РЕШЕНИЕ
№ 296
гр. Благоевград, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20231210200004 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „Г “ ЕООД, със седалище и адрес на
управление в с.Б , представлявано от управителя В Г В , против Наказателно
постановление №ПО-02-164/28.11.2022г., издадено от Директора на
Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, с което на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 2000.00лв., във връзка с
административно нарушение по чл.48, ал.1, т.11, вр. с чл.200, ал.1, т.6 от
Закона за водите.
С жалбата се поддържа, че обжалваното НП е незаконосъобразно , тъй
като при издаването му са допуснати нарушения на процесуални правила по
ЗАНН. Алтернативно се застъпва становището, че не е доказано
извършването на твърдяното нарушение и, че жалбоподателят не е
извършител на вмененото му нарушение. Иска се отмяна на обжалваният акт.
Административно-наказващият орган, чрез своят процесуален
представител оспорва жалбата и изразява становище за законосъобразност на
обжалваното НП. Иска потвърждаване на НП и оставяне без уважение на
депозираната срещу него жалба.
1
Заинтересованата страна по аргумент на чл. 63д от ЗАНН, поддържа чрез
процесуалният си представител позицията на санкционният орган. / Към
момента е образувано т.д.№5/2022г. от ВАС и ВКС за тълкуване на нормата
на чл.61 от ЗАНН, респ. нейното изменение публикувано в ДВ бр. 109 от
2020г., което дело не е приключило с ТР. Същевременно настоящият състав
отчете въведената категорична и обилна практика на БлАС и ВАС, съгласно
която, страна в процеса може и следва да бъде правният субект, за когото
е възможно крайният съдебен акт да има пряк неблагоприятен ефект, в
каквато хипотеза при такъв развой на процеса може да му се гарантира и
право на жалба по АПК и Конституцията на РБългария. В тази насока са
:Определение №3233 от 22.03.2016г. на ВАС по адм.д.№2329 от 2016г.,
Определение №12261 от 30.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11328/2021г.,
Определение №11984 от 24.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11324 от 20221г.,
Определение №608/25.01.2022г. на ВАС по адм.д. №1219/2021г. В светлината
на тази съдебна практика съдът съобрази обстоятелството, че в дело като
настоящото, такива негативно имуществени последици несъмнено могат да
настъпят при евентуално отмяна на обжалваното НП и уважаване искането на
жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски, заради липса на
самостоятелен бюджет на ФЛ-издател на обжалваният акт, макар и в
качеството му на административно-санкционен орган, защото тези съдебни
разноски евентуално следва да се заплатят именно от бюджета
заинтересованата по делото страна. Ето защо, съдът счита, че участието на
посочената заинтересована страна в случая е необходимо и задължително,
тъй като това е единствената процесуална гаранция, че субекта, комуто при
евентуална отмяна на обжалваният административен акт, ще се възложат по
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, сторени разноски от страна на жалбоподателя в
производството, ще може да упражни правомощията си по чл. 63д, ал.2 и 4 от
ЗАНН, в това число и правото на възражение за прекомерност на тези
разноски, както и правото на касационно обжалване на присъдените
разноски, ако счете, че неоснователно са определени от съда. При различно
тълкуване на нормата на чл. 61, ал.1 от ЗАНН и извън контекста на
последиците по чл. 63д, ал.2 и ал.4 вр. с ал.1 от ЗАНН за това, кои следва да
са страните в процеса, би се стигнало до недопустимата и неоправдана от
никое законово правило ситуация, а именно : или едно физическо лице /
длъжностно лице, което е издател на обжалваният акт/, да поеме с личният си
2
патримониум негативни последици от воден съдебен процес в негово
длъжностно качество /възложени съдебни разноски при отмяна на
обжалвания акт/ или такива неблагоприятни последици /разноски/ да се
възложат на въобще неучаствала в производството страна /учреждение или
организацията, към която е назначено съответното длъжностно лице- издател
на обжалваният акт/ и респ. на субект, на който не е предоставено никакво
право на становище и обжалване при преценка дори на този пряк финансов
негатив за него. /
Районна прокуратура - Благоевград, редовно и своевременно призована, не
ангажира представител и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази становищата на страните, анализира
събраният доказателствен материали и приложимото в казуса право, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да
обжалва НП и то е сторило това в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН./НП е
връчено на жалбоподателя на 05.12.2022г. по седалище и в законният срок
срещу него е подадена жалбата по настоящото дело- на 19.12.2022г./
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:
Със събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по
несъмнен и категоричен начин, че на 24.10.2022г., св.М. /главен инспектор
при санкционният орган/, в присъствието на свидетелите Е. М. и С К., е
издала срещу жалбоподателя АУАН№КД-04-177 за това, че след извършена
проверка на 02.08.2022г. в обект „П “ ЕООД в с.Б , Община- Б , във връзка с
контрол по изпълнението на условията в Разрешително за водовземане
№41530035/03.09.2009г., продължено с Решение №ПО-01-158/22.11.2019г. и
изменено с Решение №ПО-01-172/12.12.2019г. , издадено от Директора на
БДЗБР на „А “ЕООД, чийто правоприемник страните не спорят, че е именно
жалбоподателят. В хода на тази проверка на място е констатирано, че за
измерване на ползваните водни обеми на производствената база,
представляваща и „Б “ с пресевна инсталация, са монтирани измервателни
устройства на сондажните кладенци , като за ползваните водни обеми
ежедневно са водени и нарочни дневници по образец с посочване и на
водното ниво на сондажите. Данните от тези дневници до 30.06.2022г., не са
били представени на контролните органи в 14-дневен срок след тази дата,
3
заради което същите са изискани от проверяващите лица след проверката на
място с нарочно писмо Изх.№КД-04—135/30.08.2022г., получено от
жалбоподателя на 02.09.2022г. Изисканите документи са били представени
на проверяващите лица с писмо на жалбоподателя от 27.09.2022г. При
извършен анализ на данните по тези документи за извършеното от
жалбоподателя водовземане е установено, че ползваните в периода
04.01.2022г. -02.08.2022г. водни количества от сондажен кладенец -2 в
провереният обект, са били в размер на 12 788 куб.м., което надвишавало с 5
288 куб. м. разрешеното за ползване водно количество в рамките на една
година с общо количество от 7 500 куб. м по Разрешителното за водовземане.
