Р Е
Ш Е Н
И Е
25.09.2023 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Номер 172 2 0 2 3 година град Кюстендил
Кюстендилски
административен съд,
на тринадесети септември 2 0 2 3 година
в пубчно съдебно заседание в следния състав:
Председател: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Членове: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
Секретар: Лидия Стоилова и с участието на
Прокурора: Михаил Крушовски
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Н.А.Х. Д. № 146 по описа на КнАС за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Р.Н.Е., чрез процесуалния си представител адв. С., обжалва Решение № 84/17.03.2023 г. на ДРС по Н.А.Х.Д. № 912/2022 г. по описа на същия съд за 2022 г., с което е изменено НП № 7741/29.06.2022 г. на Началник отдел „КРПМ“, Дирекция “АРОК” при Агенция “Пътна инфраструктура” гр. София, за наложено административно наказание “глоба” на Р.Н.Е., /а не Е./ в размер на 4000 лв. на основание чл. 53 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата, за нарушение по чл. 26 ал. 2 т. 1 б. “а” пр. 2 от ЗП, във връзка с чл. 8 ал. 2, чл. 8 ал. 1 и чл. 37 ал. 1 т. 1 пр. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като е намалил размера на наказанието на 1000 лв. Обжалва се и Определение № 182/15.05.2023 г., като се присъдят разноски, съобразно изменението в размера на наложеното наказание.
Твърдят се касационни основания, съгласно които решението на ДРС е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли се решението да бъде отменено изцяло, съответно да се отмени като незаконосъобразно процесното НП. Претендират се разноски и пред двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба се представлява от процесуалния си представител юрк. Ивета Л..
Заключението на прокурора е, че решението на ДРС е обосновано и правилно.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, а частната жалба, касаеща размерът на разноските, е основателна.
Административният съд, на основание чл. 218 от АПК във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното:
Предмет на касационна проверка е Решение на ДРС по Н.А.Х.Д. № 912 по описа на същия съд за 2022 г. С атакувания съдебен акт е изменено Наказателно постановление № 7741/29.06.2022 г. на Началник отдел „КРПМ“, Дирекция “АРОК” при Агенция “Пътна инфраструктура” гр. София, с което е наложено административно наказание “глоба” в размер от 4000 лева на Р.Н.Е., на осн. чл. 53 ал. 1 от ЗП, за нарушение по чл. 26 ал.2 т. 1 б „а“ пр. 2 от ЗП, във вр. с чл. 8 ал. 2, чл. 8 ал. 1 и чл. 37 ал. 1 т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.
Потвърденото от ДРС наказателно
постановление е заключителен акт в административно - наказателно производство, образувано
с АУАН № 0008940/31.05.2022 г. срещу Р.Н.Е., за това че на 31.05.2022 г. в 12.40
ч., на път І – 1, км. 322+350
дясно, в посока София – гр. Дупница, управлява
и осъществява превоз на товари с пътно превозно средство с 5 оси – МПС с две
управляеми оси, товарен автомобил “ИВЕКО“, модел “Магирус”, с рег. № РК 7665 ВТ и полуремарке с 3 оси с рег. № РК
1190 ЕН. При направеното измерване се констатира:
1. При измерено натоварване на задвижващата /2-ра/ единична ос на ППС е 13.675 т., при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.5 т., съгласно чл. 7 ал. 1 т. 4, буква „А“ от Наредбата, като превишаването е с 2.175 т.;
2. При разстояние между осите – 1.32 м., сумата от натоварването на тройната ос на полуремаркето, при максимално допустимо натоварване на оста на МПС от 24 тона, е 30.005 т., съгласно чл. 7 ал. 1 т. 3, б. “в” от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС, като превишаването е с 6 005 т.
Измерването е извършено с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № К118844 и ролетка № 1302/18/5м/. Съгласно чл. 3 т. 2 на Наредбата, при надвишаването на нормите по чл. 7, ППС е тежко. Сумата от натоварването на ППС е 30 005 т. Измерените параметри на гореспоменатото ППС показват, че ППС е извънгабаритно по симсъла на § 1 т. 1 от ДР на Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, респективно тежко по чл. 3 от Наредбата. Съгласно чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а“ от ЗП движението на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение за дейност от специалното ползване на пътищата на АПИ. Водачът не е представил такова валидно разрешение на длъжностното лице на АПИ.
Нарушението е установено в хода на извършена проверка, като АУАН е съставен на 31.05.2022 г. Актосъставителят е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а“ пр. 2 от Закона за пътищата, във вр. с чл. 8 ал. 2, чл. 8 ал. 1 и чл. 37 ал. 1 т. 1 пр. 1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ. Актът е връчен на 31.05.2022 г., като нарушителят е направил възражения по същия като е записал „да“. Въз основа на АУАН е издадено НП № 7741/29.06.2022 г., в което е възприета фактическата обстановка от акта и на нарушителя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 4000 лв. Същото е връчено на жалбоподателя на 12.08.2022 г.
Първоинстанционният съд е приел, че в процедурата по установяване на административното нарушение и налагане на наказанието не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, спазен е материални закон, но неправилно АНО е индивидуализирал размера на наложеното наказание и е изменил НП, като е намалил размера на 1000 лв.
Кюстендилският административен съд, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна, поради което и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК ще остави в сила решението на ДРС. Мотивите за това са следните:
Извършеното деяние е квалифицирано от АНО като административно нарушение по чл. 53 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 2 т. 1 б.“а“ от Закона за пътищата. Въведените разпоредби на специалния закон въвеждат санкция за нарушение на забраната за дейност от специалното ползване на пътищата, изразяваща се в движение на извънгабаритно и тежко ППС по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, без разрешение издадено от администрацията, управляваща пътя.
В случая, съставомерното обстоятелство – движение на извънгабаритно и тежко ППС, касационната инстанция счита за доказано. Съгласно легалната дефиниция в Наредба № 11/2001 г., извънгабаритни ППС са извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3 от Наредбата, като по казуса горната характеристика на процесното ППС е във връзка с констатирано натоварване на осите на ППС, надвишаващо стойностите по чл. 7 от Наредбата. Конкретните данни при проверката са за натоварване на петте оси на превозното средство е 30 005 т, установено въз основа на измерване с мобилна везна с неавтоматично действие, тип DFW - KR и ролетка № 1302/18/5м/, за които АНО е доказал, че са технически годни и валидни към датата на проверката. Този извод се обосновава от анализа на представените по делото доказателства за извършените периодични проверки на средствата за измерване. От приложените удостоверение за признат и одобрен тип средство за измерване ЕО Сертификат за одобряване на типа № I 03-008, издаден от Италиански метрологичен институт на 21.07.2003 г., със срок на валидност до 20.07.2013 г. и Заявление от 21.04.2022 г. до Български институт по метрология за последваща периодична проверка на средства за измерване с регистрация на извършена последваща проверка на 21.04.2022 г. с, което се доказва годността на ползваната при проверката везна електронна тип DFW - KR. Представено е заявление за периодична проверка по чл. 842 ал. 4 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол посочено по – горе. От посочените официални писмени документи, неоспорени от страните, се установява, че везната е средство от одобрен тип със срок на валидност към датата на измерването по см. на чл. 30 ал. 5 от ЗИ и преминало периодична проверка. В хода на съдебното производство пред районния съд не е установено неизпълнение на задължението на контролните органи по чл. 44 т. 4 от ЗИ да не използват средство без знаците за одобрен тип, първоначална и последваща проверка.
За ролетката е представена ЕС декларация за съответствие с Директива 2014/32/ЕС съгласно Приложение I, Основни изисквания, Приложение II, Модул D1 и Приложение Х, МI-008, „Материални средства за измерване на дължина“ от производителя, издадена от Национален институт по метрология на ФРГ. Съгласно §5а т. 8 от ПЗР към Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Р. България към ЕС, не подлежат на одобряване на типа материалните мерки за дължина, каквато се явява процесната ролетка. На основание чл. 11 ал. 2 и чл. 12 от Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на средствата за измерване, ЕС декларация за съответствие доказва изпълнение на съществените изисквания към средствата за измерване. Нормите от наредбите по прилагане на ЗИ не изисквате издаване на свидетелство за калибриране като предпоставка за годност на средството за измерване. Съгласно чл. 44 т. 1 от ЗИ лицата, използващи средствата за измерване са длъжни да осигуряват техническата им изправност и правилна употреба и да ги използват по предназначение. По делото не е установено нарушаване на задължението от актосъставителя.
Изложеното по – горе, налага извод за обективност на резултатите относно натоварването на осите на процесното ППС по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на Наредба № 11/2001 г., за което има забрана за движение по чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а“ от ЗП, респективно е налице съставомерно деяние по чл. 53 ал. 1 от Закона за пътищата.
Фактическият състав на санкцията по чл. 53 ал. 1 от ЗП във вр. с чл. 26 ал. 2 т. 1, б. „а“ от ЗП, предполага движение на извънгабаритно и/или тежко ППС в обхвата на пътя без разрешение. Касае се за дейности от специалното ползване на пътищата.
Съгласно СРМПС, част I и II и измерванията на място от контролните органи, движението е осъществено с тежко ППС по см. На чл. 3 т. 2 във вр. с чл. 7 ал. 1 т. 3 б. „б“ и т. 4 б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, чиято допустима максимална маса е по – голяма от стойностите по чл. 6 във вр. с чл. 3 т. 1 от Наредбата. Видът на превозното средство като ППС по чл. 3 от Наредбата го определя като извънгабаритно по дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на Наредбата. Измерените при проверката натоварвания на осите на ППС и масата до 45 т. правят приложимо правилото на чл. 14 ал. 3 от Наредбата, съгласно което за движение на ППС е необходимо разрешение във вид на квитанция за платени пътни такси. На осн. Чл. 8 ал. 5 от Наредбата разрешението включва заплащане на дължимата такса за превишаване на максимално допустимите норми по раздел II, където се намира чл. 7. Така за процесното ППС заплащането на такса е дължимо за превишаване натоварването на осите с 8.180 т. В случая, такива квитанции не са представени, следователно движението на ППС е осъществено от дееца без разрешение във вид на заплатена такса за действителното натоварване на превозното средство.
Правилно е намален и размерът на наложената глоба, като съдът е преценил и изложил мотиви за направеното изменение.
Горното сочи законосъобразност на издаденото НП. Като го е изменил, намалявайки размера на наложената глоба, районният съд е постановил правилно решение, което касационната инстанция ще остави в сила.
С оглед изхода на спора, съдът ще присъди юрисконсултско възнаграждение на ответната страна за настоящето производство.
Що се касае до размерът на присъдените разноски пред РС, то касационният състав счита подадената частна жалба за основателна. В процесното НП на Е. е наложено административно наказание в размер на 4 000 лева, което РС – Дупница е намалил на 1 000 лева. Съобразно приложеният по делото договор за правна помощ и съдействие, направените разноски за адвокат пред районния съд са в размер на 510 лева. С оглед изменението на размера на наказанието, дължимата сума за адвокатско възнаграждение следва да бъде в размер на 382.50 лв.
Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение на ДРС № 84/17.03.2023 г. по Н.А.Х.Д № 912 по описа на същия съд за 2022 год.
ОТМЕНЯ Определение № 182 на ДРС № 182/15.05.2023 г. по Н.А.Х.Д № 912 по описа на същия съд за 2022 г., като вместо него постановява:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София да заплати на Р.Н.Е., сумата от 382.50 / триста осемдесет и два лева и петдесет стотинки/ дължими разноски за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция.
ОСЪЖДА Р.Н.Е., с ЕГН **********, с постоянен адрес:*** и съдебен адрес:***, офис 6, чрез адв. Я.С., да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, със седалище и адрес на управление:гр. София, бул. „Македония“ № 3, сумата от 80 /осемдесет/ лева дължимо юрисконсултско възнаграждание.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: