ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 259
гр. Пловдив , 21.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Б. Бонев
Членове:Михаела Ат. Добрева
Станислава Б. Бозева
като разгледа докладваното от Михаела Ат. Добрева Въззивно частно
наказателно дело № 20215300601288 по описа за 2021 година
Производството е по чл.341 ал.1 вр. чл.306 ал.2 вр. ал.1 т.3 пр.1 от НПК.
С Определение от 14.04.2021г. по ч.н.д. №1969/2021г., РС Пловдив е групирал на
основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК наказанията наложени на И. Н. М. с ЕГН:
********** по НОХД 7091/2019г. на РС Пловдив и по НОХД №7531/2019г. по описа на РС
Пловдив, като ОПРЕДЕЛИЛ и едно общо най-тежко наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДA” за срок от ЕДНА ГОДИНА И ПЕТ МЕСЕЦА, което на основание чл.57, ал.1, т.3
от ЗИНЗС е определил да бъде изтърпяно при първоначален „ОБЩ” режим и е
ПРИСПАДНАЛ на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК времето, през което осъденият ИЛ.
Н. М. е бил задържан по което и да е от осъжданията в групата.
Със същото определение РС Пловдив е постановил наказанието по НОХД №
6792/2020 г. на РС Пловдив „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДA” за срок от осем месеца да бъде
изтърпяно ОТДЕЛНО и ИЗЦЯЛО от така определеното общо най-тежко наказание от една
година и пет месеца лишаване от свобода. Изтърпяването на наказанието по това дело съдът
е постановил основание чл.57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да бъде при първоначален „ОБЩ” режим,
като е приспаднал на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК от наказанието по НОХД №
6792/2020 г. по описа на РС-Пловдив времето, през което същият е бил задържан по реда на
ЗМВР и НПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на осъденото лице. Твърди се
неправилност и незаконосъобразност на определението, с аргумент, че неправилно е
определено ефективно изтърпяване на групираните наказания. Изразява се несъгласи е и с
определения режим на изтърпяване.
Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата и при направената служебна
проверка установи следното:
За да постанови атакуваното си определение РС Пловдив е изложил мотиви, че:
Осъденият ИЛ. Н. М. има общо четири осъждания, като искането на РП Пловдив е за
групиране на наказанията на осъдения по НОХД № 7091/2019 г. на РС – Пловдив, ХХ н.с. и
по НОХД № 7531/2019 г. на РС – Пловдив.
1
Установил е, че:
- По НОХД № 7091/2019 г. на РС Пловдив с определение от 28.11.2019 г., влязло в
сила на същата дата, ИЛ. Н. М. е осъден за престъпление, извършено на 01.10.2019 г. с
правна квалификация по чл. 198, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, и му е наложено
наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, една година и пет месеца „лишаване от
свобода“, изпълнението на което е отложено по чл. 66, ал. 1 от НК, с изпитателен срок от
четири години; приспаднато е времето, през което е бил задържан на основание чл. 59, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК.
- По НОХД № 7531/2019 г. на РС Пловдив с определение от 29.11.2019 г., влязло в
сила на същата дата, М. е осъден за престъпление извършено на 23.11.2019 г., с правна
квалификация по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, изпълнението на което е отложено на
основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години. На основание чл. 59, ал. 1, т.
1, вр. ал. 2 от НК е приспаднато времето, през което е бил задържан.
- По НОХД № 6792/2020 г. с присъда влязла в сила на 02.03.2021 г. М. е осъден за
извършено от него престъпление на 20.05.2020 г. по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. чл. 28, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание при условията на чл. 58а, ал. 1, вр. чл.
54, вр. чл. 36 от НК, осем месеца „лишаване от свобода“, при първоначален общ режим за
изтърпяване; приспаднато е времето, през което същият е бил задържан по реда на ЗМВР и
НПК.
Първоинстанционният съд е съпоставил датите на извършване на горните
престъпления и датите на влизане на съдебните актове в законна сила и е приел, че са
налице основания за кумулиране на наказанията по НОХД № 7091/2019 г. и по НОХД №
7531/2019 г. и двете по описа на РС Пловдив, тъй като и двете престъпения са извършени
преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, поради което е определил
общо най-тежко наказание измежду посочените две, а именно „лишаване от свобода“ в
размер на една година и пет месеца.
По отношение на въпроса за изтърпяване на общото наказание първоинстанционният
съд е приложил чл. 25, ал. 4 от НК, според която съдът, който определя общото наказание,
преценява дали са налице отново основанията за отлагане изпълнението на така
определеното общо най-тежко наказание или следва да бъде изтърпяно ефективно, като е
постановил за конкретния случай последното с мотиви, че: и двете престъпления по НОХД
№ 7091/2019 г. и по НОХД № 7531/2019 г. са извършени през непродължителни периоди от
време и след като изтърпяването на двете наказания е било отложено по чл. 66 ал.1 от НК,
отново на 20.05.2020 г. М. е извършил ново престъпление, като всичките осъждания на М.
са за престъпления против собствеността. Всичко това е мотивирало първоинстанционния
съд да направи извод, че целите на наказанието по чл. 36 от НК, няма да бъдат изпълнени,
ако така определеното понастоящем общо наказание също се отложи по реда на чл. 66 ал. 1
2
от НК, а следва да бъде изтърпяно ефективно. Налице са основанията за определяне на
първоначален общ режим за така определеното общо най-тежко наказание на основание чл.
57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
Същевременно първоинстанционният съд е отчел, че доколкото престъплението по
НОХД № 6792/2020 г. по описа на РС Пловдив е извършено след осъжданията по
коментираните по-горе две дела, то същото следва да се изтърпи отделно и изцяло при
първоначален общ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, като бъде приспаднато
времето, през което М. е бил задържан, като е отчел данните, че всъщност това наказание е
изтърпяно изцяло.
Първоинстанционният съд е приел, че не следва да прилага разпоредбата на чл.24 от
НК.
Пред въззивната инстанция осъденият и защитникът му поддържат жалбата, с която
атакуват определеното ефективно изтърпяване на групираните наказания и определения
режим на изтърпяване на общото най-тежко наказание.
Въззивният съд намира жалбата за неоснователна.
Съгласно чл.23 ал.1 от НК ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления,
преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът, след като определи
наказание за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях. А съгласно чл.25 ал.1
от НК разпоредбата на чл. 23 от НК се прилага и когато лицето е осъдено с отделни присъди,
какъвто е настоящия казус.
Правилно първоинстанционният съд е преценил наличие на тези кумулативни
предпоставки за осъжданията по НОХД № 7091/2019 г. и по НОХД № 7531/2019 г.
Правилно е определил и общото най-тежко наказание, като е постановил и приспадане на
изтърпяната част.
В тази част, в това число и по отношение приспадането на изтърпяната част, по
делото няма спор.
Спори се относно постановеното ефективно изтърпяване на групираните наказания
две наказания и определения режим на изтърпяване на общото най-тежко наказание.
Правилни са мотивите на първоинстанционния съд относно приложението по чл.25
ал.4 от НК и въззивният съд ги споделя като аргумент за определяне на ефективно
изтърпяване на общото най-тежко наказание.
Съгласно чл.68 от НК, обаче: Ако до изтичане на определения от съда изпитателен
срок осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което, макар и
след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и
3
отложеното наказание. Следователно при постановяване на присъдата по НОХД №
6792/2020 г. по описа на РС Пловдив, доколкото деянието по това дело е извършено в
изпитателния срок, определен по НОХД № 7091/2019 г. и по НОХД № 7531/2019 г. е
следвало именно наказанията наложени по тези две дела след групиране, т.е. общото най-
тежко – да бъде изтърпяно отделно и изцяло (а не както е постановено в атакуваното
определение), което, именно, би реализирало безусловно нормата на чл.68 от НК, в резултат
на което наказанията по НОХД № 7091/2019 г. и по НОХД № 7531/2019г., респективно,
определеното общо най-тежко наказание, безусловно следва да се изтърпи реално. Като не е
сторил това, първоинстанционният съд е постановил същия резултат, но с приложението на
чл.25 ал.4 от НК, а както се изложи по-горе въззивният съд напълно споделя мотивите и
преценката на първоинстанционния съд при прилагането на чл.25 ал.4 от НК за определяне
на ефективно изтърпяване на общото най-тежко наказание.
В жалбата се атакува и определеният режим на изтърпяване на общото най-тежко
наказание. Той е определен от първоинстанционния съд като общ. Определен е на-лекият
първоначален режим по смисъла на чл.57 от ЗИНЗС. Жалбата не е аргументирана и е
неоснователна.
Поради това, въззивният съд намира, че атакуваното определение следва да се
потвърди.
Други, освен обсъдените възражения не се правят от страните и като намери
изтъкнатите и коментирани по-горе доводи за неоснователни и като не установи други
нарушения на материалния и процесуалния закон, на основание чл.306 вр. чл.341 ал.1 вр.
чл.345 от НПК , съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на РС Пловдив от 14. 04. 2021г. по ч.н.д.№ 1969/
2021г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4