Р Е Ш Е Н И Е
№ 1966
гр.Пловдив, 30.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V
състав, в публично
съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА
като разгледа АНД №
4427/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
от Т.Г.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление № 682
от 31.05.2019 г., издадено Заместник-кмет „Транспорт“ в Община Пловдив, с което на основание чл. 40
ал.3 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни
средства на територията на гр. Пловдив /НРСППППСТП/, и е наложено
административно наказание – глоба, в размер на 50 лева, за нарушение на
разпоредбата на чл. 6 ал.2 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране
на пътни превозни средства на територията на гр. Пловдив /НРСППППСТП/.
В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на обжалваното НП, в частност наличие на съществени
процесуални нарушения, допуснати в хода на административнонаказателното
производство, и материална незаконосъобразност. Посочва, че е налице
разминаване между правната квалификация, посочена във фиша и тази в АУАН. Възразява,
че е изтекъл срокът по чл. 34 ЗАНН от момента на установяване на нарушителя до
момента на съставяне на АУАН. Поради изложеното от съда се иска отмяна на
обжалваното НП.
В проведеното открито съдебно
заседание жалбоподателката, редовно призована, явява се лично. По същество
излага съображения, идентични в депозираната жалба. Моли обжалваното НП да бъде
отменено.
Въззиваемата страна – Община
Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. От същата е депозирана
молба, с която се иска потвърждаване на обжалваното НП.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 17.12.2018 г. А.И., заемащ длъжността ***,
извършил проверка в гр. Пловдив, ул. „Росица“ № 3а, където установил, че
жалбоподателката Т.Д. била паркирала лек автомобил марка „Хонда“, с рег. № ***,
върху тротоар, намиращ се на посочения адрес. За това деяние на място И.
съставил на жалбоподателката глоба с фиш № ********** в размер на 50 лева в
отсъствието на жалбоподателката Д..
На 27.12.2018 г. същата депозирала жалба вх. №
79816/27.12.2018 г. по описа на Районен съд Пловдив, с която обжалвала фиш № **********/17.12.2018
г., въз основа на която било образувано АНД 175/2019 г. по описа на съда. С
Разпореждане № 1185 от 17.01.2019 г. жалбата била върната на Д. като
недопустима и производството по АНД 175/2019 г. по описа на съда било
прекратено. След влизане в сила на разпореждането за връщане на жалбата и
прекратяване на производството, материалите по делото били изпратени на 06 РПУ
при ОДМВР Пловдив за довършване на административнонаказателното производство.
На 10.04.2019 г. свидетелят Г.А. съставил на
жалбоподателката АУАН бл. № 037898, с който и вменил нарушение
на разпоредбата на чл. 6 ал.2 от Наредба за реда за спиране, престой и
паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Пловдив. Въз основа
на съставения АУАН било издадено обжалваното НП.
Описаната по-горе фактическа
обстановка се установява на първо място от разпита на свидетеля Г.А.. Фактическата
обстановка се потвърждава и от приложените по делото писмени доказателства, а
именно: фиш № **********/17.12.2019 г.; АУАН бл. №
037898/10.04.2019 г.; жалба вх. № 79816/27.12.2018 г. по описа на Районен съд
Пловдив; Разпореждане № 1185 от 17.01.2019 г. по АНД 175/2019 г. по описа на Районен
съд Пловдив.
По процеусалните правила:
Преди да се произнесе по правилността на
наказателното постановление, като провери дали жалбоподателката действително е
извършила виновно вмененото и административно нарушение, съдът следва да се
произнесе по приложението на процесуалните правила, включително и дали е спазен
срокът по чл. 34 ал.1 ЗАНН. Цитираната разпоредба гласи, че не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението. В процесния случай не се
спори, че нарушението е станало известно на наказващия орган още на 17.12.2018
г., т.е. датата на откриването на нарушителя съвпада с тази на извършване на
деянието. Следователно са били налице предпоставки за съставянето на акт за
установяване на административно нарушение в предвидения тримесечен срок, което
е изключило приложението на едногодишния срок. Това налага извод, че АУАН срещу
жалбоподателката Д. е следвало да бъде съставен най-късно до 17.03.2019 г.
Процесният акт обаче е бил съставен на 10.04.2019 г., установено от
удостоверената датата на съставянето му, към който момент срокът за
законосъобразното извършване на това действие е бил вече изтекъл съгласно
правилото на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Този срок е императивен и при неспазването му като последица законодателят е
предвидил забрана за образуване на административнонаказателно производство.
Съгласно трайната и последователна съдебна практика ирелевантно е
обстоятелството, че преди съставянето на АУАН и издаването на наказателното
постановление е бил издаден фиш. Оспорването на фиша пред съда не оправдава
бездействието на администрацията и пропуска й да спази сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В
случая не е било необходимо да се изчаква производството пред Районен съд
Пловдив по жалбата срещу първоначално съставения фиш от 17.12.2018 г., за да се
състави акт за установяване на нарушение. Доколкото оспорване по съдебен ред на
фиша, издадена в хипотезата на чл. 39, ал. 1 от ЗАНН,
въобще не е предвидено, то и да бъде подадена жалба, същата не е годна да
пренесе производството пред съда и за административнонаказващия орган не стои
ограничение да състави акт за установяване на административното нарушение. От
друга страна, оспорването по чл. 39 ал. 4 от ЗАНН представлява
упражняване на потестативно право от лицето, срещу което е издаден фишът, чиито
последици са две: 1) наложената глоба не може да бъде събрана, тъй като фишът
като изпълнително основание се дисквалифицира и 2) за административнонаказващият
орган възниква задължение да състави АУАН по реда на ЗАНН.
Този извод се подкрепя и от разпоредбата на чл. 186 ал. 2 от ЗДвП,
от която е видно, че оспорването има сезираща функция за органа да издаде акт и
НП. Разпоредбата на чл. 39 от ЗАНН препраща
към правилата на раздел първи от същия закон, вкл. и чл. 34 от ЗАНН,
който ангажира органа да състави АУАН в тримесечен срок от откриване на
нарушителя. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 39, ал. 3 от ЗАНН не
предвижда особени правила по отношение на началния момент, от който започва да
тече срокът за съставяне на АУАН, независимо, че извършването на това действие
предпоставя на първо място оспорване на нарушението или отказ за плащане на
глобата. Законът ясно посочва, че и в този случай тримесечният срок за
съставянето на АУАН тече от откриването на нарушителя, но не по-късно от една
година от извършване на нарушението. Съдът намира, че извеждането на
по-продължителен срок по тълкувателен път би довело до заобикаляне на закона и
нерегламентирано утежняване на положението на административнонаказателно
отговорните лица. Поради това в тежест на администрацията е било да организира
дейността си така, че да съобрази наличието или не на обстоятелството по чл. 39 ал. 3 от ЗАНН и
да пристъпи към съставянето на АУАН в рамките на тримесечния срок по чл. 34,
ал. 1, изр. второ от ЗАНН.
Още повече, че в случая независимо от провелото се съдебно оспорване на
издадения фиш, същото е приключило преди изтичането на 3-месечния давностен
срок и преписката е била върната на наказващия орган, с което пречка за
своевременното съставяне на АУАН не е имало.Спазването на предвидените в закона
срокове за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя
е особено важна предпоставка за законосъобразното развитие на производството по
реализирането й. Законодателното отношение по този въпрос е видно и от
систематичното място на разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН.
Това е така и с оглед целите на тази разпоредба, а именно да се избегне едно
евентуално продължително бездействие на държавните органи при осъществяване на
техните правомощия, което би създало неоправдано положение на несигурност в
правния мир. Следователно неспазването на указаните срокове за иницииране на производството
по налагане на административно наказание е винаги съществено процесуално
нарушение, което не може да се санира във фазата на обжалване на НП пред съд и
се явява абсолютна пречка за по-нататъшното развитие на административнонаказателното
производство /така Решение № 992 от
13.06.2017 г. по к.а.н.д. № 977/2017 г. на Административен съд - Пловдив;
Решение № 1149 от 27.06.2017 г. по к.а.н.д. № 1309/2017 г. на Административен
съд – Пловдив; Решение № 932 от 23.04.2019 г. по к.
адм. н. д. № 429 / 2019 г. на Административен съд - Пловдив/.
От всичко изложено следва, че
обжалваното НП се явява незаконосъобразност, доколкото в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, и като такова следва да бъде отменено. Безпредметно в
настоящия случай се явява обсъждането на въпросите по приложението на
материалния закон и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 682 от 31.05.2019 г., издадено Заместник-кмет
„Транспорт“ в Община Пловдив, с което на Т.Г.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***,
на основание чл. 40 ал.3 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на
пътни превозни средства на територията на гр. Пловдив /НРСППППСТП/, е наложено
административно наказание – глоба, в размер на 50 лева, за нарушение на
разпоредбата на чл. 6 ал.2 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране
на пътни превозни средства на територията на гр. Пловдив /НРСППППСТП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС