Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./………….2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на девети
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ФИЛИП РАДИНОВ
при участието на секретаря С. С.,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 21122 по описа за 2019 година
на РС Варна, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по
предявения от „***, срещу Н.С. ***, иск за
установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца, сумата
от 1602,59 лв., представляваща главница за стойността на ползвани и неплатени
ВиК услуги за периода от 29.09.2013 г. до 28.08.2019 г., за обект на
потребление, находящ се в *** с
абонатен № ***, ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 25.09.2019 г.,
до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 516,42 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 30.11.2013
г. до 18.09.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 15128/2019 г. по описа на Районен съд
- Варна.
Ищецът твърди, че в
качеството му на В и К оператор предоставя В и К услуги на ответницата на
адрес: ***, за който адрес бил открит абонатен № ***която имала качеството на
потребител. В тази връзка заявява, че потребителят е ползвал ВиК услуги за
периода от 29.09.2013 г. до 28.08.2019 г., поради което същият дължи
заплащането им. Сумите са посочени изрично в исковата молба, като е взето
предвид и извършеното преди подаване на исковата молба частично плащане на
сумата в размер на 401.89 лева.
Направено е искане за
уважаване на предявения иск.
Претендира
се заплащане на сторените съдебно-деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове. Посочва, че ответницата нямала
качеството на потребител на ВиК услуги, тъй като не бил сключен между тях
договор. Оспорват се количествата вода, като действителни и реално отчетени от
главния водомер. В този смисъл се оспорва реалното потребление на
предоставената услуга. Направено е възражение за погасяване по давност на
вземанията.
Направено
е искане за отхвърляне на предявения иск.
В съдебното заседание,
чрез процесуалния си представител, ищецът подържа иска.
В съдебното заседание, чрез
особения си представител, ответникът поддържа отговора.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното частно гражданско дело на ВРС, по същото дело на
осн. чл.410 от ГПК е издадена в полза на ищеца срещу ответника заповед за
изпълнение за процесните суми.
Представени са ОУ на ищцовото дружество, приложими към отношенията с
потребители на ВиК услуги, както и преписи от печатни издания за масово
осведомяване, в които общите условия са публикувани.
Представени са и решения на Д/КЕВР за определяне цената на питейната вода
за битови и за стопански нужди, през процесния период.
Между страните няма спор за това, че през процесния период в процесния
обект са били ползвани водоснабдителни и канализационни услуги.
Представена е изходяща от ищеца „справка за недобора“ за задълженията за
процесния присъединен обект. В нея като потребител е вписано едно лице – ответницата
Н.С.Д..
По делото не е спорно, че ответницата е живяла на процесния адрес в исковия
период. Индикация в тази насока са и данните от служебно извършената от съда
справка в НБДН, от която е видно, че от 21.08.2000 г. постоянният и настоящ
адрес ***, ***.
Приобщени по делото са карнетни листи, които включват данни за обекта на
потребление, адреса на същия, титуляря по партидата на същия и данни за
количеството измерена потребена вода за обекта. Видно от тези карнети на много
от същите, в графата срещу съответно отчетеното към момента количество, има и
поставен подпис в колона „подпис на абоната“. За „потребител“ в карнетите е записана отново ответницата.
От неоспореното
заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът цени като обективно
и обосновано се изяснява, че главните задължения по партида с абонатен № ***с титуляр ответницата за ползвани ВиК услуги за
исковия период възлизат на 1608,52 лева, а лихвата за забава върху
тях е в размер 516,42 лева за заявения период на иска. Тези стойности са
изчислени по месеци в съответните таблици, неразделна част от заключението,
като са отчетени всички извършени плащания в рамките на процесния период (на
19.12.2019 г. ответницата е извършила частично плащане).
Въз основа на изложената фактическа обстановка и
приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достига до следните правни изовди:
Предявени са искове с
правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК, във връзка с
чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
За да бъдат уважени предявените искове ищеца следва да установи в условията
на пълно и главно доказване – 1) наличието на твърдяната облигационна връзка с
ответника, 2) в изпълнение на която ищцовото дружество е доставило до обекта,
титуляр по партидата на който е ответника, 3) твърдяното количество вода и
канализационни услуги през процесния период, срещу което има парично вземане от
ответника в претендирания размер, както и 4) изпадането в забава на ответника,
и размерът на обезщетението за забава. В тежест на ответника в настоящия
процес е да догаже сочените от него положителни факти, на които основава доводите
си.
В конкретния случай не е спорно между страните, че процесният имот
е водоснабден и присъединен към канализационната мрежа на града. Наличието на
открита партида на името на ответника манифестира наличието на договорни отношения между страните за
предоставяне на ВиК услуги по смисъла на чл. 2 и чл. 3 т. 1 от ОУ на ищцовото
дружество. От представената по
делото справка за недобора на частен абонат е видно, че за процесният обект в
информационния масив на ищеца фигурира клиентски и абонатен номер на името ответницата.
Установено е, че ответницата е извършила частично плащане на задълженията за
процесния обект. От страна на ответницата не са
наведени твърдения и съответно ангажирани доказателства за закриване на
откритата на нейно име партида за този имот или за отдаване на обекта под наем на друго лице, факти които по несъмнен начин биха отрекли твърденията на ищеца.
По отношение на реалното
потребление следва да се посочи, че съобразно чл. 22 и сл. и чл. 30, ал. 1 от
ОУ ВиК и чл. 30 от Наредба №4/14.09.2004г., количеството доставена и потребена
вода се отчита и измерва чрез монтираните водомери на индивидуалните
водопроводни отклонения. Тоест подлежащата на заплащане вода и услуги се съизмеряват с количеството
вода, отчетено от съответния индивидуален водомер. А отчетът се прави
периодично и на място, като резултатът се отразява в документ, в който се
вписват обекта, ползвателя, отчетеното от СТИ количество и подпис на потребителя
или негов представител, или подпис на свидетел при трайно неосигуряван достъп.
В настоящия случай са приети по делото
карнетни листи за извършваните в процесния период проверки, които включват
данни за обекта на потребление, адреса на същия, титуляря по партидата на същия
и данни за количеството измерена потребена вода за обекта. Видно от карнетните
листи периодично е полаган подпис на абоната, респ. на негов
представител, присъствал в имота при отчитането на водомера. Документът
удостоверява неизгодни за издателя си факти, поради което се ползва и с
доказателствена сила относно обстоятелството, че отразеното в карнетните листи
отговаря на действително доставеното количество услуги. Полагането на подпис за
абонат срещу показанията до м. 10.2019 г., представлява извънсъдебно признание
за верността на всички предходни показания. Ето защо представените в случая
карнетни листи и извършени частични плащания, навеждат на извод за реално
потребление на заявеното количество вода.
По изложените съображения, съдът приема заявените от ищеца претенции за
установени по основание.
Изводът за основателност
на претенциите, налага разглеждането на своевременно направеното от особения
представител на ответницата възражение за погасителна давност. Според чл. 33
ал. 2 от ОУ на ВиК задълженията за ползваните услуги следва да бъдат заплатени
в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Според чл. 114 от ЗЗД давността
почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а според чл. 111
б. „в“ от същия закон периодичните плащания – каквито се претендират и в
конкретния случай, се погасяват с три годишна давност. Изчислени по тези
правила, погасени по давност се явяват всички вземания за главница и лихва считано
до 27.09.2016 г. С оглед посоченото, дължими са единствено задълженията за
главница за периода от 28.09.2016 г. до 28.08.2019 г. в размер от 678,24 лева и
задълженията за обезщетение за забава за периода от падежа на всяко задължение
за главница до 18.09.2019 г. в размер от 106,05 лева.
Предвид изложеното,
предявеният установителен иск се явява основателен само за посочените периоди и
размери, поради което в тази част следва да бъде уважен, а в останалата част –
отхвърлен.
С оглед изхода на спора и представените доказателства, на основание чл. 78
ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни
разноски съобразно уважената част от претенцията, както следва – сумата от 37,01
лева за юрисконсултско възнаграждение, 15,68 лева за държавна такса, 111,04
лева за особен представител на ответника и 74,02 лева за ССчЕ, или общо 237,75
лева.
На основание ТР № 4/16.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС при уважаване на искове с
правно основание чл. 422 от ГПК, исковият съд дължи произнасяне за разноските
на заявителя по заповедното производство, с осъдителен диспозитив. Поради това
и на заявителя се дължат разноски в заповедната процедура в размер на 36,92
лева.
Ищецът следва да бъде осъден, на основание чл. 77 от ГПК, да заплати по
сметка на РС Варна, сумата от 21,95 лева, представляваща държавна такса за
производството, дължима върху всеки от предявените искове, на основание чл. 1
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Н.С. ***, ЕГН **********
с адрес *** дължи на „***
със седалище и адрес на управление ***, сумата
от 678,24 лева /шестстотин седемдесет и осем лева и двадесет и четири стотинки/,
представляваща главница за ползвани В и К услуги за периода от 28.09.2016 г. до
28.08.2019 г., за обект с, находящ се в ***, с абонатен № ***, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 25.09.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 106,05 лева /сто и шест лева и пет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 29.09.2016
до 18.09.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 15128/2019 г. по описа на Районен съд
- Варна, на основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК, във
връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
Н.С. ***, ЕГН **********
с адрес *** да заплати на „***
със седалище и адрес на управление ***, сумата от 237,75 лева /двеста тридесет и
седем лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща разноски сторени в исковото
производство, както и сумата от 36,92 лева /тридесет и шест лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща
разноски сторени в заповедното производство, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА *** със седалище и адрес на управление ***, да заплати
по сметка на РС Варна, сумата от 21,95
лева /двадесет и един лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща
незаплатена държавна такса в исковото производство, на основание чл. 77 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :