Определение по дело №620/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 735
Дата: 19 декември 2019 г.
Съдия: Михаела Христова Буюклиева
Дело: 20195000600620
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 17 декември 2019 г.

Съдържание на акта

П Р О Т О К О Л   № 735

 

гр. Пловдив, 19 декември 2019 г.

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на  деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

 

                                                 Председател: СТЕЛА ДАНДАРОВА 

                                                                                 Членове: РАДКА ЧОЛАКОВА

                                                                                          МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВВА

 

при участието на секретаря Стефка Тошева и прокурора Марина Белчева, сложи за разглеждане докладваното от съдия Буюклиева ВЧНД № 620 по описа за 2019 година.

           

          На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

 

Жалбоподателят (обвиняем) Г.Н.А., редовно призован, доведен от Ареста - Пловдив,  се явява лично и със защитника си адв. Й. Д., с пълномощно по досъдебното производство.

 

          ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

 

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

 

Обвиняемият А.: Да се даде ход на делото.

 

          Съдът, след съвещание намира, че са налице основанията за даване ход на делото, поради което

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

          ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

Докладва се жалбата на адв. Й. Д., в качеството му на защитник на обвиняемия Г.Н.А., против Определение № 1380 от 15.12.2019 г. на Окръжен съд Пловдив, постановено по ЧНД № 2336/2018 г., с което спрямо обвиняемия Г.А. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Съдебният акт се атакува като незаконосъобразен и необоснован. Иска се неговата отмяна, като се вземе по-лека мярка за неотклонение спрямо обвиняемия Г.А..

Адв. Д.: Поддържаме жалбата.

 

Обвиняемият А.: Поддържам жалбата на защитника ми и съм съгласен с изложеното в нея.

 

На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.   

 

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и за други доказателства.

Да се даде ход на съдебните прения.

 

Адв. Д.: Нямаме искания за отводи към състава и такива за други доказателства по делото. Ще се ползваме от представените в първата инстанция и от събраните материали по делото.

Да се даде ход на съдебните прения.

 

Съдът, след съвещание, с оглед изявленията на страните, намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да се даде ход по същество, поради което

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

          ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

         

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, ще ви моля да потвърдите определението на Пловдивския окръжен съд. Намирам същото за правилно, обосновано и законосъобразно, а жалбата на обвиняемия като неоснователна моля да оставите без уважение.

Считам, че са спазени всички изисквания на закона. По отношение на обвиняемия А. са повдигнати 5 обвинения за извършени престъпления от общ характер. Водещото е това по чл. 354а, ал. 1 НК. Налице са и деяния по чл. 270, 343б, 343в и по чл. 339 от НК Това са все престъпления, за които законодателят е предвидил наказания лишаване от свобода и всички са умишлени. С това считам, че първата предпоставка, предвидена от законодателя е налице. Считам, че са налице обосновани предположения за всички деяния. Те са обсъждани в атакувания акт на ПОС. Само искам да маркирам, че всяко от деянията се доказва със свидетелски показания, с протоколи за оглед, има и веществени доказателства за две от тях. По един безспорен и категоричен начин е доказано поведението на обвиняемия А. в момента, в който му е даден знак да спре управлявания от него автомобил, но той не се е подчинил на това, продължил е и целта му е била да изхвърли носените в себе си вещества, които впоследствие, след като е възприето изхвърлянето им от полицейските органи и е извършен оглед на място е установено, че се касае за наркотични вещества. Считам, че категорично е установено, че едното вещество е 8 гр. е хероин, а другото, което е в голямо количество е аналог на наркотично вещество, което е поставено в списъка на наркотичните вещества. Категорично е, че той няма разрешение да държи в себе си такива вещества, а количеството им, което е значително, говори и за намерението му за разпространение. По отношение установеното количество патрони, независимо от твърдението, че това е гараж, собствен на друго лице, пак по категоричен начин е установено, че се ползва този гараж само и единствено от обвиняемия и той е човекът, който държи ключа за него. В съдебното минало на обвиняемия до момента има три присъди за това, че е управлявал МПС без свидетелство за правоуправление. Това е четвърти път, в който той е установяван като водач на МПС, който неправомерно го шофира. Тезата, че нямал ценз и затова не може да вземе книжка по никакъв начин не го оправдава. Това показва едно крайно пренебрежение към установените законови порядки у нас и това, че обвиняемият неглижира обстоятелството, че е санкциониран и упорито продължава да извършва една и съща дейност. Установено е, че е управлявал МПС след употреба на наркотично вещество. Това е станало с техническо средство още в момента, в който е заловен. Затова считам, че обоснованото предположение за извършване и на петте деяния е налице.