Въз основа на представените на контролните лица документи от
жалбоподателя след проверката на 02.08.2022г., е прието, че превишението на
ползваното водно количество е осъществено на 02.06.2022г. , без да се
пояснява как е установено това. Така описаното деяние за жалбоподателя в
акта е квалифицирано с него като административно нарушение по чл. 48,
ал.1, т.11 от Закона за водите , което подлежи на санкция по чл.200, ал.1, т.2
от същият закон. За проверката е издаден и Констативен протокол с
аналогични фактически констатации. АУАН и Констативният протокол са
съставени и в присъствието на св.А. , като акта е връчен на същото лице, в
качеството му на пълномощник на жалбоподателя с изрично пълномощно за
представителство, включително и пред процесният контролни органи и респ.
за подписване на актове и получаване на такива от името на процесното
дружество. /Пълномощното на св.А. е приложено и като доказателство по
делото на л.16, като същото е нотариално заверено на 01.11.2018г. /
За възложената проверка е издадена и нарочна Заповед от 02.09.2022г. на
Директора на Б дирекция“З “, като сред лицата, на които е възложен контрол
по спазване на Закона за водите е и актосъставителя –св. М..
С представеното по делото Разрешително за водовземане /Раздел
„Разрешение на разпределеното водно количество“/ изрично е посочено, че
водовземането от тръбен кладенец СК-2 денонощно е от 30 куб. метра , а
годишно от 7500 куб. м.
Констатираното превишение на водовземането при извършената проверка
не се потвърждава от данните на самият жалбоподател, отразени в извадки
от неговите дневници и декларации за такова на конкретната дата
4
02.06.2022г. и съответно в периода 04.01.2022г.-02.08.2022г. /Така видно от
приложеният дневник на л.100 от делото за отчитаните от жалбоподателя
водни дебити по процесното разрешително за водовземане от СК-2 в
провереният обект, към 02.06.2022г. е вписано водовземане от 1962 куб.м
при 1213 куб. м. за 02.05.2022г. или разлика от 749 куб.м. , а не отразената
такава по НП и АУАН/
Въз основа на така издаденият и връчен АУАН, на 28.11.2022г.,
Директорът на Б „З “, е издал срещу жалбоподателя обжалваното НП№ПО-
02-164/28.11.2022г., с което на основание чл. 201, ал.2 от Закона за водите,
във вр. с чл.200, ал.1, т.2, вр. с чл. 48, ал.1, т.11 от този закон, му е наложил
имуществена санкция в размер на 2000.00лв. НП е връчено на жалбоподателя
чрез известие за доставяне на 05.12.22г. по седалище на процесното
дружество.
Изложените фактически твърдения в АУАН, се поддържат и при разпита
на свидетелите по делото, присъствали при установяване на твърдяното
нарушение и съответно при съставянето на АУАН. От тях свидетелите М. и
А установяват, че лично са участвали в проверката на място в обекта на
процесното дружество, която извършили в присъствието на пълномощника
св.А. на 02.08.2022г. Констатирали, че на място за двата сондажни кладенеца
има поставени помпи, които работели, както и поставените на тях
измервателни устройства. С добИ.ата вода чрез тези два кладенеца се
снабдявал бетоновият център на процесното дружество на мястото на
проверката. Бил изискан дневника за добИ.ите количества вода, а след
представянето му, проверяващите лица установили, че ползваните дебити
надвишават позволеното количество по издаденото разрешително на
жалбоподателя от СК -2. Акта за това нарушение бил съставен на процесното
дружество като титуляр на разрешителното за водовземане. Акта бил
съставен в присъствието на свидетелите К. и А и е връчен на пълномощника
св.А., който не възразил , че има друг титуляр на разрешителното за
водовземане.
С договор за наем на машини и съоръжения от 05.11.2015г.,
жалбоподателят е предоставил под наем машини и съоръжения на фирма „А
“ЕООД, находящи се в производствена база на „А “ЕООД в с.Б .
5
Представени са и документи /фактури/ за такъв наем на машини от 2022г.
При тези фактически констатации, съдът намира, че с обжалваното
НП незаконосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на
жалбоподателя за нарушение по чл. 48, ал.1, т.11 от Закона за водите.
НП и АУАН се установи, че са издадени от компетентни за това органи,
като в тази насока няма и спор между страните. Тези актове са издадени в
сроковете по чл.34 от ЗАНН и са надлежно връчени на жалбоподателя. В НП
и АУАН са посочени ясно и недвусмислено: датата на издаването му
/28.11.2022г./, издателят, мястото на издаването на тези документи, отразена е
правна квалификация на деянието и санкционната норма. При издаването на
тези документи обаче е допуснато съществено процесуално нарушение,
тъй като е налице неяснота свързана с датата на извършване на
твърдяното нарушение. В тази връзка, съдът констатира, че в НП и АУАН
едновременно е посочено, че датата на нарушението е 02.06.2022г., и в
същото време в тях е отразено и, че това нарушение е извършено в целият
период на проверката04.01.2022г.-02.08.2002г . Така на практика нито за
жалбоподателя, нито за съда става ясно кога се твърди, че е извършено
процесното нарушение /на една конкретна дата или в цял период и след тази
конкретна дата/, която неяснота и противоречие е равнозначно на
липсващ основен и задължителен реквизит на НП и АУАН по чл. 57,
ал.1, т.5 от ЗАНН и респ. по чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН. Липсата на този
основен реквизит винаги води до съществено накърняване и
препятстване организирането на защитата, поради което и се
квалифицира именно като съществено процесуално нарушение,
обосноваващо като самостоятелно основание отмяната на НП заради
процесуалната му незаконосъобразност .
На лице е абсолютна неяснота и относно фактическото описание на
начина на извършване на твърдяното нарушение. В тази връзка съдът
констатира, че в НП и в АУАН едновременно е посочено, че „при
проверката“ показателите за водните дебити за СК-2 били 12 788 куб.м,
определени от 04.01.2022г., след което е посочено в тези документи, че в
периода 04.01.2022г.-02.08.2022г., водните количества от СК-2 били в размер
на 12 788 куб.м., което било превишение от 5288 куб.м. спрямо разрешеното
количество за годината от 7500 куб.м. Отразено е в НП, че „нарушението е
6
установено“ при проверка на 02.08.2022г., а в същото време се сочи в този
документ, че нарушението е констатирано от представени писмени
доказателства /дневници за водни дебити по процесното разрешително/,
изпратени месец след проверката на контролните органи, а именно с
негово писмо от 27.09.2022г. Не на последно място, съдът изиска и по
делото се приложиха и приеха като доказателства цитираните в НП дневници
за водни дебити по разрешителното за водовземане на жалбоподателя, от
които обаче не е видно, че към 02.06.2022г. фигурира вписан посоченият
воден дебит и размер на твърдяно с НП превишение на допустимите
годишни водни дебити по издаденото на процесното дружество
разрешително.
Изложеното създава неяснота относно това кога и как е установено и
извършено твърдяното нарушение /до 02.08.2022г. или и след това-след
получаване на писмото на жалбоподателя то 27.09.2022г./, в какво се е
изразило нарушението /какви са конкретните превишения на максимално
допустимото разрешение за водовземане по процесното разрешително
именно в провереният период или евентуално към конкретно цитираната дата
като такава на нарушението/. Последното сочи на липсващ втори основен и
задължителен реквизит по смисъла на чл. 42, ал.1 т.4 по ЗАНН /за
АУАН/ и съответно по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН /за НП/, а това също
препятства възможността за защита и организиране на такава, именно
заради което също следва да се квалифицира като съществено
процесуално нарушение, обуславящо отмяна на НП заради
процесуалната му незаконосъобразност и заради този негов процесуален
порок .
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.3, т.2 , вр. с чл. 63,
ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление
№ПО-02-164/28.11.2022г., издадено от Директора на Б „З , с което на
„Г“ЕООД, със седалище: с.Б , обл.Б , с ЕИК и с управител В Г В е
наложена имуществена санкция в размер на 2000.00лв. /две хиляди лева/, въз
основа на чл. 200, ал. 1, т. 2, вр. с чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите.
7
Решението може да се обжалване пред Административен съд – Благоевград
в 14-дневен срок , считано от датата на обявяването му за всяка от страните .
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8