Р Е Ш Е Н И Е
260396/ 25.9.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети състав, гражданско отделение в открито
съдебно заседание, проведено на 25.8.2020
година в състав:
Районен
съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка
Иванова като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 19891 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен иск с пр. осн. чл.422, вр.чл.79 ЗЗД, чл.86 от ищец „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 срещу
ответник П.В.Ц., ЕГН **********,*** за
установяване на вземането на кредитора по издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 12337/19 г. на РС Варна за
следните суми: сумата от 2656,94 лв.,
представляваща непогасена изискуема главница по тридесет и три броя погасителни
вноски за периода от 14.11.2016 г. до 14.07.2019 г. по договор за потребителски
паричен кредит № 2462992 от 18.10.2016 г., сключен между длъжника и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК ***, вземанията по който са
прехвърлени от банката на заявителя с индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 18.12.2017 г.
към рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 20.12.2016 г.,
сумата от 281,02 лв., представляваща договорна възнаградителна
лихва по кредита за периода от 14.11.2016
г. до 18.12.2017 г., сумата от 264,12 лв., представляваща обезщетение за
забава, начислено за периода от 14.11.2016 г. до 01.08.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
01.08.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът
моли ответника да му заплати разноски за исковото и за заповедното производство
Обстоятелства от които ищецът черпи
права в производството:
Твърди
се в молбата, че ищецът има вземане от ответника, произтичащо от незаплатени
падежирали месечни вноски по договор за
потребителски кредит № ***/24.10.2016 г., сключен между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД, ЕИК ********* - кредитор и П.В.Ц.,
ЕГН ********** - кредитополучател, вземането по който е прехвърлено от
кредитора с Договор за цесия от 18.12.2017 г. на ищеца „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *********. Падежът на
последната вноска и крайният срок за погасяване на всички задължения по кредита
е 14.7.2019 г. съгласно погасителния план и договорът за кредит не е обявяван
за предсрочно изискуем.
Кредитополучателят
не е заплатил изцяло дължимите суми по процесния
договор. Погасено е част от задължението в размер на 128.20 лева, с която сума
са погасени част от дължимите възнаградителни
лихви.
След
настъпване на падежа е станала изискуема
неплатената част от главното задължение за главница, дължима ведно със
законната лихва за забава от падежа до окончателното изплащане на задължението.
Дължи се и неизплатената част от договорната лихва и от начислените такси,
съгласно условията на договора. Дължимо е и обезщетение за забава от момента на
изпадане на длъжника в забава.
В
Приложение № 1/18.12.2017 г. към индивидуален договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 18.12.2017 г. е описано конкретното вземане от длъжника в
посочения размер. На осн.чл.99, ал.3 ЗЗД цедентът е упълномощил цесионера
да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията, претендирани
в настоящото производство. Изпратено е писмено уведомление до длъжника, но
същото се е върнало като непотърсено. Връчено е уведомление чрез ЧСИ, но
длъжникът не е намерен за което е съставен протокол от ЧСИ. Поради неизпълнение
на задълженията по договора за потребителски кредит, цесионерът
е подал заявление по чл.410 ГПК пред ВРС, същото е уважено и е издадена заповед
за изпълнение, но поради връчване по реда на чл.47, ал.5 ГПК заповедта не е
влязла в сила. Заповедният съд е указал на кредитора, че може да подаде иск за
установяване на вземането му, поради което за ищеца е налице правен интерес от
подаване на исковата молба и водене на иск по чл.422 ГПК.
Ищецът
моли за уважаване на иска и заплащане на разноските за заповедното и за
исковото производство като посочва банкова сметка ***т длъжника - IBAN ***, BIC *** „Обединена
българска банка“ АД.
Ищецът
моли ответникът да му заплати разноски за заповедното и за исковото производство.
В
срока за отговор не е постъпил такъв от
ответника.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуален
представител поддържа молбата и моли да се уважи.
Ответникът, редовно уведомен за инициираното
производство не се явява, не се
представлява. Същият не представя доказателства и не изразява становище по
иска.
Съдът след като взе предвид събраните в
производството доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност и
становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
От представените с молбата писмени
доказателства се установяват твърденията на ищцовото
дружество за задълженията на ответника по цитирания договор за паричен заем № 2462992 от 24.10.2016 г. при посочените в същия условия.
Предвид
процесуалното поведение на ответника съдът намира, че същият не оспорва твърденията в молбата, както и задължението
си към ищеца по основание и в претендирания размер. Доказателства
за извършено плащане не са ангажирани.
Съдът
като взе предвид, че ответникът не е оспорил твърденията в молбата, не е
направил възражения по тях, не е ангажирал доказателства и не се е явил в
съдебно заседание, както и че са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение намира, че предявените
искове са основателни в хипотезата на
чл.238 и чл. 239 ГПК и следва да се уважат.
При направено искане по реда на чл.78 ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца разноски за исковото и за заповедното
производство в размер на общо 606.28 лева от които 206.28 лева заплатена държавна такса и 400 лева юрисконсултско
възнаграждение, дължимо на осн.чл.13, т.2 и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника П.В.Ц. с ЕГН **********,***, че
съществува вземането на кредитора „А.З.С.Н.В.”
EАД, ЕИК/БУЛСТАТ ***, с адрес гр.София-1335, бул.****”, №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 12337/2019 на ВРС, 50 състав за
следните суми: сумата от 2656,94
лв., представляваща непогасена изискуема главница по тридесет и три броя
погасителни вноски за периода от 14.11.2016 г. до 14.07.2019 г. по договор за
потребителски паричен кредит № *** от 18.10.2016 г., сключен между длъжника и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК ***, вземанията по който са
прехвърлени от банката на заявителя с индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 18.12.2017 г.
към рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 20.12.2016 г.,
сумата от 281,02 лв., представляваща договорна възнаградителна
лихва по кредита за периода от 14.11.2016
г. до 18.12.2017 г., сумата от 264,12 лв., представляваща обезщетение за
забава, начислено за периода от 14.11.2016 г. до 01.08.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
01.08.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА П.В.Ц. с ЕГН **********,*** да заплати
н. „А.З.С.Н.В.” EАД, ЕИК/БУЛСТАТ ***, с адрес гр.София-1335, бул.****”, №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 разноски
за исковото и за заповедното производство в общ размер на 606.28 /шестстотин и
шест лева и 28 ст./ лева, на осн.чл.78 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.239, ал.4 ГПК.
Да се връчи препис от решението на
страните.
Районен съдия: