Р Е Ш Е Н И Е № 1585
гр.
Пловдив, 17.05. 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание
на 28.04.2017 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя Мутафчиева,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 8986 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдът е
сезиран с искова молба, предявена от
„Родопи 95“ АД, ЕИК: ********* против „АГРОАСУ“ ЕАД, ЕИК: *********, с която е
предявен иск с правно основание чл. 124 във вр. с чл. 439 ГПК за признаване на
установено в отношенията между страните, че е погасено задължението, за което
„Родопи 95“ АД е осъдено с Решение по в.гр.д. № 1880/2011 г. по описа
на ПОС, а именно: да прекрати всички действия, с които пречи на ищеца да
упражнява правото си на собственост върху имот № *** по картата на
възстановената собственост за землището на ***, като премахне
всички сергии, поставени на второстепенния път № ***, осигуряващ достъп
до горепосочения имот.
В исковата
молба се твърди, че с влязло в сила решение по в.гр.д. № 1880/2011 г. по описа
на ПОС ищцовото дружество е осъдено по предявен от ищеца против него иск да прекрати всички действия, с които пречи на
ищеца да упражнява правото си на собственост върху имот № *** по картата на
възстановената собственост в землището на ***, като премахне всички сергии,
поставени на второстепенния път № ***, осигуряващ достъп до горепосочения имот
и да не препятства преминаването по този път, като решението в частта, касаеща
премахването на КПП бариера решението е отменено от ВКС. По повод издадения
изпълнителен лист ответникът образувал изпълнително дело № ***. След получаване
на поканата за доброволно изпълнение ищецът твърди, че възразил, че
изпълняемото право, касаещо премахването на всички сергии, поставени на
второстепенния път № *** вече е погасено по давност и поискал от съдебния
изпълнител да се увери лично, като извърши оглед. Оглед не бил направен, но ***
назначил две технически експертизи за „изясняване на фактическото
положение“. С второто депозирано
заключение от в.л. *** било установено, че
в имот № ***, който ответникът припознава, като част от път № *** от
диспозитива на решението, единствено три постройки с метална конструкция. Тези
постройки било установено, че отстоявали на 6.50 м. североизточно от имота на
взискателя. На датата, на която било депозирано заключението – 15.07.2014 г.
било удовлетворено искането на взискателя и последният бил оправомощен да
премахне за сметка на длъжника „всички сергии, поставени на второстепенен път №
***“, индивидуализирани от вещото лице т.е. не само в съществуващия понастоящем
път № ***, но и в съседния собствен на
ищеца имот № ***. Против постановлението била депозирана жалба пред ПОС, която
била оставена без уважение. По този
начин бил изчерпан специалния ред за защита в изпълнителното производство.
Между страните в изпълнителното производство възникнал спор относно
погасяването на задължението , за което бил осъден ответника, който спор и към
датата на депозиране на настоящата искова молба не бил решен. Твърди се, че в
решението, като местонахождение на сергиите е посочен път № ***, който и в
момента съществува с непроменени граници, такива каквито са били към момента на
постановяване на Решението по в.гр.д. №
1880/2011 г. Сочи се, че имот № ***, който още през 2010 г. е нанесен в
кадастъра, като самостоятелен имот № *** също съществува в непроменени граници.
Посочва се, че тези два имота са коментирани в мотивите на решението, но в
диспозитива на решението е отразено, че следва да се премахнат сергии, находящи
се на път № ***. С оглед така изложеното се твърди, че посочените в диспозитива
на решението сергии вече са премахнати и съответно е погасено задължението на
ищеца. При условията на евентуалност в
случай, че съдът приеме, че в диспозитива на съдебното решение се имат предвид
постройки в имот № **, то същите са премахнати, а ако се приеме, че се касае за
трите постройки, описани от вещото лице в изпълнителното производство, то се
твърди, че задължението да не се пречи на собственика на имот № *** да
упражнява правото си на собственост също е погасено, тъй като дейността на
ответника, на която ищецът е пречил след постановяване на решението е
преустановена. С оглед така изложеното се моли предявеният иск да се уважи.
Претендират се разноски.
В законноустановения
едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който
оспорва иска, като недопустим и иска прекратяване на производството, тъй като
спорът между страните е решен с влязло в сила съдебно решение. Оспорва се искът и като неоснователен по
подробно изложени в отговора съображения. Излага се отново фактическата
обстановка по повод предявения от ответника против ищеца иск, който е уважен
частично, образуването изпълнително дело, обжалване действията на съдебния
изпълнител и възлагането на взискателя. Твърди се, че предявяването на
настоящия иск цели отлагане във времето
на изпълнението на действията, които съдебният изпълнител е възложила на
взискателя – ответник по делото, тъй като същото е икономически неизгодно за
ищеца. Оспорва се твърдението на ищеца, че сергиите са съществували по време на
производството по предявения иск по чл.109 ЗС в имот № **, както и че същите
впоследствие са премахнати. Твърди се, че постройките, ситуирани в имот № **
(по КВС) впоследствие преустроени и видоизменени съществуват в сегашния си вид
и са отразени в имот № ** (по КККР), който съответства на имот № **. Посочва
се, че при индивидуализиране на предмета на гр.д. № 820 / 2008 г. процесният
имот е описан, съгласно действащия към онзи момент план по КВС на ***, местност
Динките, като именно този имот е отбелязан, като имот № ** – път с трайна
настилка – централна алея, която фактически разделя двете стокови тържища –
това на ищеца и това на ответника. След влизане в сила на КККР процесният имот
– второстепенен път № ** се индивидуализира, като имот № ***, който в голямата
си част съответства на имот № ** по КВС. Цитира се и съдебното решение, с което
се отхвърля жалбата на ищеца против предприетите от съдебния изпълнител
изпълнителни действия, в частта касаеща идентичност между път № ** и имот № ***.
Посочва се, че движимите вещи, които следва да бъдат премахнати, а именно:
поставените на път № ** сергии, впоследствие са преустроени в павилиони и към
настоящия момент все още не са премахнати от ищеца. Предвид изложените съображения се твърди, че
не са налице сочените от ищеца
новонастъпили обстоятелства, обуславящи погасяване на задължението на
ищеца след приключване на съдебното дирене в производството по иска по чл. 109
ЗС, поради и което предявеният иск по чл. 439 ГПК следва да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.
Съдът, въз основа на доказателствата и фактите, които
се установяват с тях, намира за установено от фактическа и правна страна следното, а именно:
Съдът счита за неоснователно
направеното от ответника възражение за недопустимост на предявения иск. Съгласно чл. 299, ал. 1 от ГПК, спор, разрешен от съда с
влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато
законът разпорежда друго. Влязлото в сила решение подлежи на изпълнение. Това
изпълнение може да бъде оспорвано от длъжника само при условията на чл. 439 от ГПК, чрез иск, основан на факти,
които са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание. Тези факти не са преклудирани от
силата на присъдено нещо по постановеното предходно решение. Предмет на делото е недължимостта на престацията, за която длъжникът е осъден с влязлото в
сила решение. При уважаване на този иск, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, т. 7 от ГПК. Когато изпълнението е основано на съдебно решение по иск по чл.
109 ЗС, с което ответникът е осъден да прекрати всички действия, с които
пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост, като премахне всички
сергии, поставени на път, осигуряващ достъп до имота на ищеца и да не
препятства по никакъв начин преминаването по този път, то ново обстоятелства се
явява соченото от ищеца погасяване на задължението чрез премахване на сергиите и
преустановяване на действията, с които се пречи на ответника да упражнява
правото си на собственост. При преценка допустимостта на иска съдът съобразява
твърденията на ищеца, изложени в исковата молба т.е. доколко твърдените
обстоятелства се сочи да са нови такива, а не преценява представените
доказателства във връзка с така изложените твърдения. Изискването на чл. 439, ал. 2 ГПК
е искът за оспорване на изпълнението да се основава на факти и обстоятелства,
настъпили след приключване на съдебното дирене, в случая на уважения негаторен
иск по чл. 109 ЗС. Като
законно средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес, с този
отрицателен установителен иск се дава право на длъжника да установи, че
изпълняемото право, в случая премахването на процесните постройки, е отпаднало,
поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но
имащи значение за неговото съществуване, като доказването им е в негова тежест.
Не се установява да е налице сочената от ответника злоупотреба с
процесуални права, доколкото законът дава възможност на ищеца да предяви иск
против изпълнението, като се позове на нови обстоятелства. Предвид така изложеното съдът приема, че предявеният иск е допустим
и искането на ответника за прекратяване на производството е неснователно.
С оглед допустимостта на така предявения иск,
то следва да се преценят събраните по делото доказателства, касаещи
основателността или неоснователността на същия.
От приетите по делото, като
писмени доказателства скици и приложеното гр.д. № 820/2008 г. по описа на ПРС,
ХVІ – ти състав се установява, че към датата на депозиране от ответника против
ищеца на исковата молба по чл. 109 ЗС петитумът на предявения иск е съобразен
със статута на имотите към този момент. В петитума на исковата молба е
отразено, че се иска ответникът – ищец в настоящото производство да преустанови
всички действия, с които пречи на ищеца – ответник в настоящото производство да
упражнява правото си на собственост, като премахне всички сергии, поставени на
второстепенен път № **, който представлява път за достъп до имот № *** в масив ***
в землището на ***, представляващо стоково тържище /пазар/, да не препятства по
никакъв начин преминаването на АГРОАСУ
ЕАД по този път, който представлява собственост на Държавния поземлен фонд,
както и да бъде осъден ответника да премахне поставената будка в началото на
пътя , неречена КПП с бариера, която ограничава достъпа до имота на АГРОАСУ
ЕАД и съседните недвижими имоти. В
скицата от 1994 г. имот № *** е означено, като път с трайна настилка. В скицата
от 2006 г. на имот № *** (л. 98 от делото) имот № ** е означен, като улична
мрежа, собственост на Държавен поземлен фонд. Така предявеният иск е отхвърлен,
потвърден от въззивния съд и впоследствие отменен и върнат за ново разглеждане
от друг въззивен състав. При потворното разглеждане на делото от въззивния съд
предявените искове по чл. 109 ЗС са уважени изцяло, като съдебното дирене е приключило на
23.01.2012 г. При постановяване съдебния акт по второто въззивно производство
по в.гр.д. № 1880/2011 г. по описа на ПОС, съдът е приел, че изградените в поземлен имот
№ *** павилиони, представляващи преместваеми обекти за търговски и други
обслужващи дейности не позволяват свободното маневриране и затрудняват достъпа
до съседните имоти, поради и което е уважил предявените от АГРОАСУ ЕАД против
РОДОПИ 95 ЕАД искове, съобразно петитума
на исковата молба от 2008 г., като е осъдил РОДОПИ 95 ЕАД да преустанови всички
действия, с които пречи на АГРОАСУ ЕАД да упражнява правото си на собственост
върху имот № *** по карта, като премахне всички сергии, поставени на
второстепенен път № **, който представлява път за достъп до имот № *** в масив ***
в землището на ***, представляващо стоково тържище /пазар/, да не препятства по
никакъв начин преминаването на АГРОАСУ
ЕАД по този път, както и е осъдено РОДОПИ 95 ЕАД да премахне поставената будка в
началото на пътя , неречена КПП с бариера. С решение на ВКС въззивното решение
в частта, касаеща премахване на КПП с бариера е отменено. Издаден е
изпълнителен лист.
На 03.10.2014 г. РОДОПИ 95 ЕАД е депозирало
жалба пред окръжния съд против Постановление на съдебния изпълнител по
образуваното, въз основа на горния изпълнителен лист, изпълнително дело, с което взискателят АГРОАСУ ЕАД е оправомощен
да извърши заместимо действие с твърдения, че сергиите, предмет на
производството са премахнати и съответно задължението на РОДОПИ 95 ЕАД е
погасено и не подлежи на принудително изпълнение. С Решение от 10.07.2015 г. жалбата е оставена
без уважение, като неоснователна.
С молба от 17.07.2015 г. РОДОПИ
95 ЕАД е поискало тълкуване на решението
по в.гр.д. № 1880/2011 г. по описа на ПОС, доколкото не става ясно кои именно
постройки следва да бъдат премахнати. С
влязло в сила Решение молбата за тълкуване е оставена без уважение, като е
констатирано, че диспозитивът на решението е в пълно съответствие с петитума на
исковата молба, като е вярно, че в хода на процеса през 2010 г. е одобрена
кадастрална карта на ***, поради което по принцип диспозитивът на решението е
следвало да индивидуализира процесния имот по актуалния му кадастрален статут,
но това не води до неяснота на решението.
От приетото по делото
заключение на съдебно – техническата експертиза се установява, че кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на
„Централен стопански двор" в землище с.***, местност ***, община ***,
област П. е одобрена съе Заповед № РД-18-16-1/26.02.2010г. на Началника на СГКК-П.. До настоящия момент за ПИ
с идентификатор ** няма постьпила преписка
за изменение на кадастралната карта относно графичната част на поземления имот,
т.е. от датата на създаването на КККР одобрена съе Заповед № РД-18-16-1/26.02.2010г. на
Началника на СГКК-П. за „Централен стопански двор" в землище с.***,
местност ***, община *** имот с идентификатор ***
не е променял своите граници. Функционалното предназначение на имот ***
съгласно КККР на *** е НТП „за второстепенна улица". Кадастралния план на ЦСД *** е изготвен от фирма „Биоинвестинженеринг"
АД през 1994г. и в него са показани изградените към годината на одобряване
кадастрални елементи, а в кадастралния регистьр към кадастралния план
територията е записана с планоснимачен номер ** и начин на трайно
ползване „второстепенна улица".
Установява се, че в картата на възстановената
собственост /одобрена през 1999г./ процесната територия в ЦСД *** е записана
отново с планоснимачен номер ** и с начин на трайно ползване „територии, заети от
улична мрежа" или КВС повтаря записа от кадастралния план от 1994г. Посочва се, че в КККР
на с.*** процесната територия в ЦСД *** е записана с идентификатор ** и начин на трайно
ползване улици и нов НТП „за второстепенни улици". От приложената към
заключението комбинирана скица се установява, че имот № ** с площ ** кв.м. и НТП „за второстепенна
улица", между точките *** напълно съответветства на имот №**-„път с трайна настилка" по кадастрален план на Централен
стопански двор от 1994г., както е заявен в исковата молба по чл. 109 ЗС. Вещото
лице е достигнало до това заключение,
ползвайки координатите на чупките на имот 8 от скица № 32/06.06.1994г. по кадастрален план на Централен стопански двор от 1994г. (приложена
към исковата молба по гр.д. 820 по описа за 2008 г. на ПРС), като е
проверило границите на имот №**-„път с
трайна настилка", с тези на имот *** от скицата, като е установило, че тези граници съвпадат с тези по КВС и
КККР. В съдебно заседание вещото лице
заяви, че имот № ** не е напълно идентичен с имот № **, което не противоречи на
изводите в заключението, че границите
на имот № ** – път с трайна настилка,
които граничат с тези на имот *** от скицата от 1994 г., съвпадат с тези на
имот № *** по КККР на ***. Установява се пълна идентичност между имот № ** по
скица № *** от 1994 г., приложена към исковата молба по чл. 109 ЗС и имот № **
по КККР на ***.
Както от приетото по делото
заключение, така и от събраните гласни доказателства се установява, че към
настоящия момент, изградените в имот № **, идентичен с имот № **, съгласно
изпълнителен лист по в.гр.д. № 1880/2011
г. по описа на ПОС има изградени
постройки от метална конструкция, оградени с панели и врати и намиращи се в
средата на цялото протежение на имот ** .
От приетите по делото гласни
доказателства, преценени в тяхната съвкупност и във връзка с останалите събрани
по делото доказателства се установява, че към датата на приключване на
съдебното дирене по в.гр.д. № 1880/2011
г. са били изградени, намиращите се в имот № **
павилиони. Св. *** заявява, че павилионите са се появили през 2010 г., като
железният навес, под който са се намирали маси се е трансформирал в
термопанелни клетки – павилиони. Същото се потвърждава и от свидетеля Н.Г.,
който заявява, че преди да се направят термопанелните конструкции е имало
открити сергии с покривче, на които се продавали зеленчуци. Св. Б. също
заявява, че масите са махнати преди около 6 години и са изградени
термопанелните павилиони. От мотивите на съдебното решение по в.гр.д. №
1880/2011 г. по описа на ПОС също се потвърждава, че павилионите са се намирали
в имот № ** идентичен с имот № ** т.е. към датата на приключване на съдебното
дирене по делото павилионите са били на същото място и именно те е следвало да
бъдат премахнати.
Не може да се направи извод за
погасяване на задължението на ищеца по образуваното въз основа на издадения по
в.гр.д. № 1880/2011 г. по описа на ПОС изпълнителен лист и от приетия по
делото, като доказателство протокол от 11.02.2013 г., в който се констатира, че
в имот с идентификатор ** /със стар номер **/ няма поставени сергии. Както беше
посочено по горе след измененията на кадастралната карта през 2010 г. частта от
имот със стар № **, която граничи с имота на ответника и в която се установява,
че са налице постройки, възпрепятстващи упражняване на правото на собственост
на ответника, е с нов номер, а именно: с идентификатор **.
От така изложеното съдът счита,
че ищецът не доказа, че са налице новонастъпили обстоятелства, обосноваващи
основателност на предявения иск по чл. 439 ГПК.
Относно твърденията, че ищецът
не възпрепятства дейността на ответното дружество, тъй като същото е преустановило дейността си към настоящия
момент, то следва да се посочи, че това обстоятелство не представлява ново
такова обосноваващо погасяване на задължението на ищеца. С постановеното по
в.гр.д. № 1880/2011 г. по описа на ПОС ищецът е осъден да прекрати всички
действия, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост, като
премахне съответните сергии, а не действията, с които ищецът пречи на ответника
да упражнява своята търговска дейност. Освен това от събраните гласни
доказателства се установява, че дейността на ответното дружество в съседния
имот № *** не е изцяло преустановена, като има няколко маси за продажба на
ядки, найлонови торбички, зеленчуци, кебапчийница. Доводите на ищеца, че не
следва да се премахват постройки, в които се помещават много търговски обекти,
заради наемателите на три сергии, са по – скоро житейски, а не правни доводи.
При постановяване на решението си, съдът следва да се ръководи от закона и в
съответствие с правните норми да прецени събраните по делото доказателства.
Предвид така изложеното съдът счита, че предявеният от ищеца иск по
чл. 439 ГПК е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
в полза на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски,
съобразно представен списък с разноски. Ответникът е представил доказателства
за заплатен адвокатски хонорар в размер от 1500 лв., по отношение на който
ищецът е направил възражение за прекомерност. В чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
предвиден минимален размер на адвокатския хонорар -300 лв. В ал. 8 на същата разпоредба е предвидено,
че при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо
заседание се заплаща допълнително по 100 лв. В случая са проведени шест съдебни
заседания, от което следва, че към минималния адвокатски хонорар следва да се
прибави и сумата от 400 лв. Действително делото представлява фактическа и
правна сложност и по него са извършвани множество процесуални действия с
участието на процесуалните представители на ответника - разпитвани са свидетели, приети са писмени
доказателства и съдебно – техническа експертиза, но размерът от 1500 лв. се явява завишен спрямо процесуалните усилия по осъществяване на
защитата на ответника. Съдът счита за
основателно възражението на ищеца за прекомерност на заплатения адвокатски
хонорар, като следва да намали същия до размера на сумата
от 1000 лв. Освен определения адвокатски хонорар в полза на ответника следва да
се присъди и сумата от 160 лв. – депозит за вещо лице. Сумите за заплатени
депозити за призоваване на свидетели – 42 лв. не са заплатени на разпитаните
свидетели, поради и което не следва да се присъждат в полза на ответника,
доколкото не представляват направени разноски. На основание изложените
съображения в полза на ответника следва да се присъди обща сума в размер
от 1160 лв., от която сумата от 1000 лв.
– съответна част от заплатен адвокатски хонорар, намален поради прекомерност и
сумата от 160 лв. – депозит за съдебно – техническа експертиза.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Родопи 95“ АД, ЕИК: ********* против
„АГРОАСУ“ ЕАД, ЕИК: ********* иск за
признаване на установено в отношенията между страните, че е погасено
задължението, за което „Родопи 95“ АД е
осъдено с Решение по в.гр.д. № 1880/2011
г. по описа на ПОС, а именно: да прекрати всички действия, с които пречи на
ищеца да упражнява правото си на собственост върху имот № *** по картата на
възстановената собственост за землището на ***, като премахне
всички сергии, поставени на второстепенния път № **, осигуряващ достъп
до горепосочения имот.
ОСЪЖДА „Родопи 95“ АД, ЕИК: ********* да заплати на „АГРОАСУ“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 1160
лв. – разноски по делото, от които сумата от 1000 лв. - съответна част от
заплатен адвокатски хонорар, намален поради прекомерност и сумата от 160 лв. –
депозит за съдебно – техническа експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