Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                   гр. София

 

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение,ХІІ-ти въззивен състав, в открито заседание на осми октомври, две хиляди и  осемнадесета, в състав:

                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА ЦАНОВА

                                                                        

         ЧЛЕНОВЕ:АНИ ЗАХАРИЕВА

 

   СВЕТЛАНА АТАНАСОВА

 

 

 

при участието на секретаря Галина Иванова и на прокурор Нина Кирилова , като се запозна с докладваното от съдия Цанова в.н.о.х.д. № 3898 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С присъда от 30.05.2018 год. по НОХД № 17421/17 год. на СРС,НО,5 състав,подс.Е.Н.Х. е признат за виновен в това,че на 14.11.2016 год.,около 16.20 ч.,в стая на къща,находяща се в гр.София,кв.Горна баня,ул.”******” №**,извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на В.Т.В.,като употребил за това сила/ избутал я с двете ръце на леглото и започнал да я стиска и мачка по гърдите и половите органи/,поради което и на основание чл.150,ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години,чието изтърпяване е отложено на основание чл.66,ал.1 от НК за срок от пет години.Осъден е да заплати направените по делото разноски.

Срещу присъдата е постъпила жалба от защитникът на подсъдимия с доводи,че е в нарушение на материалния и процесуалния закон.Излага,че обвинението не е доказано и почива изцяло на предположения,тъй като няма доказателства за авторството от страна на подсъдимия.В допълнение към въззивната жалба се поддържа,че съдът е допуснал превратно и едностранчиво тълкуване на доказателствата,при проявата на краен формализъм,който е недопустим за наказателния процес и при грубо нарушение на разпоредбата на чл.303 от НПК.На следващо място излага,че съдът не е дал отговор на нито един от доводите и възраженията на защитата,изложени в пледоарията по същество,което е в нарушение на чл.305,ал.2 от НПК.Искането е за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия.

В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата по изложените в нея съображения.Счита,че първостепенния съд неправилно не е кредитирал показанията на единствения свидетел-очевидец,дадени в хода на съдебното следствие,според които не се е случило нищо нередно,нещо повече-свидетелката не е чула,нито е видяла да се е случило нещо,вкл. и при напускането на къщата от пострадалата  и едва в полицията за първи път е разбрала,че е имало изнасилване.По тези съображения пледира за оправдаване на подсъдимия.

Представителят на СГП моли жалбата да бъде оставена без уважение,като счита присъдата за правилна и законосъобразна.Намира,че са събрани безспорни доказателства от обективна и субективна страна за извършеното от подсъдимия престъпление и правилно са кредитирани показанията на пострадалата,които са последователни и подробни и описват механизма на деянието.Ето защо счита обвинението за доказано,като намира за правилно и определеното наказание.

В своя защита подсъдимият не се признава за виновен,като твърди,че не е извършил нищо.

В последната си дума иска да бъде оправдан,тъй като не се чувства виновен и не е извършил нещо,за което да е виновен.

Съдът, като обсъди доводите в жалбата, както и изложените в съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда намира следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка,като фактите са приети от съда след подробен анализ на събраните доказателства,а материалният закон е приложен правилно спрямо осъществените от подсъдимия действия.В мотивите на присъдата са намерили отговор възраженията на защитата по време на делото,обсъдени са противоречията и непълнотите в доказателствения материал,като мотивите отговарят на изискванията на чл.305,ал.3 от НПК.Липсват неясноти или противоречия относно формираното вътрешно убеждение на първоинстанционния съд ,а отправеният упрек ,че присъдата е изградена върху предположения,е неоснователен.

За да приеме фактическата обстановка по делото,районният съд е събрал всички необходими и достъпни доказателства и доказателствени средства,като е изслушал обясненията на подсъдимия,разпитал е свидетелите,които имат отношение към случая,приобщил е писмените доказателства и доказателствени средства,както и приетите по делото експертизи.Посочената доказателствена съвкупност,част от която е приобщена по реда на чл.371,т.1 от НПК, е подложена на съпоставяне и преценка в съответствие с изискванията на чл.305,ал.3 от НПК и първата инстанция е достигнала до фактическа обстановка,която се споделя и от въззивния съд,доколкото отговаря на изискванията на чл.13 от НП

При направения собствен доказателствен анализ и съобразявайки процесуалното развитие на делото и възраженията,направени от защитата,настоящия състав намери,че липсват основания да се приеме различна фактическа обстановка,като фактите са следните:

  Към 14.11.2016 год. св.В.В.имала връзка със св.Б.Е.,който работел като строителен работник в гр.София,кв.Павлово.На същият обект работел и подс.Х.,като двамата живеели в една квартира,находяща се в гр.София,кв.Горна баня,ул.”******” №34.Между тях съществувал конфликт във връзка с неуредени имуществени отношения.На 14.11.2016 год. подс.Х. взел мобилният телефон на св.Е. и излязъл от квартирата.

На същата дата,около 14.30 ч.q св.В. се намирала пред заведение в кв.Горна баня,където имала уговорена среща със св.Е..Тя позвънила на мобилния му телефон,който се намирал у подсъдимия.Виждайки,че телефонът звъни,подс.Х.,който се намирал в заведението,излязъл отпред и попитал св.В. дали тя е приятелката на Е..Същата отговорила положително.Тогава подсъдимият започнал да й обяснява,че ръководителят на Е. го бил изпратил за дървен материал и затова го нямало.Поканил св.В. да влезе в заведението и да го изчака и тя приела.Двамата пиели кафе,когато около 15.30 ч. подс.Х. ,след проведен разговор по телефона,казал на св.В.,че трябва да отидат в квартирата на ул.”******”№34,тъй като св.Е. вече се намирал там.Свидетелката се съгласила и двамата отишли с такси.Преминали през двора и застанали пред входната врата на къщата,намираща се на адреса.Св.Е. не бил там.Подс.Х. казал на свидетелката да влезе в къщата.Това породило известния съмнения у последната относно неговите намерения и му казала да извика св. Е..Подсъдимият започнал да я убеждава,че трябвало да влезе вътре,тъй като Е. трябвало да дава фактури,които да се проверят,както и да върне остатъка от сумата,получена за покупка на дървения материал.Това не отговаряло на истината,но подс.Х. целял да накара свидетелката да влезе в къщата,убеждавайки я,че Е. е вътре.Действителното му намерение било да извърши със св.В. действия,с които да възбуди половото си желание.Въвеждайки В. в заблуждения,че Е. е в къщата,подс.Х. я убедил да влезе в къщата.Тя продължавала да пита за приятеля си,при което Х. й отговорил уклончиво,че бил в другата стая и се преобличал.Този отговор се сторил съмнителен на В. и тя казала,че трябва да отиде до тоалетната.Там позвънила на сина си,но не успяла да се свърже с него.Подс.Х. започнал да тропа по вратата на тоалетната.Св.В. излязла от там и се насочила към изхода на къщата.Часът бил около 16.20 ч.Той тръгнал след В. и я дръпнал назад към първата стая на къщата.Там я избутал с двете си ръце на леглото и започнал да я стиска по гърдите и половите органи.Св.В. се уплашила и започнала да вика за помощ.Успяла да го изрита в областта на гениталиите и гърдите.Той залитнал назад,а тя използвала момента да стане от леглото и да тръгне към вратата.Той станал и я догонил.Хванал я за врата и я стиснал,като сипел закани спрямо св.Е..Тя успяла да се измъкне от хватката му и влязла в другата стая на къщата.Там имало прозорец,по който тя започнала да чука и да вика за помощ.В същото време навън се намирала св.В.,която я чула и се приближила.Подс.Х. видял това и казал на св.В. да се маха.Св.В. отишла до входа на къщата и успяла да отключи.На двора срещнала св.В.,която й направила забележка,че щяла да счупи прозореца на стаята,като не й оказала никакво съдействие й помощ.Св.В. се прибрала,споделила за случилото се с приятеля си-св.Е. и на следващия ден подала жалба в 06 РУ.

Тази фактическа обстановка се установява отчасти от обясненията на подсъдимия ,от показанията на св.В.,дадени в хода на съдебното следствие,тези на св.Е.,приобщени по реда на чл.371,т.1 от НПК,показанията на св.В.,дадени по време на съдебното следствие и тези от досъдебното производство,приобщени посредством процесуалната техника на чл.281,ал.4 във вр. с ал.1,т.1 и т.2 от НПК,протокол за разпознаване,СППЕ на подсъдимия и пострадалата В..

От показанията на св.В. се установяват времето,мястото и механизма на извършване на деянието,както и неговият автор в лицето на подсъдимия,които показания се отличават с хронологична подреденост,последователност,конкретика в детайлите и еднопосочност.Същите намират подкрепа и в твърденията на самия подсъдим,който признава,че на инкриминираната дата са били заедно със свидетелката в посочената къща,а на двора на същата е била св.В..Показанията на пострадалата са в корелация и с тези на св.Е.,на който по телефона свидетелката е разказала за случилото се с Х.,като плачейки,му е споделила,че последният я душил,опипвал и мачкал по гърдите и половите органи,както и че успяла да избяга.

В синхрон със заявеното от пострадалата са и дадените от св.В. показания в хода на досъдебното производство,която е минала покрай прозореца и е видяла жена отвътре,като последната бутнала пердето и започнала да вика към нея с думите :”Помощ.Отвори ми”.

По време на съдебното следствие св.В. е заявила,че нищо не е чула и видяла,както и че не е минавала пред стаята и никой не е викал за помощ,което е и наложило първостепенния съд да приобщи показанията й от досъдебното производство поради очевидните противоречия в тях досежно горното.След прочитането им свидетелката е поддържала казаното тогава,тъй като споменът й е бил по-пресен,но отново повтаря,че не е възприела жената да е заплашена,не е чула да вика и да крещи,а само се е показала на прозореца и тогава тя е отишла да вземе своя ключ.

Като се има предвид изминалото време и обстоятелството,че в хода на досъдебното производство показанията на В. са снети само два дни след случилото се,то правилно първостепенния съд се е доверил на заявеното от нея пред органа по разследването,когато споменът не е бил избледнял,а и очевидно към онзи момент същата не е била повлияна от външни фактори,преценени на плоскостта,че В. се явява наемодател на подсъдимия.

В обясненията си подсъдимият Х. поддържа тезата,че свидетелката се е съгласила да прави секс с него срещу сумата от 500 лв.,която й била необходима за изплащане на кредит,но поискала и луксозен хотел,тъй като къщата била мръсна и тогава той й посочил вратата.Отрича да я е удрял,да я е разкопчавал,както и тя да е тропала по прозорците и да е молила за помощ хазайката-св.В..

Настоящият съдебен състав,както и първоинстанционния съд,счита,че така заявеното от подсъдимия е средство за защита,тъй като твърденията му не намират опора в нито едно доказателство по делото,нещо повече,те са категорично опровергани както от показанията на пострадалата,така и от тези на св.Е.,а и на св.В.,поради което и не могат да служат за изграждане на фактически изводи.

Оспорва се от защитата, във въззивната жалба,авторството на деянието,като се твърди,че липсват доказателства за това.

Въззивният съд счита така направеното възражение за неоснователно,тъй като св.В. категорично е разпознала подс.Х. като автор на посегателството срещу нея,видно от протокола за разпознаване,според отразеното в който го е разпознала по телосложението,подстрижката и цвета на косата,мустаците и тяхната форма,като е заявила ,че това е лицето,което я е стискало по гърдите и по половите органи.

Относно доводите на защитата,че присъдата е постановена в резултат на предположения ,при липса на мотиви  и отговор на направените възражения,следва отново да се отбележи,че в съответствие с изискванията на чл.305,ал.3 от НПК съдът е обсъдил задълбочено доказателствения материал,констатирал е противоречията в показанията на св.В.,след което аргументирано е посочил кои от тях възприема с доверие и защо,като нито едно от събраните по делото доказателства не е останало извън  оценъчната му дейност.Следва да се отбележи,че в пледоариите по съществото на делото, защитниците са поставили акцент преимуществено върху показанията на св.В.,дадени в хода на съдебното следствие,които показания обаче са обсъдени задълбочено от първоинстанционния съд наред със заявеното от нея на досъдебното производство и аргументирано съдът е посочил кои приема за достоверни и защо,като съображенията в тази насока изцяло се споделят и от настоящия съдебен състав,посочени по-горе.

С оглед на горното правилен и законосъобразен се явява правния извод на районния съд,че от обективна страна на инкриминираните дата и място подс.Х. е извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на В. В.,като употребил за това сила-избутал я с двете си ръце на леглото и започнал да я стиска и мачка по гърдите и половите органи.

Деянието е извършено умишлено,при формата на вината пряк умисъл,тъй като подс.Х. е съзнавал общественоопасния характер на деянието,предвиждал е настъпването на неговите общественоопасни последици и е искал това.В съзнанието му са били формирани представи,че извършва действия по възбуждане на полово желание без съвкупление,съзнавал е,че пострадалата не е съгласна и целенасочено е използвал сила,за да сломи съпротивата й.

При индивидуализация на наказанието за това престъпление,за което е предвидено лишаване от свобода от две до осем години,съдът е отчел липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства и наличието на смекчаващо такова-необремененото му съдебно минало,поради което и е наложил наказание,ориентирано към минимума,а именно три години лишаване от свобода,чието изтърпяване е отложил за срок от пет години,при преценката,че същото би се оказало достатъчно възпиращо и би постигнало визираните в НК цели.

Въззивният съд счита ,че наказанието е определено в съответствие с установените по делото обстоятелства и при правилно приложение на закона.Тук следва да се изтъкне и предшестващото поведение на подсъдимия,който целенасочено е въвел в заблуждение пострадалата,че приятелят й се намира в квартирата,по който начин е постигнал съгласието й да тръгне с него ,следва да се има предвид и интензитета на употребената сила за сломяване съпротивата на пострадалата,които обстоятелства също са от естество да обосноват налагането на наказание над предвидения от закона минимум и определянето на изпитателен срок в максимален размер.

Така определеното наказание е законосъобразно и съответно на целите на наказателната репресия ,визирани в чл.36 от НК,разгледано и на плоскостта на високата степен на обществена опасност на деянието,но ниската такава на дееца,който е неосъждан,поради което и правилно съдът е приложил института на условното осъждане,тъй като за поправянето и превъзпитанието на дееца не се налага изолирането му от обществото.

 

С оглед на горното атакуваната присъда като правилна и законосъобразна,без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон ,следва да бъде потвърдена.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда от 30.05.2018 год. по НОХД № 17421/17 год. на СРС,НО,5 състав.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:  1.                    2.