Гр. София, …………..г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЖ, в закрито заседание на 18.04.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Костадинова ЧЛЕНОВЕ: Владимир Вълков
Радостина Данаилова
като разгледа докладваното от съдия Вълков гр.д. № 207 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.
Предмет на разглеждане е жалба от П.Ц.Ж. срещу разпореждане от 18.10.2018 г. по изпълнително дело № 20179240400461 по описа на ЧСИ Г.К., с което е отказано намаляване на приетия размер за адвокатско възнаграждение от 420 лв. В жалбата се оспорва приетия размер на адвокатското възнаграждение с довод, че приложение следва да намери предвиденият по чл. 10 ал. 1 т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата). Иска се то да бъде намалено до сумата от 200 лв.
В указания срок от името на взискателя в изпълнителното производство – Б.И.Г.І ЕООД, се твърди, че възнаграждението касае две самостоятелни основания – образуване на изпълнителното производство – чл. 10 ал. 1 т. 1 от Наредбата и процесуално представителство по образуваното изпълнително дело – чл. 10 ал. 1 т. 2 от Наредбата. Твърди, че възнаграждението е определено в минимален размер от 350 лв. и включва ДДС от 70 лв. Застъпва теза, че съдебният изпълнител е признал законоустановеният минимум.
В мотивите си частен съдебен изпълнител Г.К. сочи, че още с депозираната молба процесуалният представител е поискал извършване на изпълнителни действия и е участвал в производството с оглед подадената жалба от длъжника. Застъпва теза, че при липсващото доброволно изпълнение адвокатското възнаграждение не следва да се намалява.
Жалбата е подадена в предписания от закона срок от лице с признат интерес да инициира настоящото производство срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител – постановление за разноските. Следващата се държавна такса е внесена, което определя и правото на жалба като надлежно упражнено.
Като обсъди наведените в процеса доводи досежно подлежащото на обжалване действие настоящият състав намира следното.
Изпълнителното производство е образувано по искане на „Б.И.Г.1“ ЕООД въз основа изпълнителен лист, отразяващ подлежащи на изпълнение задължения на жалбоподателката към „Б.****“ ЕООД съответно за 28,12 лв. – главница, 9,91 лева лихва за периода от 03.11.2013 г. до 10.10.2016 г. и законната лихва върху главницата, считано от 13.10.2016 г., 25 лв. държавна такса и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. От приложения договор за прехвърляне на вземания се установява разпореждане с вземанията от страна на „Б.****“ ЕООД в полза на взискателя.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл. 79 ал. 1 ГПК длъжникът дължи да възстанови направените от взискателя разноски в изпълнителното производство. Изпълнителната сила ангажира длъжника в правоотношението да плати незабавно на кредитора, посочен в съдебния акт. В случая се установява, че взискателят е различен от кредитора според изпълнителното основание, поради което и легитимацията на взискателя не следва от подлежащия на изпълнение акт. Липсват данни по изпълнителното дело жалбоподателката да е била уведомена при условията на чл. 99 ал. 4 ЗЗД за прехвърленото вземане, за да се приеме, че бездействието на жалбоподателката е провокирало инициираното изпълнително производство от страна на Б.И.Г.І ЕООД с произтичащите от това допълнителни разноски за ангажирания адвокат. Съдът е обвързан от обема на търсената защита – чл. 6 ал. 2 ГПК и доколкото в случая се оспорват тези разноски над сумата от 200 лв., жалбата е основателна.
Мотивиран от изложеното настоящият състав на Софийски градски съд
РЕШИ
ОТМЕНЯ по жалба на П.Ц.Ж. постановление за разноските по изп.д. №
20179240400461, инкорпорирано в разпореждане от 18.10.2018 г. за сумата над
200,00 лв.
Решението не подлежи на обжалване - чл. 437 ал. 4 изр. второ ГПК.
Препис от решението да бъде изпратен на ЧСИ Г.К. за сведение и изпълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: