РЕШЕНИЕ
№ 13172
гр. София, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110108931 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от И. Р. Р.
срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД.
Предявени са за разглеждане против ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД са
искове, както следва: 1/ установителни искове с правно основание по чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за паричен
заем № 3980861/2020 г. поради противоречието му със закона, при условията на
евентуалност – поради накърняване на добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД/ и
заобикаляне на закона /чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД/. 2/ в условията на евентуалност
осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати
сумата от 1944 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителен
договор за паричен заем № 3980861/2020 г., формирата от сумата от 262,18 лева
заплатена договорна лихва и сумата от 1681,82 лева възнаграждение за поръчител,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба до
погасяването.
Предявен е за разглеждане и установителен иск против ответника „Файненшъл
България“ ЕООД с правно основание по чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за
прогласяване на нищожност на договор за предоставяне на поръчителство сключен във
връзка с договор за паричен заем № 3980861/2020 г. поради липса на основание като
обезпечаващ нищожна сделка, в условията на евентуалност – като противоречащ на
добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД/.
С протоколно определение от 13.07.2023 г. съдът на осн. чл. 214 ГПК е допуснал
изменение в размера на предявения в условията на евентуалност осъдителен иск
против ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД чрез неговото намаляване, като същият
се счита предявен за сумата от 86,16 лева, представляваща недължимо платена
възнаградителна лихва по нищожен договор. За горницата до пълния предявен размер
от 1944 лева производството по делото е прекратено поради оттегляне на иска в тази
1
му част.
Ищцата И. Р. Р е депозирала искова молба и две уточняващи към нея молби.
Същата твърди, че е сключила с ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД
договор за паричен заем № 3980861/2020 г. По силата на договора й била предоставена
сумата от 2200 лева при годишен лихвен процент от 40 % и годишен процент на
разходите – 48,88 %. Било уговорено погасителните вноски да се заплащат в
двуседмичен срок. Сочи, че във връзка с чл. 4 от договора за паричен заем сключила с
втория ответник - „Файненшъл България“ ЕООД договор за предоставяне на
поръчителство. Сочи, че във връзка с договора за поръчителство, следвало да заплати
на дружеството заемател „Изи Асет Мениджмънт“ АД определена сума,
представляваща възнаграждение за поръчителство, чието заплащане било разсрочено
заедно с вноските за погасяване по договора за паричен заем. Сочи, че всички суми по
вноските били заплатени изцяло на „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
Сочи, че съгласно чл. 4 от договора, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД
следвало да осигури обезпечение под формата на: две физически лица – поръчители,
които да отговарят на различни условия; банкова гаранция или одобрено от
заемодателя дружество – гарант, което предоставяло гаранционни сделки. Била
реализирана третата възможност, поради което бил сключен договорът с ответника
„Файненшъл България“ ЕООД.
Счита, че договорът за паричен заем е нищожен поради противоречието му с
императивни правни норми. Сочи, че предвиденото възнаграждение за гаранта
представлявала част от ГПР на кредита, което не било включено и така годишният
процент на разходите надхвърлял допустимия по закон размер. Намира, че договорът
противоречи на разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и при
сключването му не са спазени разпоредбите на чл. 19, ал. 4 ЗПК и 143, ал. 1 ЗЗП.
Развива подробни съображения за нищожност на договора за паричен заем. Счита, че с
оглед предвидените възможности единствената достъпна за заемателя опция е
сключването на договор за поръчителство с избрано от заемодателя юридическо лице,
което е свързано с него и на чийто капитал е едноличен собственик, а именно –
„Файненшъл България“ ЕООД. Ето защо намира и сключеният с втория ответник
договор за поръчителство за нищожен. Намира, че последният няма основание, тъй
като обезпечава задължения по нищожен договор за паричен заем. Счита, че същият
противоречи както на императивни разпоредби на ЗЗД относно предоставянето на
поръчителството, така и на добрите нрави.
Намира, че поради накърняването на принципа на „добри нрави" с
регламентираното възнаграждение за поръчител по процесния договор се достига до
значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до
злепоставяне на интересите на ищцата с цел изгода на кредитора. Счита, че неправилно
предвидените суми по договора за поръчителство не са включени в предвидения ГПР.
Сочи и за наличие на свързаност между дружествата „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
ответника „Файненшъл България“ ЕООД, като печалбата на ответника на ответника се
разпределяла в полза на едноличния собственик на капитала му, а именно - „Изи Асет
Мениджмънт“ АД.
На следващо място твърди, че поради нищожния характер на атакувания
договор, ищцата не е следвало да заплаща възнаграждението за поръчителя, нито
договорна лихва, а единствено чистата стойност на главницата.
Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли съда да
признае за установено в отношенията му с ответниците нищожността на процесните
договори за заем и поръчителство. В условията на евентуалност моли ответникът „Изи
Асет Мениджмънт“ АД да бъде осъден да й заплати сумата от 1944 лева,
2
представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за паричен заем
№ 3980861/2020 г., формирата от сумата от 262,18 лева заплатена договорна лихва и
сумата от 1681,82 лева възнаграждение за поръчител, ведно със законна лихва, считано
от депозиране на исковата молба до погасяването, както и направените разноски по
делото. Претендира разноски.
В срочно постъпили отговори ответниците оспорват както допустимостта, така и
основателността на предявените искове. Считат, че ищцата няма правен интерес от
предявяване на установителни искове за прогласяване нищожността на договорите.
Считат, че процесните договори отговарят на изискванията на закона, като не водят до
накърняване на добрите нрави, нито противоречат на закона. Излагат подробни
съображения. По отношение на договора за паричен заем се твърди, че отговаря на
изискавинята на ЗПК, не е налице скрито завишаване на ГПР, доколкото
възнаграждението за гаранта е по второ облигационно отношение, възникнало с друго
юридическо лице.
Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД прави възражение, че не е надлежно
легитимиран да отговаря по предявения осъдителен иск, тъй като сумата,
представляваща възнаграждение за гаранта е уговорена и заплащана на ответника
„Файненшъл България“ ЕООД, което е самостоятелно юридическо лице. Сочи, че
вноските за гаранта са заплащани чрез заемателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД за
улеснение на потребителя, но не са правени в негова полза. Сочи, че дружеството е
действало като пълномощник на „Файненшъл България“ ЕООД за събиране на сумите
по договора за поръчителство съобразно чл. 3, ал. 3 от договора за поръчителство, но
заемателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД не е имал правно основание да задържа тази
сума.
Поради тези и останалите подробно изложени съображения, молят предявените
искове да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С проекта за доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са
отделени фактите, че ищцата и ответниците са страни по процесните договори за
паричен заем № 3980861/2020 г. и договор за предоставяне на поръчителство, сключен
във връзка с договор за паричен заем № 3980861/2020 г.
Проектът за доклад е обявен за окончателен доклад по делото в проведеното
открито съдебно заседание от 13.07.2023 г. без възражения от страните. Ето защо и на
основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни
факти за доказано.
Същите се установяват и от приетите по делото договор за паричен заем №
3980861/18.11.2020 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД и договор за
предоставяне на поръчителство № 3980861/18.11.2020 г., сключен с „Файненшъл
България“ ЕООД. Към тях са приложени погасителни планове и справки за погасени
суми по договорите.
По силата на сключения договор за паричен заем № 3980861/18.11.2020 г.
заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД се е задължил да предостави на ответника
сума в размер на 1000 лева, която сума да бъде върната от кредитополучателя в срок до
07.05.2021 г. съгласно погасителен план, приложен към договора /л. 105/. Видно от
погасителния план, между страните били уговорени 24 погасителни вноски, всяка от
които в размер на 45,79 лева, включваща главница и лихва. Уговореният ГПР бил в
размер на 47,74 %, а процентът на фиксираната годишна лихва – 40.
Видно от чл. 2 от договора, сумата от 1000 лева била предоставена на
3
кредитополучателя, като същото представлява безспорен факт между страните.
