Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 27.07.2023г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на осми юни две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 2 648
по описа за 2021 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
135, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Ищецът – П.И.З. – Б. твърди, че на
13.07.2017г. между нея, като заемодател и Ю. В. Г. – като заемател, е сключен
договор за заем, по силата на който ищцата е предоставила на Ю. В. сума в
размер на 420 000 лв., която е преведена както следва: на 25.07.2017г. е
преведена сума в размер на 400 000 лв., а на 31.07.2021г. – 20 000 лв. Поради
неизпълнение от страна на Ю. В., ищцата подала заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК, въз основа на
което е образувано гр. д. №69448/2017г. по описа на СРС, 36 състав. На
09.10.2017г. съдът е издал заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417
от ГПК, както и изпълнителен лист от същата дата. Твърди, че е образувано изп.
д. №20198460400333, по която не е събрана дължимата сума от първия ответник.
Посочва, че на 16.1.2019г. Ю. В. дарява на втория ответник А.З. своя собствен
недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.702.667.1.13
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, която е одобрена
със заповед №РД – 18 – 138/24.07.2017г. на изпълнителния директор на АГКК, с
административен адрес: гр. София, район Слатина, ул. „Л. В. Бетховен“ №***********,
находящ се в сграда с идентификатор 68134.702.667.1 с броя надземни етажи –
шест, предназначение – жилищна сграда – многофамилна, която е разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.702.667, с предназначение на самостоятелния
обект – жилище, апартамент, с броя нива – две, с площ по документи – 186, 16
кв. м., с мазе №13 с площ от 4, 03 кв. м., заедно със съответните 12, 85 % ид.
части от общите части на сградата, при съседи: на ниво 1 - имот с идентификатор
68134.702.667.1.14, под обекта – обекти с идентификатори – 68134.702.667.1.11,
68134.702.667.1.10 и 68134.702.667.1.9, над обекта – няма и на ниво две: на
същия етаж – няма, под обекта – имот с идентификатор 68134.702.667.1.14, като
разпоредителната сделка е обективирана в нотариален акт за дарение на недвижим
имот №122, том V,
рег. №17164, дело №866 от 2019г. на Т.Г.– помощник нотариус при Ц.С.. Моли да
се постанови решение, с което да се признае за недействителен спрямо него
сключеният договор за дарение и да му се
присъдят направените по делото разноски. На страница 83 - 84 от делото е
представен списък на претендираните от тази страна разноски. В определения от
съда срок процесуалният представител на ищеца е депозирал писмени бележки по
делото.
Ответникът
– Ю.Г.З. в депозирания от нея писмен отговор, както и в уточнението от
19.07.2021г. твърди, че извършеното дарение в полза на внучката й не уврежда
правата и интересите на ищцата. Заявява, че с нотариален акт №060, том II, рег. №14078, н. д.
№248/28.05.2019г. синът й Я. И.З.й е дарил процесния недвижим имот. На
11.06.2009г. бил сключен предварителен договор за покупко – продажба на
процесния недвижим имот, по силата на който З. поела задължение в срок от 12
месеца да прехвърли имота посредством покупко - продажба или на Я.З.или на
посочено от него лице. Посочва, че сумата от 420 000 лв. се намирала в трезор,
но на 17.07.2019г. сейфът бил обект на претърсване от страна на ГДНП – МВР по
ДП №128/2019г. по описа на СО . СГП пр. пр. №1456/2019г. заради проблеми с
бизнес на съпруга й И.З., в резултат на което паричните средства били отнети
като веществено доказателство с протокол за претърсване и изземване. Не оспорва
фактът, че ищецът е нейн кредитор. Моли съдът да постанови съдено решение, с
което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски, за което е представен
списък съгласно чл. 80 от ГПК на л. 91 от делото. В определения от съда срок процесуалният
представител на първия ответник е депозирал писмени бележки по делото.
Ответникът –А.Я.З.,
чрез майка си Е.Й.З., в депозирания от нея писмен отговор изразява становище за
неоснователност на исковата претенция. Описва, че с нотариален акт №060, том II, рег. №14078, н. д.
№248/28.05.2019г. баща й е дарил на Ю.З. недвижимия имот, описан в исковата
молба, като целта на дарението била Ю.З. да живее в него. На 11.06.2009г. между
Ю.З. и синът й бил сключен предварителен договор за покупко – продажба на
процесния недвижим имот. В договора било уговорено в срок от 12 месеца Ю.З. да
прехвърли имота посредством покупко – продажба или на Я.З.или на посочено от
него лице. През 2019г., след като се родила дъщерята А., баща й Я.З.поискал от
майка си да прехвърли посредством дарение собствеността върху имота. Счита, че
дарението на имота не уврежда интересите на ищцата, защото макар дарението да е
извършено през 2019г., когато са или налице облигационни отношения между ищцата
и нейната майка, основанието за извършване на това дарение е възникнало още
през 2009г., по силата на предварителния договор за покупко – продажба на
имота, предмет на настоящото дело. Още с предварителния договор от 2009г. Ю.З.
предава владението върху имота на сина си, който й заплаща задатък от 224 000
лв. Твърди още, че не е налице нито знание, нито намерение с дарението на имота
дъщеря й и другият ответник Ю.З. да увреждат интересите на П.З. – Б., тъй като
в случая ответникът Ю.З. изпълнява свое задължение, възникнало през 2009г., по
отношение на което същата е изпаднала в забава – прехвърляне на имота на трето
лице по силата на друг договор, сключен много педи ответникът Ю.З. да има
облигационни отношения с ищцата посредством договор за заем, с който ищцата й е
предоставила сума в размер на 420 000 лв. Моли да се постанови съдебно решение,
с което се отхвърли предявения иск, като му се присъдят направените по делото
разноски.
Съдът, след като обсъди
доказателствата по делото и доводите на страните, намери за установено от
фактическа страна:
С определение постановено на основание
чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните и съответно
ненуждаещи се от доказване следните факти:
-
сключване на описания по-горе от ищеца договор за заем между нея и ответника Ю.З.
за сума в размер на 420 000 лв.,
- сключване на договор за дарение между
първия и втория ответник, оформен с в нотариален акт за дарение на недвижим
имот №122, том V,
рег. №17164, дело №866 от 2019г. на Т.Г.– помощник нотариус по заместване при Ц.С.,
- първият ответник Ю.З. е баба на втория
ответник – А.З.,
- образуване на изпълнително дело за
задължението на първия ответник към ищеца в размер на 420 000 лв. и
- към настоящия момент първият ответник
не е изпълнил задължението си ищеца.
По делото е представен издаден
изпълнителен лист на 09.10.2017г. по гр. д. №69 448/2017г. по описа на СРС, 36
състав, с който първият ответник е осъден да заплати на ищцата сумата от 420
000 лв. – главница по договор за заем от 13.07.2017г. с нотариална заверка на
подписите, ведно със законната лихва за периода от 0.10.2017г. до изплащане на
вземането и 18 300 лв. – разноски по делото.
На л. 18 от делото е представено
удостоверение по изп. д. №20198460400333 издадено от ЧСИ – О.М., в което е
посочено, че посоченото изпълнително дело е с взискател – ищцата и длъжник –
първия ответник, като е образувано въз основа на описания по-горе изпълнителен
лист. Посочените по пера задълженията на длъжника в изпълнителното дело, като е
вписано, че към датата на издаването му – 25.02.2021г. няма постъпили плащания
от длъжника.
По делото е представен на л. 55
нотариален акт за дарение на недвижим имот №60, том II, рег. №14048, дело №248 от 28.05.2009г. по описа на нотариус Б.Я., с който е оформен
договор за дарение сключен между Я. И.З., дарител и първият ответник с предмет –
описания в исковата молба имот, като си запазва правото на пожизнено и
безвъзмездно ползване.
На 11.06.2009г. е сключен предварителен
договор за покупко – продажба на недвижим имот между първия ответник, в
качеството на продавач и Я. И.З., в качеството на купувач. Съгласно чл. 1 от
този договор продавачът се задължава да продаде на купувача или на посочено от
него лице описания в исковата молба недвижим имот, което съгласно чл. 2, ал. 1
трябва да извършено в срок от 12 месеца от датата на подписване на настоящия
предварителен договор. В чл. 3 от договора е посочена, че цената на описания
имот е 244 000 лв., като сумата от 224 000 лв. се заплаща от купувача на
продавача като задатък при подписване на настоящия предварителен договор, а
останалата част от сумата в размер на 20 000 лв. – при сключване на окончателен
договор във формата на нотариален акт. Този договор е с нотариална заверка на
подписите с рег. №15660/12.06.2009г. по описа на нотариус с рег. №258 на НК.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Относно
иска с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД
Предявен е иск с правно основание чл.
135 от ЗЗД за обявяване на недействителна спрямо ищеца сделката по прехвърляне
на собствеността върху описания по-горе недвижим имот между двамата ответници.
Предпоставките за уважаване на този иск са: ищецът да е кредитор на първия
ответник с вземане, предхождащо датата на атакуваната разпоредителна сделка;
сделката между ищеца и ответника да е валидна, да не страда от пороци и да е
породила правното си действие; разпоредителната сделка, извършена от първия
ответник, да е увредила интересите на кредитора.
Съгласно направения от съда доклад на основание
чл. 146, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже:
-
качеството
си на кредитор на първия ответник с валидно вземане,
-обстоятелството, че извършената сделка
от длъжника уврежда кредитора,
- субективен елемент, изразяващ се в
субективно отношение – знание за увреждане у длъжника – съзнанието, е увеличава
платежната си неспособност или затруднява удовлетворяването на кредитора.
Съгласно същият доклад в тежест на първия
ответник е: да установи сключване на предварителен договор за процесния имот,
преди възникването на качеството на кредитор на ищеца.
Страните по делото не спорят относно
фактът, че ищецът е кредитор на първия ответник, като задължението е възникнало
през 2017г. въз основа на сключен договор за заем между тези лица, като към
настоящия момент същото не е погасено.
Страните по делото не спорят, че след
възникване на задължението на първия ответник към ищеца, е извършена сделка от
длъжника с втория ответник – оспорения договор за дарение.
Според трайната практика на Върховния
касационен съд увреждане за кредитора настъпва винаги, когато длъжникът се
лишава от свое имущество, намалява го или извършва други правни действия, от
които се затруднява удовлетворяването на кредитора (опрощаване на дълг,
обезпечение на чужд дълг и др.). Съгласно чл. 133 от ЗЗД, цялото имуществото на
длъжника служи за общо обезпечение на кредиторите му, поради което всяко
разпоредително действие с него е увреждащо за кредиторите (в този смисъл
Решение № 320 от 05.11.2013 г. по гр. д. №
1379/2012 г. на ВКС; Решение № 407 от 29.12.2014 г. по гр.д. № 2301/2014 г. на ВКС; Решение
№ 45 от 01.06.2011г.
по гр.д.№ 450/10г. на ВКС).
Ответниците поддържат, че оспорения
договор за дарение на недвижим имот е сключен в изпълнение на задължение на
първия ответник, възникнало преди задължението му към ищеца. Във връзка с това
си възражение ответниците представят описания по-горе предварителен договор за
покупко- продажба на недвижим имот. От този документ, чието съдържание е
описано по-горе в мотивите на настоящото решение, се установява, че за първия
ответник е възникнало задължение за прехвърляне на процесния имот на Я. И.З.или
на посочено от него лице в срок от 12 месеца след подписването му. С оглед на
това следва да се приеме, че най – късно на 11.06.2010г. първата ответница е
следвало да изпълни задължението си по така представени предварителен договор.
Оспорената сделка обаче е сключена на 16.12.2019г., повече от 10 години след
възникване на задължението на първата ответница и при условия – различни от
посочените в предварителния договор. Не са ангажирани доказателства, че Я. З.,
купувач по представения предварителен договор е посочил именно втория ответник,
като лице, в полза на което да се прехвърли имота. На следващо място видът на
сделката /дарение/ е различен от уговорения в предварителния договор /покупко –
продажба/. Предвид така посочените различия между уговореното в предварителния
договор и оспорената сделка, не може да бъде прието, че всъщност те са свързани
по между си и последната е сключена в изпълнение на първата. Допълнително
следва да се посочи, че дори твърденията на ответниците да бяха доказани и
оспорената сделка да е сключена в изпълнение на представения и описан по-горе
предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, то същата е увреждаща
за кредитора – ищец доколкото тя е безвъзмездна, а съгласно предварителния
договор окончателната сделка следва да бъде възмездна, като е уговорена и
цената на имота. В предварителния договор е посочено, че по – голямата част от
продажната цена на имота е предадена на продавача – първия ответник при
сключването му. Но в тази част документа е оспорен от ищеца и не са ангажирани
доказателства, които да установяват действителността на това вписване в
предварителния договор. Извън това следва да се посочи, че остава остатък от
продажната цена в размер на 20 000 лв., която също не е получен от продавача
при оспорената сделка, като по този начин се намалява неговото имущество. За
пълнота следва да се посочи, че към датата на сключване на атакуваната сделка,
задължението на първия ответник по представения предварителен договор е
погасено по давност и съответно по отношение на него не може да бъде
осъществено принудително изпълнение. Настоящият съдебен състав счита, че
изпълнението на едно задължение към трето лице, което е погасено по давност, от
длъжника представлява също действие, което уврежда интересите на кредитора,
който има изискуемо вземане към този длъжник и по отношение на него не е
настъпила погасителна давност.
По отношение на субективния елемент
на увреждането, а именно знанието от страна на длъжника, съдът намира следното:
за да се счита, че разпоредителната сделка уврежда интересите на кредитора със
знанието на длъжника, е необходимо увреждащото действие да следва по време
възникването на правоотношението между кредитора и длъжника. В конкретния
случай от посочените дати на договора за заем – 2017г. и оспорената сделка –
2019г., се установява, че към датата на сключване на оспорената сделка,
дарителят- първия ответник е знаел за съществуване на негово задължение към
ищеца. Следователно към този момент първият ответник е бил наясно, че има
кредитор и че действията му намаляват неговото секвестируемо имущество. По
отношение на третото лице – приобретател, не се спори от страните, че това е
внучка на първия ответник, поради което на основание чл. 135, а. 2 от ЗЗД
знанието се предполага. В разглеждания случай не е проведено обратно доказване
на тази презумция от стана на втория ответник.
От изложеното се налага изводът, че
всички законово установени предпоставки за реализиране на защита на кредитора
по силата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД са изпълнени, поради което предявеният иск
следва да бъде уважен като основателен.
Относно разноските за производството
Предвид изхода на делото, искането на
ищеца за присъждане на направените от него разноски в тежест на ответниците
следва да бъде уважено, като се осъдят
ответниците да му заплатят на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от: 13 310, 21 лв. , в която се включват: 2 239,
60 лв. – заплатена държавна такса, 10 лв. – такса за издаване на две съдебни
удостоверения /л.33/, 20 лв. – такса за издаване на кадастрална схема на имота
/л. 85 – 86/, 223, 96 лв. – такса за вписване на исковата молба /л. 87/ и 10
816, 33 лв. – заплатен адвокатски хонорар, съгласно представените фактури,
преводно нареждане и извлечение от банкова сметка /***. 88 - 90 от делото/.
С тези мотиви съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА
ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН
по иска с правно основание чл. 135, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите предявен от П.И.З. - Б., ЕГН - ********** *** – чрез адвокат К.Г.
срещу Ю.Г. В., ЕГН – ********** с адрес: *** и А.Я.З., ЕГН – **********,
действаща чрез законния си представител – родител Е.Й.З., ЕГН – ********** с
адрес: *** спрямо П.И.З. - Б., ЕГН - ********** сключения на 16.12.2019г.
договор за дарение на недвижим имот, оформен с нотариален
акт за дарение на недвижим имот №122, том V, рег. №17164, дело №866 от 2019г.
на Т.Г.– помощник нотариус по заместване при Ц.С.,
вписан в Служба по вписванията с вх. рег. №85440 от 16.12.2019г., акт №79, том
ССXI,
дело №65845/2019г., имотна партида №29946 относно самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.702.667.1.13 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. София, която е одобрена със заповед №РД – 18 –
138/24.07.2017г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.
София, район Слатина, ул. „Л. В. Бетховен“ №***********, находящ се в сграда с
идентификатор 68134.702.667.1, с броя надземни етажи – шест, предназначение –
жилищна сграда – многофамилна, която е разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.702.667, с предназначение на самостоятелния обект – жилище,
апартамент, с броя нива – две, с площ по документи – 186, 16 кв. м., с мазе №13
с площ от 4, 03 кв. м., заедно със съответните 12, 85 % ид. части от общите
части на сградата, при съседи: на ниво 1 на същия етаж - имот с идентификатор
68134.702.667.1.14, под обекта – обекти с идентификатори – 68134.702.667.1.11,
68134.702.667.1.10 и 68134.702.667.1.9, над обекта – няма и на ниво две: на
същия етаж – няма, под обекта – имот с идентификатор 68134.702.667.1.14,
сключен между Ю.Г.З., дарител и А.Я.З. – дарен, действаща чрез своя законен
представител – родител Е.Й.З..
ОСЪЖДА
Ю.Г. В., ЕГН – ********** с адрес: *** и А.Я.З., ЕГН – **********, действаща
чрез законния си представител – родител Е.Й.З., ЕГН – ********** с адрес: ***
да заплатят на П.И.З. - Б., ЕГН - ********** *** – чрез адвокат К.Г. на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 13 310, 21 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: