РЕШЕНИЕ
№ 898
гр. Пловдив, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20225330110530 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано по предявени от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов” № 37, против С. И. Н., ЕГН **********, с адрес гр. П., бул.
*****, обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318 ТЗ и чл. 86 от
ЗЗД за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед №
2337/29.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 4075/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХIII граждански
състав, а именно: сумата от в размер на 505, 31 лв. - главница,
представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода от
01.05.2020 г. до 30.09.2021 г. по партидата на длъжника с клиентски № *****
за обект с ИТН *****, находящ се гр. П, бул. *****, както и обезщетение за
забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от
02.07.2020 г. до 22.03.2022 г. в размер на 36, 11 лв., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
23.03.2022 г., до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали
1
всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна
енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да
заплати установената покупна цена. Сочи, че ответникът има качеството на
потребител на топлинна енергия, тъй като е носител на вещното право на
ползване по отношение на топлоснабден обект, находящ се в гр. П, бул.
*****. Твърди, че за процесния „Нелбо“ АД, е разпределил за имота на
ответната страна топлинна енергия на стойност от 505, 31 лв.,
представляваща топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване и
топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация, както и услуга за дялово
разпределение. Твърди, че начислената на ответника топлинна енергия е
доставена и разпределена съобразно с изискванията на ЗЕ и подзаконовите
нормативни актове. Доставената услуга на посочената стойност, не била
заплатена, поради което и длъжникът е изпаднал в забава. Моли се за
установяване със силата на пресъдено нещо, на паричните притезания, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.
410 ГПК. Претендира присъждане на разноските, сторени в заповедното и
исковото производство.
Ответната страна С. И. Н. е депозирал в законоустановения за това
срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба – чрез назначения й от
съда особен представител – адв. Л. Р., в който излага съображения за нейната
неоснователност. Твърди, че ответникът не е клиент на топлинна енергия,
доколкото в производството не са представени доказателства, установяващи
това обстоятелство. По така изложените съображения се моли за отхвърляне
на предявените искове. В първото по делото съдебно заседание уточнява, че
оспорва предявените искове единствено по основание, но не и по размер.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, по отделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 415, ал. 1, т.
3 ГПК.
Договорът за доставка (продажба) на топлинна енергия се счита за
сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува
одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2
ЗЕ. От представените в производството по делото доказателства – препис на
два ежедневника, в които са били публикувани общите условия на
дружеството, се установява, че е спазена процедурата, установена в Закона за
2
енергетиката досежно влизане в сила на последните. Следователно,
доколкото възникване на облигаторното правоотношение по доставка на
топлинна енергия е законово установено, съдът не възприема възраженията
на ответника, релевирани в отговора на исковата молба.
От представените по делото доказателства се установява, че
ответникът С. И. Н. е ползвател на недвижим имот, представляващ
апартамент, находящ се в гр. П, бул. *****.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № ***** г. при н. ***** при НК, по силата на който С. И. Н. и
съпругът й Н. Г. Н. са продали в полза на Г. Н. Н. недвижим имот,
представляващ апартамент № ****, находящ се на 6 етаж във вх. *****. С
нотариалният акт продавачите са запазили правото на ползване по отношение
на имота – заедно и по отделно, пожизнено и безвъзмездно.
Следователно от представените доказателства се установява, че
ответната страна е носител, заедно с Н. Г. Н., на ограниченото вещно право на
ползване по отношение на имота, което ответната страна може да упражнява
неограничено – самостоятелно и заедно с другия ползвател.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената
и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество.
В разпоредбата на § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а е установено, че „битов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съгласно § 1,
т. 41б ДР ЗЕ „потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува
енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Следователно, тази законова уредба свързва качеството потребител с
правото на собственост или учредено вещно право на ползване, като от
значение е реалното ползване на съответния вид енергия. Този извод се
налага от изричното разграничаване на хипотезата на учредено вещно право
на ползване в законовата дефиниция и определянето на титуляра на същото
като потребител на доставяната в имота топлинна енергия. Възприетото в
специалния закон разрешение съответства и на общата уредба на
3
задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл. 57 ЗС,
възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта. Ето
защо, когато за един имот има и учредено вещно право на ползване,
потребител на топлинна енергия не е собственикът на имота, а титулярят на
вещното право, който го упражнява.
По така изложените съображения следва да се приеме, че между
страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба
(доставка) на топлинна енергия.
Правното действие на сключения договор за продажба попада под
приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях
следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал.
2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2
ЗС) и купувачът е физическо лице. По това гражданско правоотношение за
ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли
правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде
тяхното владение на купувача, а за ответника – да заплати уговорената
продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на
договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи
условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването на три групи материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително
правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по
силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на
собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги
получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Ищецът е представил препис – извлечение от сметката на ответната
страна, издадена от негов представител, в които са обективирани
претендираните вземания за доставена топлоенергия за периода от 01.05.2020
г. до 30.09.2021 г., от която се установява, че е начислена топлинна енергия за
сградна инсталация в размер от 198, 51 лв., топлинна енергия за битово-
горещо водоснабдяване от 267, 16 лв. само за периода от 01.08.2021 г. до
30.09.2021 г. и услуга „дялово разпределение“ от 39, 64 лв.
Тази справка не представлява доказателство за удостоверените в нея
правнорелевантни обстоятелства, тъй като тя представлява частен
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 180 ГПК, обективираща изгодни
за нейния издател факти. В този смисъл тя притежава само формална
4
доказателствена сила за обстоятелството, че съдържа удостоверително
изявление, направено от субекта, сочен като неин издател.
Тези факти са установени обаче от приетата като компетентно
изготвена съдебно-техническа експертиза. След анализ на фактите,
отразяващи доставената и отчетена топлинна енергия, вещото лице изяснява,
че жилищния блок в гр. П, бул. *****, е включен към топлопреносната мрежа
на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, като през процесния период е
ползвана топлоенергия за отопление и битово горещо водоснабдяване.
Посочено е, че през процесния период отчитането на топлоенергия по
топломера в абонатната станция е извършвано чрез преносим терминал
ежемесечно, като количеството топлинна енергия, намалено със загубите е
подавано на „Нелбо“ ЕАД за разпределение на потребители. Установено е, че
през процесния период в имота на ответника е монтирано едно отоплително
тяло, което не е снабдено с ИРУ за ежемесечен визуален отчет. Установено е,
че в имота на ответника са монтирани две водомерни устройства за топла
вода за отчитане на изразходвано количество топлинна енергия за битово-
горещо водоснабдяване, като не отоплителните тела са отсъединени и не са
монтирани индивидуални разпределителни устройства. Вещото лице е
установило, че при топлинния счетоводител имотът на ответника се е водил
необитаем до 27.01.2021 г., когато собственикът на имота е открит и след
осигурен достъп до водомерите е съставено уведомление за изтекла
метрологична годност на водомерното устройство за топла вода.
Експертизата е установила, че за периода от 08.2021 г. до 09.2021 г., поради
неподменен уред за отчет, изчисленията за топлинна енергия за БГВ са
ставали на база 1 бр. лица по 140 литра на денонощие, съобразно
изискванията на чл. 6.7 във вр. с чл. 6.5 от Методиката. Експертизата е
установила, че за имота на ответника проектният отопляем обем е 195 куб.м,
като за целият процесен период е разпределена 1, 88311 MWh топлинна
енергия за сградна инсталация. Вещото лице е установило, че за процесния
период са прилагани изискванията на т. 6.7. във вр. с т. 6.5. от Методиката за
дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост -
Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, поради изтекла метрологична годност на водомерното
устройство. Установено разпределено количество топлоенергия за битово
горещо водоснабдяване от 2, 23644 MWh. Експертизата е дала заключение, че
няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество
топлинна енергия и начисленото от ищцовото дружество, като начинът на
разпределение и начисление на топлинната енергия е в съответствие с
методиката.
При така установените факти и въз основа на извършения анализ,
съобразявайки се с установеното от допуснатите и приети по делото съдебно-
техническа съдът достигна до извод, че реално доставената топлинна енергия
за процесния период е на цена от 505, 31 лв., представляваща стойността на
доставена топлинна енергия за битово – горещо водоснабдяване, топлинна
5
енергия, отдадена за сградна инсталация, с включена услуга за дялово
разпределение.
По делото е установено потребеното от ответника количество топлинна
енергия за битово-горещо водоснабдяване, тъй като съдебно-техническата
експертиза е установила, че отчитането на топлинната енергия е съобразено с
Методиката, като след запознаване с документите, съхранявани при
топлинния счетоводител, експертизата е установила, че поради констатирана
нередовност на водомерното устройство топлинна енергия е начислявана
само за периода 08.2021 г. и 09.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 66 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020
г. за топлоснабдяването, обн. с ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 г., действаща в
процесния период на начисляване на топлинна енергия за битово-горещо
водоснабдяване, количеството топлинна енергия, доставено в сградата, се
разпределя според различните видове потребление - за битово горещо
водоснабдяване, отопление, вентилация и климатизация.
С разпоредбата на чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата изразходваното
количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход
на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие –
когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода,
индивидуалните водомери за топла вода са повредени или не са изпълнени
изискванията на чл. 52, ал. 4 и ал. 6, т. 4, липсва или има нарушена оловна
и/или холендрова пломба, или не е осигурен достъп за отчитане.
С разпоредбата на чл. 62 от Наредбата е установено, че клиентите на
топлинна енергия в сгради – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са длъжни да монтират
индивидуални средства за дялово разпределение съгласно описаните в чл. 52.
По делото е представено уведомително писмо № ПД ***** от **** г.,
връчено на ответната страна, по силата на което последната е уведомена, че
водомера за топла вода, монтиран в кухнята на имота е с изтекла валидност
на метрологична проверка. В уведомлението е посочен и броя на живущите
лица в апартамента – 1 бр.
С оглед на така изложеното в производството по делото се установява,
че предвид нередовността на индивидуалния водомер, количеството топлинна
енергия за битово-горещо водоснабдяване правилно е начислена на основание
чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата.
Следователно с оглед така установените разпоредби исковата претенция
за присъждане на стойността на потребената топлинна енергия за битово-
горещо водоснабдяване е основателна.
Разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 2 от Наредбата изрично предвижда, че
когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода,
индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат нарушена пломба
или не е осигурен достъп за отчитане, изразходваното количество гореща
6
вода се разпределя при норма за разход на потребление за гореща вода от 140
л. на обитател за едно денонощие. Тези последици следват от неизпълнението
от страна на клиента на задължението му да монтира водомерно устройство,
което да отговаря на метрологичните изисквания и така да предостави
възможност за реално отчитане - на база потребено количество, и не са
обвързани от фактическото положение. В този смисъл е и съдебната практика,
намерила отражение в Решение № 162/28.05.2014 г. по гр. д. № 6397/2013 г.,
ГК, IV г.о. на ВКС, в което е прието, че в отношенията си с доставчика
потребителят, който е възложил на топлинен счетоводител индивидуално
отчитане и разпределянето на консумираната топлинна енергия в сграда
етажна собственост, е обвързан от съставените в съответствие с
нормативните изисквания от топлинния счетоводител документи.
Доставчикът на топлинна енергия има право да получи стойността на
отчетената от общия топломер топлинна енергия в сградата.
Съдът намира, че количеството на доставената топлинна енергия за
сградна инсталация е правилно определено от топлинно дружество по реда на
„Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна
собственост“, приета на основание чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, в който смисъл са изводите на вещото
лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза.
Съдът при достигане до този правен извод съобрази задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г.
по т.д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че за отношенията,
възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда –
етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за
отопление на сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите. Топлинната енергия за
сградна инсталация се разпределя между всички потребители, съобразно
отопляемия обем на отделните имоти - чл. 143, ал. 3 от ЗЕ. Количеството
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от
потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и
топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и пр.
фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 от
ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти,
но и ограждащите стени на имотите, подове тавани и пр., т. е. налице е
топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда.
Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна
собственост следва да участват в разпределението на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия, без оглед на това дали и каква част от тази
енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В този смисъл е и
7
изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ потребителите в сграда-етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
В този смисъл следва да се посочи, че по отправено преюдициално
запитване, досежно българското законодателство, е постановено и Решение
от 05.12.2019 г. на СЕС по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17. В последното
се приема, че член 27 от Директива 2011/83 във връзка с член 5, параграфи 1 и
5 от Директива 2005/29 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална
правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда —
етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са
длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са
поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент.
По така изложените съображения съдът намира, че исковата претенция
за присъждане на стойността на топлинната енергия, отдадена за сградна
инсталация е основателна.
Следва да се изясни, че изчисленията са извършвани от трето на
процесното материално правоотношение лице – „Нелбо“ ЕАД, като съдебно-
техническата експертиза е установила, че дружеството, извършващо дяловото
разпределение на доставената до абонатите топлинна енергия в края на всеки
отоплителен сезон, изчислява реално доставеното количество топлинна
енергия в съответствие с нормативните изисквания. Конкретната методология
по отчитането и изчисляването на доставената топлинна енергия е описана в
заключението на вещото лице, като съдът изцяло възприема фактическите
(доказателствените) изводи, до които е достигнала тази съдебна експертиза.
Следователно, реално доставената до процесния имот през релевантния
период топлинна енергия е в размер на сумата от 505, 31 лв., към която е
включена и цената за извършваната услуга за дялово разпределение за
процесния период от 39, 64 лв. Съгласно разпоредбите на чл. 33, ал. 1 от ОУ
на дружеството месечната дължима от купувача сума за топлинна енергия се
състои от две компоненти - сума формирана по цена за потребена топлинна
енергия и сума формирана по цената за услугата дялово разпределение.
Следователно таксите за дялово разпределение се заплащат от потребителите
на топлинна енергия на ищцовото дружество, поради което и предявеният иск
следва изцяло да бъде уважен в пълния му предявен размер от 505, 31 лв.,
който не е оспорен от ответника.
Тъй като потребителят на топлинна енергия не е изпълнил точно в
темпорално отношение своята насрещна парична престация за заплащане
стойността на потребената топлинна енергия, той е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната
полза, като това обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за
забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. В чл. 34, ал. 1 от ОУ е
8
уговорено, че потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на месечно
доставената топлинна енергия и сумата за услугата дялово разпределение за
топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, поради което потребителят дължи обезщетение за забава върху
главницата от 505, 31 лв. в размер на сумата от 36, 11 лв. за периода от
02.07.2020 г. до 22.03.2021., който размер е определен от ищцовото дружество
и не е оспорен от ответника.
По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат
уважени, като в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят
сторените от последния разноски в исковото производство в общ размер от
625 лв., от които 75 лв. за заплатена държавна такса, 250 лв. – депозит за
назначаване на особен представител на ответника, 200 лв. – депозит за
съдебно -техническа експертиза и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определи при съобразяване на действителната фактическа и
правна сложност на делото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37
ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
В настоящото производство по арг. на т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се
присъди и сумата от 75 лв. – разноски в заповедното по ч.гр.д. № 4075/2022 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, X граждански състав.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по
отношение на С. И. Н., ЕГН **********, с адрес гр. П, бул. *****, че “ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, е носител на паричните
притезания, за които е издадена Заповед № 2337/29.03.2022 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4075/2022 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, ХХIII граждански състав, а именно: сумата от в
размер на 505, 31 лв. - главница, представляваща стойност на топлинна
енергия, доставена за периода от 01.05.2020 г. до 30.09.2021 г. по партидата
на длъжника с клиентски № ***** за обект с ИТН *****, находящ се гр. П,
бул. *****, както и сумата от 36, 11 лв. - обезщетение за забавено плащане на
главницата, в размер на законната лихва, за периода от 02.07.2020 г. до
22.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда – 23.03.2022 г., до окончателното й изплащане
ОСЪЖДА С. И. Н., ЕГН **********, да заплати на “ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 75 лв. – разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 4075/2022 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, ХХIII граждански състав, и сумата от 625 лв. – разноски в исковото
9
производство по гр.д. № 10530/2022 г. на Районен съд - Пловдив, IX
граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
10