№ 6635
гр. С., 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Виктория Недева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20231100509672 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение №11861/06.07.2023 г., постановено по гр.д. № 12523/2023 г.
на СРС, ГО, 125 състав, е признато за установено, че О.А. - ОБЛАСТ С. с
БУЛСТАТ: ****, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД, ЕИК *********,
сумата 687,57 лева, представляваща главница за топлинна енергия, дължима
на основание чл.59 ЗЗД за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., за имот
град С., ж.к. ****, апартамент 2, аб. № 55822, инсталация **********, ведно
със законна лихва за период от 07.12.2022 г. до изплащане на вземането, по
издадена заповед по чл.410 ГПК по гр.д№ 66873/2022г. от СРС, 125- ти
състав.
Със същото решение е отхвърлен предявеният от „Топлофикация С.“
ЕАД, иск с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.86,ал.1 ЗЗД за
признаване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
гр.д № 66873/2022г. от СРС, 125- ти състаw, за сумата 119,07 лева
представляваща мораторна лихва за период от 31.12.2020 г. до 18.11.2022 г.
Срещу решението в частта, в която предявеният иск с правно основание
чл.59 ЗЗД е уважен, е постъпила въззивна жалба от ответника О.А. - ОБЛАСТ
С.. В жалбата се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно
поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила и необоснованост. Въззивникът твърди, че не е
1
получавал фактури от ищеца, което го лишило от възможността да възрази
срещу определената цена, а вещото лице по допуснатата СТЕ е работило по
частни документи, удостоверяващи изгодни за издателя им факти, които не се
ползват с доказателствена стойност. Отделно се поддържа, че
първоинстанционният съд не е обсъдил възраженията срещу извършеното
дялово разпределение и срещу договора, сключен с „Техем сървисис“ ЕООД,
като е оспорен както договорът, така и протоколът от проведеното ОС на ЕС.
Въззивникът твърди, че искът не е доказан и по размер, а процесният имот
бил необитаем през исковия период, поради което няма как да се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца. Поддържа се, че не е налице обогатяване
от страна на ответника. Моли за отмяна на решението и постановяване на
друго, с което искът да бъде отхвърлен, както и присъждане на сторените
разноски.
Въззиваемият „Топлофикация С.“ ЕАД оспорва подадената въззивна
жалба. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната част и
присъждане на сторените по делото разноски.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице – помагач
„Техем Сървисиз“ ЕООД.
С разпореждане от 04.09.2023 г. въззивният съд е указал на ищеца да
уточни периода на претенцията за главница за потребена топлинна енергия,
като с молба от 18.09.2023 г. ищецът е посочил, че периодът на претенцията
му е 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални
норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи
служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира
следното:
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59,
ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдените
количества и на посочената стойност, с която ответниците са се обогатили.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че
2
е погасил задължението си към ищеца.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство
и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се
регулират със Закона за енергетиката. Нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ
регламентира, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени
между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за
небитови нужди. Съгласно § 1, т. 33а (изм. ДВ, бр. 66/26.07.2013 г.) от ДР на
ЗЕ, "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови
нужди.
От така цитираните разпоредби следва изводът, че за да са налице
отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е
необходимо да се сключи писмен договор, който да обвързва страните и да
регламентира правата и задълженията им по правоотношението за продажба
на топлинна енергия, какъвто в случая не се твърди да е бил сключен между
страните за процесния период. Съдът намира, че в случая не е налице
облигационно правоотношение между страните с предмет продажба на
топлинна енергия съгласно сключен между страните писмен договор за
процесния имот – апартамент 2, находящ се в град С., ж.к. ****. По делото не
се твърди такъв договор да е сключван. Ето защо и ответникът няма
качеството потребител на топлинна енергия и правилата на раздел VI от глава
X от ЗЕ не намират приложение.
В настоящия случай ищецът твърди, че ответникът е спестил разходи за
доставената и ползвана топлинна енергия в процесния имот, на който е
собственик. Обстоятелството, че процесният апартамент 2, находящ се в град
С., ж.к. ****, е държавна собственост и на основание чл.18 ЗДС е
предоставен на Областен управител на Област С.., не се явява спорно между
страните.
Доколкото основание на иска е настъпило неоснователно обогатяване,
за основателността на иска ищецът следва да докаже действително настъпило
обогатяване в патримониума на ответника. От заключението на вещото лице
по допуснатата и приета по делото СТЕ се установява, че през исковия
3
период в сградата в режим на етажната собственост количеството потребена
топлинна енергия е отчитана чрез 2 общи топломер, монтиран в 2 абонатни
станции, а в процесния апартамент е имало два броя радиатори с монтирани
индивидуални разпределители на разход за отопление и щранг лира, като за
периода 20/21 г. не е осигурен достъп и са съставени констативни протоколи.
Вещото лице е посочило, че топлинната енергия е изчислена служебно на
база на инсталирана мощност на 3 броя отоплителни тела, за сградна
инсталация на база пълен отопляем обем. От експертизата е видно още, че
доколкото не е осигурен достъп и до монтирания в апартамента водомер за
топла вода, на ответника е начислявана топлинна енергия за подгряване на
топла вода на база на един потребител. От заключението на СТЕ се
установява, че претендираната цена на доставена топлинна енергия е на база
"служебен отчет", поради "неосигурен достъп".
По изложените съображения съдът намира, че ответникът не се е
обогатил за сметка на ищеца по никакъв начин, доколкото няма доказателства
в имота реално да е ползвана топлоенергия. Целта на иска по чл.59 ЗЗД е да
възстанови настъпило без основание имуществено разместване в
патримониума на страните, каквото обаче в случая липсва. Доколкото
ответникът не е потребител на топлинна енергия, не могат да намерят
приложение и специалните правила за разпределение на топлоенергията за
сградна инсталация въз основа на кубатурата на притежаваните индивидуални
обекти между етажните собственици, доколкото същите са приложими само
за лица, които са в договорни правоотношение с доставчика на топлинна
енергия, какъвто не е настоящият случая. По изложените съображения
предявеният иск за заплащане стойността на консумирана топлинна енергия
се явява неоснователен.
С оглед несъвпадането на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната част, а
предявеният иск чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, първоинстанционното решение следва да бъде
отхвърлено в частта, в която в полза на ищеца са присъдени разноски за
4
заповедното производство в размер от 63,93 лева, както и разноски за
първоинстанционното производство в размер от 788,45 лева. На въззивника
следва да се присъдят допълнителни разноски за първоинстанционното
производство в размер от 85,24 лв., както и разноски за въззивното
производство в размер от 125 лв. – за д.т. и юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №11861/06.07.2023 г., постановено по гр.д. №
12523/2023 г. на СРС, ГО, 125 състав, в частта, в която е признато за
установено, че О.А. - ОБЛАСТ С. с БУЛСТАТ: ****, дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 687,57 лева,
представляваща главница за топлинна енергия, дължима на основание чл.59
ЗЗД за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., за имот град С., ж.к. ****,
апартамент 2, аб. № 55822, инсталация **********, ведно със законна лихва
за период от 07.12.2022 г. до изплащане на вземането, по издадена заповед по
чл.410 ГПК по гр.д. № 66873/2022г. от СРС, 125- ти състав, както и в частта, в
която О.А. - ОБЛАСТ С. с БУЛСТАТ: ****, е осъдена да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД, ЕИК: *********, разноски в размер от 63,93
лева по гр.д.№ 66873/2022г. на СРС и разноски в размер от 788,45лева по
гр.д.№ 12523/2023г. на СРС, и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД, ЕИК:
*********, срещу О.А. - ОБЛАСТ С. с БУЛСТАТ: ****, иск с правно
основание чл.422,ал.1 ГПК вр. чл.59,ал.1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че О.А. - ОБЛАСТ С. с БУЛСТАТ: ****, дължи
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД, ЕИК: *********, сумата 687,57 лева,
представляваща главница за топлинна енергия, дължима на основание чл.59
ЗЗД за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., за имот град С., ж.к. ****,
апартамент 2, аб. № 55822, инсталация **********, ведно със законна лихва
за период от 07.12.2022 г. до изплащане на вземането, по издадена заповед по
чл.410 ГПК по гр.д. № 66873/2022г. от СРС, 125- ти състав.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е
влязло в сила.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД, ЕИК: *********, да заплати
на основание чл.78,ал.3 ГПК на О.А. - ОБЛАСТ С. с БУЛСТАТ: ****,
допълнителни разноски за първоинстанционното производство в размер от
85,24 лв., както и разноски за въззивното производство в размер от 125 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на въззивника - „Техем Сървисис“ ЕООД.
5
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6