.06.97г. от 2002г., вносна бележка за 47800лв. от
17.09.2014г. с титуляр Х.М.Ю., Акт за смърт № 1 от 20.01.2016г., Удостоверение
за наследници изх.№ 145 от 10.11.2016г. на Община Кърджали, Вносна бележка за
9937лв. от 19.01.15 с титуляр Е.О.И., Вносна бележка от 27.03.09г. за 12525лв.
с титуляр Е.О.И., Договор за срочен депозит в лева № 074200 от 27.03. без
година и подписи, Вносна бележка от 28.08.2015г. за 10000лв. за захранване на
сметка от вносител Н.Т.И. по сметка на Е.О.И., Извлечение от 12.10.2015г. по
банкова сметка *** Е.О.И. от Postbank- 6 стр., Вносна бележка за 1252лв. с титуляр Е.О.И. от
13.09.2009г.
Фактът, че
през посочения период подсъдимата Н.И. е получила инкриминираните суми, не се
оспорва от нито една от страните. Безспорно е, че тези пари са й били дадени, за да бъдат вложени в
Банката на банков влог, чийто представител се явява подсъдимата Н.И., със
задължение да ги пази за определен срок и да ги върне в същата валута и размер,
както и да заплати уговорената лихва.
Фактът, че част
от инкриминираната сума е върната се установява от следните доказателства: на
свидетелката Е.О. и. с Вносна бележка от 28.08.2015г. е възстановена цялата
парична сума, а на Х.А.У. от нейните показания и от Съдебно счетоводната
експертиза се доказва, че също й е възстановена дадената инкриминирана сума.
Безспорно се
установява, че преди периода на извършване на деянието, и трите пострадали лица
са предавали свои пари за откриване на срочни депозити при подсъдимата Н.И.
като служител на Банката, от което се установява знанието им за това каква е
работата на подсъдимата, което е видно и от следните писмени доказателства: Операционен
дневник № 15/ 12.05.2006г. ведно с Вносна бележка от 12.05.2006г. и Нареждане
разписка от 12.05.2006г., Операционен дневник № 05/ 22.01.2007г. ведно с Вносна
бележка от 22.01.2007г. и Нареждане разписка от 22.01.2007г., Операционен
дневник № 1122064 от 07.12.2009г. ведно с Вносна бележка от 07.12.2009г., Операционен
дневник № 1122070 от 28.01.2010г. ведно с Вносна бележка от 28.01.2010г. и
Нареждане разписка от 28.01.2019г., Операционен дневник № 14 от 17.05.2005г.
ведно с Вносна бележка от 17.05.2005г. и Нареждане разписка от 17.05.2005г., Операционен
дневник № 29 от 17.10.2005г. ведно с Вносна бележка от 17.10.2005г. и Нареждане
разписка от 17.10.2005г., както и много други.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА: Повдигнатото обвинение по чл.202 ал.2 т.1 чл.201 вр.чл.26
ал.3 вр.ал.1 от НК е за престъплението длъжностно присвояване, в което
непосредствения обект са обществените отношения по пазене или управлението на
чуждата собственост, които осигуряват нормалното упражняване правото на
собственост както върху движими, така и върху недвижими вещи. Настоящата
инстанция приема, че подсъдимата Н.И. е осъществила вмененото й деяние, поради
следното: За да е налице престъпление по смисъла на закона, следва деянието-
действие или бездействие, да е осъществено опасно, да е извършено виновно и да
е обявено от закона за наказуемо. Като разпоредбата на чл.201 ал.1 от НК
определя длъжностното присвояване като престъпление, чийто непосредствен обект
е комплексен и включва два вида обществени отношения- тези, които осигуряват
нормалното упражняване на правото на собственост върху движими или недвижими
вещи. Освен тях, обаче, това посегателство засяга и специфичните отношения по
служба, в които участва субекта на престъплението. Най- общо казано, от
обективна страна престъплението по чл.201 от НК се характеризира с няколко
особености- отношението на субекта към предмета на престъплението; предмет на
длъжностното присвояване могат да бъдат чужди пари, вещи или други ценности;
изпълнителното деяние се характеризира с противозаконно разпореждане с чужди
пари, вещи или други ценности, т.е. то е типично резултатно престъпление. Негов
субект може да бъде само длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 от НК, а от
субективна страна престъплението се осъществява с пряк умисъл. В тази връзка
съдът намира за необходимо да отбележи, че съществено значение за основния
състав на длъжностното присвояване по чл.201 от НК има неговото изпълнително
деяние- „присвои”, като въпреки, че с Решение № 19 на КС от 1995г. е обявен за
противоконституционен & 19 от ЗИД на НК, ВД бр.50/ 1995г., с който се
изменя и допълва чл.201 ал.1 от НК като след думите „поверени му да ги пази и
управлява” се добавя „като се разпореди с тях в свой или в чужд личен интерес,
не е внесено ново съдържание нито в предмета, нито в изпълнителното деяние на
това престъпление, затова и практиката на ВКС не се е променила, т.е. в
теорията и практиката е безспорно, че „присвояването” е акт на противозаконно
юридическо или фактическо разпореждане с чуждо имущество в свой или в чужд
интерес.
Действително
от събраните по делото доказателство се установява по безспорен начин, че
подсъдимата Н.И. през инкриминирания период е притежавала качеството „длъжностно
лице” по смисъла на чл.93 т.1 б.”б” от НК, тъй като й е било възложено срещу
заплащане да изпълнява длъжността „Началник- ПТТС“ в с.Глухар. И в това й
качество на база Договор № 450- 0293/ 02.06.1997г., сключен между Банката от
една страна, и „Български пощи“ЕАД- София, от друга страна, Анекс към договора
№ 5200-0007А/ 12.02.2002г. и Инструкцията за работа с депозити и влогове на
Банката в лева, до 06.06.2011г., й е било възложено да извършва от името
и за сметка на Банката следното: сключване на договори с физически лица за
откриване на срочни депозити и спестовни влогове; да изплащат пари в брой от
влогови и депозитни сметки, включително и на лихви по тях; да извършват
операции, свързани с изготвяне на договори за депозит, издаване на спестовни книжки,
закриване на депозити и спестовни книжки, водене и приключване на дневен
операционен дневник, олихвяване на спестовни книжки, завеждане на дневна
отчетност в Районните пощенски станции и в пощенските станции.
Установено е
също така по делото, че през периода от 2005г. до месец април 2010г. подсъдимата
Н.И. в качеството си на длъжностно лице е получила фактическата власт върху инкриминираната
сума в размер на 71823лв., предадени й да ги пази на влог, управлява и върне
при поискване срещу уговорен размер лихва, тъй като пазенето и управлението на
това имущество е част от работата й по трудов договор, за която е била наета.
Като безспорно тези вещи са чужди такива по смисъла на закона.
Налице е и
изпълнителното деяние на престъплението длъжностно присвояване, защото подсъдимата
Н.И. се е разпоредила противозаконно с чужди движими вещи- пари, в свой личен интерес. Тя е извършила този акт с
инкриминираните вещи така все едно е техен собственик и по този начин е
засегнала възможността на действителния собственик на предмета да се разпорежда
с него. Налице е както връчване на вещите на подсъдимата И. чрез фактическото
предаване на парите, така и поверяването им да ги отчете пред Банката, за да
бъдат пазени и управлявани. Самото даване на парите не е противоправно, а е
налице предаване именно по служба. Това е така, защото това действие не би било
предприето, ако подсъдимата Н.И. не е заемала тази длъжност и не й е било
поверено да изпълнява тази дейност. Изпълнителното деяние на длъжностното
присвояване е довършено, тъй като чрез неотчитане на повереното чуждо имущество
и несключването на договор за банков влог, подсъдимата се е разпоредила
фактически с чуждите пари в свой интерес. В резултат на това чуждото имущество-
в случая парите, не могат да се използват по предназначение и с това настъпва
щетата на пострадалите три лица.
До тук се
установи, че са налице признаците на деянието от обективна страна, по отношение
на обекта и на субекта му.
По отношение
на субективната страна то длъжностното присвояване е едно типично умишлено
престъпление и осъществяването му винаги трябва да е с пряк умисъл. В
настоящият казус у подсъдимата Н.И. е имало съзнанието за това, че предметът на
престъплението са чужди вещи, че те са й поверени за пазене и управление, както
и за позволените действия, които може да върши с тях- в случая да изпълни
служебните си задължения като сключи договор за банков влог, да отчете и
предаде парите по съответния ред. Освен това субектът е предвиждал, че в резултат
на разпореждането вещите ще преминат в нейна полза, съзнавала е, че това излиза
извън предоставените й правомощия за разпореждане с предмета на
посегателството. Това се доказа безспорно както от самопризнанията на самата
подсъдима, така и от другите гласни и писмени доказателства. Като тя не е
спазила предвидения за това ред и противозаконно се е разпоредила с
предоставените й чужди движими вещи, в което се заключава престъпния резултат
на деянието, а именно безвъзмездно и невъзстановимо лишаване на собственика от
вещите, които са предмет на престъплението, както и в личното облагодетелстване
на подсъдимата И. чрез разпореждането й в собствена полза. От тук следва и
прекия умисъл на дееца да свои предадените й пари, върху които вече е имала
фактическа власт и е можела да се разпорежда с тях. Следва да се отбележи, че
въпреки възстановяването на част от инкриминираната сума, то деятелността на
подсъдимата Н.И. е била без намерение въобще да се връща или възстановява
полученото имущество. Това настоящата инстанция установи от размера на
получените суми, броя на пострадалите лица, както и продължителния период от
време, през който е траело деянието и факта, че парите са били възстановени
едва след като свидетелите Х.А.У., Е.О.И. и Х.М.Ю. са се оплакали на кмета на
с.Глухар- на свидетеля Е.Ю..
Деянието, за
което подсъдимата Н.И. бе осъдена е съставомерно по чл.202 ал.2 т.1 от НК,
защото длъжностното присвояване е в големи размери. В закона няма
легална дефиниция на това понятие, но с Тълкувателно решение № 1/ 1998г. на
ОСНК на ВКС в практиката се въведе единен критерий при неговото определяне-
размера на установената в страната минимална работна заплата. Този признак ще е
налице, когато паричният размер на причинената имотна вреда надхвърля 70 пъти
минималната работна заплата. В случая щетата надхвърля многократно посочения критерий,
защото през 2010г. тя е била 240лв., което означава, че този признак е налице
при вреда в размер на 16800лв., а по делото щетата е от 71823,00лв., което
надхвърля многократно минималния размер.
Престъплението,
за което бе осъдена Н.И. представлява продължавано такова по смисъла на чл.26 ал.1
от НК. Това е така, защото извършените деяния осъществяват поотделно един или
различни състави на едно и също престъпление- длъжностно присвояване, извършени
са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите. При наличието на суми, които са невъзстановени на
пострадалото лице Х.М.Ю., то правилно подсъдимата Н.И. е била привлечена към
наказателна отговорност по по- тежкия квалифициращ състав, а не по чл.205 ал.1
от НК въпреки възстановяване на част от инкриминираните вещи, поради което и бе
призната за виновна по чл.202 ал.2 т.1 от НК, при отчитане на изключителния
големия размер на щетата на това деяние, което дори самостоятелно осъществява
признака „големи размери“.
ПО
НАКАЗАНИЕТО: То следва да бъде определено при условията на чл.58а,
ал.1 от НК предвид разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК. Съдът при
индивидуализацията на наказанието взе предвид следното- на първо място степента
на обществена опасност- висока, предвид характера на обществените отношения,
които се засягат, а именно нормалното упражняване на правото на собственост
върху движими вещи, факта на големия размер на причинената щета, която надхвърля
многократно квалифициращия признак „големи размери“ към инкриминираната дата;
на следващо място отчете и обществената опасност на самия деец- средна предвид
наличието на смекчаващи такива- добри характеристични данни, семейно ангажиран, чисто съдебно минало,
възстановяване на част от присвоената сума и дългия период от време изминал от
извършване на престъплението, както и цялостното поведение на подсъдимата по
време на инкриминирания период, който представлява около 5 години престъпна
дейност; счете че чрез наказание при условията на чл.54 от НК при превес на
смекчаващите обстоятелства под средния размер на предвиденото който е от 3 до
15 години и при съобразяване на невъзможността да се направи извод, че целите
на наказанието на закона ще бъдат постигнати без да бъде изолирана от
обществото и поставяне при условията на ограничения, които да я мотивират към
едно бъдещо съответно на правилата му и на законите в страната поведение, а
именно чрез наказание „лишаване от свобода” за срок от 5 години, ще бъдат
изпълнени целите на чл.36 от НК. Така определеното наказание съдът намали с 1/3
на основание чл.58а, ал.1 от НК, поради което наказанието, което следва да
изтърпи е „лишаване от свобода” за срок от 3 години и 4 месеца при първоначален
„общ” режим на изтърпяване съгласно чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЛС. Настоящата съдебна
инстанция, по изложените по- горе съображения за смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства, наложи предвиденото при условията на кумулативност наказание лишаване
от права по чл.37 ал.1 т.7 от НК наред с „лишаването от свобода”, а именно
„лишаване от право да упражнява материално- отговорна и отчетническа дейност“
за срок от 5 години при съобразяване на правилата в чл.49 ал.2 от НК. Съдът не
наложи лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6 от НК, тъй като тази норма
предполага заемането на съответна обществена и държавна длъжност, а подсъдимата
И. към настоящия момент не изпълнява такава.
Съдът не
споделя доводи на защитата при определяне размера на наказание, поради следните
съображения: самопризнанието на подсъдимата не следва са се отчита като
смекчаващо вината обстоятелство предвид задължителното за съда Тълкувателно
решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г. на ОСНК, и по-
конкретно т.7, тъй като в хода на досъдебното производство не е налице
самопризнание, а при проведеното диференцирано производство, такова извън
рамите на съкратеното съдебно следствие няма; не е налице критичност у субекта
на престъплението, тъй като такава не се доказа по делото; не се установи в
настоящото производство многобройност или изключителност на смекчаващите обстоятелства, за да се
приложи разпоредбата на чл.55 от НК.
Предвид
изхода на делото- осъдителна присъда, и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът
възложи на подсъдимата Н.Т.И. направените по делото разноски, както следва:
сумата в размер на 1350.18лв. да заплати по сметка на ОДМВР- Кърджали, а сумата
от 40лв.- по сметка на Районен съд гр.Кърджали.
По изложените съображения от фактическо и
правно естество съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: