МОТИВИ
към Присъда №
2 от 13.01.2020 г. на Районен съд – Харманли,
постановена по Н.О.Х.Д. №494 по описа за 2019 година.
Районна прокуратура – Харманли
е внесла срещу подсъдимия М.М.П. с ЕГН: **********
обвинителен акт, с който на същия му е предявено обвинение за извършено
престъпление по 343б, ал. 1 от
Наказателния кодекс за това, че на
03.09.2019г., около 02.30часа, в гр.Симеоновград по ул."Ал.
Константинов" в посока към кръстовището на ул."Г. *** управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел" , модел
„Зафира" с per. № X 1531 КА с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2
на хиляда, а именно - 2.07 на хиляда, установено по надлежния ред "Наредба
№ 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техните аналози" (обн.ДВ, бр.61/28.07.2017г., в
сила от 29.09.2017г. и изм. и доп. в ДВ, бр.81/02.10.2018г., в сила от 06.10.2018г.),
чрез техническо средство - алкотест "Дрегер 7510" с фабричен № ARBА
0070.
В съдебно заседание пред
Районен съд – Харманли представителят на Районна прокуратура – Харманли, в хода
на съдебните прения, поддържа обвинението във вида, в който е предявено.
Предлага съдът, след като признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му
обвинение, да му определи наказание „ Лишаване от свобода” , което да бъде
отмерено при условията на чл. 54, ал.1
от НК, а за срок който да бъде към минимума предвиден в закона, чието
изпълнение бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от 3 години, както и глоба в размер на
предвидения минимума в закона. Алтернативно прави искане, ако в случая е
по-благоприятно за подсъдимия М.М.П. прилагането на чл. 55, ал.
1, т. 1 от НК то съдът да наложи наказание „ лишаване от свобода” с
прилагане на посочената разпоредба, изпълнението на което да бъде отложена на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от 3 години. Счита, че следвало да бъде
наложено и кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 години, като по реда на чл. 59, ал. 4 НК, при изпълнение на наложеното наказание "Лишаване от право
да управлява МПС", бъде приспаднато времето, през което подсъдимият е бил
лишен от възможността си да упражнява това право по административен ред,
считано от 03.09.2019г. , а така също в негова тежест бъдат възложени
направените в хода на досъдебното производство разноски.
Защитникът на подсъдимия М.М.П. с ЕГН: **********– адв. Г.Х. ***
пледира подзащитният му да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение, но при индивидуализация на наказанието да бъде отчетено
процесуалното му поведение, както и характеристичните данни на същия, а също
така и да съобрази, че подзащитният му работи на длъжност „ Шофьор”. Предлага
наказанията да бъдат определени от съда с прилагане на разпоредбата на чл.55,
ал.1,т.1 от Наказателния кодекс, а наказанието "лишаване от право да
управлява моторно превозно средство" счита, че следвало да бъде
индивидуализирано около минимума предвиден в закона, като се приспадне срокът в
който бил лишен от възможността си да упражнява това право по административен
ред, считано от 03.09.2019г. Соче, че са налице предпоставките на чл.66, ал.1
от НК, за отлагане на изпълнение на наложеното наказание „ лишаване от
свобода”на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от 3 години
Подсъдимият М.М.П. с ЕГН: **********,
редовно призован, се явява лично и заявява, че разбира обвинението и се
признава за виновен по него. Преди това – в проведеното разпоредително
заседание, а така също, и преди даване ход на съдебното следствие заявява при
допуснатото предварително изслушване, че признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае за тях да се събират
доказателства – основание за провеждане на съдебното следствие по реда на Глава 27 НПК.
В своя защита се придържа към пледоарията на неговия защитник, а в даденото му
право на последна дума - към вече заявеното и счита, че няма какво повече да
добави.
ХАРМАНЛИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият М.М.П. с ЕГН: **********
е роден на ***г***,
българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно
образование, безработен с адрес в гр.Симеоновград, ул. „Г. Б ” № .
Видно от приложената по делото
Справка за съдимост, рег. № 712, издадена от Районен съд – Харманли на 03.09.2019г.
подсъдимият М.М.П. с ЕГН: ********** не
е осъждан, не са вписани данни да е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а НК
с налагане на административно наказание. От събраните за подсъдимия
характеристични данни се установява, че по отношение на същия има криминална
регистрация, като има заведено1 Бр. заявителски материал в РУ – Харманли през
1997 г. за извършено престъпление по чл.194, ал.1 от НКПрез последните години
няма данни да се занимава с престъпна дейност, няма регистрирани
противообществени прояви.В подадената декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние сочи, че няма доходи от трудова дейност, не притежава движимо и
недвижимо имущество.
Установено
в хода на досъдебното производство е, че на инкриминираната дата 03.09.2019 г.
в ранните часове на деня, около 02,00 часа подс.П. посетил дома на свид. Донка
Пенева, от която имал две деца, и който дом се намирал в град Симеоновград, на
ул." Г. Бенковски" № . Подсъдимият М.М.П. бил употребил голямо
количество алкхол и започнал да се държи агресивно със свид. П , под предлог че
същата не му дава да вижда децата си. Свид. П се излашила от агресивното поведение на подс. П.
и сигнализирала за случая на ЕЕН 112. След като подала сигнал на ЕЕН 112, подс.
М.М.П. напуснал дома на свид.П а, като се качил в управлявания от него
автомобил марка „Опел" , модел „Зафира" с per. № X 1531 КА и потеглил
със същия по улица „ Г. ***.
Подадения
от свид.Пенева сигнал за поведението на подс. М.П. бил посетен от свид. Сто и А , двамата служители в РУ-Харманли. Пред
свид. То и свид. Ив в, свид. До разказала,
че подс. М.П. се е държал агресивно с нея, както и че бил употребил алкохол,
след което си е тръгнал от дома и с лек автомобил.Свид. Ив и свид. Т веднага предприели обход на района, с
управлявания от тях патрулен автомобил, с цел установяване наподс. М.П., като
около 02,30 часа на 03.09.2019 година, в района на кръстовището образувано от
ул."Г. ***, видели че описания от свид.Пенева лек автомобил марка
„Опел" , модел „Зафира" с per. № X 1531 КА, който бил управляван от подс.
М.М.П. ***, в посока към кръстовището. Свид.Т и свид.И подали светлинен и звуков сигнал на водача на
автомобила- подс. М. Пакалев, с цел спиране на автомобила, на които сигнали
подс.П. се подчинил и спрял управлявания от него автомобил на кръстовището,
образувано от ул."Г. ***. При извършената проверка свид.Т и свид.И усетили силна миризма на алкохол у подс. М.П..
Свид .То в и свид. Иванов докладвали за случая в ОДЧ при РУ-Харманли, като
поискали съдействие. На место бил изпратен свид.Зл М в, който тествал подс. М.М.П. за наличие на
алкохол в кръвта му с техническо средство алкотест "Дрегер 7510" с
фабричен № ARB А 0070, което отчело концантрация на алкохол в кръвта му от 2.07
на хиляда.
На подс. М.М.П.
бил издаден талон за медицинско изследване с балнков номер 0058239/03.09.2019
година, в който подс.М.П. вписал саморъчно, че приема показанията на
техническото средство и не желае да даде кръв за химическо изследване. На подс.
М.П. бил съставен и акт за установяване на административно нарушение, сериа АА
№ 300952/03.09.2019 година, който подс. М.П. подписал без възражения.
Подсъдимият М.М.П. е
правоспособен водач, като видно от справката на Сектор "ПП" при ОД на
МВР – Хасково, към инкриминираната дата, същият
е бил наказван по административен ред за извършени от него нарушения на
правилата за движение по пътищата.
Гореизложената фактическа
обстановка се доказва по безспорен начин от събраните на досъдебната и
съдебната фаза на производството писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от приобщените към доказателствата по делото по реда
на чл. 281
и чл. 283 от НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство:
протоколи, справка за съдимост, характеристична справка, от заключението на
вещите лица по назначената съдебно – химическа експертиза, което съдът намира
за обективно, компетентно и безпристрастно изготвено, всички подкрепящи
изявлението на подсъдимия, в което се обективира направеното от него признание
на фактическите положения, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Настоящият съдебен състав
намира, че въз основа на така възприетата фактическа обстановка и след
обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната
квалификация на извършените деяния, прокурорът е направил законосъобразен извод
в акта по чл. 246 НПК,
че подсъдимият М.М.П. е осъществил деяние, което да бъде субсумирано под
състава на престъпление по чл. 343б, ал.
1 от Наказателния кодекс, за което същият е привлечен към
наказателна отговорност, поради следните доводи от правна страна:
За да бъде осъществен съставът
на престъпление, предвиден в цитираната разпоредба, за което на подсъдимия е
било повдигнато обвинението, е необходимо деецът да управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по
надлежния ред.
Като
елемент от състава на престъплението в закона е посочена точно определена
величина в границата на минимума, за съдържанието на алкохол в кръвта на дееца
- 1,2 промила, очертаващи наказателната му отговорност, за разлика от
отговорността по административен ред по ЗДвП, където минимума е по – занижен –
0,5 на хиляда. Следователно точното й определяне е от съществено значение за
характера на отговорността на дееца. Тази величина следва да се установи по
несъмнен начин само с предвидените от закона средства. Без каквото и да е
съмнение е, че надлежният ред за установяване употребата на наркотично вещество
е този по Наредба № 1
от 19.07.2017 г. за реда за установяване на употребата на алкохол и / или
наркотични вещества или техни аналози и в случая специалните правила
са изцяло съобразени. По делото е доказано по несъмнен начин, че подсъдимият е
употребил алкохол. Факт, който последният сам признава в хода на разследването
и конкретно в дадените на досъдебното производство и приобщени от съда
обяснения, а така също се потвърждава недвусмислено и от тестването на подс. М.П.
за наличие на алкохол в кръвта му с техническо средство алкотест "Дрегер
7510" с фабричен № ARB А 0070, което отчело концантрация на алкохол в
кръвта му от 2.07 на хиляда. Подс. М.М.П. в издадения талон за медицинско
изследване с балнков номер 0058239/03.09.2019 година, вписал саморъчно, че
приема показанията на техническото средство и не желае да даде кръв за
химическо изследване.
С оглед изложеното, установен
без съмнение в хода на съдебното следствие, пред първоинстанционния съд, е
фактът на употреба от страна на подсъдимия на алкохол и то в количество, довело
до наличие на съдържание на етилов алкохол в концентрация над допустимата от
закона, визирана в разпоредбата на чл. 343б от НК, а именно2,07 на хиляда.
За да бъде осъществено
деянието, криминализирано в цитираната норма е необходимо деецът, освен да е
употребил алкохол, в резултат на което концентрацията в кръвта му да бъде над
1.2 на хиляда, да е управлявал моторно превозно средство. Последното налага
анализ, кога всъщност е налице управление на моторно превозно средство,
изпълващо със съдържание основания елемент на изпълнителното деяние на състава
на престъпление по чл. 343б НК,
за който подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност.
Според дадените разяснения в
Постановление № 1 от 18.01.1983 г. на Пленума на ВС, съставляващо част от
съдебната практика по въпроса, имащо задължителен за съдилищата характер,
понятието "управление", употребено в чл. 342, ал.
1 от НК, включва всички действия или бездействия с механизмите и
приборите на превозното средство, както и задължителните указания на
оправомощените лица, когато тези действия или бездействия са свързани с
опасност за настъпване на съставомерни последици, независимо дали превозното
средство или бойната или специалната машина се намира в покой или в движение.
Това тълкуване на понятието "управление" настоящият съдебен състав
счита, че би могло и следва да бъде приложено и по отношение на изпълнителното
деяние, визирано в текста на чл. 343б от НК. Това приложение обаче следва да е съответно, предвид спецификите
от обективна страна на отделните транспортни престъпления и в частност на това
по чл. 343б от НК. Последното се явява престъпление на просто извършване, т.е. за
да бъде осъществен състава на престъпление не се изисква настъпването на
някакъв престъпен резултат, т.е. липсва предвиждане на съставомерни последици.
По делото се установи, от
изявлението на подсъдимия М.М.П.., съдържащи признание на факта, че той именно
е управлявал процесния лек автомобил марка „Опел" , модел „Зафира" с
per. № X 1531 КА с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно
- 2.07 на хиляда, което доказва наличието на деяние и неговото авторство.
От субективна страна,
подсъдимият е извършил деянието виновно при условията на единствено възможната
в случая форма на умисъла - пряк умисъл.
При определяне вида и размера
на наказанието за подсъдимия, след като деянието бе доказано от обективна и
субективна страна, съдът взе предвид: от една страна предвиденото в
разпоредбата на чл. 343б, ал.
1 от Наказателния кодекс, в редакцията, действаща към момента на
извършване на деянието, основано на преценката за степента на обществена
опасност на деянието, а от друга страна – степента на обществена опасност на
дееца и подбудите за извършване на престъплението. При индивидуализация на
наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне
конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца в контекста на
отчетената, конкретна стойност на количество алкохол в кръвта 2,07 промила, значително
надвишаваща прага от 1.2 на хиляда. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът
прие цялостното процесуално поведение на подсъдимия, което може и следва да
бъде окачествено като положително. Налице са и други факти, които следва да
бъдат интерпретирани в светлината на смекчаващи отговорността обстоятелства,
като чистото съдебно минало на подсъдимия. Не следва да бъдат пренебрегнати и
фактическите данни за личността на подс. М.М.П. – за него са събрани
характеристични данни, които го характеризират изцяло в положителен план.
Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното, и в аспекта на извода за
наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, съобразявайки
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието и изхождайки
от предвидено за гореописаното престъпление наказание "Лишаване от
свобода", съдът прие за подсъдимия М.М.П. то да бъде определено при
условията на чл. 55, ал.
1, т. 1 и ал. 2 от НК,
предвид принципната възможност за неговото приложение, предвидена изрично в
текста на чл. 58а, ал.
4 НК, при положение, че разкрива по – благоприятен за подсъдимия
режим. По този начин, предвиденото в закона наказание "лишаване от
свобода" съдът прие да бъде за срок от 7 месеца – под установения
специален минимум, но над общия предвиден за това по вид наказание, като
изпълнението на същото на основание чл. 66, ал. 1 НК бе отложено с изпитателен срок от три години, доколкото се
установи едновременното наличие на законовите предпоставки за това и липсата на
необходимост от ефективно изтърпяване за постигане целите на наказанието. Така
определеният размер на наказанието е справедлив и обоснован, като е от естество
да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК
цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе
предупредително върху останалите членове на обществото. Изложеното по – горе се
явява и критерият, по който бе отмерен и размерът на наказанието
"глоба" - малко под установения специален минимум, като бе съобразено
и с имущественото състояние на подсъдимия, а именно 190 лева, както и срокът на
кумулативно предвиденото наказание "Лишаване от право да управлява
МПС". На основание чл. 343г,
вр. чл. 343б, ал.
ал. 1, вр. чл. 37, ал.
1, т. 7 от НК по отношение на подсъдимия съдът наложи кумулативно
предвиденото наказание от посочения вид, ръководейки се от целия комплекс
обстоятелства, визирани по – горе, от значение за индивидуализацията. По този
начин това наказание бе определено за срок от 1 година и 2 месеца, отчитайки,
че подсъдимият е следвало да проявява по – голяма грижа и самоконтрол при
осъществяване на съответната правно – регламентирана дейност и за този срок
наказанието би изиграло своята възпираща и превантивна роля по отношение на
подсъдимия. По силата на чл. 59, ал. 4
от НК, при изпълнение на така наложеното наказание "Лишаване от
право да управлява МПС" бе постановено приспадане на времето, през което
подсъдимият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява
това право, считано от 03.09.2019г.
Доколкото разноски в досъдебното производство, както и в съдебното
не са направени, съдът не се произнася по тях.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът постанови присъдата си.
Съдия: