Решение по дело №7452/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 26.06.2019 г.

 

 

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

    СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II-Д въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                  

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                                                            

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

                                                             Мл. съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА

 

 

 

 

ЙОАЙОА    

като разгледа докладваното от мл. съдия Воденичарова ч.гр.дело № 7452 описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 08950/24.04.2019 г. от длъжника „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - З.“ АД срещу постановление от 16.04.2019 г. по изп.д. № 20199210400380 по описа на ЧСИ С.П., с което частният съдебен изпълнител е присъединил за събиране в изпълнителното производство допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 517, 58 лв. Изложени са доводи, че претендираното възнаграждение е над законоустановения минимум, предвиден в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, като приложение следва да намери чл. 78, ал. 5 ГПК. Поддържа се, че претендираното възнаграждение не съответства на правната и фактическа сложност на делото, както и че разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от цитираната наредба е неприложима, тъй като се отнася до случаи с по-голяма фактическа и правна сложност на делото и съответно активно поведение от страна на процесуалния представител. Изложени са и оплаквания за прекомерност на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като се твърди, че адвокатското възнаграждение за изпълнителното производство е отделно вземане за разноски и върху него не следва да се начислява пропорционална такса. В случай че съдът намери, че се дължи допълнително адвокатско възнаграждение по чл. 10, ал. 2 от Наредба № 1 от 2004 г., се моли същото да бъде намалено.

Постъпило е възражение от взискателя ЗАД „А.Б.“, с което се моли частната жалба да бъде оставена без уважение. Поддържа се, че определеното адвокатско възнаграждение е в рамките на предвиденото в чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. и е било заплатено от дружеството. Тъй като длъжникът не е заплатил в срока за доброволно изпълнение дължимите суми, взискателят е подал молба за извършване на справка относно откритите на името на длъжника банкови сметки, а с последваща молба е посочил и способ за принудително изпълнение.

На основание чл. 436, ал.3 ГПК съдебният изпълнител е депозирал мотиви по жалбата, в които е изложил съображения за нейната неоснователност. Според съдебния изпълнител не са налице основания за намаляване на адвокатското възнаграждение, тъй като след като длъжникът не е заплатил в срока за доброволно изпълнение, взискателят е подал нови две молби, с които е поискал справка за притежаваните от длъжника банкови сметки и налагане на запор върху банковите сметки на  длъжника в „Общинска банка“ АД, поради което следва да му бъде определено и възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. Посочва се също така, че длъжникът дължи и пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

Жалбата е депозирана от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 ГПК. В частта, с която се излагат доводи срещу определената от съдебния изпълнител пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като е подадена след законоустановения едноседмичен срок от връчване на поканата за доброволно изпълнение, с която е определен размерът на посочената такса. Длъжникът е получил поканата за доброволно изпълнение на 22.03.2019 г., следователно срокът за подаване на частна жалба срещу размера на определената с поканата такса е изтекъл на 29.03.2019 г. Частната жалба е подадена на 24.04.2019 г., с оглед на което в частта, отнасяща се до определената пропорционална такса, е просрочена. Разгледана по същество, в останалата й част жалбата е  НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения.

Изпълнително дело № 20199210400380 по описа на ЧСИ С.П. е образувано по молба на ЗАД "А.Б." чрез адв. Б.от 18.03.2019 г. за образуване на изпълнително дело срещу ЗАД „ОЗК - З." АД въз основа на изпълнителен лист, издаден на 23.11.2018 г. от СРС, 68 състав по ч.гр.д. № 88783/2017 г., за следните суми: 10 022, 28 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение по риск „Каско“ за причинените имуществени вреди на л.а. „БМВ“, модел „Х5“ с рег. № ******, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 21.12.2017 г., до окончателното плащане, както и разноски в размер на 1065, 43 лв. С молбата за образуване се претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. с вкл. ДДС. Приложени са фактура и извлечение от банкова сметка.

***.03.2019 г. на длъжника е била връчена покана за доброволно изпълнение с посочени дължими следните суми: 10 022, 28 лв. главница, 1305, 68 лв. законна лихва за периода 21.12.2017 г. – 04.04.2019 г., 1065, 43 лв. присъдени разноски, 240 лв. разноски по изпълнителното дело и 1239, 61 лв. такси по ТТРЗЧСИ.

На 12.04.2019 г. взискателят чрез адв. Б.е подал нова молба, с която е поискал да бъде извършена справка относно притежаваните от длъжника банкови сметки с оглед обстоятелството, че дължимите суми не са били заплатени в срока за доброволно изпълнение.

На 15.04.2019 г. взискателят чрез адв. Б.е подал друга молба, с която е поискал съдебният изпълнител да наложи запор върху банковите сметки на длъжника в „Общинска банка“ АД, както и присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение на основание чл. 10, ал. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. в размер на 517, 58 лв. с вкл. ДДС. Към молбата са приложени фактура и извлечение от банкова сметка.

***.04.2019 г. с обжалваното постановление съдебният изпълнител на основание чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. е присъединил за събиране в изпълнителното производство допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 517, 58 лв. с вкл. ДДС. Препис от това постановление е бил връчен на длъжника на 17.04.2019 г.

 

При така установените факти съдът намира следното от правна страна.

Оплакванията срещу определения размер на адвокатското възнаграждение са неоснователни. Видно от поканата за доброволно изпълнение и от обжалваното постановление, съдебният изпълнител е определил първоначално адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. с вкл. ДДС и впоследствие още 517, 58 лв. с вкл. ДДС на основание чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. В чл. 10 т. 1 от цитираната наредба е посочено, че за образуване на изпълнително дело минималният размер на адвокатското възнаграждение е 200 лв., а съобразно чл. 10, т. 2 от същата наредба в приложимата редакция след изменението с ДВ, бр. 7 от 2019 г. минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания над 1000 лв., каквито са процесните вземания, е 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – т. 7. В случая претендираните вземания по изпълнителния лист са в общ размер от 11 087, 71 лв. и дължимото минимално възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело съгласно чл. 10 т. 2 от Наредбата е в размер на 517, 58 лв. с вкл. ДДС – точно толкова колкото се претендира и е било определено с обжалваното постановление. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в разглеждания случай следва да бъде присъдено единствено възнаграждение за образуване на изпълнителното дело, тъй като от приложеното копие от изпълнителното дело се установява, че упълномощеният от взискателя адвокат е извършил и действия по процесуално представителство по делото, като след образуването на делото е подал две допълнителни молби – с едната е поискал извършване на справка относно притежаваните от длъжника банкови сметки, а с другата е поискал да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Общинска банка“ АД. С оглед на изложеното правилно съдебният изпълнител е определил в полза на взискателя допълнително адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. в размер на 517, 58 лв. за процесуално представителство, защита и съдействие по делото след образуването му, поради което частната жалба следва да бъде оставена без уважение в тази част.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 08950/24.04.2019 г., подадена от длъжника „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - З.“ АД в частта, с която се обжалва пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, определена с поканата за доброволно изпълнение от 21.03.2019 г. по изп.д. № 20199210400380 по описа на ЧСИ С.П..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 08950/24.04.2019 г., подадена от длъжника „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - З.“ АД в останалата й част, с която се обжалва постановление от 16.04.2019 г. по изп.д. № 20199210400380 по описа на ЧСИ С.П..

Решението може да бъде обжалвано само в частта, в която частната жалба е оставена без разглеждане, пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                  

                                                                                                   2.