Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр. Русе, 19.02.2021
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание
на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря
Борянка Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3246 по описа
за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 415 във връзка с чл. 422 от ГПК от
ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ООД- Русе против В.И.Р..
Ищецът твърди, че доставя на
ответника питейна вода за имот, находящ се в гр. Р*, ул. М* Х* № *, вх. *, ет. *
с абонатен номер 0469110, за което последният дължи заплащане на изразходената
и отчетена по водомерите питейна вода и такси канал.
За целта на ответника са
открити две партиди- № 469/110, като за периода от 10.05.2018 г. до 07.10.2019
г., по
партида № 469/110 на ответника е начислена вода и такси канал в общ
размер на 321.44 лева, също така мораторни лихви в размер на 33.82 лева за
периода от 01.08.2018 г. до датата на подаване на заявлението, тъй
като тя не е заплатила задълженията си.
Ответникът в своя отговор
чрез особения си представител, оспорва иска, не прави доказателствени искания.
Заявява, че не е ясно защо е спряно плащането по договора и дали са изпращани
покани за доброволно изпълнение. Оспорва иска и по размер. Не оспорва пасивната
процесуална легитимация.
Съдът,
след като прецени събраните в процеса писмени
доказателства и гласни доказателствени средства, поотделно и в
съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Съгласно разпределената
доказателствена тежест ищецът установи, че доставя на ответника с абонатен
номер 0469110 по партиди № 469/110 питейна вода и отвежда отпадъчните му води в
собствения му имот, находящ се в гр. Р*, ул. М*Х* № *, вх. *, ет. *. Наличието
на валидно правоотношение на страните по настоящия спор се установява от
приетите по делото общи условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ООД Русе. Не се спори между
страните, че сградата и имотът на
ответника в частност, са присъединени към водопроводната мрежа, че ответникът е
потребител на В и К услуги по смисъла на чл. 2 от ОУ.
Ответникът оспорва размера на задължението си към ищцовото дружество. От представените дубликати на фактури е видно, че е налице служебно начислена консумация. Водомерът на ответника е следвало да премине периодична проверка през септември 2018 год., съгласно даденото предписание. Няма данни водомерът да е бил подложен на задължителната периодична проверка. Представената от ищцовото дружество справка от електронен карнет удостоверява датата на последния монтаж на водомера през 1998 год., което означава, че водомерът е в извънексплоатационен срок. Представена е преписка с живущите във входа, от която се установява, че ответникът не осигурява системно достъп за прекъсване на водоподаването на имота. Поради това на основание чл. 25, ал. 8 и ал. 10 от Общите условия е начислявана служебна вода, в случая в размер на 5 кубика месечно на обитател (ищецът не оспорва обстоятелството, че ответникът живее сама в имота), като на всеки 3 месеца се завишава с 1 кубик В случая общото количество начислена вода за отчетния период не може да надвишава сбора от отчетеното количество вода на всички абонати на входа, които се отчитат по общ водомер, респективно показанията на общия водомер. Поради тази причина и количеството на служебно начисляваната вода е различно във фактурите, издадени от ищеца, включително и по- малко от минимално предвидените 5 кубика на обитател.
Размерът на обезщетението за
забава за периода от настъпване на изискуемостта на всяко от вземанията до
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 18.02.2020 год. е в общ
размер 33.82 лева.
Съдът, след преценка на доводите на страните и
събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от правна
страна следното:
Предявен е положителен
установителен иск, по който ищецът цели да установи, че ответникът му дължи
парични суми за доставена вода и отвеждане на отпадъчни води за периода от 10.05.2018
год. до 07.10.2019 год. по партида № 469/110, въз основа на издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Предявеният иск е
процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение № 422/20.02.2020
год. по ч.гр.д. № 986/2020 по описа на РРС, която е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Разгледан по същество, същият се явява
основателен.
При разглеждане на такъв иск, съобразно
дадените указания при разпределяне на доказателствената тежест, ищецът следва
да докаже, че спорното право е възникнало, а ответникът следва да доказва фактите,
които го погасяват, изключват или унищожават. Предвид изложеното, съдът приема,
че в конкретния случай ищецът следва да доказва своето вземане по основание и
размер, което е предмет на издадената заповед за изпълнение, а ответникът- че е
платил сумите по последната в установения двуседмичен срок. Ищецът ангажира
доказателства, обсъдени по- горе и доказа своята претенция за дължимата
главница по основание и размер, съобразно заявеното в исковата молба и
заявлението по чл. 410 от ГПК.
По
отношение на претендираните лихви за забава, съдът намира, че съгласно уредбата
в чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. От представените общи условия и
на основание чл. 5, т. 6, вр. чл. 33, ал. 2, потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30- дневен срок
след датата на фактуриране. С неплащане на главницата в горепосочения срок, той
е изпаднал в забава от този момент по отношение на всяка от издадените фактури,
описани в таблица на стр. 6- 18 от делото. Посредством направени изчисления и
на основание чл. 162 от ГПК съдът установи, че претендираната мораторна лихва е
основателна в пълен размер.
В
исковото производство ищецът е сторил разноски в размер на 75.00 лева за
заплатена държавна такса и 150.00 лева- възнаграждение за особения представител
на ответника. Претендира се възнаграждение за юрисконсулт, което съдът определя
в минимален размер 100.00 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25, ал.
1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
С
оглед изхода от спора, ответникът следва да заплати направените от ищеца
разноски в заповедното производство в размер на 49.00 лева.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.И.Р., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, че дължи на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ООД- Русе, седалище и адрес на управление: гр. Р*, ул. Д* № *, ЕИК *********, представлявано от управителя С* С*, сумите 321.44 лева – главница, лихва за забавено плащане в размер на 33.82 лева за периода от 01.08.2018 год. до датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 18.02.2020 год., ведно със законната лихва от датата на подаването му до пълното изплащане на задължението, което вземане е материализирано в заповед за изпълнение № 422/20.02.2020 год. по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 986/2020 год. по описа на РРС.
ОСЪЖДА В.И.Р., ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ ООД- Русе, седалище и адрес на управление: гр. Р*, ул. Д* № *, ЕИК
*********, представлявано от управителя С* С* сумата 49.00 лева,
представляваща разноски в заповедното производство и сумата 325.00 лева, представляваща разноски в
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване
пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: