Р Е Ш Е Н И Е
№ 722/29.5.2020г.
29.05.2020 г., град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд, тридесет и седми наказателен състав, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов
Секретар:
Петранка Петрова
като разгледа
докладваното от съдията АНД № 5433 по
описа за 2019–та година и на основание доказателствата по делото, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
С
Наказателно постановление № 481/22.10.2019 год. на Заместник кмет на Община -
Варна, на П.Х.Я., ЕГН: **********, е наложено административно наказание на
основание чл.178е. от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50.00
/петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП.
Срещу
така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало
жалба до Районен съд - Варна. Счита, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: не е
ясно дали НП е издадено на основание чл.53 ал.1 или ал.2 ЗАНН; допуснати са
несъответствия в отразените в АУАН и НП място на извършване на нарушението.
Наред с това, жалбоподателят оспорва фактическата обстановка, изложена в АУАН и
НП като твърди, че лекият автомобил не е бил паркиран върху „тротоар“ по
смисъла на ЗДвП. Алтернативно счита, че случаят следва да бъде приет за
„маловажен“. На тази основа, моли за отмяна на издаденото Наказателно постановление.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява
се от процесуален представител. В пледоарията си по същество моли съда да
отмени атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно, както и да бъдат
присъдени направените по делото разноски за изготвена АТЕ и адвокатско
възнаграждение.
За
ответната страна - Община - Варна, представител не се явява.
Жалбата
е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което
се явява допустима.
След
като обсъди събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставяне на Фиш при условията и на основание
чл.186 ал.3 вр.ал.1 от ЗДвП. Съставен е от страна на Б.Г.П. – старши полицай
при Общинска полиция – Варна, срещу П.Х.Я. – за извършено на 06.09.2019 год.
нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП. Срещу така съставения Фиш, жалбоподателя П.Я.,
с възражение го е оспорил. В резултат на това бил съставен Акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) серия Д, № 0004032/30.09.2019 год. от
страна на Г.Д.Г. – старши полицай, група „Общинска полиция“ ОД МВР - Варна, в
присъствието на свидетеля Г.К.., както и на нарушителя – П.Х.Я.. Съставен е за
това, че на 06.09.2019 год. около 02.55
часа в град Варна, ул.“Охрид“ № 13-А, като водач на лек автомобил – „Шкода“ с
рег.№ В 57-28 НВ, паркира върху тротоар – нарушение по чл.94 ал.3 от ЗДвП. При
съставяне на АУАН нарушителят е възразил, без конкретика.
По
реда и в срока на чл.44 ал.1 от ЗАНН, са представени допълнителни възражения.
Административнонаказващият
орган е възприел изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка
и издал обжалваното Наказателно постановление, с което на П.Х.Я., ЕГН: **********,***
е наложено административно наказание на основание чл.178е от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 50.00 /петдесет/ лева, за извършено
нарушение по чл.94 ал.3 от ЗДвП.
Съдът
намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и
обжалваното Наказателно постановление - издадено от компетентни лица. В хода на
административнонаказателното производство обаче са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила.
По-нататък,
нито съставеният АУАН, нито – издаденото НП съдържат съответно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Съобразно чл.94 ал.3 ЗДвП, „За
престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират
възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно
на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с
допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от
собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако
откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване
на пешеходци.“. Така, както в АУАН и НП са изложени обстоятелствата на
нарушението, не става ясно в какво се е изразило същото:
-
дали превозното средство е било паркирано
на място, което не е било определено от собственика на пътя или администрацията
или
-
дали е било паркирано, без да е успоредно
на оста на пътя или
-
дали при паркирането, откъм страната на
сградите, е оставало по-малко от 2 метра разстояние – за преминаване на
пешеходци или
-
няколко от гореизброените възможности.
-
Следва да бъде подчертано, че всяка от
първите три възможности съставлява самостоятелно основание да се приеме
извършването на нарушение по чл.94 ал.3 от ЗДвП. Същевременно, в съставения
АУАН и издаденото НП е отбелязано единствено, че лекият атомобил е бил паркиран
„върху тротоар“. Налице е нарушение
на изискванията на чл.42, т.4 и чл.57 ал.1, т.5 ЗАНН, което е съществено, тъй
като нарушителят е лишен от възможността да научи за какво нарушение е
ангажирана административнонаказателната му отговорност и въз основа на кои
обстоятелства. Всяко от отбелязаните по-горе нарушения на процесуалните правила
се явява съществено.
По
делото е изготвена авто-техническа експертиза. Вещото
лице поддържа даденото заключение. Сочи, че е изготвил експертизата след като е
направен изричен оглед на процесния пътен участък. Заключението му е, че процесният
автомобил не би могъл да паркира върху конкретна тротоарна площ, обособена с
бордюр, повдигната от пътното платно, като единствената възможност за паркиране
в този пътен участък това е в обособена част, встрани от основната пътна лента,
незасягаща преминаването на пешеходци. Лекият автомобил не е бил пречка. Вдясно
от конкретните дървета има изготвени стъпала с друг цвят плочки, където
съответно пешеходците преминават в непосредствена близост до жилищните сгради,
влизат или излизат. В този участък в дясната част, в гр.Варна, по ул.“Охрид“пред
дом № 13а, има възможност за паркиране до 4 автомобила, които не препречват
пътното платно, не препречват мястото за преминаване на пешеходци. Тази част не
е отделена с повдигане на пътното платно. Още повече както е отразено в експертизата, тя е обособена със
същия цвят павета като тези, които са положени по основната част за движение на
автомобилите. Улицата е с голяма денивелация, въпросните - кашпи,
които са обособени около дърветата като градинки, са с минимална денивелация -
15 см, като продължават до 60 см. Няма възможност конкретния автомобил да се
възкачи върху кашпите и не би могъл да паркира по
този начин. Технически би било невъзможно.
Ето
защо съдът намира, че е издадено незаконосъобразно Наказателно постановление,
което следва да бъде отменено, без да бъде разглеждан по същество правният
спор.
При
този изход на делото и съобразно искането на процесуалния представител на възз.Я.
следва да му бъдат присъдени направените разноски по делото: 150 /сто и
петдесет/ лв. за изготвена експертиза и 480 /четиристотин и осемдесет/ лв.
адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1
ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 481/22.10.2019 год. на Заместник кмет на Община - Варна, с
което на П.Х.Я., ЕГН: **********,***-А е наложено административно наказание на
основание чл.178е. от Закона за движението по пътищата – „глоба“ в размер на 50.00 /петдесет/ лева, за
извършено нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА
Община – Варна да плати на П.Х.Я., ЕГН ********** направените по делото
разноски - 150 /сто и петдесет/ лв. за изготвена експертиза и 480 /четиристотин
и осемдесет/ лв. адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Варна, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: