Р Е Ш Е Н И Е
№…
26.02.2021г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и девети
януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при участието на секретаря Антоанета
Д., като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 376 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е за делба във фазата на
извършване.
С влязло в
законна сила решение № 3732/06.08.2020г.
по гр.д. № 376/2020г., по
описа на ВРС, съдът е допуснал делба по
иска на Д.Й.А. ЕГН ********** и И.А.А. ЕГН ******* *** и двамата с постоянен адрес:***, против Й.Т.Й., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител: М.Д.С. ЕГН **********, и двете с постоянен адрес: ***."***, на следния недвижим имот, а именно:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА
с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени сьс
заповед № РД-18-30/19.06.2007 год. на Изпълнителен директор на АК,
представляващ АПАРТАМЕНТ № *, с площ 84.85 кв.м.. при граници самостоятелни
обекти с идентификатори: на същия етаж: ***; под обекта: няма; над обекта ***:
с предназначение на самостоятелният обект: Жилище, апартамент, стар
идентификатор: няма, ведно е прилежащо ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ -№*, с площ 7.82 кв.м., при
граници: тревна площ, коридор, изба на ап.№* и изба на ап.*, както и 2.8762 %
ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж вьрху дворното
място, както самостоятелният обект
се намира в
сграда с идентификатор ***, разположена в ПИ с идентификатор ***.
ПРИ КВОТИ:
- 1/6 идеални части за Д.Й.А.,
- 4/6 идеални части за Д.Й.А. и И.А.А., придобити в
режим на СИО,
- 1/6 идеална част за Й.Т.Й., на основание чл. 34 от ЗС.
По делото са приети
за съвместно разглеждане и претенции по сметки по реда на чл. 346 ГПК, които са
и надлежно изменени по реда на чл. *** от ГПК в с.з. от 29.01.2021г., както
следва:
1.
от Д.Й.А.,
ЕГН ********** с адрес *** срещу
Й.Т.Й., ЕГН ********** чрез нейната
майка и законен представител М.Д.С., ЕГН ********** с адрес ***. ******, за
заплащане на сумата от 508.33 лв.,
представляваща обезщетение за ползване на делбения недвижим имот съобразно припадащата й се квота, за периода от 15.01.2020г.
до 20.11.2020г., с пр. осн. чл. 31, ал.
2 от ЗС.
2.
от И.А.А., ЕГН ********** с адрес *** срещу Й.Т.Й., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител М.Д.С.,
ЕГН ********** с адрес ***. ****** за заплащане на сумата от 2033.33 лв., представляваща
обезщетение за ползване на делбения недвижим имот
съобразно припадащата се квота, за периода от 15.01.2020г. до
20.11.2020г., с пр. осн. чл. 31, ал. 2
от ЗС.
Твърди се, че ответницата
е ползвала имота за периода от завеждане на исковата молба 15.01.2020г. до датата
на първото с.з. във втората фаза 20.11.2020г. и ищците са лишени от
фактическото ползване на имота. Същите нямат ключ и достъп до имота.
Претенциите се
оспорват от ответницата по тях, като се твърди, че ищците имат ключ от
жилището, посещавали са го многократно и безпрепятствено. Действително Й. и
нейната майка са напуснали жилището в края на месец юни 2020г., но никога не е
бил сменян ключа на същото жилище, поради което претенцията е неоснователна.
3.
от Й.Т.Й., ЕГН ********** чрез нейната
майка и законен представител М.Д.С., ЕГН ********** с адрес ***. ****** срещу Д.Й.А., ЕГН ********** с адрес ***, за заплащане на сумата от 1118 лв.,
представляваща обезщетение за направени от наследодателя Т.Й.Т.подобрения в
делбения недвижим имот, съобразно квотата й 1/6 ид.ч. в съсобствеността, а
именно: поставяне на ПВЦ дограма през 2012-2013г. – 3 бр. прозорци в дневна,
остъкляване на тераса и поставяне на вратопрозорец в детска стая; поставяне на
ламинат през 2013г. – 13.05 кв.м. ламинат, лайсни, первази, ъгли и подложки,
както и труд; поставяне на външна топлоизолационна система „ЕПС“ 5 см. на целия
апартамент през 2013г.
4.
от Й.Т.Й., ЕГН ********** чрез нейната
майка и законен представител М.Д.С., ЕГН ********** с адрес ***. ****** срещу Д.Й.А., ЕГН ********** с
адрес *** и И.А.А., ЕГН ********** с
адрес ***, да заплатят солидарно сумата от 4472 лв., съобразно
квотата им 4/6 ид.ч. в режим на СИО в съсобствеността, а именно: поставяне на
ПВЦ дограма през 2012-2013г. – 3 бр. прозорци в дневна, остъкляване на тераса и
поставяне на вратопрозорец в детска стая; поставяне на ламинат през 2013г. –
13.05 кв.м. ламинат, лайсни, первази, ъгли и подложки, както и труд; поставяне
на външна топлоизолационна система „ЕПС“ 5 см. на целия апартамент през 2013г.
Твърди се, че бащата и
наследодател на ищцата Т.Й.Т.е извършил подобрения в делбения имот, съгласно
посоченото: поставяне на ПВЦ дограма през 2012-2013г. – 3 бр. прозорци в
дневна, остъкляване на тераса и поставяне на вратопрозорец в детска стая;
поставяне на ламинат през 2013г. – 13.05 кв.м. ламинат, лайсни, первази, ъгли и
подложки, както и труд; поставяне на външна топлоизолационна система „ЕПС“ 5
см. на целия апартамент през 2013г. Сочи се, че Т.Й.Т.е извършвал подобренията
в качеството на съсобственик на имота, както и че ищците са знаели и не са се
противопоставили. Твърди се, че ответниците дължат съответната им припадаща се
част от увеличила стойността на имота в следствие на извършването им.
Ответниците
оспорват претенциите по основание и размер. Признават, че процесните
СМР са извършени от Т.Й.Т., но сочат, че
той
няма качеството съсобственик, нито владелец, нито държател,
тъй като към
2012 – 2013 г. общият наследодател е бил жив и той не
е овластявал никого за извършването на СМР. Поради това вземането е станало
изискуемо от датата на извършване на конкретните СМР, и с оглед изтичането на 5 - годишната давност през 2018 г. считат, че претенциите
погасени по давност.
В хода по същество и двете
страни молят за изнасянето на имота на публична продан, за
уважаване на техните претенции по сметки и за отхвърляне на претенциите по
сметки на противната страна.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, съобразно чл. 188 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна и правна страна следното:
ПО НАЧИНЪТ НА ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЛБАТА:
Съсобствеността във втора фаза на делбеното
производство се прекратява по един от посочените в ГПК способи: посредством
теглене на жребие – чл. 352 от ГПК между съставени посредством разделителен
протокол дялове, чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК, чрез
възлагане по реда на чл. 349 ал. 1 или 2 ГПК, или чрез изнасяне на имота на публична продан –
чл. 348 ГПК.
Основен критерий за избора на способ е дали броят
на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността
на реалните дялове съответства на
стойността на дяловете на съделителите. За това съществено значение има
обстоятелството дали е налице възможност за обособяване на
реални дялове за всички съделители съобразно квотата им от допуснатите
до делба имоти, както и становището на съделителите, досежно начина на нейното извършване.
В настоящото производство е допуснат до делба един
недвижим имот, а броят на съделителите е
трима, но част от имота е и в режим на СИО. Съгласно изготвената СТЕ делбеният
имот е реално НЕподеляем, съобразно броя на съделителите и квотите им в
съсобствеността. Стойността на апартамента е 90 200лв. /като са изчислени и
съответните квоти като стойност/.
В конкретния случай не е налице искане за възлагане, не е допустимо разпределение по реда на чл. 353 от ГПК, нито
теглене на жребие по чл. 352 от ГПК /поради липса на достатъчно за всички
съделители реални дялове/ поради което единственият възможен способ за
извършване на делбата остава: изнасяне на имота на публична продан – чл. 348 ГПК.
ПО ПРЕТЕНЦИИТЕ ПО СМЕТКИ:
По своята същност исканията по чл.346 от ГПК
имат облигационен характер и представляват осъдителни искове.
По претенциите по сметки, предявени от Д.Й.А., ЕГН ********** с адрес *** срещу Й.Т.Й., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител М.Д.С.,
ЕГН ********** с адрес ***. ******, за заплащане на сумата от 508.33 лв., представляваща
обезщетение за ползване на делбения недвижим имот съобразно
припадащата й се квота, за периода от 15.01.2020г. до 20.11.2020г., с
пр. осн. чл. 31, ал. 2 от ЗС,
и
от И.А.А., ЕГН **********
с адрес *** срещу Й.Т.Й., ЕГН ********** чрез нейната
майка и законен представител М.Д.С., ЕГН ********** с адрес ***. ****** за
заплащане на сумата от 2033.33 лв.,
представляваща обезщетение за ползване на делбения недвижим имот съобразно припадащата се квота, за периода от
15.01.2020г. до 20.11.2020г., с пр. осн. чл. 31, ал. 2 от ЗС.
Същите се основават
на твърдение, че ответницата е ползвала имота за периода от завеждане на
исковата молба 15.01.2020г. до датата на първото с.з. във втората фаза
20.11.2020г. и ищците са лишени от фактическото ползване на имота. Същите нямат
ключ и достъп до имота.
Претенциите се
оспорват от ответницата по тях, като се твърди, че ищците имат ключ от
жилището, посещавали са го многократно и безпрепятствено. Действително Й. и
нейната майка са напуснали жилището в края на месец юни 2020г., но никога не е
бил сменян ключа на същото жилище, поради което претенцията е неоснователна.
По делото е разпитана
св. Е.Д.С., която сочи, че е домоуправител във входа във „Владиславово“, бл.22,
вх.5. През 2020 г. имали
проблем във входа с водата и тя трябвало да организира комуникацията с ВиК. Когато
през март
месец потърсила представител на апартамент 2, установила, че там не живее никой. До тогава живеела там М. и тя плащала таксите за входа до февруари. Свързала се тогава с Д., която обещала да
отворят апартамента. В деня на комисията, тя се появила, за да отвори и
установила, че тя не може да отключи с ключа, който има. Комисията била на
13.08.2020г.
От показанията на
св. Е.И.И., леля на М., сочи за случай, в който през януари
месец 2020г. била с М. в кухнята, когато чули, че входната врата се отключва. Това
били зълва й и мъжа й. Те отключили и влезли със собствен ключ. М. и друг път се
оплаквала, че нея като я няма, някой друг влиза в апартамента. Те нямат
собствени вещи там. М. живяла в този апартамент до края на май и началото на
юни.
Съгласно разпоредбата на
чл.31,ал.1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно
нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си
служат с нея според правата им, като неползващият има право на обезщетение по
силата на изричната разпоредба на чл.31, ал.2 ЗС. Фактът, че един от
съсобствениците ползва цялата вещ, сам по себе си дава правото на другия
съсобственик да претендира заплащане на обезщетение от деня на писменото
поискване, тъй като е лишен от възможността да извлича ползите от вещта по
причина действията на другия съсобственик. Неползващият вещта не е длъжен да
изяви желание за лично ползване, за да може да претендира обезщетението, тъй
като причина за разместването на блага в имуществените сфери на двамата
съсобственици е осъщественото само от един от тях ползване на цялата
съсобствена вещ, а не липсата на изразена воля от другия съсобственик да ползва
вещта според правата си. Разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС обвързва задължението
за заплащане на обезщетение пряко с осъществяваното само от единия съсобственик
ползване на цялата вещ. Достатъчно е неползващият вещта съсобственик да отправи
писмена покана за заплащане на обезщетение, за да възникне основание за ангажиране
отговорността на ползващия вещта съсобственик. За да се освободи от отговорност
последният следва да предложи на съсобственика си да ползва вещта лично според
правата му в съсобствеността и да му осигури възможността реално да упражнява
това свое право. /Решение № 119 от 11.03.2010
година по г.д. № 3204 от 2008 година, на І ГО на ВКС, както и решение
№129/1986г. на ОСГК на ВС, решение №721/28.10.1992г. по гр.д. №580/1992г. на І
ГО на ВС и решение №163/20.03.2002г. по гр.д. №622/2001г. на ВКС, І ГО/.
В конкретния случай се
установява, че няма спор, че съделителката Й. и нейната майка М. са ползвали
фактически за живеене еднолично имота за периода от началната дата на
претенцията 15.01.2020г. до юни месец 2020г. Установява се от св. показания на св.
Е.И.И., че през януари месец 2020г. ищците по претенцията Д. и И. все още са
имали достъп до имота, но не са го ползвали фактически. Установява се още, от
показанията на св. Е.Д.С., че към 13.08.2020г. те вече са нямали достъп до
имота доколкото притежаваният от тях ключ вече не е осигурявал достъп до
процесния имот.
Съдът намира, че са налице всички
предпоставки за уважаване на претенцията, доколкото е било налице реално ползване за жилищни нужди от Й. /и нейната майка М./ на
процесния имот за периода от януари до юни 2020г., а след това макар и да не е
било налице ползване на имота от същите за жилищни нужди, то само те са имали
достъп до имота, доколкото ответниците са били лишени от достъп до същия чрез
смяна на ключа от апартамента. Д. и И. са отправили надлежна покана в исковата
молба за заплащане на обезщетение за ползването на имота еднолично от
съделителя Й.. Не е необходимо да бъде заявено желание за ползване на имота,
достатъчно е изявлението за заплащане на обезщетение. Не се доказва ползващата
имота към датата на поканата съделителка Й., да е предложила в исковия
период на съсобствениците си Д. и И. да
ползват вещта лично според правата си в съсобствеността и да им е осигурила
възможността реално да упражняват това тяхно право. Макар същата да е
престанала да ползва лично имота /през юни месец 2020г./, не е уведомила за
това ищците и не им е осигурила достъп /ключ/ за имота. Поради това същата
дължи обезщетение на съсобствениците си, съгласно претенциите им.
От СОЕ се установява, че за
процесния период дължимото обезщетение в размер на средния месечен пазарен наем
за имота е в размер на 3050лв. Д.Й.А., притежава 1/6 ид. част от имота, поради
което дължимото й съгласно квотата й обезщетение е в размер на сумата от 508.33лв. Д.Й.А. и И.А.А.,
притежават 4/6 ид. части в режим на СИО, поради което дължимото в полза на
същите обезщетение е в размер на сумата от 2033.33 лв. За задължения,
възникващи в резултат на вещи, притежавани в режим на СИО, възниква активна
солидарност на страната на кредитора, т.е. длъжникът се освобождава от
отговорност в случай, че заплати на който и да е от двамата кредитори цялата
сума. Предявяването на облигационната претенция е акт на управление, а не на
разпореждане, поради което може да бъде предявена само от един от солидарните кредитори
и не е налице необходимо другарство в процеса. Поради това е допустимо искът да
бъде предявен само от И.А.А., както и е основателен в цялост, доколкото в полза
на всеки един от солидарните кредитори се дължи цялата сума.
По претенциите по сметки, предявени от Й.Т.Й., ЕГН **********
чрез нейната майка и законен представител М.Д.С., ЕГН ********** с адрес ***. ******
срещу Д.Й.А., ЕГН ********** с адрес ***, за заплащане на сумата от 1118 лв.,
представляваща обезщетение за направени от наследодателя Т.Й.Т.подобрения в
делбения недвижим имот, съобразно квотата й 1/6 ид.ч. в съсобствеността, а именно:
поставяне на ПВЦ дограма през 2012-2013г. – 3 бр. прозорци в дневна,
остъкляване на тераса и поставяне на вратопрозорец в детска стая; поставяне на
ламинат през 2013г. – 13.05 кв.м. ламинат, лайсни, первази, ъгли и подложки,
както и труд; поставяне на външна топлоизолационна система „ЕПС“ 5 см. на целия
апартамент през 2013г.
и
от Й.Т.Й., ЕГН **********
чрез нейната майка и законен представител М.Д.С., ЕГН ********** с адрес ***. ******
срещу Д.Й.А., ЕГН **********
с адрес *** и И.А.А., ЕГН ********** с
адрес ***, да заплатят солидарно сумата от 4472 лв.,
съобразно квотата им 4/6 ид.ч. в режим на СИО в съсобствеността, а именно:
поставяне на ПВЦ дограма през 2012-2013г. – 3 бр. прозорци в дневна,
остъкляване на тераса и поставяне на вратопрозорец в детска стая; поставяне на
ламинат през 2013г. – 13.05 кв.м. ламинат, лайсни, первази, ъгли и подложки,
както и труд; поставяне на външна топлоизолационна система „ЕПС“ 5 см. на целия
апартамент през 2013г.
Твърди се, че бащата и
наследодател на ищцата Т.Й.Т.е извършил подобрения в делбения имот, съгласно
посоченото: поставяне на ПВЦ дограма през 2012-2013г. – 3 бр. прозорци в
дневна, остъкляване на тераса и поставяне на вратопрозорец в детска стая;
поставяне на ламинат през 2013г. – 13.05 кв.м. ламинат, лайсни, первази, ъгли и
подложки, както и труд; поставяне на външна топлоизолационна система „ЕПС“ 5
см. на целия апартамент през 2013г. Сочи се, че Т.Й.Т.е извършвал подобренията
в качеството на съсобственик на имота, както и че ищците са знаели и не са се
противопоставили. Твърди се, че ответниците дължат съответната им припадаща се
част от увеличила стойността на имота в следствие на извършването им.
Ответниците
оспорват претенциите по основание и размер. Признават, че процесните
СМР са извършени от Т.Й.Т., но сочат, че
той
няма качеството съсобственик, нито владелец, нито държател,
тъй като към
2012 – 2013 г. общият наследодател е бил жив и той не
е овластявал никого за извършването на СМР. Поради това вземането е станало
изискуемо от датата на извършване на конкретните СМР, и с оглед изтичането на 5 - годишната давност през 2018 г. считат, че претенциите
са погасени по давност.
Не се доказват твърденията на ищцата Й.Т.Й. по
претенциите, че нейният баща Т.Й.Т.е извършил подобрения в делбения имот в
качеството си на съсобственик, доколкото същият е станал съсобственик в имота
след смъртта на своя наследодател Й.Т.Й. – починал на 30.11.2015г., а
претендираните подобрения са извършени в имота за периода 2012-2013г., т.е. две
години по-рано. В този момент /2012-2013г./
Т.Й.Т.не е имал и качество на владелец, доколкото нито се твърди, нито се
доказва същият да е владял имота като свой, отблъсквайки явно и недвусмислено фактическата
власт на действителните собственици /неговите майка и баща/. В случай, че едно
лице не се явява нито собственик/съсобственик, нито владелец, същият се явява
само държател на имота. Държането може да бъде осъществявано както на
облигационно основание, напр. заем за послужване, така и при липса на
облигационна връзка може да бъде държан имота за другиго – за собственика или
владелеца/.
Съдът намира, че настоящите претенции намират
правното си основание в разпоредбата на чл. 12 ал. 2 от ЗН, доколкото се твърди,
че наследодателят на ищцата е спомогнал приживе на своя наследодател да се увеличи наследството, което
се явява обект на делба.
Съгласно чл. 12 ал. 2 от ЗН, сънаследници, които приживе на
наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако те не са
били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това
увеличение в тяхна полза; увеличението може да се даде в имот или в пари.
Разпоредбата на чл. 12 ал. 2 от ЗН е израз на общия принцип на
обективното гражданско право за недопустимост на неоснователното обогатяване и
цели премахване на последиците му. Правно-техническият способ за постигане на
тази цел е създадената от законодателя привилегия на наследника, чиито
патримониум е намалял в следствие на това, че е спомогнал приживе на
наследодателя си за увеличаване на имуществото на последния, да се пресметне
това увеличение в негова полза, в случай че за това той не е бил възнаграден по
друг начин.
Активната процесуална легитимация по иска е на съделител, който има качеството наследник или на неговите
наследници, тъй като това се явява имуществено право и съгласно общите правила
е наследимо. Следователно искът, предявен от наследницата Й.Т.Й. на наследника
Т.Й.Т.е допустим за разглеждане.
В конкретния случай се твърди от ищеца и не се оспорва от ответниците,
че Т.Й.Т.е извършил подобрения в делбения имот, съгласно посоченото: поставяне
на ПВЦ дограма през 2012-2013г. – 3 бр. прозорци в дневна, остъкляване на
тераса и поставяне на вратопрозорец в детска стая; поставяне на ламинат през
2013г. – 13.05 кв.м. ламинат, лайсни, первази, ъгли и подложки, както и труд;
поставяне на външна топлоизолационна система „ЕПС“ 5 см. на целия апартамент
през 2013г. /за авторството на подобренията и времето на извършването им се
събраха и гласни доказателства/.
Оспорва се качеството на лицето на владелец или съсобственик, което
оспорване няма отношение към претенцията, доколкото не се оспорва качеството му
на наследник. Оспорва се и същият да е бил овластяван от собственика да
извършва СМР, което също не е елемент от фактическия състав на нормата на чл.
12 ал. 2 от ЗН.
В конкретния случай не се твърди от ответниците да е бил възмезден Т.Й.Т.по
друг начин, съответно липсват и доказателства за такъв факт.
Увеличението на наследството по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗН може да
бъде резултат от вложени от наследника в наследственото имущество труд и
средства, като увеличението следва да има ясен израз под някаква форма – имот,
постройки, насаждения и други. В случая реално извършеното е под формата на СМР
е делбения имот. Релевантно за увеличение на наследството е не колко е изразходвал
наследникът в труд и средства, а с колко е увеличено имуществото на
наследодателя – Решение № 1233 от 30.12.2008 г. по гр. д. № 4939/2007 г., I
г. о. на ВКС, ГК. Поради това съдът не следва да
взима в предвид представените по делото писмени доказателства за извършени
реални разходи от страна на Тодор Тодоров за СМР, а следва да се съобрази с изготвената
по делото СОЕ.
На следващо място, изисква се увеличението на наследственото имущество
да бъде налице към момента на откриване наследството – Решение № 721 от
05.11.2009 г. по гр. д. № 1890/2008 г. Увеличението следва да се пресметне към момента на делбата –
Определение № 327/26.102005 г. по ч.гр.д. № 216/2005 г., ВКС, І г.о., Бюлетин,
кн.1/2005 г.
Стойността на увеличението се установява от извършената по делото СОЕ,
съгласно която всички претендирани подобрения са налични в имота и същите
увеличават неговата стойност със сумата от 6708лв. Оспорва се от ответниците,
че вещото лице е посочило в отделен ред стойността на минерална мазилка, като
липсва претенция за нея. Разпитано в с.з. вещото лице сочи, че минералната
мазилка е положена върху изолацията, която е част от претенцията. Съдът намира,
че минералната мазилка представлява най-външната част от една топлоизолация,
доколкото направата на изолация включва не само поставянето на изолационния
материал, но и някакъв вид мазилка, която да даде завършен вид на СМР. Липсата
на мазилка върху изолационния материал би компрометирала изолацията, доколкото
обикновено изолационният материал е крехък и порест, т.е. подлежи както на
бързо износване, така и на пропиване на влага. Отделно липсата на мазилка би
направила обекта и доста естетически неиздържан. Поради това макар и вещото лице да е отделила
стойностно мазилката, тя по съществото си представлява част от изолацията, т.е.
е включена в първоначалната претенция. /Същите разсъждения важат и за
обръщането около прозорците, като част от претенцията за смяна на дограма,
макар за това да липсва възражение./
Съгласно т. 4 от Постановление № 7 от 28.XI.1973 г., Пленум на ВС
давността за упражняване на правото по чл. 12, ал. 2 ЗНасл. започва да тече от
предявяване на иска за делба. В този смисъл е и
трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК /решение №
135/06.08.2012 г на ВКС по г.д. №926/2011 г на ІІ г.о.; решение № 74/21.02.2012
г на ВКС по г.д. № 660/2011 г на ІІ г.о. и Определение № 42/24.01.2015г. по г.д.
№ 4653/2014г. на І г.о. на ВКС.
Доколкото искът за делба е предявен на 15.01.2020г. до предявяването на
претенцията на 20.11.2020г. не е изтекъл
5 годишния давноствен срок.
От стойността на увеличеното 6708лв., съобразно
квотата й в съсобствеността /1/6 ид.ч./, Д.Й.А. дължи сумата от 1118 лв., а Д.Й.А.
и И.А.А., доколкото се явяват съсобственици на 4/6 ид. части от имота в режим
на СИО, са солидарни длъжници за сумата от 4472 лв.
Претенциите по сметки следва да бъдат уважени
изцяло.
Съгласно чл. 355 от ГПК страните заплащат разноските съобразно
стойността на дяловете им. По присъединените искове в делбеното производство
разноските се определят по чл. 78 от ГПК.
Съобразно квотите им в съсобствеността и предявените от тях претенции,
страните дължат държавни такси както следва:
Д.Й.А. – сумата от 601.32лв. съобразно квотата в съсобствеността и
сумата от 50лв. по претенцията по сметки,
Д.Й.А. и И.А.А., сумата от 2405.28лв. съобразно квотата им в
съсобствеността,
И.А.А. – сумата от 81.33лв. по претенцията по сметки,
Й.Т.Й., сумата от 601.32лв., съобразно квотата в съсобствеността и 50лв.
и 178.88лв. по претенциите по сметки.
Съдът намира, че разноски между страните не следва да се присъждат.
Представен е списък на разноските само от ответната страна, съответно
представени са доказателства само от тази страна. В договора за правна защита и
съдействие обаче не е посочено, че е определен адвокатски хонорар и за
претенциите по сметки, а само е посочено, че възнаграждението е за
производството за делба /възнаграждението е в размер на минимуна по наредбата/.
Без изрична уговорка в договора, съдът не може да приеме, че е уговорен хонорар
и за претенциите по сметки. Доколкото в производството за делба в случай, че не
са предявени претенции по сметки и са уважени съвпадащите искания на страните за
изнасяне на имота на публична продан, разноски не се дължат, то не е налице
основание за възлагане на адвокатското възнаграждение в размер на 600лв.,
заплатено от ответницата, на ищците. Същото се отнася и за платения депозит за
СОЕ, доколкото СОЕ е допусната за доказване и на двете групи претенции, депозитът
е разпределен между страните, а и двете групи претенции са уважени в цялост,
т.е. едновременно имаме пълно уважаване на собствените претенции и пълно
осъждане по насрещните претенции.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА
с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени сьс
заповед № РД-18-30/19.06.2007 год. на Изпълнителен директор на АК,
представляващ АПАРТАМЕНТ № *, с площ 84.85 кв.м.. при граници самостоятелни
обекти с идентификатори: на същия етаж: ***; под обекта: няма; над обекта ***:
с предназначение на самостоятелният обект: Жилище, апартамент, стар
идентификатор: няма, ведно е прилежащо ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ -№*, с площ 7.82 кв.м., при
граници: тревна площ, коридор, изба на ап.№* и изба на ап.*, както и 2.8762 %
ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж вьрху дворното
място, както самостоятелният обект
се намира в
сграда с идентификатор ***, разположена в ПИ с идентификатор ***.
като
получената при продажбата сума се разпредели между съделителите съобразно техните квоти, а именно:
- 1/6 идеални части за Д.Й.А.,
- 4/6 идеални части за Д.Й.А. и И.А.А., придобити в
режим на СИО,
- 1/6 идеална част за Й.Т.Й., на основание 348 ГПК.
ОСЪЖДА Й.Т.Й.,
ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител М.Д.С., ЕГН **********
с адрес ***. ******, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Й.А., ЕГН ********** с адрес ***,
сумата от 508.33 лв. /петстотин и осем лева
и 33 ст./, представляваща обезщетение за ползване на
делбения недвижим имот съобразно припадащата й се
квота, за периода от 15.01.2020г. до 20.11.2020г., на основание чл. 31,
ал. 2 от ЗС.
ОСЪЖДА Й.Т.Й., ЕГН **********
чрез нейната майка и законен представител М.Д.С., ЕГН ********** с адрес ***. ******
ДА ЗАПЛАТИ на И.А.А., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 2033.33 лв. /две хиляди тридесет и три лева и 33 ст./,
представляваща обезщетение за ползване на делбения недвижим имот съобразно припадащата се квота, за периода от
15.01.2020г. до 20.11.2020г., на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС.
ОСЪЖДА Д.Й.А., ЕГН **********
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ НА Й.Т.Й., ЕГН ********** чрез нейната
майка и законен представител М.Д.С., ЕГН ********** с адрес ***. ******, сумата
от 1118 лв. /хиляда сто и осемнадесет лева/,
представляваща обезщетение за направени от наследодателя Т.Й.Т.подобрения в
делбения недвижим имот, съобразно квотата й 1/6 ид.ч. в съсобствеността, а
именно: поставяне на ПВЦ дограма през 2012-2013г. – 3 бр. прозорци в дневна,
остъкляване на тераса и поставяне на вратопрозорец в детска стая; поставяне на
ламинат през 2013г. – 13.05 кв.м. ламинат, лайсни, первази, ъгли и подложки,
както и труд; поставяне на външна топлоизолационна система „ЕПС“ 5 см. на целия
апартамент през 2013г., на основание чл. 12 ал. 2 от ЗН.
ОСЪЖДА Д.Й.А., ЕГН **********
с адрес *** и И.А.А., ЕГН ********** с
адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно НА Й.Т.Й.,
ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител М.Д.С., ЕГН **********
с адрес ***. ******, сумата от 4472 лв. /четири хиляди четиристотин седемдесет и два
лева/, представляваща обезщетение за направени от
наследодателя Т.Й.Т.подобрения в делбения недвижим имот, съобразно квотата им
4/6 ид.ч. в режим на СИО в съсобствеността, а именно: поставяне на ПВЦ дограма
през 2012-2013г. – 3 бр. прозорци в дневна, остъкляване на тераса и поставяне
на вратопрозорец в детска стая; поставяне на ламинат през 2013г. – 13.05 кв.м.
ламинат, лайсни, первази, ъгли и подложки, както и труд; поставяне на външна
топлоизолационна система „ЕПС“ 5 см. на целия апартамент през 2013г., на
основание чл. 12 ал. 2 от ЗН.
ОСЪЖДА Д.Й.А.,
ЕГН ********** с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС, д.т. в размер на 601.32лв. /шестстотин
и един лева и 32 ст./, представляваща 4 % върху стойността на дела
от делбения имот, и д.т. в размер на 50лв.
/петдесет лева/, по предявената от
нея претенция по сметки, на основание чл.
355 от ГПК, вр. с чл.8 и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, събирани от
съдилищата по ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата
по ГПК.
ОСЪЖДА Д.Й.А.,
ЕГН ********** с адрес *** и И.А.А., ЕГН ********** с адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС, д.т. в размер на 2405.28лв. /две
хиляди четиристотин и пет лева и 28 ст./, представляваща 4 % върху
стойността на дела от делбения имот, на
основание чл. 355 от ГПК, вр. с чл.8 и чл. 1 от Тарифа за държавните такси,
събирани от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА И.А.А.,
ЕГН ********** с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВРС, д.т. в размер на 81.33лв.
/осемдесет и един лева и 33ст./, по предявената
претенция по сметки, на основание чл. 355
от ГПК, вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по
ГПК.
ОСЪЖДА Й.Т.Й., ЕГН **********
чрез нейната майка и законен представител М.Д.С., ЕГН ********** с адрес ***. ****** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВРС, д.т. в размер на 601.32лв. /шестстотин и един лева и 32 ст./,
представляваща 4 % върху стойността на дела от делбения имот, д.т. в размер на 50лв. /петдесет лева/, и д.т. в размер на 178.88лв. /сто седемдесет и осем лева и 88 ст./, по предявените от
нея претенции по сметки, на основание чл.
355 от ГПК, вр. с чл.8 и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, събирани от
съдилищата по ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата
по ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се изпрати на
страните, ведно със съобщението за постановяване на акта, както и да се впише в
регистъра на решенията.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: