Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 4992 30.12.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на двадесет и седми ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 10587 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Съдът е сезиран с искова молба от А.Г.А.,
ЕГН ********** ***, чрез п… Д.Б. против „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК…..със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28,
„Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46, с която са предявени искове за осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми: 800,72 лв.
– недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за заем №
2791176 от 19.04.2017 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 25.06.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането; и сумата от 657,57 лв. – недължимо платена по клауза за неустойка по
договор за заем № 2791176 от 19.04.2017 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 25.06.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че между
страните бил сключен договор за паричен заем № …. за срок от … месеца, с
предоставен размер 4000 лева. Възнаградителната лихва била уговорена на 40 %, а
ГПР в размер от 49,03%. Месечната
погасителна вноска била в размер от 472,76 лева. В договора било уговорено
задължение за заемополучателя в срок от три дни от сключването на договора да
осигури обезпечение – двама поръчители или банкова гаранция, като в противен
случай се дължала неустойка в размер на 754,44 лева. Общата дължима сума по
договора, заедно с неустойката следвало да бъдат върнати на 12 месечни
погасителни вноски в размер от 472,76 лева.
Твърди се, че сключеният между
страните договор бил недействителен на осн. чл. 11, ал. 1, т.9 ЗПК, тъй като в договора не били посочени
условията за прилагане на договорения лихвен процент. Не бил посочен какъв е размерът
на възнаградителната лихва и как се разпределя същата във времето. Освен това
клаузата, с която е уговорена възнаградителна лихва била нищожна, поради
противоречие с добрите нрави, тъй като надвишавала трикратния размер на
законната лихва. Посочва, че била нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК- в договора не бил посочен начинът на изчисляване на ГПР и липсвала яснота
по какъв начин е формиран същия.
Договорът бил недействителен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй
като не било посочено в погасителния план разпределението на вноски между
дължимите по договора суми- главница, възнаградителна лихва, ГПР и неустойка.
Освен това ищецът не бил подписал общите условия на всяка страница съобразно
чл. 11, ал. 2 ЗПК. Предвидената в договора неустойка била нищожна, тъй като
била уговорена в противоречие с добрите нрави и била прекомерна. Неустоечната
клауза била нищожна и на осн. чл. 21, а. 1 ЗПК, тъй като с нея се създавали
задължения, които по своето същество се покриват от ГПР и по този начин се
надвишава изискването по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Клаузата за неустойка противоречала и на материалния закон чл. 71 от ЗЗД, доколкото кредитополучателят бил натоварен с допълнителни финансови
разходи. Противоречие било налице и с разпоредбата на чл. 33 ЗПК – според която
при забава, кредиторът имал право само
на лихва върху неплатената в срок сума. Ето защо, доколкото клаузите за
възнаградителна лихва и неустойка били нищожни, ищецът претендира връщане на
сумите, които били изплатени във връзка с посочените задължения. Иска се да
бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 800,72 лева – недължимо
платена по клауза за възнаградителна лихва и 657,57 лева недължимо платена по
клауза за неустойка, по договор за паричен заем от 19.04.2017г., ведно със
законната лихва върху сумата. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е
постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез …… П....К..., с който се
взема становище за неоснователност на предявения иск. Признава се
обстоятелството, че на ... е сключен процесният договор за кредит. Твърди, че
не са налице сочените от ищеца основания
за недействителност на договора за кредит. Посочва, че размерът на ГПР бил
изцяло съобразен с императивните разпоредби на ЗПК и бил изчислен на база на
механизма, посочен с Приложение № 1 към ЗПК. Не би могло размерът на ГПР да
бъде представен като твърда сума, тъй като представлявал коефициент, изразен в
проценти. Общият размер на всички плащания били в размер на 4918,68 лева, който
размер представлявал общата дължима сума от потребителя. Не била приложима разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК за
посочване на договорения лихвен процент, тъй като в процесния договор лихвения
процент бил фиксиран за целия срок на договора. Освен това твърди, че няма
промени в лихвения процент за срока на отпускане на кредита, поради което не се
изисквало предоставяне на информация за последователността на разпределенето на
вноските между различните неизплатени суми, като условието на чл. 11, ал. 1,
т.11 от ЗПК било неприложимо. Законът не вменявал задължение за посочване на
възнаградителната лихва и как се разпределя при месечните вноски, а
заемодателят би имал задължение да предостави такава информация, само ако тя му
е изрично поискана по чл. 11, ал. 1, т.12 от ЗПК. Посочва, че не съществували
общи условия като отделен документ, а всички допълнителни разпоредби били
инкорпорирани в договора за заем. Излага съображения свързани с
действителността на клаузата за възнаградителна лихва. Посочва, че не бил
надвишен размерът по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди, че клаузата за неустойка е
действителна. Посочва, че законът не поставя изискване при уговаряне на
неустойка да се посочва кои вреди ще бъдат компенсирани. Освен това
заемодателят поемал по-голям риск и имал правото да поставя изисквания за
обезпечаването на кредита по своя преценка. По изложените съображения моли за
отхвърлянето на иска. Претендира разноски.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XVIII-ти
гр. състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.
2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
По делото е представен Договор
за паричен заем № …. от който е видно, че между страните е възникнало валидно
облигационно заемно правоотношение, по силата на което ответникът се задължил
да предостави в собственост на ищеца сумата от 4000 лева, а ищеца от своя
страна се задължила да върне посочената сума на … месечни вноски, ведно с
уговорена договорна лихва в размер на 40 %,
като общата дължима сума по кредита се равнявала на 4918,68 лева. Освен
изложеното, ищеца се задължила да заплати сумата от 754,44 лева като неустойка
в случай, че не представи обезпечение в тридневен от датата на подписване на
договора (двама поръчители, отговарящи на определени изисквания, или банкова
гаранция).
Представено е и
предложение за сключване на договор за паричен заем, в което са упоменати
неговите основни параметри. Приложен е и погасителен план, както и справка за
извършени плащания по договора за кредит, от която е видно, че ищецът е погасил
общо 5458,29 лв.
Въз основа на така установените факти
по делото, съдът достигна до следните правни изводи:
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване
са отделени следните факти, част от предмета на делото, а именно, че между ищеца
и ответното дружество е бил сключен договор за паричен заем, както и, че ищеца
е погасил общо 5458,29 лева, с която
сума е погасил 4000 лева - главница, 800,72 лева - лихва, 657,57 лева -
неустойка и 4,22 лева - глоба.
Съгласно
чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или
за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Страни по договора са потребител и кредитор, като потребител е всяко физическо
лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън
рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко
физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави
потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.
Посочените в ЗПК изисквания са приложими към възникналото между страните по
делото правоотношение, като не са налице и предвидените в чл. 4 от ЗПК
изключения, поради което и сключеният договор за паричен заем следва да бъде
регулиран от разпоредбите на ЗПК.
За
да бъдат уважени предявените искове следва да се извърши проверка относно
действителността на сключеният Договор за паричен заем от …. Според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен. По отношение на процесният договор, съдът намира
следното:
Съгласно
чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако
при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. Това изискване
не е спазено по отношение на процесния договор, тъй като същият не съдържа ясна
и точна информация относно начина и условията за прилагане на лихвения процент.
Действително в договора е предвидено, че кредитополучателят дължи лихва при
фиксиран лихвен процент в размер на 40 %. Никъде обаче не са упоменати условия
за неговото прилагане – дали ще се прилага върху цялата главница или върху
остатъчната такава за срока на действие на заемното правоотношение. В този
смисъл, на кредитополучателят не е предоставена необходимата информация и
същият не е в състояние да направи преценка относно част от съществените
условия по договора.
Не
е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10, тъй като в договора не е
посочен начинът, по който е формиран годишния процент на разходите по кредита.
Действително, договорът съдържа определен ГПР в размер на 49,03 %, като според чл. 2, т. 8 от
договора, при изчисляване на ГПР са взети предвид следните допускания:
договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява
точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислявани разходи за
събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение. Никъде в договора не е
предвидено потребителят да дължи такса за усвояване на кредита, нито път други
условия, които биха могли да оскъпят същия. В този смисъл, неясен остава фактът
как е формиран ГПР в размер на 49,03
%, като се има предвид, че предвидения лихвен процент е в размер на 40 % и не
са налице други разходи по усвоения паричен заем.
Във
връзка с останалите наведени в исковата молба доводи, а именно, че не са
спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК и на чл. 11, ал. 2 от ЗПК,
съдът счита същите за неоснователни. По отношение на изискването на чл. 11, ал.
1, т. 11 от ЗПК за посочване на условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, съдът
счита, че същото е спазено, доколкото в договора са посочени дължимите от
потребителя суми – погасителни вноски, макар и същите да не са разпределени по
пера за това каква сума погасяват.
В
чл. 11, ал. 2 от ЗПК се предвижда, че общите условия са неразделна част от
договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по
договора. Това изискване е приложимо за случаите, при които е налице сключен
между страните договор при общи условия. Към процесното правоотношение,
сочената разпоредба не е приложима, доколкото сключеният между страните
индивидуален договор не препраща към общи условия към него. В този смисъл, не
може да се направи извод, че договорът е сключен при общи условия, които да са
неразделна част от същия. Наведеното от ответника възражение в тази насока се
явява основателно.
За
пълнота, съдът следва да обсъди и останалите наведени в исковата молба
съображения за противоречие на клаузите за договорна лихва и неустойка с добрите
нрави, респективно и на тяхната нищожност на основание чл. 26 от ЗЗД. Във
връзка с твърдението, че размерът на договорената лихва е прекомер, поради
което е налице противоречие с добрите нрави, съдът не споделя същото схващане.
ЗПК регламентира максимално допустимия размер на ГПР по сключваните от
потребителите договори за потребителски кредити, който е в размер на до 5 пъти
над законната лихва (или 50 %). Като елемент от ГПР, договорната лихва трябва
да се вмества в тази граница, което условие е спазено в сключения между
страните договор. Ето защо, не може да се обоснове наличие на нищожност на
клаузата за договорна лихва поради противоречието й с добрите нрави.
Не
така обаче стои въпросът с клаузата, с която е уговорена неустойка за
непредоставяне на обезпечение на договора за потребителски кредит. Според
постигнатите между страните договорености, кредитополучателят се задължава да
заплати на кредитодателят сумата от 754,44
лева, представляваща неустойка, в случай, че кредитополучателят не предостави
на кредитодателя някое от предвидените в договора обезпечения, а именно:
поръчителство от най-малко две физически лица, отговарящи на определени
изисквания – осигурителен доход над 1000 лева; да представи служебна бележка от
работодател за размера на получаваното трудово възнаграждение, да работи по
безсрочно трудово правоотношение; да не е заемател или поръчител по друг
договор за паричен заем с ответното дружество; да няма неплатени осигурителни
вноски за последните 2 години; да няма задължения към други банкови и финансови
институции или ако има – кредитната му история да е със статут „редовен“. Друга
възможност е предоставяне на банкова гаранция. Така уговорената клауза за неустойка
е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като същата е уговорена
очевидно във вреда на едната страна по договора, която изначално е поставена в
невъзможност да осигури исканите обезпечения, доколкото в предвидения кратък
срок се явява невъзможно снабдяването с изискуемите документи и представянето
им на кредитодателя. Освен това, така уговорената клауза за неустойка излиза
извън рамките на присъщата й обезпечителна и обезщетителна функция, като се има
предвид, че непредоставянето на обезпечение по договора за паричен заем не може
само по себе си да нанесе вреди на ответното дружество, особено ако се има
предвид, че кредитът се обслужва редовно. Ето защо, и на самостоятелно
основание клаузата, с която е уговорена дължима по договора неустойка, се явява
нищожна поради противоречието й с добрите нрави.
Във
връзка с изложеното по-горе, сключеният между страните Договор за паричен заем
№ ………….се явява недействителен на основание чл. 22, във връзка с чл. 11, ал. 1,
т. 9 и т. 10 от ЗПК. На основание чл. 23 от ЗПК, в случай на недействителност
на сключен от потребител договор за потребителски кредит, потребителят дължи
връщане само на чистата стойност на кредита.
Предвид
направените правни изводи и след като безспорно се установи, че ищцата е
направила плащания в полза на ответника на недължимо платени суми поради
начална липса на основание, а именно на сумата от 800,72 лв. – недължимо
платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за заем № ……………. и сумата
от 657,57 лв. – недължимо платена по клауза за неустойка по договор за заем № ……………
то ответникът дължи връщане на тези суми, поради което следва да бъде осъден да
заплати същите.
По
отношение на разноските:
Предвид
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, а именно заплатена
държавна такса в размер на 100 лева. На основание чл. 38 от ЗАдв., в полза на
процесуалният представител на ищцата – …… Д.Б. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 398,50 лева с вкл. ДДС. Необосновано се
явява искането за присъждане на 2 адвокатски възнаграждения – за всеки от
обективно кумулативно съединените искове, като се има предвид, че проведената
защита и по двата иска произтича от един юридически факт и делото не
представлява такова с явна фактическа и правна сложност. Освен това в договора
за правна защита и съдействие е
уговорено между страните общо процесуално представителство по договор за
паричен заем от ….., а не поотделно за
отделни негови клаузи.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
„Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК …. със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46 ДА ЗАПЛАТИ на А.Г.А., ЕГН **********
*** СУМАТА от 800,72
лв. – недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за заем №
…… и сумата от 657,57 лв. – недължимо платена по клауза за неустойка по договор
за заем № ………….., ведно със законна лихва върху посочените суми, считано от 25.06.2019
г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА
„Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК ………… със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46 ДА ЗАПЛАТИ на А.Г.А., ЕГН **********
*** СУМАТА от 100 лева /сто лева/, представляваща
платена държавна такса.
ОСЪЖДА Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК ……… със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28,
„Силвър Център“, ет. , офис 40-46 ДА ЗАПЛАТИ на … Д.Г.Б. ***……… и адрес
на упражняване на дейността гр. П…, ул. „Б…..П…“ №…., сумата от 398,50 лева с
вкл. ДДС, представляваща а… в………. за п…п…. и определена на основание чл. 38 от
ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Николай Стоянов.
Вярно с оригинала.
М.Х.