Видно от договора за предоставяне на гаранция/поръчителство №
3980861/18.11.2020 г., същият е сключен във връзка с договора за паричен заем №
3980861/18.11.2020 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и И. Р. Р.. Ответникът по
договора за предоставяне на гаранция - „Файненшъл България“ ЕООД, в качеството му
на гарант, поел задължението да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на
парично задължение) в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с наредител –
потребителят, с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на
потребителя, възникнали съгласно договорите за паричен заем, както и за всички
последици от неизпълнението на потребителя по договора за заем /чл. 1, ал. 1 от
договора/. Посочено е в чл. 1, ал. 2 от договора, че гаранцията се издава от гаранта и
влиза в сила, в случай че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 и чл.
4, т. 2 от договора за паричен заем в указание срок да предостави обезпечение –
поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. За поемане на
задължението по договора, в полза на гаранта „Файненшъл България“ ЕООД е
уговорено възнаграждение в размер на сумата от 605,04 лева, платима от потребителя
разсрочено, на вноски от по 25,21 лева на уговорените в договорите падежни дати /чл.
3, ал. 1/. „Изи Асет Мениджмънт“ АД било овластено да приема плащания и за гаранта
– ответник по делото, като дори е уговорено, че в случай че заплатената от
потребителя сума е недостатъчна да покрие както вноската по договора за заем, така и
тази към гаранта, с приоритет се погасяват задълженията към гаранта /чл. 3, ал. 3/.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По исковете за прогласяване на нищожност на договор за паричен заем и
на договора за предоставяне на гаранция:
В тежест на ищцата по предявените главни искове с правно основание по чл. 26,
ал.1, предл.1-во ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК /срещу ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД/ и с
правно основание по чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК /срещу ответника
„Файненшъл България“ ЕООД/, е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a
именно: че между нея и ответниците са възникнали облигационни отношения по
договор за паричен заем № 3980861/2020 г. и договор за поръчителство, сключен във
връзка с договор за паричен заем № 3980861/2020 г., както и че първият от тях
противоречи на закона, а вторият е сключен за обезпечаване на нищожна сделка.
На първо място, съдът намира, че процесните договори са потребителски –
страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице,
което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция
– търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в
разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу
задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.
Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения
заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на
кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за
заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на
потребителите, а представеният по делото договор за заем от е по правната си същност
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Процесните договори се
подчиняват на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в
това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи
4
служебно.
За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е
необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със
свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните
договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като
една обща икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения,
когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения
да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната
защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните
правила на закона и добрите нрави. От извършена служебно справка в Агенция по
вписвания – Търговски регистър се установява, че едноличен собственик на капитала
на „Файненшъл България“ ЕООД е заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.
Въз основа на изложените от ищцата фактически обстоятелства, ангажираните
доказателства и наличните данни за хипотеза на свързани лица, съдът приема, че
уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство представлява разход по
договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния
процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит –
арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т.
1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Същевременно, при цялостния анализ на процесните правоотношения, е
видно, че сключване и получаването на сумата по кредита е било обвързано от
предоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя. Съобразно
императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски
съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не
могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи
определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В настоящия
случай сумата по договор за заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД е в размер
на 1000 лева, а само възнаграждението по договора за гаранция, което е в размер на
605,04 лева, представлява 60,50 % от сумата по заема, без да се включват останалите
суми, формиращи ГПР. Видно от приетия по делото договор за заем, останалите суми,
формиращи ГПР по договора са в размер на 47,74 %. Ето защо може да се направи
законосъобразен извод, че ГПР по договора за паричен заем надхвърля 50 %, след като
се прибави възнаграждението по договора за гаранция. Така уговореното
възнаграждение има значението на „скрита възнаградителна лихва“, която не е
включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна обуславя
нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и
липса на основание за дължимост на това вземане. Поради изложеното съдът намира,
че разходът за възнаграждение на гаранта за обезпечаване вземанията на “Изи Асет
Мениджмънт“ АД по процесните договори за потребителски заем, отговаря на
поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита (в този
5
смисъл са напр. Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г.,
Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение
№ 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.).
Макар формално договорът за паричен заем да покрива изискуеми реквизити по
чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание
по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по
кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите
от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като
порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22
ЗПК. В този смисъл, като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит,
кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за
паричен заем на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл.
11, т. 10 и 11 от ЗПК (в този смисъл са Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. №
13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по
в.гр.д. № 7108/2021 г. по описа на СГС, III-Б въззивен състав и др.). Същевременно,
договорите, сключени между потребителя и “Изи Асет Мениджмънт“ АД, и договорът,
сключен между потребителя и „Файненшъл България“ ЕООД, се намират във
взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между страните, поради
което последиците от недействителността на договорите за потребителски кредит
неминуемо рефлектират и по отношение на договорите за предоставяне на гаранция,
поради естеството на правоотношенията (така напр. Решение № 264616 от 09.07.2021
г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 264616 от 9.07.2021 г. на СГС
по в. гр. д. № 9991/2020 г., Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
2806/2021 г. и др.).
Поради изложеното съдът намира, че предявените искове за прогласяване
нищожността на процесните договори за паричен заем и за предоставяне на гаранция,
са нищожни, поради което следва да бъдат уважени.
По осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
Съдът достигна до извод за основателност на предявения главен иск, поради
което следва да бъде разгледан и предявеният в условията на евентуалност осъдителен
иск срещу ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
В тежест на ищцата по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно, че е предоставила, а ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
получил процесната сума в размер на 86,16 лева, представляваща недължимо платена
договорна лихва по договор за паричен заем № 3980861/2020 г., без да е имало
основание за извършване на престацията /поради недействителност на договора/.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи
нейното връщане, респ. да докаже връщане на сумата.
Съдът стигна до извод за основателност на предявения иск за прогласяване
нищожност на процесния договор за паричен заем № 3980861/2020 г., сключен с „Изи
Асет Мениджмънт“ АД.
6
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. От приетата по делото справка по погасителния
план, издадена от ответното дружество се установи, че с извършените от ищцата
плащания по договора са погасени сумите от 1000 лева главница и 86,16 лева
договорна лихва.
Поради недействителността на процесния договор за паричен заем, се налага
извод, че на осн. чл. 23 ЗПК сумата от 86,16 лева, представляваща договорна лихва, е
платена при начална липса на основание за това, поради което ответникът дължи
нейното връщане. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в пълен
размер, ведно със законната лихва от момента на завеждане на иска до окончателното
погасяване.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за ищцовата
страна. Ищцата е представила списък на разноски по чл. 80 ГПК, с който се
претендира сумата от 160 лева заплатена държавна такса /две суми от по 80 лева срещу
всекиго от ответниците/, както и сумата от 1500 лева адвокатско възнаграждение. От
представения договор за правна помощ и съдействие от 04.07.2023 г. и разписка от
същата дата е видно, че договореното възнаграждение от 1500 лева е формирано, като
за всеки от трите иска е заплатено възнаграждение от 500 лева. Така съдът стига до
извод, че от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, срещу който са предявени и
разгледани два иска, се претендира сумата от 1000 лева адв. възнаграждение, а от
ответника „Файненшъл България“ ЕООД – сумата от 500 лева адв. възнаграждение.
Ответниците са направили възражение за прекомерност на претендираните
възнаграждения, което е основателно. Делото не се отличава с правна и фактическа
сложност, разглеждането му е приключило с проведено едно открито съдебно
заседание. Възнагражденията следва да бъдат определени в предвидените минимални
такива съобразно Наредба № 1/2004 г. на ВАдС.
Съгласно Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г.,
II т. о., ТК, когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен
ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху
който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е
сборът от цената на всички искове. В конкретния случай сборът от цената на исковете
срещу ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД възлиза на сумата от 1086,16 лева,
поради което минималното адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдС, е в размер на 408,62 лева.
Срещу ответника „Файненшъл България“ ЕООД е предявен един иск, цената на
който възлиза на сумата от 605,04 лева, поради което поради което минималното
адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. на ВАдС, е в размер на 400 лева.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. Р. Р., ЕГН **********
срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* иск, че договор за паричен заем №
3980861/18.11.2020 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 19, ал.
4 ЗПК вр. чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 вр. чл. 146 ЗЗП.
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. Р. Р., ЕГН **********
срещу „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ********* иск, че договор за предоставяне
на гаранция № 3980861/18.11.2020 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. 4
ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 вр. чл. 146 ЗЗП.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК
********* да заплати на И. Р. Р., ЕГН ********** сумата от 488,62 лева,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК
********* да заплати на И. Р. Р., ЕГН ********** сумата от 480,00 лева,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8