№ 1205
гр. София, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Елизабет П.
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело №
20241000502246 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на ответника в първоинстанционното
производство „Дженерали застраховане“ АД срещу решение 260404 от 19.01.2021 г. на
Софийски градски съд, Първо ГО, 22 състав по гр.д. 10391/2019 г., в частта, в която
дружеството е осъдено по иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ да заплати на П. В. Б. 50
000 лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка му В. Д. В. при ПТП на
23.10.2018 г. ведно със законната лихва от 14.04.2019 г. до плащането на обезщетението.
С решението са отхвърлени исковете на П. Б. за разликата до търсеното обезщетение от
150 000 лева и на С. Б.а и Л. Б., деца на П. Б.. В отхвърлителните части решението е влязло
в сила.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част с оплаквания, че няма основание за
присъждане на обезщетение, тъй като ищецът П. Б. не е живял с починалата си майка.
Няма подаден отговор от ищеца П. В. Б..
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Страните не са направили доказателствени
искания и въззивната инстанция не е събирала нови доказателства.
В съдебно заседание адв. П. от името на ищеца моли за потвърждаване на решението и
претендира адвокатски хонорар по ч. 38, ал. 2 ЗАдв.
При извършената служебна проверка на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Пред въззивния съд поради липсата на жалба от страна на ответника не е спорно, че са
налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане: противоправно
поведение, вина, причинена смърт, причинната връзка между деянието на делинквента и
1
настъпилата смърт поради влязлата в сила присъда на СГС, НО 35 с-в по НОХД 3786/2019 г.
Не е спорно, че ищецът е син на починалата вследствие на пътния инцидент. Не е спорно
наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и
собственика на лек автомобил “Пежо“, с който е причинен инцидентът, валидна към датата
на събитието.
Спорни въпроси пред въззивната инстанция са дали ищецът има право на обезщетение
за неимуществени вреди и колко е справедливото обезщетение.
Кръгът от лица, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена при непозволено увреждане смърт на близък, не е уреден в законодателството на
Република България. Липсата на законодателна уредба е наложила за целите на
правоприлагането лицата с право на обезщетение да бъдат определени от Пленума на
Върховния съд /ВС/. За отправна точка при очертаване кръга на правоимащите е използван
принципът за справедливост по чл.52 ЗЗД. С т. III на Постановление № 4/1961 г. Пленумът
на ВС на НРБ е приел, че обезщетение за неимуществени вреди възмездява най-близките на
пострадалия в случай на неговата смърт - неговите низходящи (деца), съпруг и възходящи
(родители), като предмет на установяване са действителните им лични отношения.
Ищецът е син на загиналата в резултат на пътния инцидент. Установяват се следните
отношения между тях в резултат на разпитаните трима свидетели.
Свидетелят Д. Ц. Д., доведен от ищеца, чиято жена е племенница на ищеца, разказва,
че майката на ищеца била разделена с баща му от преди много години и живеела на друго
място. Ходела обаче при поводи – например сватбата на Л. и рождени дни, като е идвала
често и при внучката си С. в София. Значе, че П. имал починала сестра. В. помогнала на С.
с парични средства и се радвала, че внучката й постъпила на работа в болница „Токуда“. За
тялото на починалата са се погрижили П. и Л.. П. отсъствал от работа след смъртта на майка
си. П. се почувствал много зле от смъртта на В..
Свидетелят Е. М. Т., разпитан по делегация в РС Лом, разказва, починалата живеела с
него, жена му и брат му Б. в с. ***. Той бил болен от епилепсия и имал нужда от грижи,
които майка му полагала. Познавал П., децата му – С. и Л. и тяхната майка С. П. и Л.
живеели в с. ***, а С. – в София. Роднините поддържали връзка – посещавали се 2-3 пъти
годишно. Понякога починалата гледала Л. и С.. Посещавала П. за около месец, а после се
връщала при свидетеля – работела, за да ги подпомага финансово. Свидетелят помни, че
майка му починала преди 4-5 години, не помни точно кога и не знае кога се е виждала за
последно с П., С. и Л., а П. видял в деня преди заседанието.
Свидетелят Б. Т. не знае точно колко деца имала майка му. Имал братя и сестри –
познавал пет от тях. Имената им били Е. М. Т., З. Е. Т., която починала отдавна, И. С. Д. и С.
С., за чието име не е сигурен. Майка му живеела в с. *** в собствен дом. В къщата живеели
първо само четирима: когато починала З., станали трима (той, майка му и брат му Е.). Е. бил
болен от нещо като епилепсия, припадал и пиел лекарства. Свидетелят и майка им се
грижели за него. Тази болест изисквала постоянно да има човек с него. Майка им била
постоянно с тях, ходела постоянно на работа, но си била на село при тях. Познавал П. Б. от
2019 г., покрай смъртта на майка им. Починалата не била говорила до тогава за него. Тогава
се запознали. Не познавал С. и Л.. Не знае дали майка им се е грижела за П.. Тя ходела в
София по работа. П. идвал на свиждане в затвора при свидетеля, а след 2023 г. свидетелят му
поискал пари и П. му дал. Помогнал и на децата на свидетеля. Двете села (това на П. и това
на ищеца) били отдалечени. Разходите за погребението били поделени между двамата братя
– П. и Б..
При анализа на св. показания се установява, че П. и майка му В. не са живели заедно,
като той е живял в село ***, а тя – в село ***. Независимо от това, починалата е
поддържала отношения със сина си П., като са се виждали два-три пъти годишно, като тя е
била на сватбата на сина му Л. и е помогнала на дъщеря му С. финансово. Съдът не
кредитира показанията на св. Е. Т., че майка му живеела по един месец с него и после с П.,
тъй като самият свидетел си противоречи – казва, че П., С. и Л. са я посещавали два-три
2
пъти годишно. В този смисъл са и показанията на св. Д. – че са се виждали по семейни
поводи. Такива са и мотивите на първата инстанция и оплакванията в жалбата в тази насока
са неоснователни. Разходите по погребението са поети от ищеца и от св. Б. Т., като след
смъртта на майка си те са установили връзка. Правилно е прието от първата инстанция, че
именно връзката между ищеца и починалата е станала основа за новоизградената връзка
между двамата братя.
От събраните гласни доказателства може да се направи извод за това, че между
починалата и сина й приживе е съществувала връзка, независимо че ищецът не е израснал с
грижите на майка си. По делото обаче не се установява друга жена, която да е осъществявала
тези грижи. Без значение с кого е живял преимуществено П. Б. - с другия си родител или с
друг родственик, загиналата при ПТП си остава негова майка. По изложените съображения
неоснователни са оплакванията, че ищецът не е материалноправно легитимиран да получи
обезщетение за смъртта на майка си. Установява се емоционална връзка между тях, макар и
не толкова наситена, колкото би била, ако бяха живели заедно. При определяне на
обезщетението обаче следва да се отчита внезапната загуба на родител при пътен инцидент
на пешеходна пътека, което безспорно е травмиращо събитие за всеки, както и възрастта на
майката – 69 години, която не е била млада, но не е и твърде възрастна. Фактът, че са
общували рядко от ранна възраст на ищеца, е съобразен при определяне на размера, но не
обосновава отхвърляне на иска. Неоснователни са оплакванията, че не са доказани
емоциите, които е изпитал ищецът след смъртта на майка си. Тези емоции се предполагат,
доколкото са житейски логични и в практиката е прието, че не подлежат на нарочно
доказване, за разлика от случаите съгласно ТР 1/2016 на ОСГТНК на ВКС по т.д. 1/2016 г.
Като примерни критерии в практиката на ВС и ВКС, релевантни за размера на
обезщетението в случай на причинена смърт, са посочени възрастта на увредения,
действителните отношения между него и лицето, което търси обезщетение, и
обстоятелствата, при които е настъпила смъртта. Именно тези критерии настоящият съд
съобразява, както и икономическото състояние и финансовия и социален стандарт в
страната ни и обществените критерии за справедливост към момента на настъпването на
вредите. Справедливият размер за обезщетение за неимуществени вреди с оглед съдебната
практика по сходни случаи за събития от 2018 г., както и на изложените по-горе фактори, е
40 000 (четиридесет хиляди) лева. Законната лихва се дължи от деня, посочен от СГС.
По изложените съображения въззивната жалба е частично основателна и решението
следва да се отмени в осъдителната част между 40 000 и 50 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди на П. Б. от смъртта на майка му ведно със законната лихва от
14.04.2019 г. до плащането на обезщетението и потвърдено в останалата осъдителна част.
В полза на адв. П. З. П. от САК, представлявала ищеца в с.з. пред въззивната
инстанция, следва да се определи адвокатски хонорар от 1000 (хиляда) лева, предвид
липсата на подаден отговор по въззивната жалба, липсата на нови доказателства,
проведеното едно единствено заседание и предмета на спора. С оглед изхода на спора
жалбоподателят следва да й заплати 800 (осемстотин) лева на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Ищецът, ответник по жалбата, следва да заплати на застрахователното дружество с оглед
изхода на спора разноски за въззивното производство от 200 (двеста) лева за държавна такса
и 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 260404 от 19.01.2021 г. на Софийски градски съд, Първо ГО,
3
22 състав по гр.д. 10391/2019 г. в частта, в която Дженерали застраховане“ АД, ЕИК
********* е осъдено на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД да заплати на П. В. Б. ЕГН
********** обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на В. Д. В., майка на ищеца, в
резултат на ПТП от 23.10.2018 г. за разликата от 40 000 (четиридесет хиляди) лева до 50 000
(петдесет хиляди) лева ведно със законната лихва от 14.04.2019 г. до плащането на
обезщетението и вместо него
ОТХВЪРЛЯ иска на П. В. Б. ЕГН ********** срещу „Дженерали застраховане“ АД,
ЕИК ********* с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на 10 000 (десет хиляди)
лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на В. Д. В., майка на ищеца, в
резултат на ПТП от 23.10.2018 г. ведно със законната лихва от 14.04.2019 г. до плащането на
обезщетението
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА П. В. Б. ЕГН ********** да заплати на „Дженерали застраховане“ АД,
ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК разноски за въззивното производство
от 200 (двеста) лева за държавна такса и 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД ЕИК ********* да заплати на адвокат П. З.
П. от САК на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв адвокатски хонорар от 800 (осемстотин) лева за
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред Върховния касационен съд по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4