С оглед съдебното минало на обвиняемия, с оглед на това, че се касае за няколко деяния, извършени в изключително кратък период от време, считам, че са налице и другите предпоставки – да извърши ново престъпление. Категорични са данните, че той непрекъснато управлява МПС без да има право на това, или пък да се укрие.

Обстоятелството, че той е родител считам, че по никакъв начин не влияе на направения извод, че единствената адекватна мярка към настоящия момент е задържане под стража.

Като имате предвид тези съображения и доказателствата по делото ще ви моля да потвърдите определението на Пловдивския окръжен съд.

 

Адв. Д.: Уважаеми апелативни съдии, аз поддържам жалбата и нашето твърдение, че няма обосновано предположение за четирите от престъплението, които са предмет на обвинение, тъй като сме се признали за виновни, че е управлявал МПС без да има съответните права, т. е. свидетелство за управление, с което е извършил престъплението по чл. 343в от НК. За всички останали престъпления, въпреки категоричното становище на представителя на Апелативна прокуратура, че са налице всички категорични гласни, писмени и веществени доказателства за извършени престъпления, няма такива. Разпитани са само двама свидетели и те са полицейски служители, които са от Криминална служба и имат интерес в конкретния случай, т. е. те са в конфликт на интереси с доказването на едно престъпление, защото тяхната дейност се оценява само по разкрити деяния. В тази насока има богата практика на Европейския съд, който е правил ред критики към България за това, че установяват престъпления на дадени лица, въпреки че ЕС категорично е посочил, че тези полицейски служители са в конфликт на интереси. Какво установяват обаче тази полицейски служители – че са излезли на операция поради налична оперативна информация, че моят доверител бил се занимавал с разпространение на наркотици, с цивилен автомобил, без никакви отличителни полицейски знаци, видели го на улицата и започнали да махат да спира и това било знак, че той трябва да се подчини и да спре. В тази държава има установени правила и те важат за всички. Цялата ситуация, ако не е толкова сериозна, е дори комична и смешна. Полицейските служители вместо да слезнат и със знак стоп да сигнализират на лицето да спре, с което да се позовават, че той по този начин е попречил на органите на властта, те махали с ръката цивилни, с цивилната кола и той не бил се подчинил да спре. И аз няма да спра. Това не са никакви знаци на държавен орган и по никакъв начин не може да бъде установено, че е държавен орган от водача, движещ се насреща в другото платно срещу него. Затова в тази насока считам, че няма нито едно доказателство, сочещо, че доверителят ми е имал умисъла, че тези хора са полицейски служители и че тази кола е полицейска и че махането с ръка и примигването със светлини  било знак да спре. Такова нещо няма в нормативната уредба. Има ЗМВР и инструкции, в които е посочено как става това. В тази насока аз ще ви цитирам Решение № 431/2016 г. на ІІІ н. о. на ВКС, където се разглежда не подобен случай, а такъв, при който се движи гражданин с 174 км/ч, полицейските органи с униформа и обозначена полицейска кола с лампа го спират с палка и той не спира. ВКС е категоричен, че това е неподчинение, а не пречене и в никакъв случай не представлява престъпление, а е едно административно нарушение. Още повече, че моят доверител е обвинен по втората алинея, която е квалифицирана във връзка с пречене на органи на властта, които провеждат операция по борба с наркотици. Някой връчил ли е заповедта, някой известил ли ги е този човек, че тези хора провеждат операция по наркотици. Къде е обоснованото предположение тогава? Вижте какво пише в докладната записка на полицая за цялата ситуация. Те го видели в насрещното платно, дали му знаците, които аз описах, за да спре, той не спрял, дал мръсна газ и тръгнал напред, като същевременно ударил тяхната кола. Това възможно ли е? Какво казва неговият колега, който е в колата за тази ситуация – че когато доверителят ми дал мръсна газ и решил да предпази колите, спрели в дясната половина на пътното платно, леко забърсал тяхната кола. Такъв е точния израз в показанията му. Разпитан е един  свидетел, който не е пряк и от няколко колеги бил разбрал, че ситуацията е станала по този начин, както е описана в докладната записка. Няма никакви други доказателства за това престъпление.

За престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК - намерени са 10 патрона в чужд гараж. Било установено категорично, че той го ползва, защото в дома му били намерени ключовете. Това е гараж на вуйчо му, който в момента изтърпява наказание лишаване от свобода. Къде да са ключовете и защо да не бъдат в племенника му, още повече, че тези патрони са намерени в свалени гуми, които са на автомобил на вуйчо му, а не негов. Да не говорим, че има тълкувателно решение на ВКС, в което за 12 патрона, придобити по незаконен начин се приема, че е налице чл. 9 НК, т. е. формално осъществен състав, но липса на престъпление. Това ми е втория довод.

Що се отнася до престъплението за управление на МПС при употреба на наркотици също няма категорични доказателства, които да водят до обоснованото предположение, то също не е доказано. Доверителят ми е поискал кръвна проба, защото е отрекъл да управлява МПС след употреба на наркотици. Кръвната проба не е готова, но ще е в негова полза.

По отношение обвинението за наркотици – твърдението на двамата полицаи, че са видели как той изхвърля нещо от колата са абсолютно необосновани и нелогични. Освен това, огледът е извършен при нарушение на закона. 15 минути преди това е бил задържан. Те извършват оглед, а той не присъства на огледа, нито му е дадена възможност да ангажира своя защита, за да присъства, както лично, така и със защитник, за да може да се установи действително, че той вероятно е изхвърлил нещо от колата си, което впоследствие са го намерили съгласно този протокол за оглед. Кое тогава се доказа по категоричен начин, след като не са му дали възможност, въпреки, че е бил задържан наблизо до мястото, кое доказва, че той го е изхвърлил или че там са го намерили, като не са му дали възможност да участва в огледа.

Затова считам, че единственото доказано по това дело е, че е управлявал МПС без свидетелство за правоуправление. Аз не искам да го оправдая за това нещо, но не е чак толкова голям престъпник, както иска да го изкара държавното обвинение. Само да излезем по тази логика ще видим колко опасни хора са паркирали неправилно, не по съответния закон, но то е, защото няма къде другаде да се паркира. Това ли е опасният престъпник, който кара много по-добре от много, които притежават свидетелство за правоуправление, защото в конкретния случай и преди това не е застрашил никого, освен себе си. Той управлява по-добре автомобил от всеки, който притежава свидетелство за правоуправление или управлява толкова добре, колкото управляват добрите водачи на МПС.

По тези съображения считам, че не е налице обоснованото предположение, че е извършил четири от престъпленията. Единствено е доказано и ние сме си признали, че съществува такова по отношение управлението на МПС без свидетелство за правоуправление.

Не съществува никаква опасност, ако му се вземе по-лека мярка за неотклонение, да се укрие. Има две деца, съпруга и тя е бременна в седми месец, за което сме представили доказателства. Кое е по-добре за държавата, за обществото и за този човек?– да си гледа семейството, да помага за изхранването на децата си и тяхното обезпечаване, да гледа съпругата си или да бъде вътре, да го храни държавата без някакъв смисъл. Ще стои сега 2-3 месеца в затвора, без с него да се извърши нито едно процесуално следствено действие.

В този смисъл моля да имате предвид и решението на Европейския съд, което съм цитирал и което е категорично, че при вземане на мярка за неотклонение преди всичко се държи сметка от съда за личността на обвиняемия, неговото здравословно състояние и възраст, неговото семейно положение и други обстоятелства, свързани с личността. Той, както казах, има семейство, чака трето дете и е необходим да бъде в това семейство. Млад човек е и с оглед и семейното състояние ще си стои вкъщи, ще си гледа съпругата и няма да се отклони. В тази насока има доказателства и от  предходните осъждания. Никога не се е отклонявал от съд. Винаги се е явявал, не е пречел да се приключат делата със съответния акт.

Отделно от това, той има постоянен адрес, на който живее, а съгласно тълкувателното решение от 2001 г. категорично е установено, че това са обстоятелствата и доказателствата, от които трябва съдът да прави извод дали има опасност да се укрие едно лице или няма такава опасност.

Считам, че не съществува опасност и да извърши престъпление, макар и да е осъждан. Ще видите, че е осъждан 2 пъти – така следва да се счита, защото първият път е осъждан на глоба и е бил реабилитиран отдавна. След това е осъждан 2 пъти отново за управление на МПС без свидетелство за правоуправление. Друго никакво престъпление не е извършвал до момента Затова считаме, че не представлява такава опасност, че да застраши разследването по делото или че ще извърши някакво тежко престъпление.

Имайки предвид тези съображения, моля да приемете, че обоснованото предположение действително липсва, а за управление на МПС без книжка, каквото единствено е налице, не следва да се вземе тази тежка мярка за неотклонение. Затова моля да вземете друга мярка за неотклонение, каквато намерите за добре, евентуално домашен арест, за да не извърши евентуално престъпление да управлява МПС без свидетелство за правоуправление.

В този смисъл моля да се произнесете.

         

          Съдът даде дума за лична защита на обвиняемия.

 

          Обвиняемият Г.Н.А.: Уважаеми съдии, съгласен съм с това, което каза адвокатът ми. Само искам да кажа, че не съм пречил на полицаите. Не съм избягал, нищо не съм направил, освен, че съм карал кола без книжка. Това си го признавам, ще си лежа за това, но нямам никакво друго престъпление. Искам да кажа, че нямам намерение да бягам и да се крия, няма къде. Очевидно е, че ще влезна в затвора, но искам за тези дни да съм си при жената, децата.

Нищо не съм направил, не съм се държал като глупак пред полицаите, а те казаха, че съм им блъснал колата, че съм пречил да си вършат работа.

Само карах без книжка – това си го признах, но искам да съм при семейството ми. Само след 2 месеца ще имам ново бебе. Ако трябва по три пъти на ден ще се подписвам, но искам да съм със семейството ми.

Като спрях останах на място. Те просто ми махнаха с ръка и ми подаваха сигнал дълги-къси. Аз откъде да знам какви са. Те дори като тръгнаха срещу мен директно ми блъснаха колата, ожулиха ми я. Аз спрях  колата и на огледалото ги гледах. Даже ги чаках да направят обратен. Те не можеха да включат задна скорост. Чаках ги просто на 5 метра. Като включиха на задна направиха обратен. Те ми викаха „залегни“ и аз съм веднага залегнал. Нищо друго не съм направил. Дори не съм мръднал на 2 м.

Ключовете са на вуйчо ми, който от 2 месеца е в затвора. Аз откъде да знам какво има в тоя гараж? Затова ви умолявам да съм с по-лека мярка за неотклонение – дайте ми домашен арест с пробация. Ще се подписвам 3 пъти на ден. Аз имам постоянен адрес, семейство и няма къде да се укрия.

Никога не съм използвал наркотици в живота си. Като дрегера ми отчете, казах, че искам да дам кръвна проба. Отговориха ми, че струва 500 лв. и се съгласих да я платя, защото никога не съм употребявал наркотици.

Искам по-лека мярка, за да съм си при семейството. Ще си призная, че съм карал кола без свидетелство за правоуправление. Всичките нарушения са били за управление на МПС без свидетелство за правоуправление. Когато бях осъден за 8 месеца, ако имах намерение да бягам, още тогава щях да го направя. Няма от какво да се крия. От законите не се крия. Няма къде да бягам. Искам да съм си при семейството и моля да промените мярката ми.

 

          Съдът, след съвещание, 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

Даде последна дума на обвиняемия.

 

          Обвиняемият Г.Н.А.: Искам по-лека мярка.

                  

          Съдът се оттегли на тайно съвещание.

 

          Съдът, след съвещание, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.64, ал.7 от НПК.

Образувано е по частна жалба на адв.Й.Д., защитник на Г.Н.А., обвиняем по досъдебно производство № **. по описа на 06 РУ при ОД на МВР гр.Пловдив, срещу протоколно определение № 1380/15.12.2019г. на Окръжен съд гр.Пловдив, постановено  по ЧНД № 2336/2019г. по описа на същия съд, с което е взета  мярка  за неотклонение „задържане под стража” спрямо  обвиняемия.

В жалбата се излагат доводи, че не са налице кумулативните основания за определяне на мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо обвиняемия А.. Прави се искане за отмяна на определението на първоинстанционния съд и вземане на по-лека мярка за неотклонение спрямо последния.

В съдебно заседание защитникът на обвиняемия поддържа жалбата и изложените в нея съображения.

Обвиняемият А. се присъединява към казаното от неговия защитник и иска да му се наложи по-лека мярка за неотклонение.

Представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваният съдебен акт, като правилен и законосъобразен, следва да се потвърди.  

Съдът, след като анализира доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изложеното в жалбата и заявеното от страните, намира за установено следното: 

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна в процеса. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови определението си, Окръжен съд гр.Пловдив е приел, че в случая са налице основанията, визирани в чл.63 от НПК, за вземане мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо обвиняемия А..    

Този извод се споделя изцяло от въззивния съд.

Правилно първоинстанционният съд е счел, че от събраните доказателства по делото може да се направи обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия към деянията по чл.270, ал.2 вр. ал.1 от НК, чл.339, ал.1 от НК, чл.343б, ал.3 от НК, чл.343в, ал.2 от НК, чл.354а, ал.1 от НК, с предмет 8,294 гр. хероин и 1167,60 гр.  4-F.-М.-В., аналог на наркотичното вещество 5-F.-М.-Р., за които е привлечен към наказателна отговорност. В подкрепа на този извод са събраните гласни, писмени и веществени доказателства, писмени доказателствени средства. Законодателят борави с понятието предположение и не изисква тази безспорност и категоричност, която е задължителна, когато съдът решава въпросите по чл. 301 НПК при постановяване на присъдата си.

Необосновани са възраженията на защитата относно доказателствената стойност на показанията на полицейските служители, разпитани като свидетели, и на протокола за оглед на местопроизшествие. Свидетелите Т. Т., Т. Д., М. К., служители на реда, не попадат в категорията на лицата, които съгласно чл.118 от НПК не могат да бъдат свидетели. С техните показания не се възпроизвеждат извънпроцесуални признания на обвиняемо лице, за да се изключат от доказателствената съвкупност съгласно практиката на ЕСПЧОС. Доводът за противоречие на гласните доказателства  с приложена докладна записка е ирелевантен с оглед на това, че визираният документ няма доказателствена стойност съобразно правилата на НПК. Протоколът за оглед отговаря на процесуалните стандарти. Задължително условие за неговото провеждане е присъствието на поемни лица. Негов предмет е улица, т.е. обществено място, за да се налага присъствието на обвиняемия. 

На следващо място, касае се за умишлени престъпления, за които се предвижда наказание лишаване от свобода, както и глоба. Някои са и тежки умишлени престъпления по смисъла на чл.93, т.7 от НК.

Като се вземат предвид обстоятелствата, при които е осъществена вменената деятелност, нейният интензитет, броят на престъпленията, засегнатите с тях широк кръг обществени отношения, предметът на деянието по чл.354а от НК, като вид и количество, другите веществени доказателства,  настоящият съдебен състав също намира, че се касае за деяния и деец с висока степен на обществена опасност, поради което съществува реална опасност обвиняемият А. да извърши престъпление.

В подкрепа на този извод е и съдебното му минало. Осъждан е три пъти за престъпления по чл.343в, ал.2 от НК. Наказван е по административен ред за нарушаване правилата за движение като водач на МПС с 22 наказателни постановления и два електронни фиша. Видно от приложената справка шофира из цялата страна, въпреки че не притежава свидетелство за правоу-правление. Следователно касае се за лице с висока степен на обществена опасност, което грубо не зачита установените норми на поведение.

Обосновано е и виждането на първостепенния съд, че е налице и реална опасност обвиняемият да се укрие. Тази опасност се извежда от цялостното му поведение при задържането - опитал се е да избяга с автомобила си и да осуети полицейската проверка, изхвърлил е държаните от него наркотични вещества, излязъл е от колата и е побягнал.

Доводите на защитата за постоянен адрес, семейно положение не водят до оборване на горните  изводи.

С оглед фазата, на която се намира разследването, степента на обществена опасност на деянията и дееца, въззивната инстанция намира, че целите визирани в чл.57 от НПК ще се постигнат само с мярка за неотклонение „задържане под стража”. Те не биха се постигнали с по-лека, каквото е становището на защитника на обвиняемия А. .

Поради изложеното Пловдивският апелативен съд счита, че определението на Окръжен съд гр.Пловдив е законосъобразно и обосновано и като такова следва да се потвърди, а жалбата, като неоснователна, да се остави без уважение.

Воден от гореизложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 1380/15.12.2019 г. на Окръжен съд гр.Пловдив, постановено  по ЧНД № 2336/2019 г. по описа на същия съд, с което спрямо Г.Н.А., ЕГН **********, обвиняем по досъдебно производство № **г. по описа на 06 РУ при ОД на МВР гр.Пловдив, е взета  мярка  за неотклонение „задържане под стража”.

 

Определението е окончателно.  

          Протоколът изготвен в с. з.

        Заседанието се закри в 10:43 часа.

                                               

 

                                               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                         

 

                                                                            

         

                                                           ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                                                     

                                     

 

                                                         СЕКРЕТАР: