№ 21
гр. Провадия , 10.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20213130100045 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 330 ГПК.
Образувано е по молба на А. Д. А. и Е. М. с правно основание чл. 50 от СК за развод
по взаимно съгласие и одобряване на постигнато между страните споразумение по чл. 51
СК.
Молителите излагат, че са съпрузи от 29.04.2020 г., като от брака си нямат родени
деца. Посочват, че молителката Е. М., след сключване на брака, е заминала за Република
Турция и е останала да живее преимуществено там. Вследствие на това отношенията между
страните охладнели, тъй като не живеят заедно. Излагат, че са постигнали сериозно и
непоколебимо взаимно съгласие за развод и със споразумение са уредили всички отношения
помежду си за след развода.
По същество молят съда да постанови решение, с което да прекрати брака им и да
утвърди постигнатото между тях споразумение.
В открито съдебно заседание молителят А. Д. А., се явява лично, като поддържат
депозираната молба, вкл. и подписаното споразумение. Молителката Е. М. се представлява
от адв. А.А.С., упълномощен изрично от молителката, който от нейно име поддържа
молбата за развод и за утвърждаване на подписаното от нея споразумение.
След като съобрази доводите на молителите и събраните по делото
доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:
От представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак се
установява, че молителите са страни по валидно възникнало брачно правоотношение.
1
Съдът като взе предвид изявленията на молителя А. Д. А. и тези на процесуалния
представител на молителката Е. М., с които поддържат подадената молба за развод, намира,
че между молителите е налице сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод, без да
се издирват мотивите за прекратяването на брака.
Освен това сключеното между страните споразумение обхваща нормативно
установеното в чл. 51, ал. 1 СК минимално необходимо съдържание.
С оглед на гореизложеното, молбата, с която съдът е сезиран, се явява основателна.
Същата следва да бъде уважена, като разводът между двамата съпрузи бъде допуснат и
постигнатото от тях споразумение – утвърдено, на основание чл. 330 ГПК във вр. чл. 50 и
чл. 51 СК.
На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за таксите и разноските, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, следва да бъде определена окончателна
държавна такса за производството в размер на 40.00 лева, която следва да бъде заплатена от
молителя А. Д. А., в който смисъл е и постигнатото споразумение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между А. Д. А., с ЕГН: ********** и Е. М.,
гражданка на Република Турция, родена на 13.03.1997 г. ********. с постоянен адрес: *****
, сключен на 29.04.2020 г. с акт за граждански брак № 7/29.04.2020 г. , съставен от
длъжностно лице по гражданско състояние в Община Каспичан, по взаимно съгласие, на
основание чл. 50 от СК;
УТВЪРЖДАВА на основание чл. 51, ал. 2 СК постигнатото между А. Д. А., с ЕГН:
********** и Е. М., гражданка на Република Турция, родена на 13.03.1997 г. в ******,
споразумение в следния смисъл:
ОБЯВЯВА, че съпрузите не си дължат издръжка и нямат взаимни имуществени
претенции един към друг.
ОСЪЖДА А. Д. А., с ЕГН: **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на по сметка на Районен съд – Провадия, държавна такса в размер на 40 лв.
(четиридесет лева), на основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК;
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
2
3