№ 4443
гр. София, 01.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Частно гражданско
дело № 20221110118076 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК:
С Определение № 20515/15.08.2022 г. съдът на осн. чл. 415, ал. 5 ГПК е обезсилил
издадената в полза на Д. Ц. Х. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД заповед за изпълнение на
парично задължение от 18.04.2022 г. по ч. гр. дело № 18076/2022 г. по описа на СРС.
Със същото определение съдът е осъдил „ЕОС Матрикс“ ЕООД да заплати на Д. Ц. Х.
сумата от 200,00 лева, представляваща направени разноски по делото.
С частна жалба с вх. № 186094/07.09.2022 г., имаща характер на молба за
изменение в частта на разноските, заявителят е направил искане за изменение по реда
на чл. 248 ГПК на постановеното определение от 15.08.2022 г. в частта за разноските,
като на първо място възразява срещу това длъжникът да е доказал плащане,
алтернативно прави искане бъде намален размерът на присъдените в полза на
длъжника разноски.
От насрещната страна не е постъпил отговор по направеното искане.
Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата
на страните, намира следното:
Молбата е подадена от активно легитимирано лице и в срока по чл. 248, ал.1 ГПК.
Разгледана по същество молбата е основателна.
На първо място, следва да се посочи, че е неснователно направеното възражение
от заявителя за липса на доказаност на заплащането на адвокатски хонорар от
длъжника поради непредставяне на извлечение от банкова сметка. В представения от
длъжника договор за правна защита и съдействие е удостоверено заплащането на
сумата в брой, с което съдът, намира, че ищецът е доказал действително извършено
плащане съобразно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013
г. по Тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
На следващо място, по направеното искане за намаляване размера на присъдените
разноски, съдът намира следното: в заповедното производство длъжникът Д. Ц. Х. е
подала възражение срещу издадената заповед за изпълнение чрез пълномощник адв.
Ангел Стамболийски, като е претендирала и разноски за адвокатско възнаграждение за
заповедното производство в размер на 200 лв., съгласно договор за правна защита и
съдействие, приложен към възражението.
Заповедното производство е уредено като едностранно. При депозиране на
възражение от страна на длъжника, същото не е необходимо да бъде мотивирано. По
1
възражението съдът не дължи произнасяне, а указва на молителя възможността му да
предяви иск за установяване на вземанията си по чл. 422 ГПК. Съгласно определение
№ 140 от 19.03.2020 г. по ч.т.д. № 236/2020 г. на ВКС, ІІ ТО, определение №
45/23.01.2019 г. по ч.т.д. № 3074/2018 г. на ВКС, І ТО и др., подаването на възражение
няма самостоятелен характер, то е само формалната предпоставка за прерастване на
заповедното производство в състезателно и двустранно, а не израз на
материалноправната защита на длъжника.
Следва да се посочи, че процесуалното представителство за подаване на
възражение по чл. 414 ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение не е
сред изрично предвидените в Наредба № 1/2004 г. случаи. Съдебната практика приема,
че предвид едностранния характер на заповедното производство, предвиденото в чл. 7,
ал. 7 от Наредбата касае възнаграждението на процесуалния представител на
заявителя, доколкото в разпоредбата са посочени единствено едностранни
производства, каквито са още производството по обезпечаване на бъдещ иск и
производство по издаване на изпълнителен лист /в този смисъл определение №
7108/22.07.2022 г. по в. ч. гр. дело № 4967/2022 г. на СГС/.
Дължимите за длъжника разноски за изготвянето на възражение по образец,
следва да се приравни на действие по изготвяне на молба - посоченото в чл. 6, т. 5 от
Наредба № 1/2004 г. на ВАдС, минималното възнаграждение за което действие е в
размер на 50 лева /относимата редакция на наредбата към момента на изготвяне на
възражението и заплащането на адв. възнаграждение/. Доколкото искането за
изменение от страна на заявителя обаче е за сумата над 60 лева, с оглед
диспозитивното начало, съдът следва да измени постановения акт за сумата над
посочената от заявителя сума в молбата по чл. 248 ГПК.
Поради изложеното, искането на заявителя следва да бъде уважено, като
Определение № 20515/15.08.2022 г. бъде изменено в частта на присъдените разноски, в
която заявителят е осъден да заплати сума над 60 лева.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на осн. чл. 248 ГПК Определение № 20515/15.08.2022 г., постановено
по ч.гр.д.№ 18076/2022 г. по описа на Софийски районен съд в частта за разноските, в
която част „ЕОС Матрикс“ ЕООД е осъдено да заплати на Д. Ц. Х. сумата над 60 лева,
представляваща направени разноски по делото, като го отменя в тази му част.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните.
На осн. чл. 248, ал. 3 ГПК определението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2