Р Е Ш Е Н И Е
№ 83 08.07.2021 г. гр. Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище пети
състав
На
шести юли 2021
година
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иванка Иванова
Секретар: Гергана Бачева
Като разгледа докладваното от председателя
Адм.
дело № 151 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от
АПК във вр. с чл. 40, ал. 2 от ЗДОИ.
Делото е образувано по жалбата на К.Д.Р.
ЕГН ********** *** против Решение № Рш-ДОИ-46/ 27.05.2021 г. на кмета на община
Търговище за предоставяне на частичен достъп до обществена информация под
формата на справка по Заявление № ДОИ-62/ 29.04.2021 г. за предоставяне на
достъп до обществена информация по т. 2 от заявлението.
Жалбоподателят сочи, че решението в
обжалваната част е постановено в противоречие със съдебната практика. От
предоставената му справка жалбоподателят не може да получи пълна информация и
да си състави собствено мнение за дейността на задължения субект. Налице е
надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ.
В съдебно заседания по делото
жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с адв. Д.Б. от АК – Разград,
който поддържа жалбата и изразява мотивирано становище за отмяна на
постановения адм. акт. Пледира за присъждането разноски.
Ответникът по жалбата – кметът на община
Търговище, редовно призован се представлява от ст.юрк. Д. Кр., която изразява
становище за неоснователност на жалбата. Последната сочи, че постановеното
решение е правилно и законосъобразно, като по т. 2 е постановен частичен достъп
до исканата информация.
Съдът като прецени допустимостта на
жалбата, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна
страна, налице е правен интерес от оспорването, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество, последната е основателна при следните
съображения:
От фактическа страна съдът приема за
установено, че жалбоподателят е подал заявление за достъп до обществена
информация вх. № ДОИ-62/ 29.04.2021 г., до община Търговище (преписката), като по
т. 2 е поискал предоставянето на следната информация: „Копие от сключения
договор за отдаване под наем на имот – ЧОС – магазин, в центъра на с. Лиляк,
сключен със спечелилия търга на 07.04.2021 г. към 13.05.2021 г. вкл.“
На 11.05.2021 г. зам. кмета на община
Търговище при условията на заместване съгласно заповед № РД-З-458/ 10.05.2021
г. на кмета на община Търговище (стр. 12 от преписката) изпратил на Й. Б. –
председател на ПК“Иван Стоянов“ с. Славяново писмо (стр. 10 от преписката) за
изразяване на становище по исканата информация от жалбоподателя.
На 19.05.2021 г. Й. Б. – председател на
ПК“И. Ст.“ с. Славяново изпратил писмо до зам. кмета на община Търговище (стр. 7
от преписката), относно договора за наем Рег.№ РД-ДН-46/ 10.05.2021 г. не е
съгласен да бъде предоставена обществена информация на основание ЗДОИ.
На 27.05.2021 г. кметът на община Търговище
е издал процесното Решение № Рш-ДОИ-46 за предоставяне на достъп до обществена
информация (стр. 1 и 2 от преписката), в което посочил, че на жалбоподателя се
предоставя частичен достъп до исканата информация под формата на справка по т.
2, при изричното съобразяване със Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Оспореният административен акт е издаден
от компетентен орган. Съгласно чл. 3, ал.1 от
ЗДОИ, законът се прилага за достъп до обществена информация, която
се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и
органите на местното самоуправление. Безспорно кмета на община Търговище е
орган на местното самоуправление в страната и като такъв е задължен субект по
смисъла на цитираната по-горе норма.
Предвид наличието на посочени фактически и
правни основания за постановяване на оспореното решение, и предвид това, че от
тези фактически основания стават ясни юридически факти, от които органът черпи
упражненото от него публично субективно право и с оглед наличието на
изискуемата от закона писмената форма за акта, съдържащ необходимите реквизити
по чл. 59, ал.2 от АПК, настоящият състав на съда прави извод, че е спазена
установената форма за издаване на оспорения акт.
Съдът обаче намира, че при постановяването му са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
неправилно е приложен материалният закон- чл. 146, т. 3
и 4 АПК,
по следните съображения:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗДОИ
обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в
Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено
мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Според чл. 9, ал. 1 ЗДОИ
обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните
администрации, е официална и служебна - официална е информацията, която се
съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното
самоуправление при осъществяване на техните правомощия (чл. 10), а служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във
връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на
техните администрации (чл. 11). Достъпът до официална информация, която се
съдържа в нормативни актове, и до друга официална информация в случаите, когато
това е предвидено със закон или по решение на органа, който я е създал, се
осигурява чрез обнародването им (чл. 12, ал. 1 и ал. 2), а достъпът до
официална информация извън случаите по ал. 1 и 2 е свободен и се осъществява по
реда на този закон.
Според чл. 13 ЗДОИ
достъпът до служебна обществена информация е свободен и се осъществява по реда
на този закон,
при спазване на ограниченията по ал. 2 и отчитане на хипотезите по ал. 4 –
случаите на надделяващ обществен интерес.
Съдът не споделя становището, че е осъществено приложеното от органа основание за постановяване
на частичен
достъп по заявлението, поради следното:
Съгласно чл. 13, ал. 4,
вр. ал. 2 ЗДОИ,
достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие
на надделяващ обществен интерес, а такъв, съответно за законовата презумпция по
§
1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, е налице винаги, когато чрез исканата
информация се цели повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по
чл. 3.
Мотивите на органа за постановения отказ са, че
исканата информация засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало
предоставянето й, освен в случаите на надделяващ интерес, какъвто в случая не
бил налице, тъй като с търсената информация не се цели повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3.
В случая е безспорно, че исканата информация се
отнася до трето лице, поради което в съответствие с чл. 31, ал. 2 от
ЗДОИ органът е изискал писменото съгласие на това лице. Изричният
отказ на третото лице обаче не обуславя автоматично отказ за предоставяне на
обществена информация. При неполучаване на съгласие от третото лице в срока по
чл. 31, ал. 2 или при изричен отказ да се даде съгласие съответният орган
предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не
разкрива информацията, която се отнася до третото лице /ал. 4/.
ЗДОИ регламентира две хипотези, при които исканата
информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за
предоставянето й, а именно: когато тя съдържа лични данни на лица или когато
представлява търговска тайна, чието предоставяне или разпространяване би довело
до нелоялна конкуренция между търговци. В първата хипотеза, при несъгласие за
предоставянето й от страна на третото лице органът, на основание чл. 31, ал. 4 от
ЗДОИ, предоставя исканата обществена информация в обем и по начин,
който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице. Във втората
хипотеза, по чл. 17 от ЗДОИ,
се изисква първо установяване че информацията представлява търговска тайна,
чието предоставяне или разпространяване би довело до нелоялна конкуренция между
търговци и второ да се посочат обстоятелствата, които водят до нелоялна
конкуренция между търговците /арг. от чл. 17, ал. 3
във вр с ал. 2 от ЗДОИ/.
В обжалваното решение такъв анализ липсва.
Освен това, ответникът се е позовал единствено на чл. 37, ал. 1, т.
2 ЗДОИ, а по отношение на това приложено основание законът сам
предвижда изключение от общия принцип с чл. 17, ал. 2, пр.
последно и чл. 31, ал. 5 от
ЗДОИ: задължението за предоставяне остава, ако е налице надделяващ
обществен интерес от разкриването на информацията. Съгласно §
1, т. 6 от ДР на ЗДОИ "надделяващ обществен интерес" е
налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на
злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по
чл. 3. До доказване на противното обществен интерес от разкриването е налице,
когато информацията улеснява прозрачността и отчетността на субектите относно вземаните
от тях решения; гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на
законовите им задължения; разкрива лошо управление на държавно или общинско
имущество или други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните
администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или
законни интереси на други лица; когато е свързана със страните,
подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията,
сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен
субект. Следователно, с тази норма законодателят е създал оборима презумпция,
че в тези случаи е налице надделяващ обществен интерес. Посочената презумпция
има тази правна последица, че обръща тежестта на доказване - не заявителят, а
органът следа да установи, че в конкретния случай не е налице надделяващ
обществен интерес. За съда е несъмнено, че чрез поисканата информация ще се
повиши прозрачността и отчетността на дейността на община
Търговище пред обществото, а и в
мотивите към оспореното решение не са изложени нужните съображения, които да опровергаят законовата презумпция за наличие на
надделяващ обществен интерес. Решението за частичен достъп не съдържа мотиви, освен посочените, че информацията касае трето лице,
липсва неговото несъгласие и не е налице
надделяващ обществен интерес.
С оглед изложеното, процесното решение следва да се
отмени като ненадлежно мотивирано и издадено в противоречие с материалния закон
и при нарушение на административно-производствените правила. Доколкото делото не може да се реши по
същество, следва да се върне като преписка на органа, за постановяване на ново
решение, при съобразяване с указанията по прилагането на процесуалния и
материалния закон, дадени в мотивите към настоящето решение.
При този изход на спора, предмет на делото, и на
основание чл. 143, ал. 1 АПК
правото на разноски е възникнало за жалбоподателя, като то е упражнено в преклузивния за това срок-до
приключване на устните състезания по делото, като е поискано присъждането им /чл. 81 ГПК,
вр. чл. 144 АПК/, поради което
ответникът следва да бъде осъден да заплати направените разноски в размер на
510 лв. съставляващи, внесена ДТ и възнаграждението за един адвокат.
Воден от горното и на основание и на основание чл.
172, ал.2 във връзка с ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № Рш-ДОИ-46/ 27.05.2021
г. на кмета на община Търговище за предоставяне на частичен достъп до
обществена информация под формата на справка, в частта по Заявление № ДОИ-62/ 29.04.2021
г. за предоставяне на достъп до обществена информация по т. 2 от заявлението.
ВРЪЩА делото във вид на преписка на
кмета на община Търговище за ново произнасяне при спазване на мотивите на
постановения съдебен акт в 30-дневен срок от влизането му в сила.
ОСЪЖДА община Търговище да възстанови на
К.Д.Р. ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 510 лв.
съставляващи внесена държавна такса и адв. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: